Убиецът на Шута

23. Наставникът

Писарят пристигна, както се очакваше, макар че затрупаният ми със задачи ум не го очакваше точно този ден. Когато един от новонаетите слуги дойде тичешком да ми каже, че е пристигнал изтощен пътник, първият ми импулс беше да го упътя към кухнята за храна и да му пожелая всичко добро по пътя. Едва когато Булен със закъснение добави, че непознатият твърдял, че е новият писар, прекъснах спора между един бояджия и един дърводелец и тръгнах към главния вход.

Фицбдителен ме чакаше. Беше станал по-висок, с мъжествена челюст и широки рамене, но насиненото му лице привлече цялото ми внимание.

И Сенч, и Копривка ми бяха казали, че са го били. Бях очаквал няколко отока и може би насинено око. Като го погледнах обаче, разбрах, че ударите, които е понесъл, вероятно са му разклатили зъби, а може и да са избили няколко. Носът му все още беше подут, имаше и разцепено горе на скулата. Прекалено изправената му стойка намекваше за стегнати от превръзка ребра, а предпазливото му стъпване издаваше болката му. Сенч и Копривка с право се бяха притеснявали за него: зарастването на счупени ребра не се улеснява от друсането на конски гръб. Явно беше избягал от Бъкип вероятно точно навреме. Побоят не беше предупреждение, а опит за покушение над живота му.

Бях ядосан на Сенч, че ми го праща, и бях решил да се опълча твърдо срещу манипулациите му в домакинството ми или намеренията на самото момче. Но като видях насиненото му лице и старческата му походка, решимостта ми се стопи и трябваше да надвия съчувствието, надигнало се в мен. Освен това имах странното усещане, че ми напомня за някого. Опитах се да видя през подутините и отоците и предполагам, че се бях втренчил в него смаяно. Това го направи предпазлив и той хвърли поглед към слугата, преди да проговори.

Реши да се престори, че никога не ме е срещал. Чух как изхриптя, докато се мъчеше да ме удостои със скован поклон, преди да се представи като:

— Фицбдителен, изпратен от лейди Копривка за наставник на нейната сестра лейди Пчеличка и за да върши писарската работа, необходима за имението ѝ.

Приех представянето му сериозно.

— Очаквахме ви. Домакинството ни е малко в безпорядък, тъй като във Върбов лес се правят отдавна отлагани ремонти, но смятам, че жилището ви ще ви устрои. Булен ще ви заведе до стаите ви. Ако желаете гореща баня след пътуването си, кажете му и той ще ви заведе в потилните. Добре сте дошли при нас на вечеря, но ако сте прекалено уморен от пътя, ще ви донесат храна в стаята.

— Аз…

Изчаках.

— Благодаря ви — каза той и усетих, че остана нещо неказано. Зачудих се дали се чувства обиден, че съм му предложил оправдание да накисне пребитото си тяло и после да си почине, но отдавна бях научил, че една топла баня и дълбок сън са по-добри лечители от всички мехлеми и възстановяващи напитки на света.

Той махна вяло към вратата.

— Мулето носи вещите ми, и свитъци и помагала за учене на лейди Пчеличка.

— Булен ще занесе багажа ви до класната стая и покоите ви и ще намери конярче да се погрижи за животните. — Погледнах наскоро наетия слуга. Беше може би на една възраст с Фицбдителен и го гледаше с явна тревога и съчувствие. Носеше прекроена стара ливрея на Ревъл. Въпреки старателните усилия на Ревъл все още изглеждаше като селско момче, но имаше открито и честно лице и ведра усмивка. Можеше да е много по-зле за слуга.

— Наставник Фицбдителен, смятайте Булен за свой човек в домакинството ни — казах. — Булен, постарай се да бъдеш полезен и на разположение на новия наставник. — Щях да задържа двамата ангажирани и да си позволя време спокойно да огледам багажа на Фицбдителен.

— Да, сър — каза Булен и веднага се обърна към Фицбдителен. — Ще благоволите ли да ме последвате, сър?

— Един момент — прекъснах ги. — Писар Фицбдителен, ако нямате нищо против още едно задължение, бих ви помолил също така да благоволите да учите другите младежи в имението Върбов лес. Не са много в момента, може би петима-ше…

— Шестима? — попита той плахо. Стъписването му беше явно. После, ако това изобщо бе възможно, изправи още повече рамене и успя да кимне. — Разбира се. Затова съм тук. Да уча деца.

