Фурията на принцепса

Глава 7

Амара и Бърнард стояха пред кабинета на Първия лорд, когато се появиха двама гвардейци на короната. Мъжете им кимнаха, потвърждавайки подозрението на Амара, че Гай иска да разговаря с тях насаме, след което единият влезе в кабинета и отново излезе.

След миг се появи и самият Първи лорд, придружен от четирима гвардейци.

— Господа — каза Гай, освобождавайки с кимване гвардейците, — ваши превъзходителства, бъдете така любезни да се присъедините към мен.

Един от пазачите отвори вратата и Гай влезе вътре. Амара за миг се загледа в гърба му, устните й бяха плътно стиснати. Вълна от силни емоции избухна в нея при вида на Първия лорд, при звука на неговия глас, от неговата енергичност, от недопускащия възражение маниер.

Със същата пряма, спокойна решителност той освободи великата фурия на Калар, убивайки десетки хиляди невинни алеранци и граждани заедно с бунтовниците на Върховен лорд Калар. А тя стоеше до него на върха на планината и гледаше града, гледаше как тези хора умират. Амара го намрази за това, че я накара да види това.

Бърнард сложи голямата си топла длан на рамото й.

— Любима — каза той тихо, — влизаме ли?

Амара дари съпруга си с най-широката усмивка, на която беше способна, изправи гръб и последва Гай в кабинета.

Подобно на останалата част от Цитаделата, вътре бе обзаведено разкошно и с вкус, но без да се прекалява. Имаше широко работно бюро, изработено от твърдо зелено-черно дърво от родезийските джунгли, заобиколено от също такива рафтове, отрупани с най-различни книги. Амара беше виждала много кабинети, в които книгите служеха само за декорация. Но сега не се съмняваше, че в тази стая всяка книга беше прочетена и обмислена.

Гай отиде с бързи крачки до бюфета, отвори го и извади бутилка вино и чаша — всяко движение беше прецизно и точно, преди Бърнард да затвори вратата зад себе си. Тогава Първият лорд наведе глава за миг, а раменете му увиснаха. Направи няколко бавни вдишвания и Амара чу как въздухът свисти в дробовете му. После той отвори бутилката, от която се разнесе острия аромат на силното пикантно вино, което му помагаше да се бори с кашлицата, и на няколко бързи глътки изпи цяла чаша.

Амара размени намръщен поглед със съпруга си. Първият лорд явно не беше толкова силен и здрав, колкото смятаха гражданите.

Вярно, Амара беше убедена, че той им позволява да видят истинското му състояние по лични съображения. Или може би в това нямаше никакъв скрит замисъл. В крайна сметка Амара и Бърнард го бяха виждали в много по-лошо състояние по време на прехода през блатата на Калар. Нищо не губеше, ако сега им позволи да го видят без маска.

Гай отново напълни чашата наполовина, тихо приближи до масата и с предпазливи движения седна зад нея, леко мръщейки се на пуканията и скърцанията на ставите си.

— Първо, Амара, позволете ми да ви се извиня за… безкомпромисния характер на заповедите, дадени на рицарите, които ви доведоха тук. Като се има предвид настоящата ситуация, чувствителността трябваше да бъде пожертвана за сметка на спешността.

— Разбира се, сър — каза тя сухо. — Не помня някога да сте чувствали, че целта не оправдава използваните от вас средства.

Той отпи от чашата си, докато я наблюдаваше, а после сведе поглед и на устните му се появи слаба, горчива усмивка.

— Не. Вероятно не.

Той премести поглед от нея към Бърнард и каза:

— Граф Калдерон, бях впечатлен от вашите призовавания, от вашите умения и най-важното — от преценката ви по време на кампанията ни миналата година. Сега отново имам нужда от вашите услуги, както и от вашите, графиньо, ако не възразявате.

Бърнард сведе глава, изражението му остана сдържано и неутрално.

— Какво мога да направя за Империята?

„Какво мога да направя за Империята? Не.“ — отбеляза за себе си Амара. — „Какво мога да направя за короната?“

Дори и да обърна внимание на формулировката, Гай не го показа нито с жест, нито с изражението на лицето си. Той извади от чекмеджето на масата тежък пергамент и го разгърна — оказа се огромна карта на Империята. На нея също така подробно, както на картата, показана в Сенаториума, беше отбелязано разпространението на вордското нашествие.

— Не казах на нашите граждани — тихо каза Гай, — че вордът по някакъв начин е развил способността да използва призоваване на фурии.

— Това не е новина — гръмогласно заяви Бърнард. — Те направиха същото и в Калдерон.

Гай поклати глава.

— Тогава те се научиха да използват способностите на местните холтъри, чиито тела бяха завладели, в отговор на демонстрирано от живи алеранци призоваване на фурии. Това е фина, но важна разлика. По онова време вордът можеше да използва всяко заклинание, само ако алеранците първи призоват фурии — Гай въздъхна. — Изглежда, че сега всичко е различно.

Бърнард рязко си пое дъх.

— Вордът призовава фурии самостоятелно?

Гай кимна, докато бавно въртеше чашата в ръце.

— Потвърдено е от множество доклади. Сър Ерен го е видял със собствените си очи.

— Защо? — попита Амара, сама изненадана колко грубо и сурово звучи гласът й. — Защо не им казахте?

