Фурията на принцепса

Глава 5

Досега Исана само веднъж беше влизала в голямата зала на Сената — по време на церемонията по представянето, когато тя и още няколко души бяха представени като нови граждани на Алера.

Тогава, облечена в червените и черни цветове на Дом Акватайн, тя беше прекалено смутена, всъщност дотолкова, че не беше забелязала колко огромно е това място.

Сградата на Сената беше построена от здрав тъмносив мрамор и би трябвало да е достатъчно голяма, за да побере не само Сената, включвайки сенаторите и свитите им, но и всеки гражданин на Империята. Веднъж казаха на Исана, че тук могат да се поберат повече от двеста хиляди души и всеки от тях може да види и чуе случващото се благодарение на умело вградените в конструкцията фурии.

Повече от всичко друго Сенаториумът наподобяваше на огромен театър. В долната и средната му част в полукръг бяха разположени местата на сенаторите, председателствани от проконсула, сенаторът с най-много гласове в Сената.

След тях ниво след ниво на стотици ярда нагоре и настрани се издигаха редове за сядане. Гледайки от горе на долу към местата на членовете на Сената, човек трябваше само леко да вдигне поглед, за да види Цитаделата на Първия лорд, сърцето на Алера Империя, извисяваща се над Сенаториума.

— Какво е толкова смешно? — прошепна лейди Плацида.

— Помислих си, че всеки, който влезе тук, веднага ще забележи колко огромна е Цитаделата на Първия лорд и колко заплашително се извисява над нас — каза Исана. — Трудно може да не бъде забелязана.

— Това не е нищо — отговори лейди Пласида. — При излизане оттук се вижда Сивата кула. Още по-мъчителна гледка.

Исана се усмихна и като погледна през рамо, се убеди, че Ария е права.

Сивата кула, тази скромна малка крепост, беше затвор, построен така, че да може да задържи в безпомощно състояние дори най-мощните заклинатели в света — и беше мълчаливо напомняне, че никой в Алера не е извън обсега на закона.

— Няма да се учудя — каза Исана, — ако Първият лорд, ръководил строежа, който и да е бил той, умишлено е осигурил тази гледка, или за да успокои сенаторите, или за да ги сплаши.

— И едното, и другото, естествено — отговори лейди Плацида. — Сенаторите, предани на Империята, могат да спят спокойно, знаейки, че най-силните и амбициозни хора винаги ще носят лична отговорност — и че стремящите се към власт ще получат същото послание. Мисля, че изграждането на Сенаториума е било ръководено лично от Гай Секундус, и той — о, велики…

Исана не можеше да съди лейди Плацида, че прекъсна изречението си по средата.

Защото макар грандиозният Сенаториум като правило да бе винаги почти празен и само съвсем малка част от местата му да бяха заети от сенатори и техните свити, както и от няколко групички зрители, на които законът позволяваше да гледат какво се случва, тази вечер всичко беше различно.

Сенаториумът беше изпълнен до най-високите нива.

Глъчката беше невъобразима: море от разговори, кипящ поток от гласове. Но емоциите на присъстващите замайваха повече. Никоя от тях, взета поотделно, не беше особено пронизителна, но имаше толкова много хора, че като цяло силата на техните приглушени тревоги, любопитство, нетърпение, раздразнение и безброй други емоции я удариха като чувал със зърно.

Исана почувства как лейди Плацида използва способностите си на призовател на метал и огради ума си с щит, предпазващ я от бурята от емоции, и за миг съжали, че не може да направи нещо подобно. Тя стисна зъби, устоявайки на наплива на околните емоции, и миг по-късно ръката на Арарис стисна нейната в знак на подкрепа — докосването му й вдъхва увереност и я защити от устремилия се към нея поток.

Тя му отвърна с бърза благодарствена усмивка и използвайки това като опорна точка, методично изтласка другите емоции на заден план, осигурявайки си възможност постепенно да се приспособи към тях.

Арарис и лейди Пласида стояха от двете й страни и търпеливо изчакаха да се адаптира.

— Всичко е наред — каза тя миг по-късно, докато гражданите продължаваха да пристигат. — Чувствам се по-добре, Арарис.

— Най-добре е да заемем местата си — промърмори лейди Плацида. — Имперската стража започва да пристига. Първият лорд може да се появи всеки момент.

Те слязоха надолу до ложа, разположена непосредствено над местата за членовете на Сената.

