Кръвта на братството

Тридесет и първа глава

Вирна примигна на светлината. Слънцето току-що бе изгряло. Тя простена, стана от неудобния стол и протегна схванатите си мускули. Беше си кореспондирала с Прелата до късно предишната нощ, после, твърде уморена да се добере до леглото си, се бе свила на стола и бе заспала. След като си поговориха за Ричард и сбързовете в Ейдиндрил, двете с Прелата бяха преминали на темата за Двореца.

Прелат Аналина отговори на безбройните въпроси на Вирна относно това как да ръководи Двореца, разпита я подробно за установените стереотипи на действие на различни неща, за това как да се отнася със съветничките си, с администраторките си, с другите Сестри. Уроците, които получи от Ан, й отвориха очите.

Вирна никога не си бе давала сметка за същината на дворцовата политика и как всяка частичка от живота и правилата в Двореца гравитираха около нея. Силата на Прелата идваше отчасти от способността за подтикване към сформиране на правилните обединения. Тя трябваше да използва положението и властта си, за да контролира опозицията. Разцепени на фракции, разделени по функции и отговорности, притежаващи почти неограничена свобода в определена тясна област, по-влиятелните Сестри се съюзяваха и сформираха опозиция на Прелата. Информация за отделните групировки се събираше бавно и трудно и те трябваше да бъдат под постоянен контрол, силите им трябваше да бъдат уравновесявани. Постигането на баланса бе задача на Прелата. От нея зависеше установяването на контрола.

Макар Сестрите да не можеха да изместят Прелата от кабинета й, освен ако не докажеха измяна срещу Двореца и Създателя, те подкопаваха стабилността на общия им дом със скандали и междуособици. Прелатът трябваше да овладее тези енергии и да ги насочи към благородни цели.

Излизаше, че да се управлява Дворецът в името на Създателя, означава по същество да се вземат под внимание отделните личности с техните чувства и усещания, а не просто да се дават заповеди. Вирна никога преди не бе гледала на работата на Прелата от такава гледна точка. За нея всички в Двореца бяха голямо щастливо семейство, всеки член на което безусловно предан на Създателя и следващ покорно посоката, дадена от Прелата. Благодарение на Прелата, всеки в Двореца имаше своя цел, която, от гледна точка на Вирна, беше напълно задоволителна.

След разговора с Аналина Вирна се почувства още повече не на място и в същото време по-подготвена да се справи със задачата. Досега не беше и подозирала огромните познания на Прелата относно най-дребни неща от дворцовия живот. Не беше чудно, че Прелат Аналина изглеждаше така, сякаш няма нищо по-лесно от това да се ръководи Дворецът. В това тя беше майстор, жонгльор, който може да премята във въздуха дванайсет топки и в същото време да се усмихва и да потупва някоя послушница по главата.

Вирна разтърка очи и се прозя. Беше поспала едва няколко часа, но я чакаше работа и не можеше да се излежава повече. Пъхна дневника в джоба си под колана, като предварително бе изтрила внимателно всичко изписано, и се запъти към кабинета си. Пътьом се спря край езерцето, за да наплиска лицето си.

Двойка зелени патици се приближиха към нея, заинтригувани какво ли прави тази жена в техния свят. Покръжаха малко около нея, после, очевидно доволни, че тя не иска нищо друго, освен да сподели водата им, се отдалечиха. Небето бе величествено розово с виолетови нишки, въздухът — чист и свеж. Макар да беше дълбоко притеснена от наученото през нощта, Вирна изпита оптимизъм. Както всичко наоколо в светлината на настъпващия ден, тя почувства как в главата й също просветлява.

Изправи се и тръсна ръцете си от водата, докато се мъчеше да намери начин да разкрие кои Сестри в Двореца са се врекли на Пазителя. Това, че Прелатът й имаше доверие и й бе заповядала да го направи, не означаваше, че ще се справи. Въздъхна, после целуна пръстена на Прелата, произнасяйки молитва към Създателя да я напътства и да й покаже начин да се справи със задачата.

Нямаше търпение да разкаже на Уорън за Прелата и за всички неща, които бе научила от разговора си с нея, но в същото време й стана безкрайно тежко, задето трябваше да го помоли да напусне Двореца. Нямаше представа как ще се справя без него. Може би ако той си намери скривалище някъде наблизо, тя ще има възможност да го навестява от време на време и няма да се чувства толкова самотна.

Щом видя огромната купчина доклади, които я чакаха в кабинета й, се усмихна. Остави вратата на градината отворена, за да проветри помещението с хладния сутрешен въздух. Започна да разпределя докладите на купчини, които подреждаше в края на писалището. За пръв път успя да зърне част от дървото на плота.

