Фурията на принцепса

Глава 31

— Колкото по-малко кажете, толкова по-добре — каза Рук. — Колкото по-малко знам защо сте тук, толкова по-малко вреда мога да ви причиня, ако вземат информацията от мен.

„Точно затова не ти казвам за присъствието на Бърнард“ — помисли си Амара.

Бяха пристъпили в една от прилежащите към тунела стаи. От редица плътно подредени бъчви до далечната стена се носеше опияняваща миризма. Амара я разпозна като екстракт от камбанки, цветята, от които правеха наркотика афродин. Изглежда търговците на роби бяха разрешили и на контрабандистите да използват тунелите им, освен да местят собствената си стока в и извън града. Несъмнено те прибирана немалък дял от това доходоносно занимание.

— Това е риск, който трябва да поема — спокойно й възрази Амара. — От въпросите ми ще научите почти толкова много за намеренията ми, колкото и от всичко, което ще кажа. Ако не мога да ви задавам въпроси, каквото и да ми кажете, ще бъде от полза.

Рук се усмихна мрачно.

— Повярвайте ми, графиньо. Мисля, че мога да направя правилни предположения от вашите въпроси.

— Тогава вече трябва да знаете какво правя тук.

— Подозирам — каза Рук, докосна яката си с пръсти и потръпна. — Не знам. Има значителна разлика.

Амара дълго изучаваше жената, преди да поклати глава.

— Как да разбера, че не ме лъжете?

Рук обмисли сериозно въпроса, преди да отговори.

— Графиньо, Първият лорд дойде лично при мен в крепостта, където живеехме с дъщеря ми. Това беше на седемдесет и четири мили южно оттук.

Амара трябваше да потисне потръпването си. Миналото време определено беше подходящо, ако холтът, който бяха видели по-рано същия ден, беше някаква индикация. Районът на юг от Церес със сигурност вече беше превзет от ворда.

— Той ми каза какво се случва. Каза ми, че ако му помогна в тази мисия, ще се погрижи дъщеря ми да бъде отведена на сигурно място в Алера, където аз избера. И че ако оцелея от мисията, мога да се присъединя към нея.

Амара не успя да потисне проклятието, което се изплъзна от устните й.

Гай изобщо не беше дал избор на Рук: направи каквото искам или умри заедно с дъщеря си от наближаващата заплаха.

— Рук, не разбирам защо ти…

Рук вдигна ръка за мълчание. После просто каза:

— Изпратих я в Калдерон.

За момент Амара не знаеше какво да каже.

— Защо Калдерон? — попита тя накрая.

Рук сви рамене и се усмихна уморено.

— Исках тя да бъде възможно най-далеч от ворда. С най-способните, предупредени и подготвени хора, които познавам. Знам, че граф Бърнард от години се опитва да предупреди хората за ворда. Предположих, че той е започнал да подготвя собствения си дом, за да им се противопостави. Ако ви предам, графиньо, няма да има кой да защити дъщеря ми. Предпочитам да умра, крещейки и с бликаща от носа и ушите ми кръв, отколкото да позволя това да се случи.

Амара наведе глава. Това беше доста точно описание на смъртта, която очакваше онези, които твърде дълго или твърде упорито са се противопоставяли на яката на подчинение, или ако някой друг, а не който я е поставил, се опита да я свали. Заключващият механизъм на яките беше изключително сложен, но Амара не се съмняваше, че Рук може да го заобиколи винаги, когато реши, стига да има подходящи инструменти.

Разбира се, това би я убило.

Рук се противопостави на Върховни лордове и лейди и на самия Първи лорд в опит да защити своето дете, когато беше държана като заложник от Върховен лорд Калар. Амара изобщо не се съмняваше, че жената няма да се поколебае да пожертва живота си, ако сметне, че с това може да защити Маша.

— Добре — каза Амара. — Какво можеш да ми кажеш?

— Не много — отговори Рук. Тя разочаровано посочи яката. — Заповеди. Но мога да покажа.

Амара кимна.

Рук се обърна обратно към тунела и й махна.

— Последвайте ме.

Полагайки максимални усилия да остане скрита, Амара приклекна на почернелия покрив до Рук с изглед към бившия градски пазар за роби, където вордът се занимаваше с „набиране“.

Беше виждала по-весели кланици.

В двора се виждаха няколко десетки ворда — ниски, подобни на гарими версии. Свити на кълбо, те търпеливо чакаха около всеки вход и изход, само лъскавите им черни екзоскелети проблясваха, и Амара подозираше, че ще вижда подобни стражи на всяко кръстовище и на всяка порта в пределите на града.

