Кръвта на братството

Тридесета глава

Вирна крачеше възмутено из малкия параклис. Как се осмелява Прелат Аналина да постъпва така? Вирна й бе казала, че иска да чуе от нея онези думи, за да е сигурна в самоличността й. Беше поискала Прелатът да повтори, че за нея Вирна е не особено забележителна Сестра. Караше я да изрече отново тези жестоки думи, за да покаже, че е наясно, че в очите на Прелат Аналина тя е Сестра с незначителна важност и че е била използвана.

Този път възнамеряваше, ако допусне да бъде експлоатирана и да следва заповедите на Прелата като предана Сестра на светлината, да е по нейно желание.

Край със сълзите. Нямаше да скача всеки път, когато онази жена я посочи с пръст. Не бе отдала живота си на копнежа да стане Сестра на светлината, не бе работила толкова упорито дълги години, за да бъде третирана с подобно неуважение сега.

Онова, което я вбесяваше най-много, бе, че го допусна за пореден път. Беше казала на Прелата, че трябва първо да повтори онези думи, за да докаже самоличността си. В противен случай — бе я заплашила Вирна — ще хвърли дневника в огъня. Този път Вирна диктуваше правилата: първо трябва да докажеш, че си ти. Вместо това Прелатът отново щракна с пръст и Вирна се отзова незабавно.

Просто трябваше да хвърли книжката в огъня — да я унищожи. Нека тогава Прелатът се опита да я използва. Нека й бъде дадено да разбере, че Вирна повече няма да допусне да се държат с нея като с глупачка. Да видим дали ще й хареса да не изпълняват желанията й. Щеше да й се отрази добре.

Точно това трябваше да направи, но не можа. Книжката все още стоеше пъхната отзад в колана й. Въпреки че я болеше, тя все пак беше Сестра. Трябваше да е сигурна. Прелатът все още не й беше доказала, че наистина е жива и че другата книжка е у нея. Щом се убеди, Вирна щеше да хвърли своята в огъня.

Спря да крачи и надзърна през един от прозорците. Луната беше изгряла. Този път нямаше да прави компромиси, ако желанията й не бъдат изпълнени. Закле се, че или Прелатът ще направи каквото се иска от нея и ще докаже самоличността си, или Вирна ще изгори дневника. Това беше последният шанс на Аналина.

Вирна вдигна малката свещ от покрития с бял покров, поръбен със златна нишка олтар и я сложи на малката масичка отстрани. Купата, в която намери дневника, беше върху олтара. Вместо книжката сега вътре се виждаше малък пламък. Ако Прелатът за пореден път не изпълни желанието й, дневникът ще се озове обратно в купата, но този път освен него ще има и огън.

Извади малката черна книжка от тайния джоб и я остави на масичката. Придърпа трикракото столче. Целуна пръстена на Прелата на безименния си пръст, пое си дълбоко дъх, произнесе молитва за напътствие към Създателя и отвори книжката.

Вътре имаше съобщение. Няколко изписани страници.

„Скъпа моя Вирна“, започваше то. Вирна стисна устни. Наистина й беше „скъпа“.

„Скъпа моя Вирна, най-напред лесната част. Помолих те да отидеш в параклиса заради голямата опасност. Не можем да рискуваме друг да прочете съобщенията ми, още по-малко да разбере, че двамата с Натан сме живи. Параклисът е единственото място, за което съм сигурна, че написаното от мен няма да бъде видяно от чужди очи. И това е причината, поради която не се вслушах в разумната ти предпазливост. Ти, разбира се, с право очакваш да докажа, че наистина съм аз. Сега, когато съм сигурна, че си сама и на сигурно място, ще го направя.

Във връзка със същите предохранителни мерки, поради които единственото място, от което ще се свързваме, трябва да е параклисът, трябва да направиш още нещо — винаги изтривай внимателно съобщенията, преди да напуснеш неговата сигурност.

Преди да продължа, ще ти дам моето доказателство. Както ме помоли, ето какво ти казах в кабинета ми първия път, когато те видях след завръщането ти:

«Избрах те, Вирна, защото беше много назад в списъка на Сестрите. И защото си не особено забележителна. Не ми се вярваше да си от тях. Ти си с нищо незабележима личност. Сигурна съм, че Сестрите Грейс и Елизабет са си прокарали път до първите места в списъка, защото онзи, който стои начело на Сестрите на мрака, е преценил, че може да ги пожертва. Аз стоя начело на Сестрите на светлината. Избрах те поради същата причина.