Очите на Гай се присвиха. Той мълча няколко дълги секунди, преди да отговори.

— Защото подобна новина би могла да изплаши гражданите на Алера така, че никога да не могат да постигнат единство на целта.

Бърнард се прокашля.

— Знам, че не съм политик, нито трибун, нито капитан. Но… не разбирам съвсем защо тази идея е лоша.

— По две причини — отвърна Гай. — Първо, ако Върховните лордове наистина се уплашат, първоначалният им инстинкт би бил да защитят домовете си. Това със сигурност ще се отрази на качеството на войските и те ще намалят броя на предоставената за кампанията войска, което може да се окаже фатално за цялата Империя. Ако вордът не бъде спрян през следващите няколко седмици, той може да се разпространи толкова широко и да стане толкова многоброен, че никога няма да го победим.

— Второ — продължи той, — именно затова. Вордът не е сигурен какво знаем за новите му способности и докато аз не разпространя толкова важен факт, има надежда те да мислят, че сме в неведение за възможностите им.

Амара кимна, уловила хода на мисълта му.

— Те искат да запазят тайното си оръжие до критичния момент, когато шокът и изненадата ще решат битката. Те ще имат скрит коз, но няма да посмеят да го използват, поне в началото, от страх, че ще пропилеят елемента на изненада.

Гай кимна.

— Точно така.

— Но какво променя това, сър? — попита Бърнард.

— Това ще ни даде време.

Бърнард кимна.

— За какво?

— Да намерим отговора на важен въпрос.

— Какъв въпрос?

— Този, който трябваше да задам в самото начало — тихо каза Амара. — Защо? Защо сега вордът е в състояние да подчинява фуриите, въпреки че досега не можеше?

Гай отново кимна.

— Ваши превъзходителства, познанията ви в тази област и лоялността ви към Империята не подлежат на съмнение. Но в този случай не мога да ви заповядам. Затова ви отправям молба — той направи пауза, за да отпие още една глътка вино. — Бих искал да навлезете в окупираната от ворда територия, да откриете източника на техните способности да призовават фурии и, ако е възможно, да намерите начин да го премахнете.

Амара недоверчиво се взря в Гай. После поклати глава и прошепна:

— Невероятно.

Бърнард рязко махна с ръка и каза:

— Абсолютно не. Няма да взема жена си в нещо толкова опасно.

Амара рязко обърна глава, за да погледне мъжа си. Той скръсти ръце, стисна зъби и срещна погледа й.

Гай не откъсна поглед от съдържанието на чашата, но лека усмивка се появи на лицето му.

— Бърнард. Амара. Фактът е, че ви моля да поемете мисия, която по всяка вероятност ще доведе до смъртта ви — ако имате късмет. Точно както помолих няколко други малки екипа да опитат същото. Но аз вярвам, че ако някой има шанс да успее, то това сте вие двамата — той вдигна поглед към Амара. — Независимо какво е минало между нас до днес, фактът е следният: нашата Империя е на ръба на унищожението и повечето хора дори не осъзнават, че е така. Алера се нуждае от вас.

Амара сведе глава за миг и въздъхна.

— Враните да ви вземат, Гай Секстус. Дори когато отправяте молба, не ми оставяте избор.

— Изборите изглежда са станали малко оскъдни през последните няколко години — съгласи се тихо той.

Бърнард мълчаливо се намръщи и пристъпи напред, за да проучи картата.

— Сър — каза той след миг, — това е твърде голяма територия. Можете да изпратите цяла кохорта разузнавачи в този район и пак да не намерите това, което търсите.

— Не е нужно да проверявате цялата — каза Гай. — Когато легионите пристигнат, ще ги насочим към Церес.

Бърнард се подсмихна.

— Церес е открита местност. Неподходящо място да се изправите срещу сила, която числено ви превъзхожда толкова много.

— Всъщност това е изключително неподходящо място. Ще имаме нищожна възможност да го защитим, ако вордът ни превъзхожда с порядък, както се опасявам. Това е гарантирана победа за врага, без шанс да му устоим. Вордите ще съсредоточат многочислените си сили там, включително своите призователи. Надявам се тази суматоха да е достатъчна, за да ви позволи да проникнете на тяхна територия и да се промъкнете обратно, когато мисията приключи.

— Всъщност — каза Амара — вие нямате намерение да удържите града.

Гай допи виното си и с уморено движение остави чашата:

— Ще ги примамя и ще ги задържа на място, колкото мога. Може би три дни. Това би трябвало да е достатъчно, за да накара Върховните лордове да осъзнаят колко голяма опасност представлява вордът. Можете да използвате личната ми съкровищница за необходимите разходи или снаряжение. Ако ви трябват коне или нещо друго, просто поискайте и ще ги имате. Кажете на сър Ерен и той ще ви ги осигури.

Явно това беше краят на разговора, но Амара спря на прага.

— Държите много хора в неведение, Гай. Много от тях ще умрат заради това.

Първият лорд сведе глава в жест, който можеше да е съгласие или просто уморено отпускане на мускулите на врата.

— Амара, много хора ще умрат. Независимо от моите действия. Това не може да бъде променено. Единственото, което мога да кажа със сигурност, е, че ако не намерим начин да попречим на ворда да използва призоваване на фурии срещу нас, ние сме загубени.