Вратата се отвори и тя вдигна поглед. Фийби и Дулсиния, всяка стиснала в сгъвката на ръката си нова купчина доклади, се стреснаха, щом я видяха.

— Добро утро — поздрави бодро Вирна.

— Простете ни, Прелате — каза Дулсиния. Пронизващият й син поглед трепна, щом мерна преподредената купчина доклади. — Не знаехме, че Прелатът ще започне работа толкова рано тази сутрин. Не искахме да ви прекъсваме. Както виждаме, имате доста работа. Ако ни позволите, просто ще оставим тези при останалите.

— О, да, разбира се — каза Вирна и протегна ръка към писалището. — Лиома и Филипа ще се радват да разберат, че сте ми ги донесли.

— Прелате? — попита Фийби, на кръглото й лице се изписа неразбиране.

— О, знаете какво имам предвид. Моите съветнички, разбира се, искат да са сигурни, че дворцовите дела вървят като по мед и масло. Лиома и Филипа се притесняват за тази работа.

— Тази работа? — попита Дулсиния и се намръщи още повече.

— Докладите — уточни Вирна с тон, който идеше да покаже, че казва нещо съвсем очевидно. — Те не биха искали хора с толкова малък опит в тези дела като вас да поемат подобна отговорност. Може би ако продължавате да се трудите упорито и да доказвате себе си, един ден ще имам същото доверие и към вас. Ако това ви се струва разумно, разбира се.

Дулсиния я изгледа мрачно изпод вежди.

— Какво ви е казала Филипа, Прелате? Кой аспект от опита ми й се струва неадекватен?

Вирна сви рамене.

— Не ме разбирай погрешно, Сестро. Моите съветнички не са искали да те засегнат по никакъв начин, напротив, всъщност полагат огромни усилия да те издигнат в очите ми. Но просто се опитаха да ми дадат да разбера, че докладите са нещо важно и затова трябва да се заема с тях лично. Сигурна съм, че след година-две те ще наминат насам, за да продължат да ми дават съвети, щом вие сте готови.

— Готови за какво? — объркано попита Фийби.

Вирна посочи с ръка купчината доклади.

— Ами задача на администраторките на Прелата е да четат докладите и да пишат решенията. Прелатът трябва само от време на време да хвърля по един поглед на тези решения, за да е сигурна, че администраторките й се справят с работата. След като моите съветнички ме подтикнаха да върша сама тази работа, си помислих, че те явно… е, сигурна съм, че не са искали да ви обидят, като се има предвид, че винаги са ви хвалели. — Вирна цъкна с език. — И въпреки това непрекъснато ми напомнят, че трябва сама да се оправям с докладите, понеже работата била важна за Двореца.

Дулсиния щеше да се пръсне от възмущение.

— Ние вече сме прочели тези доклади, до последния лист, за да сме сигурни, че всичко е наред. Знаем за тях повече от всеки друг. Създателят ми е свидетел, че ги виждам дори в съня си! Щом видим, че нещо липсва, веднага ви уведомяваме с бележка, не е ли така? Представяме ви сметки само когато не са съгласувани, не е ли така? На онези двете не им е работа да ви казват, че трябва да вършите всичко сама.

Вирна се запъти към една полица с книги, преструвайки се, че търси нещо определено.

— Сигурна съм, че те са действали, подтиквани от желанието да направят най-доброто за Двореца, Сестро. Все пак сте отскоро на тези длъжности и изобщо… Мисля, че се засягате твърде много от съветите им.

— Аз съм на годините на Филипа! Имам същия опит като нея!

— Сестро, тя не е отправила към теб никакво обвинение — каза Вирна с най-смирения си тон и я погледна през рамо.

— Но нали именно тя ви е посъветвала да се заемете сама с докладите?

— Е, да, но…

— Тя греши. И двете грешат.

— Нима? — попита Вирна и се извърна към стаята.

— Разбира се — Дулсиния погледна Фийби. — И ние можем да се справим с тези доклади, с всичките. Да ги обработим, подредим, да направим оценка на исковете и да дадем разпореждания. И то само за няколко седмици, нали Сестро Фийби?

Фийби навири нос.

— Дори мисля, че можем да се справим за една седмица. Ние знаем как да се оправяме с тези доклади повече от всеки друг. — Лицето й пламна и тя се обърна към Вирна. — Освен, разбира се, вас, Прелате.

— О, така ли? Отговорността е голяма. Не искам да ви товаря прекалено. Нали сте на тази длъжност съвсем отскоро. Мислите ли, че вече сте навлезли достатъчно в работата?

Дулсиния изпуфтя.