Има Сестри, които са много ценни за нашата цел. Не бих рискувала някоя от тях за подобна работа. Момчето може да е важно за нас, но не повече от някои други неща в Двореца. Това бе една възможност, която не исках да изпускам. Ако се бяха появили проблеми и никоя от вас не се бе завърнала… е, смятам, разбираш, че един генерал не би искал да загуби най-добрите си войници в незначителна битка.»“

Вирна обърна книжката върху масата и зарови лицето си в ръце. Нямаше съмнение — двойникът на книжката беше у Прелат Аналина. Тя беше жива, както най-вероятно и Натан.

Вирна втренчи поглед в малкото пламъче, горящо в купата. Болката от тези думи прогори гърдите й. С неохота, с треперещи пръсти вдигна книжката и продължи да чете:

„Вирна, знам, че тези думи са разбили сърцето ти. Знам още и че изричането им разби моето сърце, защото не бяха истина. Сигурно ти се струва, че си била използвана подло. Грешно е да се лъже, но още по-грешно е да се допусне злото да възтържествува, и то поради причина, че си се придържал към истината с цената на здравия разум. Ако Сестрите на мрака ме бяха попитали какви са моите планове, щях да ги излъжа. Да направя нещо друго, би означавало да допусна злото да възтържествува.

Сега искам да ти кажа истината, наясно съм, че този път нямаш причина да ми вярваш. Но все пак искам да знаеш, че думите ми са искрени. Вярвам в интелигентността ти и съм сигурна, че ако се вслушаш в тях, ще разбереш, че е така.

Истинската причина, поради която те избрах да отидеш за Ричард, беше, защото от всички Сестри ти бе единствената, на която вярвах толкова безусловно, че да мога да й поверя съдбата на целия свят. Вече знаеш за битката, която Ричард спечели срещу Пазителя. Без него днес всички ние щяхме да сме всмукани в света на мъртвите. Битката ни най-малко не беше «незначителна». Това беше най-важната мисия, възлагана някога на Сестра. Имах доверие единствено на теб.

Близо триста години преди твоето раждане Натан ме предупреди за опасността, която грози света на живите. Петстотин години преди Ричард да се роди, двамата с Натан знаехме, че на този свят ще се появи магьосник-воин. Пророчествата ни подсказаха някои от нещата, които трябваше да се направят. Никога до този момент не се бяхме сблъсквали с подобно предизвикателство.

Когато се роди Ричард, двамата с Натан заобиколихме по море голямата бариера и се озовахме в Новия свят. Натан успя да вземе от Магьосническата кула в Ейдиндрил една важна магическа книга и да я скрие от Мрачния Рал. Даде я на втория баща на Ричард, като го принуди да обещае, че ще накара сина си да я научи наизуст. Единствено чрез такива изпитания и събития в живота му у дома този младеж можеше да бъде трениран да стане човекът, притежаващ достатъчно мъдрост и смелост, за да спре първата заплаха — Мрачния Рал, неговия истински баща. А по-късно и да възстанови равновесието в света на живите. Той сигурно е най-важният човек, родил се на земята през последните три хиляди години.

Ричард е магьосникът-воин, който ще ни поведе в последната битка. Това пророчествата ни казаха, но не уточниха дали ще победим. Става въпрос за най-важната битка в историята на човешкия род. Нямахме друг шанс, освен да се погрижим Ричард да не бъде докоснат от ръката на злото в живота си на обикновен човек. В тази битка магията трябва да се ръководи от сърцето.

Изпратих теб да го доведеш в Двореца, защото ти беше единствената, на която можех да имам доверие, че ще изпълни задачата. Познавах сърцето и душата ти и знаех, че не си Сестра на мрака.

Сигурна съм, че се питаш как допуснах да го търсиш цели двайсет години, при положение че през цялото време знаех къде е. Можех да изчакам и да те изпратя при него, когато порасне, и да ти разкрия способностите му, когато вече е проявил дарбата си. Срамувам се да призная, че те използвах, също както използвах и Ричард.

Заради предизвикателствата, които стояха пред нас, бях длъжна да те науча на неща, които не би могла да научиш в Двореца на пророците, докато Ричард растеше и научаваше някои от важните неща, които щяха да са му необходими по-късно. Налагаше се да се научиш да използваш главата си, а не да следваш стриктно правилата, върху които винаги са се облягали Сестрите в Двореца. Трябваше да те оставя да развиеш вътрешните си умения в реалния свят. Защото битката, която предстои, ще се води там. Затвореният свят на Двореца не е място, където човек може да научи много за живота.

