Балада

Ноала

За втори път видях сборището на танцуващите феи зад „Торнкинг-Аш“. В мига, в който стъпих в средата на техния кръг, студът на октомврийската нощ изчезна, прогонен от жегата, която излъчваха танцуващите тела и смехът им. Бясната музика завладя изтощеното ми тяло изведнъж, тласна ме напред и прогони всяка мисъл от главата ми, освен една: танц.

Както винаги, тръгнах към музикантите, като наблюдавах линиите, които телата им очертаваха, докато освобождаваха мелодията от фиделите, флейтите и арфите. Застанах до тях и започнах да се олюлявам, оглеждайки безбройните феи на хълма, а сърцето ми следваше ритъма на бумтящия тъпан. Идеята да дойда тук ми се струваше много добра, тъй като танците освобождаваха задръжките и все някой щеше да се похвали с това, което правеше, но след като вече наистина бях тук, направо се смразих от неизмеримото множество на танцьорите и непосилността на задачата.

Някаква ръка хвана моята и ме издърпа встрани от музикантите. Обърнах се, като се препъвах, и видях един от дийна шии. Лицето и косата му бяха искрящо светли като вътрешната страна на свежо листо. Опитах се да се отскубна от хватката му, а стомахът ми се беше свил от притеснение.

— Почакай — каза той. Момиче от народа на дийна шии се появи до него; беше облечена с дълга бална рокля, разкъсана в долната си част — отдолу се показваха работни дочени панталони, покрити с множество верижки. Момчето, което държеше ръката ми, каза: — Исках само да проверя дали наистина си ти. Мислех, че си мъртва.

Издърпах пръстите му, все още впити в плътта ми, със свободната си ръка.

— И защо си смятал така?

Той се наведе по-близо към мен.

— Мислех, че и теб са убили. Защото общуваш с хората.

Момичето зад него прокара демонстративно пръст през гърлото си, в случай че не бях разбрала напълно смисъла на „убили“.

Спрях и опитах отново да го отблъсна.

— Кои сте вие?

Момичето каза:

— Аз съм Уна, а той е Брендън. — И после се засмя, сякаш това беше изключително забавно.

Присвих очи.

— И каква е причината за очевидния ви интерес към мен?

Брендън погледна към другите феи.

— Танцувай с нас — каза Уна, хвана с едната си ръка Брендън, а другата протегна към мен.

— Стискаш ме прекалено силно — изръмжа Брендън към нея, но освободи китката ми и нежно постави дланта си върху моята, сякаш ми предлагаше примирие. Когато се поколебах, добави: — Заради гайдаря е.

Хванах здраво ръката му.

И се понесохме в танца, само тримата, малък кръг в по-големия около нас. В един момент Уна се пусна и с грациозен подскок се завъртя във въздуха на сантиметър от главите ни. За секунда видях искрящ кръг над нас, приличащ на ефирна паяжина — тя падна върху ни и ни покри точно когато Уна отново хвана ръката ми.

Обзе ме странно чувство, сякаш звукът на музиката беше изсмукан от ушите ми и се беше превърнал в приглушено тананикане, носещо се от много, много далече.

— Не бихме искали някой да чуе разговора ни, нали? — каза Уна. — Продължавай да следваш стъпките на другите, за да не забележат. Отдай дължимото възхищение на сръчността ми, леанан шии.

— Направо невероятно — казах аз. — А сега, какво за гайдаря?

— Всъщност не става дума само за него — намеси се Брендън. — Каза го само за да дойдеш тук с нас. По-скоро се отнася за мъртвите.

— Което е свързано с гайдаря, защото той ще бъде един от тях — добави Уна със сияйна усмивка. — Както и ти. Така че май се отнася също и за теб.

— Първо, трябва да ни кажеш на чия страна си — продължи Брендън. — На страната на феите или на страната на хората.

— И не се опитвай да ни мамиш — предупреди ме все така лъчезарно Уна.

Продължаваха да ме стискат силно за ръцете, докато се въртяхме и танцувахме; чувствах се в капан. Не можех да лъжа, но не можех и да им кажа истината. Не можех да си представя какво щяха да направят, ако започнех да им говоря за чувствата си. Мълчанието ми увисна във въздуха като присъда.

Брендън наблюдаваше лицето ми определено със задоволство.

— Добре. Надявах се да си влюбена в гайдаря. Народът на дийна шии не изпитва чувства — особено към човешките същества, но точно сега имаме нужда от този човек. Ти си толкова близо до хората, колкото е възможно за една фея, а привързаността ти към гайдаря ме убеждава напълно, че можем да ти вярваме. Знам на коя страна ще застанеш.