Освен с ворди, пазарът на роби беше изпълнен и с няколкостотин алеранци. Повечето от тях бяха затворени в различни видове клетки, специално пригодени за задържането на особено талантливи призователи. Призователите на огън ги държаха под постоянна струя вода, изливаща се от тръби, разположени над тях. Земните призователи бяха в клетки, издигнати на няколко фута над земята. Въздушните призователи, както Амара добре знаеше, би трябвало да са напъхани в кутии, облицовани с твърд камък, в които въздухът влиза само през няколко дупки с диаметър колкото палец. Обикновените метални клетки бяха достатъчни за призователите на дърво, въпреки че бяха поставени в противоположната страна на двора — далеч от тежките дървени греди, които задържаха призователите на метал.

Най-интересни бяха клетките, които трябваше да използват няколко нива на защита, за да обуздаят затворниците в тях — несъмнено пленени граждани. Една такава метална клетка привлече вниманието на Амара — беше окачена високо над земята, като едновременно с това я пръскаха с вода и течна черна кал. В клетката имаше няколко мокри, изпръскани с кал фигури — само две от тях бяха мъже в брони, пленени по време на битка. Останалите четири бяха на жени, вероятно заловени, когато вордът е стигнал до домовете им на юг. Всички те, както и повечето затворници, които Амара успя да види, лежаха отпуснати и апатични — явно резултат от наркотичния ефект на афродина.

Амара видя как двама пазачи със сребърни яки изваждат дезориентиран от наркотиците затворник, младеж в изкривена броня, от една от каменните клетки за призователи на въздух. Те го завлякоха през двора и го качиха на платформата, където по принцип се провеждаха търговете. Грубо го хвърлиха на дъските, въпреки че младежът беше почти момче и едва можеше да стои изправен, камо ли да оказва съпротива.

Веднага две изключително привлекателни млади жени, облечени с по малко парче плат и блестящи сребърни яки, приближиха към него на подиума. Едната от тях мълчаливо развърза възела на огърлицата или амулета, който младежът носеше на врата си, след което я отнесе, предизвиквайки първото протестно движение от него, което Амара видя.

Второто момиче коленичи и погали за миг лицето и косата му, преди да приближи бутилка с тънко гърло до устните му. По устните на момичето Амара видя, че го убеждава да пие. Младежът го направи, погледът му все още беше вцепенен, и миг по-късно се свлече още по-изтощен от новата доза наркотик.

И тогава Калар Бренсис младши се качи по стъпалата и пъргаво приближи към него.

Амара потръпна, докато се взираше в сина на Върховен лорд Калар, младежа, когото за последно бе видяла да плаче и да тича за живота си по склоновете на една забравена от фуриите планина до бившия му дом, препъвайки се в труповете на стотици елитни войници, загинали малко преди това. Бренсис беше облечен във фина снежнобяла коприна без нито едно петънце кръв или мръсотия. Дългата му тъмна коса се извиваше красиво, сякаш току-що беше оформена с горещи щипки и гребен. Пръстите му бяха обсипани с пръстени, а вериги лежаха в редици на гърдите му.

Но те не можеха да скрият сребърната яка около врата му.

Смаяна и погнусена, Амара направи жест, казвайки на Сирус да донесе думите от подиума до ушите й.

— Господарю — каза едно от оскъдно облечените момичета. Говореше неясно заради виното или афродина или и двете заедно. — Готов е, господарю.

— И сам виждам — раздразнено отвърна той.

Той пристъпи до един отворен сандък на подиума, извади шепа робски яки и небрежно ги разтръска, докато в ръката му остана само една. После седна пред замаяния войник, затегна яката около врата му, извади нож и поряза палеца си. Злобно тикна окървавения пръст в ключалката на яката, предизвиквайки болезнено хриптене в младия мъж.

Амара потръпна.

Видя как яката започна да работи. Теоретично тя беше запозната с действието на това устройство. То използваше многобройни магически дисциплини, за да залее сетивата на целта с екзалтирана еуфория първоначално, докато ги успокои напълно. Не че яката се нуждаеше от много помощ в случая с този зашеметен и упоен млад войник. Но дори и така се виждаше как тялото му се изви, а очите му се завъртяха и след това запърхаха под затворените клепачи.

Амара знаеше, че това ще продължи известно време. Толкова дълго, че когато усещането престане, това ще се възприема почти като болка. А когато настъпи бруталната агония, която яката можеше да причини по волята на собственика, тя щеше да се усеща много по-лошо.

— Това е истината, войнико — каза Бренсис и избърса окървавения си пръст в туниката на младежа. — Сега ти служиш на вордската кралица или на нейния най-висш представител. Това означава, че в момента ти служиш на мен и на всеки, на когото те поверя. Ако предприемеш каквито и да било действия срещу интересите на този, на когото служиш, ще страдаш. Служи и се подчинявай — и ще бъдеш възнаграден.