Не очаквам от теб да ми простиш. Това също е една от тежестите, които Прелатът трябва да се научи да понася: омразата на онази, която обича като собствена дъщеря.

Когато ти казах ужасните думи, го направих с определена цел. Трябваше веднъж завинаги да изкореня от теб навика, възпитаван от Двореца, да постъпваш така, както си обучавана, да следваш сляпо заповедите. Трябваше да те вбеся достатъчно, за да се научиш сама да преценяваш кое е правилно. Още докато беше малка, разбрах, че мога да разчитам на характера ти.

Не можех да съм сигурна, че ако ти кажа причините, ще ме разбереш и ще направиш необходимото. Човек понякога е способен на правилна преценка единствено ако се опре на личния си морал, а не на дадените му заповеди. Това беше казано и в пророчествата. Вярвах, че щом настъпи моментът да действаш сама, ще вземеш правилното решение, а няма да се оставиш на течението на навиците, придобити по време на обучението.

Другата причина да ти наговоря всичко това в кабинета ми беше, че подозирах, че една от администраторките ми е Сестра на мрака. Знаех, че моят щит няма да й попречи да чуе думите ми. Оставих те да ме издадат, за да може Сестрата да ме нападне, да провокирам активността на Сестрите на мрака. Знаех, че има вероятност да умра, но предпочетох това пред възможността светът да бъде всмукан от Пазителя. Понякога се налага Прелатът да използва дори самата себе си.

Засега, Вирна, мога да ти кажа, че ти напълно и изцяло оправда очакванията и надеждите ми. Ти изигра съществена роля в спасяването на света от Пазителя. С твоята помощ засега нещата са на наша страна.

Още първия път, когато те видях, се усмихнах, защото на лицето ти беше изписана ядосана гримаса. И помниш ли защо? Ще ти кажа, в случай че си забравила. Всяка новопостъпила в Двореца послушница биваше подлагана на тест. Рано или късно обвинявахме всяко момиче в нещо, което не е извършило. Повечето се разплакваха. Някои се намръщваха. Трети понасяха срама на вината със стоическо примирение. Само ти се ядоса на несправедливостта. По този начин доказа себе си.

Натан откри пророчество, в което се казваше, че онази, която ни е нужна, ще ни бъде доведена не с усмивка, не с намръщено или смело лице, а ядосана. Щом видях това изражение на лицето ти, скръстените ти ядно малки ръчички, едва не се засмях с глас. Ти най-после се появи. От този миг нататък те използвах за най-важната мисия на Създателя.

Избрах те да станеш Прелат след илюзорната ми смърт, защото ти все още си онази, на която вярвам повече, отколкото на която и да е Сестра. Вероятността да ме убият по време на това пътешествие с Натан е повече от голяма и ако умра, ти наистина ще станеш Прелат. Такова е желанието ми.

Справедливата ти омраза тежи на сърцето ми, но важното е Създателят да ми прости, а съм сигурна, че един ден и това ще стане. Поне това. В този живот ще понеса страданието от твоята неприязън, както понасям и други тегоби, от които никога няма да се освободя. Това е цената да бъдеш Прелат на Двореца на пророците.“

Вирна бутна книгата, не можеше да продължи нататък. Отпусна глава върху скръстените си ръце и зарида. Макар да не си спомняше несправедливото обвинение, за което говореше Прелатът, не бе забравила парещата болка от него, яда си. Но най-вече усмивката на Аналина и как тази усмивка бе поставила света на мястото му.

— О, скъпи Създателю! — проплака с глас Вирна. — Твоята слугиня наистина е голяма глупачка!

Ако до този миг бе изпитвала болка от това, че Прелатът я е използвала, сега цялото й тяло се разтресе в агония при мисълта за онова, което трябваше да понася Аналина. Когато най-после успя да спре сълзите си, придърпа книжката и продължи да чете:

„Но миналото — минало, трябва да вървим напред към бъдещето. Пророчествата казват, че най-голямата опасност тепърва предстои. Случилото се досега би могло да унищожи света на живите с една окончателна, ужасяваща светкавица. Само за миг всичко можеше да е безвъзвратно изгубено. Ричард изтърпя всичко това и предотврати тази съдба.

Сега ни предстои още по-голямо изпитание. То не идва от други светове, а от нашия. Това е битка за бъдещето на всички ни. За бъдещето на човешкия род и на магията. Тук, в тази битка за мислите и сърцата на хората, няма да има окончателна светкавица, внезапен край, а неизчерпаема, разяждаща война, по време на която сянката на робството бавно ще се разстила над света и ще потушава искрата на магията. А чрез тази искра идва светлината на Създателя.

