Фурията на принцепса

Глава 26

Първото копие влезе в офицерската палатка и завари Магнус да гледа мълчаливо сър Карлус, най-младият, непохватен и клепоух рицар Аери в Първи алерански легион.

Маркус кимна на възрастния курсор и върна поздрава на рицаря.

— Магнус — каза Първото копие, — какво става?

— Само минута — каза Магнус през стиснати зъби. — Не искам да обяснявам два пъти.

— А.

Магнус направи гримаса.

— Врани, аз и един път не искам да обяснявам, но…

В този момент вратата на палатката се отвори и влезе висок, мършав мъж. Перенус, старши трибун и действащ капитан на Свободния алерански. Той отдаде чест на всички едновременно.

— Маркус, сър рицар, маестро. Дойдох възможно най-бързо.

Той направи кратка пауза и добави:

— Целият съм слух.

— Моля ви, капитане — каза Магнус, — потърпете още малко, ще обясня всичко.

Перенус погледна Първото копие, който само сви рамене.

Миг по-късно извън палатката настъпи странна тишина, обичайният шум на лагера изведнъж изчезна.

Маркус отиде до вратата на палатката, погледна навън и видя дузина каними с пълно бойно оборудване, които крачеха през лагера на Първи алерански с лапи върху оръжията.

Легионерите се държаха по-далеч от маршируващите каними, но всеки от тях също държеше ръка върху оръжията си.

Съдейки по маркировката на бронята им, макар Маркус да не беше експерт по сложните обичаи на канимите, тези воини бяха най-добрите от тези, които се завърнаха от Алера, черните им брони бяха старателно разкрасени с оттенъци на червеното.

Начело беше Насаг, бронята му беше почти напълно червена.

До него крачеше Градаш, сивият каним, когото Маркус вече смяташе за свой колега сред канимите.

Без никакъв видим сигнал ескортът от воини-каними рязко спря, на разстояние около трийсет фута от командната палатка.

Насаг и Градаш пристъпиха по-близо, Насаг леко кимна на Маркус в алерански стил.

Маркус отговори на поздрава с канимско движение, като леко наклони глава встрани, и каза:

— Добър ден. Моля, влезте.

— Първо копие — каза Насаг. — Получихте ли съобщение от баща ми?

От гърдите на Маркус се изтръгна ръмжащ звук.

— Това все още не е изцяло изяснено.

Муцуната на Градаш се намръщи от отвращение.

— Тайни. Пфу. Ловни игри, така ли?

— Намирисва на нещо такова — потвърди Маркус и се върна вътре заедно с двамата каними.

Перенус енергично поздрави Насаг, когато той влезе, и Насаг му върна поздрава с леко кимване.

— А, сега разбирам — каза капитанът на Свободния алерански. — Новини от експедицията.

— Господа, моля ви — каза маестрото. — Нека изчакаме рицаря, който ще осигури поверителността на разговора. Ако не ви затруднява.

Сър Карлус въздъхна, съсредоточи се и вдигна ръка. Маркус разпозна признаците на напрежение на човек, балансиращ на ръба на възможностите си.

Младият рицар може и да беше изтощен, но заклинанието, което ги обгърна и оказа лек натиск върху ушите му, беше достатъчно надеждно, за да заглуши разговора за всички извън палатката.

— Благодаря ви — каза Магнус на рицаря.

Той се обърна към присъстващите и взе писмо, написано на огромни листове канимски пергамент.

— Това писмо носи подписите и печатите както на принцепса, така и на майстора на войната Варг. Съгласно текста му трябваше да поканя тук присъстващите в палатката, да я защитя от подслушване и да оставя сър Карлус да предаде съобщението. Трибун Фос вече поработи върху сър Карлус със серум на истината и не намери причина да се съмнява в твърденията му. Можем ли да се съгласим, че подписите и печатите са истински?

Той предаде писмото по кръга, Маркус плъзна поглед по него, научавайки онова, което старият курсор вече знаеше. Писмото беше написано с почерка на Октавиан, подписите и печатите изглеждаха автентични. Разбира се, обикновен войник едва ли знае нещо за признаците за фалшификация, така че Маркус, припомняйки си своя изпълнен с интриги занаят, отбеляза:

— Според мен това е почеркът на принцепса.

След това Насаг взе писмото в ръце. Ушите му потрепваха, докато четеше на Градаш написаното на канимски.

— Тавар е умен. Вслушайте се в него. Варг.

Магнус, като чу тези думи, се намръщи и измърмори под нос нещо не много любезно.

— … всяко тъпо магаре смята, че, разбира се, всеки, който не е съгласен с него, е разлигавен стар идиот…

Първото копие гръмко се прокашля.