— Чудесно. Разбира се, ще ви трябват ден-два, докато се устроите. Уведомете ме, когато сметнете, че сте готов да започнете. А ако намерите, че на училищната ви стая ѝ липсва нещо, уведомете Булен и той ще ми предаде исканията ви.

— Училищна стая ли, сър?

— Тя е съседна на стаите ви и там вече има сбирка от полезни свитъци, карти и може би дори няколко графики. Всичко това е събрано от лейди Търпение преди повече от двайсет години и може би някои неща ще ви се сторят остарели, но не мисля, че географията на Шестте херцогства се е променила много.

Той кимна.

— Благодаря ви. Ще прегледам какво има и ще поискам от вас, ако трябва още нещо.

И тъй Фицбдителен се присъедини към домакинството. За по-малко от две седмици персоналът на Върбов лес се беше утроил, а личният ми беше станал два пъти по-голям. Намерих Ревъл и го уведомих, че съм дал Булен на наставника. Той ме погледна скръбно и се наложи да добавя, че ако му се налага да замести Булен, може да наеме друг човек.

— Може би двама — каза той мрачно.

Не поисках дори да разбера защо.

— Добре, двама да са — отвърнах и добавих: — Той има едно муле навън, натоварено с вещите му и писарски принадлежности. Ако тези неща бъдат отнесени в стаята му незабавно, съм сигурен, че ще е много благодарен, както и аз.

— Значи веднага — каза Ревъл и аз забързах по пътя си.

Когато се уверих, че Булен е придружил Фицбдителен до потилните, влязох в стаите му. Багажът му вече бе там. Цяло изкуство е да преровиш вещите на човек и в същото време да не оставиш никаква следа, че си го направил. Отнема време и изисква добра памет как точно е била опакована всяка вещ. Стаите на Фицбдителен бяха прилежащи към класната стая. Заключих вратите и претърсих много грижливо. Повечето от това, което притежаваше, беше каквото човек би очаквал да има един млад мъж, но в много по-голямо количество, отколкото щях да сметна за нужно на неговата възраст. Всичките му много ризи бяха от много добро качество. Имаше обици от сребро, както и от злато, някои с малки скъпоценни камъни, всички грижливо увити в мека щавена кожа. Отбелязах си, че нито една от дрехите му няма следи от износване, което човек да свърже с физически труд; всъщност много малко от тях изглеждаха подходящи за обикновен ден във Върбов лес, с учене на деца или водене на сметки. Бях очаквал да намеря поне едни здрави и годни за работа панталони, но не, всички те бяха от тъкани, които щях да помисля за по-подходящи за дамска рокля. Толкова много ли се беше променил дворът в замък Бъкип?

Сенч, изглежда, го беше отучил от навиците, придобити в обучението му за убиец. Не намерих никакви допълнителни джобове в дрехите, никакви скрити стъкленици с отрови или приспивателни прахове. Като че ли имаше повече малки ножове, отколкото са необходими обикновено на един млад благородник. За момент си помислих, че съм разкрил тайно скривалище на отрови, но бързо осъзнах, че това са най-обичайните смеси на Сенч за облекчаване на болка и за лекуване на рани. Разпознах почерка на Сенч на няколко от етикетите. Другите според мен бяха приготвени от Розмарин. Интересното беше, че Фицбдителен дори не беше приготвил сам лекарствата си. Какво тогава правеше с времето си този младеж?

Учителските му принадлежности надхвърляха онова, което бих очаквал. Имаше карти с изключително качество, на всяко херцогство, включително Планинското кралство. Имаше копие на „История на Бък“ на Къси крака, книга за билки с красиви илюстрации, сметала, много креда и тебешир и добър запас груба хартия и мастило, и руло мека кожа, което съдържаше писалки с върхове от мед. Накратко, не намерих във вещите му нищо, което да предполага, че ще е ефикасен телохранител за Пчеличка.

Тази мисъл ме накара да осъзная, че се бях надявал да е сравнително опитен в тази област. Бледата пратеничка ни беше предупредила, че ловците могат да я проследят. Досега не беше имало следа от някакви непознати в района, но не се бях отпуснал. Бяха гонили спътника ѝ до смърт и я бяха обрекли на дълга агония. Това не говореше за хора, които лесно се отказват от гонитба.

Добре, Пчеличка си имаше мен. Щях да стоя между дъщеря ми и опасностите, които можеха да дойдат.

Огледах бързо стаята, за да се уверя, че всичко си е точно както го бяха оставили Булен и Фицбдителен, след което тихо се измъкнах навън.

Беше време да говоря с дъщеря си за новия ѝ учител.