— Бих казала да. — Тя се приближи до писалището и награби голяма купчина доклади. — Ще се заемем с това. Вие само елате и прегледайте който пожелаете от онези, с които сме приключили. И ще се убедите, че самата вие бихте свършили работата по съвсем същия начин. Знаем какво правим. Ще видите. — Тя се намръщи. — Онези двете също ще видят.

— Е, ако наистина мислите, че можете да се справите, съм съгласна да ви дам възможност да опитате. Та нали в края на краищата сте мои администраторки.

— Да, наистина сме такива — Дулсиния килна глава към писалището. — Хайде, Фийби.

Фийби награби огромна купчина доклади и отстъпи назад, за да ги задържи.

— Сигурна съм, че Прелатът си има много по-важна работа, за да върши нещо, което администраторките й биха могли да свършат с лекота.

Вирна закачи пръсти на колана си.

— Е, нали ви назначих, понеже бях сигурна в способностите ви. Струва ми се справедливо да ви дам възможност да ги докажете. В края на краищата администраторките на Прелата имат огромна роля в управлението на Двореца.

Устните на Дулсиния се разтеглиха в лукава усмивка.

— Ще видите от каква неоценима помощ ще ви бъдем, Прелате. Вашите съветнички също ще се убедят.

Вирна повдигна вежда.

— Вече съм впечатлена, Сестри. Е, сега трябва да се заема с няколко други дела. Досега, бидейки претрупана с работа около докладите, не ми оставаше време да проверя как вървят нещата при моите съветнички и да се убедя, че всичко при тях е наред. Струва ми се, че е време да го направя.

— Да — каза Дулсиния и последва Фийби към вратата. — Мъдро решение.

Щом вратата се затвори, Вирна въздъхна дълбоко. Беше се опасявала, че никога няма да види края на тези доклади. Благодари мислено на Прелат Аналина. Осъзна, че се е усмихнала широко, и бързо си докара сериозна физиономия.

Уорън не отговори на почукването й, а когато тя открехна вратата и надзърна в стаята му, видя, че леглото си стои непокътнато и явно в него тази нощ не е било спано. Потръпна при мисълта, че му бе заповядала да отиде в подземията и да свърже онези пророчества. Бедният Уорън, вероятно е заспал над книгите, изпълнявайки заповедта й. Засрами се, като се сети с какъв тон му бе говорила, когато излезе ядосана от работилницата на гробокопача. Сега преливаше от радост и облекчение, че Прелатът и Натан са живи, но в същото време й прилошаваше при мисълта, че си бе изляла яда върху Уорън.

Вместо да предизвиква смут, тръгна надолу по стълбите и коридорите към подземията, без да изпраща пред себе си хора, които да изпразнят помещенията. Реши, че ще е по-безопасно, ако направи кратко неофициално посещение, уж за да види как вървят нещата, а междувременно да каже на Уорън, че трябва да се срещнат на тяхното място край реката. Информацията беше прекалено опасна, за да я сподели с него дори при сигурността на изпразнените подземия.

Може би на Уорън щеше да му хрумне някакъв начин да разкрият кои от Сестрите са се врекли на Пазителя. Понякога той беше изненадващо находчив. Тя целуна пръстена си, опитвайки се да прогони парещата болка при мисълта, че се налагаше да го отпрати от Двореца. Но трябваше да го направи незабавно.

С тъжна усмивка си помисли, че ако не друго, това поне ще докара на гладкото му лице някоя и друга бръчка и по този начин двамата ще се изравнят по възраст, при положение, че тя щеше да остане под закрилата на заклинанието на Двореца.

Сестра Беки, чиято бременност вече се забелязваше от всички, изнасяше лекция за сложността на пророчествата пред група от по-големите послушници. Изтъкваше им опасността от фалшиво пророчество, получено поради поемане в миналото по грешно разклонение. Веднъж случило се събитието от дадено пророчество и поело по „или/или“ разклонение, става подвластно на събитията. Един от клоните в разклонението се превръща в истински, което означава, че другият се приема за фалшив.

Трудността идва от това, че с всеки клон от разклонението са свързани и други пророчества. А когато са правени те, още не е било ясно кое разклонение ще се случи. Веднъж подчинено на събитията, всяко пророчество, свързано с мъртъв клон, също става фалшиво. Но тъй като често е невъзможно да се определи с кое разклонение са свързани няколко пророчества, подземията се задръстват с мъртви разклонения.

Вирна се облегна на стената и остана да послуша въпросите на момичетата. За тях беше объркващо да се сблъскат с проблемите, които среща човек, опитващ се да борави с пророчества, и да се убедят, че на много от въпросите им не може да се отговори. Сега вече Вирна беше наясно — благодарение на разговорите си с Уорън, — че Сестрите знаят за пророчествата много по-малко, отколкото си мислят.