Древната война, започнала преди хиляди години, отново ще избухне. Ние, в стремежа си да опазим света, трябва да победим. Този път тя няма да спре благодарение усилията на стотици магьосници. Сега разполагаме само с един магьосник, който да ни поведе: Ричард.

Не му е времето да ти казвам всичко. Някои от нещата не са ми известни и на мен и макар да ме боли, че се налага да запазя за себе си други, те моля да ме разбереш заради разклоненията в пророчествата, които могат да тръгнат в грешна посока. Необходимо е част от хората, въвлечени във всичко това, да действат инстинктивно, а не по заповед. Противното би направило невъзможно случването на правилните разклонения. Част от работата ни е да се надяваме да научим хората да действат правилно, така че когато му дойде времето, да направят онова, което е необходимо. Прости ми, Вирна, но отново се налага да поверя част от нещата на съдбата.

Надявам се, че бидейки Прелат, вече си започнала да разбираш, че не може винаги да обясняваш всичко на другите, че понякога се налага да им поставяш задачи и да очакваш от тях да ги изпълняват.“

Вирна въздъхна. Знаеше, че това е точно така. Самата тя се бе отказала да обяснява всичко на всеки и беше започнала просто да дава заповеди и да очаква те да бъдат изпълнени точно.

„Въпреки това има неща, които мога и трябва да ти кажа, за да ни помогнеш. Двамата с Натан тръгнахме на жизненоважна мисия. Засега само ние можем да знаем същността й.

Ако оживея, възнамерявам да се върна в Двореца. Дотогава ти трябва да разбереш кои са истинските Сестри на светлината, преданите послушници и млади мъже. И кои са отдали душите си на Пазителя.“

— Какво! — възкликна на глас Вирна. — Как да направя подобно нещо?

„Оставям на теб да намериш начин как. Не разполагаме с много време. Това е важно, Вирна. Трябва да стане преди пристигането на император Джаганг.

Двамата с Натан сме на мнение, че Джаганг е онова, което в древната война е наричано «пътешественик по сънищата».“

Вирна усети как по гърба й тръгва струйка пот. Спомни си разговора със Сестра Симона и как жената бе крещяла неудържимо дори само при споменаването на името на Джаганг. Симона бе казала, че Джаганг я посещавал в сънищата й. Всички мислеха Симона за луда.

Уорън също бе споменал нещо за пътешественик по сънищата и че в древната война това била някаква форма на оръжие. Посещението им при Сестра Симона бе потвърдило убежденията му.

„Преди всичко помни едно: независимо какво ще се случи, единственото ти спасение е да останеш вярна на Ричард. Пътешественикът по сънищата е способен да подчини почти всяко съзнание и да зароби почти всеки — родените с дарбата повече от всеки друг. Съществува само една предпазна мярка — Ричард. Един от неговите предци е създал магия, която предпазва техния род и всеки, който им е верен и е свързан с тях в обща цел, от силата на пътешествениците по сънищата. Тази магия се предава на всеки Рал, роден с дарбата. Натан, разбира се, притежава същия този предпазен елемент в своята дарба, но той не е човекът, който ще ни поведе. Той е Пророк, а не магьосник-воин.“

Между редовете Вирна прочете, че да бъдеш верен последовател на Натан е равносилно на истинска лудост. Сам по себе си, този човек бе истинска светкавица, задържана с яка.

„Като се опълчи срещу Двореца по своя собствена воля и помогна на Ричард да избяга, ти се свърза с него. Тази връзка те пази от пътешественика по сънищата, но не и от надигащата се сила от негови ръце и подчинени. Това е част от причината, поради която се наложи да те излъжа онзи път в кабинета ми. Това накара теб, по твоя собствена воля, да избереш да помогнеш на Ричард, независимо от обучението си и от заповедите.“

По ръцете на Вирна пробягаха иглички. Ако беше принудила Прелата да й разкрие плановете си, да й каже, че трябва да помогне на Ричард да избяга, сега Вирна щеше да е податлива на влиянието на пътешественика по сънищата не по-малко от Сестра Симона.