Въпреки че тези места юридически не бяха регистрирани на конкретни Върховни лордове, на всички беше ясно кой точно ще заеме определени места. И всеки Върховен лорд традиционно заемаше едно и също място в Сенаториума при редките свиквания на Сената и Върховните лордове.

Местата за лорд и лейди Плацида бяха разположени над мястото, където седяха сенаторите от онези области, които бяха контролирани от подчинени на тях граждани.

Лейди Пласида се забави няколко минути, защото спираше да размени поздрави с няколко души, така че Исана и Арарис първи се разположиха в сенаторската ложа.

— Лейди Верадис? — попита Исана, разпознавайки младата жена в съседната ложа.

Сериозната млада лечителка с руса коса, дъщеря на Върховен лорд Церес, веднага се обърна към тях и сдържано кимна на Исана.

Беше съвсем сама в ложата на баща си и на открито изглеждаше още по-тънка и крехка.

— Добър вечер, ваше височество.

— Моля, наричайте ме Исана. Познаваме се достатъчно добре.

Момичето й се усмихна леко.

— Разбира се — каза тя, — Исана. Радвам се да ви видя в добро здраве. Добър вечер, сър Арарис.

— Лейди — тихо каза Арарис и склони глава.

Той обходи с поглед празната ложа и произнесе, леко понижавайки глас:

— Изглежда получавате много по-малко внимание, отколкото заслужавате.

— За това си има много добра причина, сър — отвърна Верадис, премествайки поглед към ложите на Сената. — Надявам се скоро да я узнаем.

Намръщена, Исана се облегна назад и започна да оглежда местата зад ложите на Върховните лордове, където по правило пристигащите лордове и графове сядаха зад своите покровители.

Например зад ложата на лорд Акватайн се бяха настанили много добре облечени граждани, главно в черните и алените цветове на Дом Акватайн, а черните и златните цветове на Дом Родес бяха почти също толкова на брой зад ложата на този Върховен лорд. За разлика от тях, в секциите зад ложите на лорд Церес и, като стана въпрос, зад ложите на лорд и лейди Плацида, присъствието беше малобройно.

А пространството зад празната ложа, където би трябвало да седи Върховен лорд Калар, беше абсолютно пусто, нямаше никой в сивите и зелени цветове на Дом Калар. Това не беше изненадващо, като се има предвид, че Домът беше в немилост, след като откритият бунт на Бренсис Калар срещу короната се провали така катастрофално. Въпреки това по краищата на тази секция стояха граждани, макар и облечени в цветовете на други велики Домове.

Разбира се, все някой трябваше да бъде облечен в цветовете на Калар, дори и причината да е само дан към традицията или по силата на навика. Някои семейства носеха тези цветове от векове. Независимо от действията на последния лорд Калар, те не биха се отказали от традиционните си дрехи, всъщност много от най-бедните граждани на този регион просто не биха могли да си позволят нов гардероб, предвид каква разруха нанесе на икономиката бунтът на лорда.

Къде бяха гражданите от Калар, Церес и Плацида?

Какво не им каза лейди Плацида?

Тя почувства подобна заинтересованост в Арарис и се обърна към него, очаквайки да е забелязал същото, но откри, че той внимателно оглежда сенаторската ложа.

— Арарис? — прошепна тя.

— Виж ложата на Акватайн — тихо отвърна той. — Къде е лейди Акватайн?

Исана примигна и се вгледа по-внимателно. Със сигурност в ложата до Върховен лорд Атис Акватайн не се виждаше познатата великолепна фигура на съпругата му Инвидия.

— Къде би могла да бъде? — промърмори Исана. — Тя никога не би пропуснала подобно нещо.

— Може би сега, когато се появи наследник, те най-накрая са решили да се избият един друг — прошепна познат подигравателен глас. — Макар че ако е така, значи съм загубил парите, които заложих за друг победител при курсорите.

Исана се обърна и видя дребен и строен светлокос мъж, който им се усмихваше от ложата над тях, небрежно подпрян с лакти на парапета.

— Ерен — каза Исана и се усмихна, — какво правите тук? Мислех, че ще отидете със сина ми при канимите.

Изражението на лицето на младия мъж стана мрачно, Исана почувства как той потиска и крие емоциите си, но тя успя да усети проблясък на уморено разочарование, гняв и страх.

— Дългът зове — отвърна той, като положи всички усилия да се усмихне на Ария, когато тя се появи в ложата. — Лейди Плацида. Нетактично ли ще е от моя страна да ви натрапя своето присъствие по време на обръщението на Първия лорд?

Лейди Плацида погледна Исана и вдигна въпросително вежди.