Пророчествата наистина трябваше да бъдат тълкувани от магьосник със съответната дарба. През последните хиляда години Натан беше единственият магьосник, притежаващ способността да прави пророчества. Вирна вече бе убедена, че Натан разбира пророчествата по начин, който никоя Сестра не можеше да си представи. Освен, вероятно, Прелат Аналина. Вирна знаеше, че Уорън също притежава пророчески талант, който доскоро бе съществувал в латентно състояние.

Сестра Беки продължи нататък с обясненията на свързването на пророчествата посредством ключови събития и хронология и Вирна тихичко се отправи към задните стаи, където обикновено работеше Уорън. Намери ги празни, книгите — подредени по етажерките. Това я смути и тя се запита къде да го търси. Никога преди не бе трудно да открие Уорън, защото той бе прекарвал почти цялото си време в подземията.

Сестра Лиома я пресрещна на път обратно между дългите лавици с книги. Съветничката й я поздрави и сведе глава. Дългата й, права бяла коса бе привързана отзад със златна панделка. Между бръчките на лицето й Вирна усети тревога.

— Добра утро, Прелате. Създателят да благослови новия ден.

Вирна отвърна на топлата й усмивка.

— Благодаря, Сестро. Нека денят бъде добър и за теб. Как върви обучението на послушниците?

Лиома хвърли поглед към масите, където седяха млади жени със съсредоточени лица.

— От тях ще излязат прекрасни Сестри. Наблюдавах часовете им и мога да кажа, че до една са изключително внимателни. — Без да поглежда Вирна, тя попита: — Уорън ли търсите?

Вирна завъртя пръстена си.

— Да. Исках да го помоля да провери някои неща. Да си го виждала наоколо?

Щом Лиома най-после се обърна към нея, бръчките й се бяха задълбочили и изразяваха истинска тревога.

— Вирна, опасявам се, че Уорън го няма.

— Разбирам. Е, в такъв случай знаеш ли къде бих могла да го намеря?

Лиома въздъхна дълбоко.

— Имах предвид, Вирна, че Уорън си тръгна.

— Тръгна си? Как така си тръгна?

Погледът на Сестра Лиома отскочи встрани към сенките между лавиците.

— Искам да кажа, че напусна Двореца. За добро.

Вирна зяпна.

— Сигурна ли си? Вероятно нещо грешиш. Може би…

Лиома приглади бял кичур коса.

— Дойде при мен снощи и ми каза, че си отива.

Вирна навлажни устни.

— Но защо не дойде при мен? Защо не каза на Прелата, че си отива?

Лиома се загърна в шала си.

— Вирна, съжалявам, че именно аз трябва да ти го кажа, но той ми обясни, че било най-добре да напусне Двореца. Засега поне. Накара ме да му обещая, че няма да ти казвам за напускането му няколко дена, докато се отдалечи достатъчно. Не искаше да тръгваш след него.

— Да тръгвам след него! — Вирна сви юмруци. — Какво го кара да си мисли… — Главата й се завъртя, докато се опитваше да разбере, и изведнъж се помъчи да си припомни изречени преди дни думи. — Но… каза ли кога ще се върне? Дворецът има нужда от неговия талант. Той познава книгите тук долу. Не може просто да реши и да си тръгне!

Лиома отново извърна поглед.

— Съжалявам, Вирна, но си отиде. Каза, че не знае кога и дали ще се върне. Струвало му се, че така ще е най-добре.

— Каза ли още нещо? — с надежда прошепна тя.

Лиома поклати глава.

— И ти просто го пусна? Не се ли опита да го спреш?

— Вирна — нежно каза Лиома, — Уорън беше без яка. Ти лично свали Рада’Хан от врата му. Не можем да принудим магьосник, когото сме освободили, да остане в Двореца против волята му. Той е свободен човек. Изборът е негов, не наш.

Блъсна я огромна ледена вълна смразяващ ужас. Беше го освободила. Нима можеше да очаква от него да остане, след като се бе отнесла толкова унизително? Той й беше приятел, а тя се бе държала с него като с малко момченце. Той не беше момче. Беше мъж. Мъж, който може сам да решава за себе си.

И си бе отишъл.

Вирна се насили да проговори.

— Благодаря, Лиома, задето ми каза.

Лиома кимна, стисна я успокоително за рамото и се отправи към залата, където се провеждаха уроците.

Уорън си беше тръгнал.

Разумът й нашепваше, че сигурно са го заловили Сестрите на мрака, но вътрешно можеше да обвинява единствено себе си.

Колебливите й крачки я отведоха в една от малките стаички. След като каменната врата се затвори зад нея, тя се отпусна немощно на стола. Главата й потъна между дланите, зарида, едва сега осъзнала колко много означава Уорън за нея.