„Натан, разбира се, е защитен, а аз съм свързана с Ричард от доста дълго време. Заклех се във вярност към него още първия път, когато го видях. По мой собствен начин го накарах сам да взима решения и да създава правила, да напипа своя път за борба на наша страна. Понякога, длъжна съм да ти кажа това, е трудно. Макар той да прави каквото е необходимо, за да предпазва невинните, свободни хора, които се нуждаят от помощта му, той има свое собствено мнение и прави неща, които — ако имаше как — щях да му попреча да прави. Понякога Ричард е изпитание, не по-малко от Натан. Но такъв е животът.

Това е всичко, което имах да ти кажа. Намирам се в една стая в уютна странноприемница и чакам да прочетеш съобщението ми. Когато го прочетеш толкова пъти, колкото искаш, ще чакам да видя дали имаш да ме питаш нещо. Трябва да си дадеш сметка, че се занимавам със събития и пророчества от стотици години и няма начин да ти предам всичко, което знам, за една нощ. Още по-малко посредством съобщения. Но с удоволствие ще ти кажа всичко, което ме попиташ.

Като казвам това, се надявам да разбираш, че някои неща не мога да споделя с теб от страх да не бъде повлияно на определени пророчества и събития. Всяка дума, която ти казвам, крие — малко или повече — подобна опасност. И въпреки това е нужно да знаеш част от нещата.

Имайки предвид гореизложеното, чакам твоите въпроси. Питай.“

Вирна довърши съобщението и изправи гръб. Да пита? Би отнело стотина години да зададе всички въпроси, чиито отговори искаше да знае. Откъде да започне? Скъпи Създателю, кои са най-важните въпроси?

Прочете отново цялото съобщение, за да е сигурна, че не е пропуснала нещо, после заби поглед в следващата празна страница. Накрая взе молива.

„Скъпа моя Майко, моля те да ми простиш онова, което си помислих за теб. Свеждам глава пред твоята сила и се срамувам от глупавата си горделивост. Моля те, не се оставяй да те убият. Аз не съм достойна да бъда Прелат. Аз съм едно добиче, което ти искаш да накараш да полети като птичка.“

Вирна се изправи и се вгледа в книгата в очакване на отговор, в случай че Прелатът наистина чакаше от другата страна.

„Благодаря ти, дете. Ти стопли сърцето ми. Питай каквото искаш да знаеш и ако мога, ще ти отговоря. Ще стоя тук цяла нощ, за да се опитам да съм ти от помощ в носенето на тежкия товар.“

Вирна се усмихна за пръв път от дни насам. Сълзите й този път бяха сладки, не горчиви.

„Прелате, в безопасност ли сте? Наред ли е всичко при вас с Натан?“

„Вирна, на теб може да ти харесва приятелите ти да те наричат «Прелат», но на мен не. Моля те, наричай ме по име, както правят истинските ми приятели.“

Вирна се засмя с глас. Тя също се дразнеше от факта, че всички настояваха да я наричат „Прелат“. Съобщението на Ан продължаваше, думите се появяваха една след друга:

„Да, аз, както и Натан сме добре, той в момента е зает. Днес си купи меч и сега се бие срещу въображаеми врагове в стаята. Смята, че с меча ще изглежда «ослепително». Той е едно дете на хиляда години и точно в момента се е ухилил като момче, докато посича невидимите си врагове.“

Вирна препрочете съобщението, просто за да е сигурна, че е разбрала добре. Натан с меч? На този човек дъската явно му хлопа повече, отколкото тя предполагаше. Прелатът сигурно има много грижи с него.

„Ан, ти каза, че трябва да разбера кои са се врекли да служат на Пазителя. Нямам представа как да го направя. Можеш ли да ми помогнеш?“

„Ако знаех, Вирна, щях да ти кажа. Неколцина съм подозирала, но повечето — не. Така и не успях да намеря начин да разбера кои са последователите на Пазителя. Чакат ме други дела, затова тази работа оставям на теб. Не забравяй, че те могат да проявяват съобразителност и ум като самия Пазител. Някои, които бях сигурна, че са против нас, поради неприемливия им характер, се оказаха предани служители на Създателя. На други, които се разкриха и избягаха с кораба, бях готова да се доверя с цената на живота си. И ако го бях направила, вече да съм мъртва.“

„Ан, не знам как да се справя с тази задача! Какво ще стане, ако се проваля?“

„Това не бива да допускаш.“

Вирна изтри потните си длани в роклята.

„Но дори да намеря начин да ги разкрия, какво да направя с информацията? Не бих могла да се опълча срещу тези Сестри при тяхната сила.“

„Щом изпълниш първата част, Вирна, ще ти кажа. Помни, че пророчествата са податливи на външна намеса и това представлява опасност за тях. Както двамата с Натан ги използваме, за да ни помагат да влияем на събитията, за да поемат те по правилното разклонение, така биха могли да ги използват и нашите врагове.“

Вирна въздъхна отчаяно.