Гласът ми беше суров.

— Какво искате от мен? Вече умирам. Нямам намерение да ви бъда момиче за поръчки.

— Нашата нова кралица — язвителността в гласа на Брендън се чу съвсем ясно — преследва неуморно човешките повелители на детелините, където и да отидат. Носят се слухове, че възнамерява да се съюзи с Господаря на смъртта и да унищожи силата на тези хора, които привличат феите, както светлината привлича пеперудите, но не знам каква нечиста магия смята да използва за тази героична цел.

— Но можеш да си сигурна, че ще има намесена кръв — каза Уна. — Много кръв!

— Да — съгласи се Брендън. — Човешка кръв. Хората ще пострадат. Не дийна шии.

— Тогава защо се намесвате? Особено ако не изпитвате чувства към човешките същества? — попитах аз.

— Едно е да си свободен — започна Брендън. — И съвсем различно да смениш един господар с друг. Въпросът е дали сме готови да заменим зависимостта си от повелителите на детелините за служба на рогатия господар? Да загубим отношенията си с хората само за да станем като загубените души и тъмните феи, които вече са под неговата власт? Наистина е трудно да следваш Елинор, защото тя води всички ни към това мрачно място.

Не можех да не се съглася.

— И какво искате да направя?

— Наблюдавай Повелителката на детелините — каза Брендън. — Постарай се да я опазиш на този Хелоуин.

Няма що, точно това горях от желание да правя през последния ден от живота си: да бъда бавачка на Ди.

— Малко ще бъда заета тогава — казах рязко аз. — Ще изгарям на празничната клада, не помниш ли?

— Затова ни трябва и гайдарят — отвърна Брендън. — Кажи му всичко. Той я обича.

Спънах се. Уна ми помогна да се изправя. Около нас танцьорите сякаш увеличаваха скоростта, музиката беше все по-трескава, по-настоятелна. Както се въртяхме, изведнъж зърнах Елинор и нейния консорт, които пристъпваха в средата на кръга. Въздухът потрепери от красотата й. Бъдещият крал на нашия свят хвърли крадешком поглед към своята любима, когато тя не гледаше към него, и за частица от секундата видях, че беше уплашен.

Препънах се отново.

— Май приключихме с танците — обърна се Уна към Брендън.

— Аз решавам кога съм приключила — прекъснах я аз. — Никой не ме познава, освен мен.

Но те пуснаха ръцете ми и звукът на музиката нахлу в ушите ми по-силно отпреди.

Въпреки това се завъртях на пръсти, много по-лека без тях. Останалите ми правеха път, докато танцувах сама. Ритъмът пулсираше в тялото ми, неумолимо, подлудяващо, в хармония с ритъма на сърцето ми. За миг си представих, че Джеймс е тук, на сборището, и танцува с мен. Щом мисълта оживя в съзнанието ми, вече не можех да я залича: загорелите му от слънцето ръце, обвити около талията ми, силното му тяло, плътно прилепнало и парещо до моето, наболата му брада, която жулеше кожата ми… Изпълни ме толкова пареща нужда, че не можех да дишам.

Беше като сън наяве. Тъпаните биеха, обещавайки безкраен танц и вечен живот, и аз затворих очи и се оставих на фантазията си…

Пръстите на Джеймс, притиснати до голата кожа на кръста ми, докато се носим в ритъма на музиката, ме възпламеняват. Той ухае на кожа и сапун, челата ни са допрени едно до друго, устните му притискат моите, бедрата ни са неразделни, телата ни се движат като съвършен хармоничен инструмент, извиващ се шеметно във всички посоки, нагоре, надолу, нагоре, надолу… Музиката ни понася и тласка безспирно напред — танцувай, танцувай, танцувай — и тялото ми крещи до полуда още, още, още.

Не знаех дали светът се върти или аз.

Желаех го. Толкова силно исках да бъде тук, да танцува с мен, че почти можех да чуя гласа му.

Ноала. Ноала. Отвори очи.

На хълма се стъмваше; нощта надвиваше светлината от кръговете на феите. Музиката заглъхваше. Чувах само тъпана, който продължаваше да бие с ритъма на сърцето ми.

По дяволите, Ноала.

Можех да видя звездите над мен и усещах аромата му, гайдата му, дъха му, кожата му.

Ноала, просто ми кажи какво да направя. Не знам какво да правя. Кажи ми как да ти помогна.

Мислех си само, че ако беше дошъл по-рано, можехме да потанцуваме заедно.