— Моля, сър Ерен. Заповядайте, присъединете се към нас.

Ерен сведе глава в знак на благодарност и спокойно прехвърли крака през парапета, след което скочи в ложата им с толкова непринудено пренебрежение към авторитета на Сенаториума, че Исана трябваше да положи усилия, за да не се усмихне.

Ерен едва успя да седне, когато единственият херолд затръби сигнал за приближаването на капитана на легиона — вместо обичайното оповестяване за процесията на Първия лорд.

Ропот като вълна премина през Сенаториума веднага щом всички седнали се изправиха на крака — Първият лорд използваше такъв протокол главно по време на война.

Гай Секстус, Първи лорд на Алера, влезе с последните звуци на фанфара, придружен от дузина рицари на метал, облечени в алените плащове на Гвардията на короната.

Висок и с мощно телосложение, Гай би приличал повече на човек в разцвета на силите си, отколкото на осемдесетгодишен, ако не беше абсолютно сивата му сребристобяла коса, която, ако Исана не грешеше, беше станала още по-тънка и рядка от последния път, когато се бяха срещнали преди няколко месеца.

Първият лорд се движеше като човек, много по-млад от годините си, и с няколко бързи стъпки преодоля разстоянието от Сенаториума до сенаторските ложи. Той мина между ложите на лордовете на Фригия и Антилус, като в никоя от тях нямаше Върховен лорд.

Присъстваше лейди Фригия, а възрастният едноок лорд, който се намираше в насрещната ложа, очевидно представляваше Върховен лорд Антилус: на гърдите му висеше кинжал с печата на Дом Антилус.

Мърморенето се превърна в нарастващ шум, когато Гай слезе долу.

— Граждани! — каза Първият лорд, вдигайки ръце, за да вземе думата в Сената. Гласът му, усилен от фуриите на сградата, достигна до всеки присъстващ. — Граждани, моля ви.

Говорителят на Сената, Исана не беше сигурна кой точно е той тази година, някой от Парция, както й се струваше, бързо зае трибуната.

— Ред! Ред в Сенаториума! — гласът му, сякаш принадлежащ на титан, прогърмя из цялата огромна зала и удави гласовете на събралите се граждани.

На Исана й се мярна кратката жестока мисъл, че този човек вероятно е доста доволен от себе си. Макар че, като се замисли — колко ли често има възможност и причина да надвика половината граждани на Алера? Тя можеше да си припомни някои дни, когато и на самата нея това би й било добре дошло.

Щом шумът се превърна в тих шепот, говорителят кимна и каза:

— Радваме се да ви приветстваме на това извънредно заседание на Сената, свикано по молба на Първия лорд. Сега ще дам думата на Гай Секстус, Първи лорд на Алера, за да съобщи на уважаемите участници на това събрание информация, имаща ключово значение за Империята.

Преди той да завърши да говори, Гай вече беше приближил до трибуната и уверено зае мястото му.

В движенията му нямаше нито заплаха, нито арогантност, нищо, което би могло да предизвика в говорителя друго освен досада, но Гай някак успя да го изтласка, така както голямо куче избутва малко от купа с храна и го прави толкова плавно и естествено, сякаш целият свят е длъжен безусловно да му се подчинява — и като следствие точно така се получаваше.

Исана поклати глава, едновременно ядосана от високомерието на този човек и възхитена от сдържаността му. Гай никога не използваше разнообразните си сили — характер, воля или призоваване — над необходимото. Разбира се, той никога не позволяваше нещо да застане между него и онова, което смяташе за „необходимо“. Без значение колко невинни хора могат да загинат вследствие на това.

Исана сви устни и се застави да не си припомня финала на бунта на лорд Калар и собствената му ужасна смърт, смъртта на неговия град с всичките му жители, както и на всички имения около него и на живеещите в тях хора. Сега не беше моментът отново да обсъжда действията на Гай Секстус или да решава какви са — военни действия, необходимост, убийство или, най-вероятно, по малко и от трите.

— Граждани — започна той, а тонът на ясния му глас беше сериозен и сдържан. — Днес не дойдох при вас като Първи лорд, един от онези, които управляват Империята вече стотици години. Дойдох при вас, за да ви предупредя. Дойдох при вас, за да ви призова да изпълните своя дълг. И дойдох при вас, за да ви помоля да надхвърлите всичко, което дългът изисква.

Той направи пауза, а ехото на гласа му се разля и замря под потъмнялото небе.

— Алеранци — каза той, понижавайки глас, — ние се намираме в състояние на война.