„Как да се справя с тази задача, когато имам толкова много работа като Прелат? Всичко, което правя, е да чета доклади и въпреки това изоставам все повече и повече. Всички зависят от мен и чакат моето решение. Ти как успяваше да намериш време за нещо друго, при наличието на толкова много доклади?“

„Четеш докладите? Господи, Вирна, та ти си наистина амбициозна. Със сигурност си по-съвестен Прелат от мен.“

Вирна зяпна.

„Да не би да искаш да ми кажеш, че не бива да чета докладите?“

„Ами това си има и своите положителни страни. Именно защото си ги чела внимателно, разбра за изчезването на животните от конюшните. С Натан лесно можехме да си купим коне, след като напуснем Двореца, но взехме онези, за да оставим следа. Можехме да платим за телата, наместо да се занимаваме с всички онези сложни подготовки, но тогава нямаше да можеш да говориш с гробокопача. Погрижихме се да оставим следи, по които да можеш да тръгнеш, за да разбереш истината. Някои от следите, които оставихме, бяха доста главоболни, като например онази с откриването на «телата» ни. Но бяха нужни и ти се справи чудесно.“

Вирна усети как лицето й пламва. Никога не се беше замисляла над това как така телата бяха открити приготвени и увити в плащеници. Този ключ й бе убягнал напълно.

„Трябва да ти призная, продължи Ан, че рядко съм си давала труда да чета доклади. Нали за това са помощниците. Казвах им просто да използват мъдростта и чувството си за справедливост и като се придържат към интересите на Двореца, да се справят с проблемите, изложени в докладите. После от време на време заставах пред бюрата им, измъквах от купчината с готовите доклади произволен и прочитах решението. Това ги караше винаги да вършат съвестно работата си от страх, че ще прочета заповедите им, подписани с моето име, и ще ги сметна за незадоволителни.“

Вирна беше изумена.

„Искаш да кажеш, че мога просто да кажа на помощничките или съветничките си как бих искала да се свършат нещата и да ги оставя да се оправят с докладите? И че не се налага да ги чета? Че не се налага да ги подписвам?“

„Вирна, ти си Прелатът. Можеш да правиш каквото си пожелаеш. Ти ръководиш Двореца, а не той теб.“

„Но Сестрите Лиома и Филипа — моите съветнички, също както и една от администраторките ми, Дулсиния, непрекъснато ми повтарят как би трябвало да се вършат нещата. Те са с много по-голям опит от мен. Те ми представят нещата така, за да си помисля, че Дворецът ще бъде съсипан, ако не се заема лично с докладите.“

Ан отвърна почти моментално:

„Нима? Виж ти, виж. На твое място, Вирна, щях да ги слушам по-малко и да говоря повече. Можеш да се мръщиш чудесно, използвай таланта си.“

Вирна се усмихна широко. Вече си представяше сцената. В кабинета на Прелата предстояха промени.

„Ан, каква е твоята мисия? Какво се опитваш да направиш?“

„Имам малко работа в Ейдиндрил, след което се надявам да се върна.“

Беше очевидно, че Ан няма да й отговори, така че Вирна се запита какво още би искала да знае и какво има да й казва. Сети се за нещо важно.

„Уорън направи пророчество. Казва, че му е първото.“

Настъпи дълга пауза. Вирна чакаше. Когато съобщението най-сетне се появи, беше по-старателно изписано.

„Помниш ли го наизуст?“

Вирна не би могла да забрави и думичка от него.

„Да.“

Преди да е започнала да пише пророчеството, върху страницата изведнъж започна да се разлива друго съобщение. Почеркът беше едър и очевидно гневен. Буквите бяха огромни и изписани печатно.

„Изведи това момче от Двореца! Веднага!“

Страницата бе раздрана от огромна черта. Вирна се поизправи. Явно моливът беше в ръцете на Натан и в момента Ан се опитваше да си го вземе. Настъпи още една дълга пауза, накрая на листа се появи съобщение, написано от ръката на Ан.

„Извинявай. Вирна, ако си сигурна, че помниш пророчеството дословно, напиши го, за да го видим. Ако се колебаеш някъде, ми кажи. Важно е.“

Вирна отговори:

„Помня го дума по дума, тъй като касае мен. В него се казва така: «След като Прелатът и Пророкът бъдат отдадени на Светлината чрез свещения ритуал, над пламъците ще заври казан от коварство и лукавство и начело ще застане Лъже-Прелат, която ще срине до основи Двореца на пророците. На север онзи, който е свързан с острието, ще го остави за една сребриста рокля, ще й вдъхне нов живот и тя ще го запрати в прегръдките на злото.»“

Последва нова пауза.