Магнус му махна раздразнено с ръка и каза:

— Сър рицар, вашият доклад, моля.

Карлус с бързо движение кимна на всички присъстващи.

— Милор… ъъъ, господа. Принцепсът иска да знаете, че Шуар е последният район, който не е превзет от ворда. Той също така съобщава, че това няма да продължи дълго. Той и шуарското командване смятат, че вордът ще е погълнал изцяло Шуар в рамките на следващите три седмици.

В палатката настъпи гробна тишина. Маркус погледна към двамата каними, но не успя да разбере нищо от езика на телата им.

— Негово височество ви предупреждава за присъствието на вордски кралици в тази област. Техните оперативни модели и успехите им досега предполагат, че те черпят информация директно от съзнанието на своите противници.

Перенус тихо подсвирна.

— Способни ли са на това?

— Да, да — бързо отговори Магнус, като с жест призова капитана на Свободния алерански да пази тишина. — Беше посочено в документите, които ви бяха предоставени преди кампанията.

— А-а — проточи Перенус, като пусна вълча усмивка на Магнус. — Сигурно съм пропуснал тази подробност, но намерих добро приложение за хартията, мога да ви уверя.

— Перенус — изръмжа Насаг с лек намек за порицание в тона си.

Карлус тихо се прокашля.

— С цел да скрие намеренията си от врага, принцепсът е подготвил писмени заповеди за всеки от вас. Всички заповеди са запечатани и желанието му е да ги отваряте една по една, последователно. Във всеки плик ще има инструкции за отварянето на следващия.

Маркус сви устни и обмисли този ход. Умно. Шпионин, който може да извлече информация директно от ума на противника, е мечта или кошмар, в зависимост от това за кого работи шпионинът. Но човек не може да издаде информация, която не притежава, независимо колко талантлив е шпионинът. Това беше прост и хитър начин да се противопоставиш на способностите на ворда.

Поне на теория. Условията никога не остават статични. Който изпълнява заповедите на Октавиан, на практика ще бъде сляп, обвързан с поредица от заповеди и неспособен да действа по собствена инициатива. Това беше рецепта за бедствие. Октавиан беше надарен с естествен талант за този вид неща, но дори на потомък на Дом Гай не му е дадено да вижда бъдещето с необходимата точност. Всеки изминал час увеличаваше вероятността неговите планове и заповеди да станат безнадеждно неактуални.

— Принцепсът е наясно — каза Магнус, — че театърът на бойните действия не е нито статичен, нито напълно предвидим.

— Да, сър — каза Карлус и кимна.

Той свали тежката куриерска чанта от рамото си и я пусна на масата с тъп звук.

— Той направи всичко възможно, за да очертае най-вероятните сценарии за развитие на събитията — Карлус леко се изчерви. — Това означава, че е вградил множество опции във всеки набор от заповеди, като всяка от тези опции си има свой собствен набор от опции и така нататък, включително възможността да действате извън неговите очертания. Това беше доста писане.

Маркус изсумтя.

— Във всеки случай това е нещо — каза той и погледна Насаг. — А вие? Готови ли сте да следвате тези заповеди?

— Засега — отговори Насаг. — Доверявам се на преценката на моя водач.

Старият курсор поклати глава.

— Ще ни доведе всички до кървав гроб — той протегна ръка към Карлус. — Ако това ще се случи, предпочитам да не го чакам наоколо. Моите заповеди, моля.

Младият рицар подаде опакован запечатан пакет на всеки от тях.

Маркус огледа своят пакет документи. Всяка лична заповед беше старателно номерирана и написана на отделен голям лист канимски пергамент.

Той намери заповедта, озаглавена като „Заповед номер едно“, и я отвори.

Маркус прочете отново писмото, за да е сигурен, и поклати глава.

— Да. Доста загадъчно — той погледна възрастния курсор. — Вашите?

Маестро Магнус прочете внимателно инструкциите си и направи гримаса, сякаш е отпил оцет.

— Те са много кратки и безсмислени.

Насауг изсумтя и отвори заповедите си.

— Принцепсът има недостатъци, които могат да бъдат използвани — каза канимът. — Предсказуемостта не е една от тях. Както и глупостта.

Перенус не каза нищо, но присви очи и стисна зъби. В продължение на една безкрайна минута никой не продума нито дума.

— Въпросът е очевиден — каза Маркус. — Какво ще правим?

Той почти физически усещаше тежестта на погледите им по лицето си. Бавно обходи с поглед палатката. Насаг му кимна късо. Перенус последва примера му.

Магнус въздъхна и също кимна на Първото копие.

— Е, добре — каза Маркус и кимна. — Принцепсът ни съобщи волята си. Да се захващаме за работа.