Като демонстрация Бренсис лениво бутна едно от полуголите момичета към войника. Тя издаде мъркащ звук и притисна уста към гърлото му, като едновременно с това плъзна едното си бедро по неговото.

— Слушай я — презрително изплю Бренсис. — Всичко, което казва, е истина.

Момичето притисна уста до ухото на момчето и започна да шепне. Амара не можеше да различи много от това, което казваше, освен думите „служи“ и „подчинявай се“. Но не беше трудно да се досети — момичето акцентираше върху това, което Бренсис вече беше казал на войника, укрепвайки командите, докато съзнанието му беше деформирано от яката и наркотиците.

— Кървави врани — прошепна Амара, догади й се.

Тя знаеше, че яките са били създадени да контролират дори най-жестоките престъпници и беше чувала, при това много пъти, че имат много по-голям обхват за принуда, отколкото по-голямата част от Империята осъзнаваше, но никога досега не го беше виждала. Каквото и да се случваше там долу, то се коренеше в методите, които Върховен лорд Калар беше използвал, за да създаде своите психясали Безсмъртни.

И, помисли си Амара, това им даваше контрол над свободни алеранци. То работеше. Или беше работило достатъчно често, за да създаде алеранска почетна гвардия за вордската кралица. Онези, които в живота нямаха други стремежи освен собствените си интереси, изглежда се подчиняваха по-лесно, съдейки по хората, придружаващи Рук.

— Бренсис! — долетя дрезгав вик от една от клетките. — Бренсис, моля те!

Амара насочи вниманието си към източника на гласа — млада жена в клетка на граждани, вероятно привлекателна, въпреки че беше трудно да се различи под слоя кал.

Бренсис прехвърляше различни яки в сандъка.

— Бренсис! Чуваш ли ме?

— Чувам те, Флора — отговори Бренсис. — Просто не ме интересува.

Младата жена плачеше.

— Моля те. Моля те, пусни ме. Ние бяхме сгодени, Бренсис.

— Забавно е, малките обрати на живота — ухили се Бренсис. Той вдигна поглед към клетката. — Винаги си обичала да си играеш с афродин, Флора. Ти и сестра ти.

Устата му се изкриви в горчива насмешка.

— Жалко, че наоколо няма антиланци, за да ви правят компания за вечерта.

Младата жена започна да хлипа, накъсан тих звук.

— Но ние бяхме… бяхме…

— Това беше в различен свят, Флора — каза Бренсис. — Всичко е минало. Още няколко седмици и няма да има нищо друго освен ворд. Трябва да се радвате. Може да станете част от печелившата страна — той направи пауза, за да прокара с мързеливо възхищение ръка по хълбока на шепнещата млада жена, лежаща върху замаяния войник зад него. — Дори и да се окажете с твърде малко мозък, за да правите нещо друго, поне ще помагате за успокояване на новобранците. Процесът прави това на някои от тях, което е също толкова добре. Така че ги пооправяме с малко афродин, превръщайки ги в малки момчета и момичета, и ги оставяме да шепнат.

Флора заплака по-силно.

— Не се притеснявай, Флора — той насочи отровен поглед към клетката. — Ще се погрижа да ти се падне хубаво момче, на което да правиш компания, когато дойде твоят ред. Ще се насладиш на процеса. На повечето им харесва. Обикновено те самите искат да го преживеят отново.

Той погледна близките двама пазачи с яки и каза:

— Вие двамата, какво чакате? Докарайте следващия.

Амара бавно се отдръпна от ръба на сградата и отиде до Рук. След това се обърна и слезе към относителната безопасност на сградата, която преди появата на ворда беше дом на проспериращ шивач. Рук я последва.

За момент Амара просто седеше, осъзнавайки ужасяващото, механично темпо, с което унищожаваха човечността в пленените алеранци.

— Знам, че не трябва да говориш за това — тихо каза Амара. — Но искам да опиташ.

Рук преглътна. Тя пресегна с пръсти към яката на шията си, лицето й пребледня и кимна.

— Колко сте взели? — попита Амара.

— Няколко сто… — започна Рук. Тя си пое дъх, стисна очи и лицето й се покри с капчици пот.

— Най-малко седемстотин или осемстотин. Може би стотина, които нямаше нужда да… — лицето й се изкриви в гримаса. — … бъдат принуждавани. От останалите само малко повече от половината са… полезни. Останалите се използват за вербуване на нови или се дават на ворда.

— Като роби? — попита Амара.

— Като храна, графиньо.

Амара потръпна.

— Тук имаше стотици хора.

Рук кимна, дишането й отново стана спокойно и равномерно.

— Да. Всеки талантлив призовател, заловен от ворда, сега го докарват тук.

— Откъде се появиха яките?