„Моля те, почакай, докато двамата с Натан го прегледаме по-внимателно.“

Вирна се изправи и зачака. Навън се чуваше цвърченето на насекомите и квакането на жабите. Тя стана, без да изпуска от поглед книгата, прозя се и се протегна. Съобщението се бавеше. Седна и отпусна брадичка върху дланите си, докато чакаше, клепачите й започнаха да се затварят.

Съобщението най-после започна да излиза:

„Двамата с Натан го прегледахме и той казва, че е незряло пророчество и поради тази причина не може да го дешифрира напълно.“

„Ан, Лъже-Прелатът съм аз. Много съм притеснена от това, дето се казва, че ще срина до основи Двореца на пророците.“

Веднага се получи отговор:

„Не ти си Лъже-Прелатът в пророчеството.“

„Тогава какво означава?“

Настъпи пауза, този път по-кратка.

„Не можем да разберем пълното му значение, но знаем, че не ти си Лъже-Прелатът, споменат вътре.

Вирна, чуй ме внимателно. Уорън трябва да напусне Двореца. За него е твърде опасно да стои там повече. Трябва да се скрие. Ако си тръгне през нощта, може да бъде забелязан. Утре сутринта го изпрати в града под предлог, че има да изпълнява някаква поръчка. В навалицата трудно ще го проследят. Нека използва това и да избяга. Дай му злато, за да няма проблеми из пътя.“

Вирна отпусна длан на сърцето си и въздъхна дълбоко. Отново се наведе над книгата.

„Но, Прелате, Уорън е единственият човек тук, на когото мога да се доверя. Имам нужда от него. Не разбирам от пророчества колкото него и без помощта му ще се загубя.“

Тя не добави, че той е единственият й приятел. Единственият приятел, на когото може да се довери.

„Вирна, пророчествата са в опасност. Ако онези се доберат до Пророк…“

Съобщението изведнъж прекъсна. След миг продължи, този път написано по-грижливо:

„Той трябва да се махне. Разбираш ли?“

„Да, Прелате. Ще се погрижа за това още утре сутринта. Уорън ще направи каквото му кажа. Ще се доверя на инструкциите, дадени от вас, че е по-важно да си тръгне, отколкото да остане да ми помага тук.“

„Благодаря ти, Вирна.“

„Ан, каква опасност грози пророчествата?“

Тя изчака известно време в тихия параклис, докато на листа започнаха да се появяват думи.

„Също както се опитваме да си помогнем, като разберем каква е опасността в различните разклонения в едно пророчество, така онези, които искат да управляват човечеството, използват тази информация, за да насочват събитията от различните разклонения, които искат да се случат. Използвани така, пророчествата могат да ни победят. Ако нашите врагове имат Пророк, ще разберат пророчествата по-добре и ще знаят как да насочват събитията в своя полза.

Намесата в разклоненията може да предизвика хаос, който дори те да не могат да овладеят. Това е най-опасното от всичко. Те биха могли да избутат всички ни от ръба на пропастта.“

„Ан, да не би да искаш да ми кажеш, че Джаганг ще се опита да завземе Двореца на пророците и пророчествата в подземията?“

Пауза.

„Да.“

Вирна спря. Изведнъж я осени значението на предстоящата битка, по тялото й плъзнаха ледени иглички.

„Как можем да го спрем?“

„Дворецът на пророците няма да се предаде тъй лесно, както си мисли Джаганг. Макар той да е пътешественик по сънищата, ние владеем своя Хан. Тази сила също е оръжие. Макар винаги досега да сме използвали дарбата си за запазване на живота и възвестяване светлината на Създателя на този свят, може да дойде време, когато ще се наложи да използваме дарбата си, за да се бием. За тази цел е необходимо да знаем кой ни е верен. Трябва да разберем кой не е омърсен от злото.“

Преди да отговори, Вирна внимателно обмисли думите си.

