Гибелна вълна

Четирийсет и три

– Яз, толкова се радвам, че не си тъп – каза Нийла.

Яз я погледна изпод вежди.

– Мислех, че ще кажеш колко се радваш, че не съм мъртъв.

– И за това се радвам.

– Е, мерси.

– Наистина успя да ни заблудиш – и ти, и Махди. Нямахме никаква представа, че вие сте Син и Сив. Мислехме ви за идиоти.

– Това беше целта.

Нийла погледна брат си.

– Май всъщност ще ми липсва.

– Кой?

– Старият Язид.

– Той не е изчезнал – каза Яз. Придаде си каменно изражение и заговори:

– Ей, русалке, изглеждаш смъртоубийствено яка в тая рокля! Искаш ли да ходим в Пясъчния бар довечера? Ще свирят „Неп и Тун“, а там правят най-готините многопластови сокове. Абсолютно са диетични.

След секунда от каменното изражение не остана и следа. Появи се Язид, когото Нийла познаваше открай време. Един доста по-пораснал и твърд Язид.

– Леле. Виж, малко е страшничко, Яз. Не знаех, че си такъв добър актьор.

– И аз не знаех, че си толкова добра заклинателка. Ще пробваш ли пак конвока? Трябва непременно да се чуя с Махди.

– Няма проблем, но първо трябва да спрем и да поседна. Последните два пъти, когато опитах да направя конвока, нищо не излезе. Дано да е било от умора.

– Ей там има подходящо място – Яз посочи кухината под един коралов риф.

Заплуваха натам. Нийла седна за малко да си поеме дъх и впрегна всичките си сили, за да направи конвока, но за пореден път не успя.

– Скапана си от умора, това е всичко – изкоментира Яз.

– Не, не е само това – обезсърчена рече Нийла. – Вража ни каза, че силите ни са най-големи, когато сме всички заедно. Конвоката е едно от най-трудните заклинания на света. Явно не мога да го направя, ако другите не са наоколо. Хайде, Яз, да плуваме. Трябва да намерим Махди и Сера.

– Почини си още две минути, после тръгваме – предложи Яз. Седна на пясъчното дъно, облегна се на корала, но не затвори очи. Вторачи се във водата пред себе си с мрачно изражение.

Нийла и Язид бяха тръгнали към Серулия. Плуваха от няколко дни и спираха само за по няколко часа през нощта, колкото да поспят малко. Напуснаха двореца, веднага щом можаха, след убийството на Келефу. Искаха да се отдалечат максимално от град Матали, преди действието на перлите невидимки да свърши.

През първата нощ след бягството си пренощуваха в пещера. Там Язид разказа на Нийла защо двамата с Махди са се присъединили към Хищниците, а тя му разказа за кошмара си, докъде я бе довел той и какво бе научила.

– Яз? Май е време да тръгваме – каза Нийла и стана.

– Яз? Яз! – викна тя и щракна с пръсти пред лицето му.

– Извинявай. Готова ли си? – попита той и също се изправи. Все още се въсеше.

– Какво има? – попита Нийла, която не бе свикнала брат ù да изглежда толкова мрачен и сериозен. – Къде се беше отнесъл?

– В двореца. Гледах как Порция Волнеро праща великия ни везир на смърт.

– Хайде да не мислим за това сега. Или за мата-джи и пита-джи. Трябва да плуваме. Да намерим Махди. Да предупредим Сера. Да потърсим помощ.

– Тя ще си плати за това, Нийла. Келефу беше невинен. Не заслужаваше да умре.

– Порция е напълно луда – каза Нийла. – Планът няма как да се осъществи. Как така ще коронясва Лучия за кралица? Само русалка с меровингианска кръв може да седне на трона на Миромара. В момента има само една такава русалка и това не е Лучия. Алития ще ù откъсне главата.

– Е, това е някакво успокоение – рече Язид.

– Но как е възможно Порция изобщо да си го помисли? Това не мога да разбера. Тя знае какво ще стане. Как е възможно да си седи и да гледа как едно кръвожадно чудовище убива дъщеря ù? – Нийла поклати глава. – През цялото време със Сера бяхме сигурни, че Трахо е изпратен от адмирал Колфин, но сега се оказва, че Порция е тази, която дърпа конците.

– Явно е работела за Трахо от самото начало – предположи Язид.

– Помогнала му е да завладее Серулия, за да има достъп до миромарските води и да търси талисмана – същия, който Сера търси в момента – рече Нийла.

– А в замяна Трахо ще ù позволи да сложи дъщеря си на трона на кралството и да я сгоди за Махди, бъдещия владетел на Матали. Владетел, който Трахо вече контролира. Или поне така си мисли.

– И то на империя, която вече е под негов контрол. И чиито води и хора използва, за да търси лунния камък на Нави. Богове, Яз, къде ще му излезе краят? – попита Нийла.

– Да се надяваме, че в Серулия – отвърна Яз.

– Как така?

Той ù разказа как Хищниците са се сдобили с достоверна информация, че Валерио, главнокомандващият на Миромара, е успял да спечели подкрепата на коболдските гоблини.

– Ако информацията ми е точна, Валерио в момента плува към града – завърши Яз.

– Достатъчно ли е силен да спре Трахо? – усъмни се Нийла.

– Не знаем. Зависи колко войници са му дали коболдите. Зависи и от драконите. Коболдите имат ли дракони? Защото знаем със сигурност, че ездачите на смъртта имат много – обясни Язид.

– Между другото, къде се намираме? Наближаваме ли Серулия? – попита Нийла неспокойно.

– В Миромара. По-точно, във водите, които гогите наричат Средиземно море. Точно където бяхме и последния път, когато попита.

– Още ли сме тук? Кога ще стигнем до Адриатическо море?

– Вероятно утре сутринта, ако продължим да поддържаме тази скорост.

– Трябва да успеем да стигнем навреме, за да кажем на Сера за Волнеро. Порция има значителна преднина.

– Е, да, така става, когато се возиш в колесница, теглена от дванайсет риби-чук. А ние досега успяхме само веднъж да хванем на стоп една китова акула. Между другото, кога научи китски?

– Не съм учила. От кръвния обет е – каза Нийла. – Поне тези сили още не са изчезнали.

Язид вдигна глава.

– Виждам гигантска манта над нас – съобщи той. – Поприказвай ù малко на скатски, Нийлс, съгласна ли си? Виж дали ще ни откара донякъде. Да намалим преднината на Порция.