Рук се изсмя горчиво и мъчително и извади около половин дузина тънки сребърни яки от торбичка на колана си, като ги хвърли настрана като боклук.

— Мъртви роби, графиньо. Тук те се търкалят навсякъде.

Амара се наведе и вдигна една от яките, за да я разгледа.

На допир беше просто хладен гладък метал.

— Как работи? — попита тя Рук. — Яки, наркотици. Не е достатъчно да се направи това.

— Ще бъдете изненадана, графиньо — треперейки, каза Рук. — Но има и нещо повече. Бренсис прави нещо на всяка яка, когато я закопчава…

Тя потръпна от болка, а от едната й ноздра изведнъж потече кръв.

— Когато я прикрепя — изпъшка тя. — Баща му знаеше как и го научи. Не казва на никого. Докато вордът се нуждае от повече призователи да му служат, това ще защитава живота му.

Тя стисна зъби, за да не изкрещи, и бавно се свлече на пода. Държеше устата си с едната ръка, заглушавайки звука, а другата — притисната към челото си.

Амара трябваше да откъсне поглед от жената.

— Стига — каза тя тихо. — Стига, Рук.

Конвулсивно гълтайки въздух, Рук се олюля напред-назад на колене, после утихна. Тя кимна на Амара и промълви:

— Ще се оправя. Минутка.

Амара нежно докосна рамото й, после се изправи, за да погледне към двора през разбития прозорец, чиито назъбени ръбове бяха изцапани със засъхнала кръв. Клетките бяха пълни. Амара започна да пресмята броя на пленените и поклати глава. Там имаше стотици алеранци, които чакаха да бъдат взети на служба при ворда.

Бренсис тъкмо пристягаше яка около шията на жена в тънка, напоена с вода копринена рокля. Тя се гърчеше на платформата, докато той стоеше над нея, а красивото му лице изразяваше отвращение, глад и още нещо, на което Амара не можеше да сложи име.

— Трябва да докладваш — каза тя тихо. — Положи всички усилия да не издаваш нищо.

Рук се беше възстановила донякъде. Тя поднесе кърпа към лицето си и избърса кръвта от устата и брадичката си.

— По-скоро ще умра, графиньо — прошепна тя.

— Върви.

Рук тръгна без повече думи. Амара наблюдаваше как няколко мига по-късно тя се появи в двора и с бърза походка се насочи към Бренсис.

Тя отново призова Сирус да донесе звука до нея.

Бренсис внимателно наблюдаваше как Рук се приближава.

Позата и поведението на Рук се бяха променили напълно. В движенията й имаше сластна, чувствена грация, а бедрата й се олюляваха с отчетлив, поклащащ ритъм, докато крачеше.

— Рук — процеди Бренсис с раздразнен глас. — Какво толкова те забави?

— Некомпетентност — отговори Рук с дрезгаво мъркане. Тя притисна цялото си тяло към Бренсис и го целуна.

Младият търговец на роби отговори със страст на целувката и стомахът на Амара се сви от отвращение.

— Къде са онези двамата, които изпратих с теб? — изръмжа той гневно.

— Когато разбраха, че смятам да ти кажа какво са направили, решиха да оставят тялото ми някъде на тихо и тъмно място. След като ме изнасилят — тя го целуна по шията. — Аз възразих. Боя се, че сега вече не стават за нищо. Да отида ли да взема яките им, господарю?

— Ще ми кажеш ли? — попита Бренсис. Гневът беше изчезнал от гласа му, заменен от друг вид страст. — Ще ми кажеш ли какво стана?

— Глупаците разпитваха курсорите прекалено твърдо — каза Рук. — Казах ви, че трябва да ги вербуваме.

— Не можех да допусна те да… ммммм. Съзнанието им да се разпадне — той поклати глава. — Ти използваш земна магия върху мен, малка кучко. Ммммм. Спри.

Рук измърка развратно. Разкъсаната й риза избра този момент да се плъзне, разкривайки гола кожа.

— На вас ви харесва, милорд. Не мога да направя нищо по въпроса. Взех ги с голи ръце. Бяха толкова близо. Това винаги ме оставя в настроение.

Тя се притисна в него с вълнообразни движения на цялото си тяло.

— Можете да ме вземете направо тук, ако желаете. Кой може да ви спре, милорд? Точно тук, пред всички. Вече няма правила, няма закони. Да се съпротивлявам ли? Ще ви хареса ли да ме вземете насила?

Бренсис се обърна към Рук с ръмжене, сграбчи в болезнена хватка косата й и отдръпна главата й назад, докато я целуваше с настървена ярост.

На Амара й прилоша и се обърна. Преди да настъпи нощта, тя ще се върне в тунелите.

Беше убивала мъже и преди.

Но това беше първият път, когато дори го желаеше.