Гибелна вълна

Трийсет и девет

– Тя ли? – обърка се Нийла. – Колфин е той.

– Не е Колфин. Вземи – каза Язид и ù подаде перла невидимка. – Освободи заклинанието. Ще ти покажа за какво говоря.

Язид освободи заклинанието на своята перла и когато и двамата станаха невидими, поведе Нийла през Вътрешния императорски двор към двореца. Плуваха високо, почти до тавана, над главите на десетки ездачи на смъртта.

Кръвта на Нийла кипна, когато видя нашествениците в собствения си дом. Мръсни, долни убийци, мислеше си тя. – Нямате право да сте тук.

– Стой до мен – прошепна Язид.

Промъкнаха се в Императорските покои и застанаха под един от огромните полилеи. Покрай стените на залата се бяха наредили едри ездачи на смъртта с мечове в ръце.

– Ето я – посочи Язид русалката, седнала на императорския трон. – Запознай се с мозъка на операцията.

Нийла погледна надолу. Русалката на трона имаше дълга, кестенява коса, изумруденозелени очи и поразително красиво лице.

– Порция Волнеро! – изсъска Нийла.

– Самата тя – потвърди Язид.

Порция беше дукеса, нареждаше се сред най-високопоставените благородници в Миромара. Освен това беше майка на Лучия Волнеро.

– Ондалина не е замесена в нападенията. Астрид говореше истината – каза Нийла. Трябваше да съобщи на останалите.

– За какво говориш?

Нийла понечи да му обясни, но я прекъсна появата на Келефу, великия везир на Матали. Той влезе в залата и щом го видя, Порция заговори. Заповедническият ù тон ясно се чуваше и горе под полилея.

– Отворихте ли съкровищницата както поисках, Келефу?

– Да, Ваша светлост.

Келефу почти изплю думите и макар лицето му да остана безизразно, Нийла, която познаваше този горд и верен мъж, откакто се помнеше, видя омразата в очите му.

– Много добре – заяви Порция. Тя стана от трона и заплува към него. – Желая да получа диамантената тиара на Ахади за коронацията на Лучия в Миромара. Онази с Перлата на Малдивите в средата. Ще ù трябва и нещо за годежа. Сапфири, мисля, за да подхождат на очите ù. А за бъдещия ù съпруг, принц Махди, искам Изумруда от Брамапур. Ще изглежда великолепно на тюрбана му.

– Какво?! – Нийла едва се сдържа да не изкрещи думата.

– Шшшт! – отвърна Язид.

– Не бях в течение, че престолонаследникът ще се сгодява за дъщеря ви, Ваша светлост – каза Келефу. – Доколкото ми е известно, той е обещан на Серафина, принцеса на Миромара.

Очите на Порция потъмняха при споменаването на Серафина.

– Така беше, но за нещастие клетата принцеса загина. Вярваме, че е станало по време на нападението над Серулия. Нашият старателен капитан Трахо разпространи обяви из цялото кралство в опит да я намери, но до момента не сме чули нищо за нея. Макар да ни боли, се налага да приемем печалната истина.

– Колко тъжно, Ваша светлост.

– Истинска трагедия – рече Порция. – Искам нещата, които поръчах, да бъдат опаковани незабавно, Келефу. Възнамерявам да тръгна за Миромара утре сутрин.

– Трябва да предупредим Сера! – прошепна Нийла.

– Ще подготвя съответните формуляри и ще ви ги изпратя, Ваша светлост – каза Келефу. – Ще трябва да ги попълните, преди скъпоценностите да бъдат изнесени от съкровищницата.

– Всъщност не трябва – заяви Порция.

– Но редът е такъв. Тук нещата винаги са се вършели по този начин – възрази Келефу.

Порция кимна на двама от стражите си и те хванаха великия везир. Тя прокара пръст с оцветен в червено нокът през гърлото си и те го извлякоха от залата.

Порция се усмихна, докато гледаше подире им, после каза:

– Вече не.