„Ан, да не възнамеряваш да направиш от нас воини, да ни накараш да се бием?“

„Това, което ти казвам, Вирна, е, че трябва да използваш всичко, което имаш, за да предотвратиш запращането на света завинаги в мрака на тиранията. Макар да се борим, за да помагаме на децата на Създателя, ние имаме и дакра, нали така? Няма да можем да помогнем на никого, ако сме мъртви.“

Вирна усети, че краката й треперят, и поглади бедра. Тя бе убивала хора и Прелатът го знаеше. Бе убила Джедидайа. Прииска й се да си бе донесла нещо за пиене. Гърлото й беше пресъхнало като пустиня.

„Разбирам, написа тя най-сетне, и ще направя каквото е необходимо.“

„Бих искала да ти дам повече напътствия, Вирна, но за момента не знам достатъчно. Събитията вече бягат пред нас. Без каквато и да е помощ, вероятно изцяло инстинктивно, Ричард вече е започнал да взима предпазни мерки. Не знаем точно докъде е стигнал, но доколкото разбирам, вече е успял да всее смут в цялата Средна земя. Това момче не може да стои без работа нито за миг. И явно действа по правила, които сам си измисля.“

„Какво е направил?“, попита Вирна, страхувайки се от отговора.

„Някак си е успял да застане начело на Д’Хара и да завземе Ейдиндрил. Обявил е разпадането на Средната земя и е поискал всички страни да му се предадат.“

Вирна зяпна.

„Та нали Средната земя трябва да се опълчи срещу Императорския орден? Да не си е загубил ума? Не можем да си позволим той да обяви война на Д’Хара и Средната земя!“

„Но вече го е направил.“

„Средната земя няма да падне в краката му.“

„Доколкото чувам, Галеа и Келтон вече са го направили.“

„Трябва да му се попречи! Опасността идва от Императорския орден. С тях трябва да се бием. Не можем да му позволим да започне война в Новия свят — това отклонение може да се окаже фатално.“

„Вирна, Средната земя е прошарена с магия като сочна пържола със сланина. Императорският орден ще я отмъкне хапка по хапка, също както постъпиха със Стария свят. Малките обединения няма да искат да се борят за едно малко късче и ще го оставят, после следващото късче ще бъде отнето в името на разбирателството и мира, после другото… това бавно ще разклаща стабилността на Средната земя и ще дава сила на Ордена. Докато ти беше извън Двореца, те завзеха целия Стар свят. За по-малко от двайсет години.

Ричард е магьосник-воин. Той се ръководи от инстинктите си и действията му са подтикнати от всичко, което е научил и знае. Нямаме друг избор, освен да му се доверим.

В миналото заплахата идваше от един човек като Мрачния Рал. В този случай тя е повсеместна. Дори някак да успеем да унищожим Джаганг, на негово място ще дойде друг. Това е война на убеждения и страхове, на амбициите на всички хора, а не само на един водач.

Същото е като страха на хората от Двореца. Ако се появи водач, не можем да унищожим заплахата, като елиминираме него. Страхът ще остане в сърцата на хората и отнемането на водача им само ще засили убеждението, че страхът им е бил основателен.“

„Скъпи Създателю, написа Вирна в отговор, тогава какво можем да направим?“

Настъпи кратка пауза.

„Както ти казах, дете, не знам всички отговори. Мога да ти кажа едно: ние всички играем определена роля в това последно изпитание, но главната се пада на Ричард. Той е нашият водач. Не съм съгласна с всичко, което прави, но той е единственият, който би могъл да ни изведе до победа. Ако искаме да победим, трябва да го следваме. Не казвам, че не можем да се опитваме да го съветваме и напътстваме за нещата, които знаем, но той е магьосник-воин и това е войната, за която е роден.

Натан предупреди, че в пророчествата има едно място, наречено «Голямото празно». Ако стигнем до това разклонение, той смята, че отвъд него няма нищо, свързано с магията, и следователно никакво пророчество не го озарява. Човечеството ще потъне завинаги в това незнайно място, лишено от магия. Джаганг иска да ни вкара точно там.

Помни най-вече това: независимо от всичко, трябва да останеш вярна на Ричард. Можеш да говориш с него, да му даваш съвети, да спориш, но трябва да се бориш на негова страна. Верността ти към него е единственото, което те предпазва от Джаганг. Влезе ли в главата ти пътешественикът по сънищата, ти си загубена за нас.“

Вирна преглътна. Моливът трепереше в ръката й.

„Разбирам. Има ли нещо, което мога да направя, за да помогна?“

„Засега само онова, което ти казах. Трябва да действаш бързо. Войната вече е надвиснала над нас. Чух, че в Ейдиндрил са се появили сбързове.“

При последното съобщение Вирна ококори очи.

— Скъпи Създателю — каза тя на глас, — дай сила на Ричард.