Фурията на принцепса

Глава 11

Най-близкият каним, с доста добре развита мускулатура, измъкна и хвърли брадвата си с едно-единствено коварно движение, плавно и професионално хвърляне, така че оръжието направи пълно завъртане във въздуха, а острото като бръснач острие се насочи към лицето му.

Тави беше освободил и двата си къси меча от ножниците им преди брадвата да полети към него. Вместо да отскочи настрани, той отклони с тях тежкото въртящо се оръжие нагоре и над главата си. В главата му се мярна мисълта, че в този момент по-здравомислещ човек на негово място щеше да скочи в лодката и да гребе като луд към „Слайв“.

Вместо това Тави взе назаем скорост от студения вятър, който се вихреше над пристанището на Молвар, и когато времето сякаш се забави, той атакува Тарш.

Воините на пристанището се опитаха да го спрат. Още две брадви се завъртяха грациозно във въздуха, летейки към него.

Тави успя да махне рамото си от пътя на едната и въпреки това острието й отряза идеално равно парче от края на плаща му. Отклони другата с размах на бронираната си предмишница. Сътресението от удара беше толкова силно, че зъбите му изтракаха, но той само стисна челюсти и продължи напред.

Мускулестият воин, който първи хвърли брадвата, успя да пристъпи напред, за да прикрие Тарш, но Тави приближи плътно до него, преди той да успее да извади резервното си оръжие. Веднъж оказал се наблизо, той посегна със сетивата си към странния тъмносин метал на меча на воина и инстинктивно усети дефект в него, слабо място на няколко инча над дръжката. Веднага атакува нагоре, принуждавайки канима да вдигне своето оръжие, за да предпази гърлото и лицето си. Тогава Тави удари с другото острие точно в слабата точка на меча и го счупи. Канимът се олюля, когато парчета стомана полетяха в муцуната му. Тави посече воина през бедрото — болезнено, но не смъртоносно, принуждавайки го да пренесе тежестта си върху другия крак. След това с едно мощно движение, призовавайки земните фурии, той ритна здравия крак на канима и го повали на земята.

Това падане вероятно спаси живота на канима. Извитото острие на Тарш се изстреля към гърлото на Тави и щеше да пробие левия бял дроб на канима, ако той все още стоеше прав. Тави продължи да се движи напред, гмурна се под удара и промени хвата на едното си острие. Той изби меча от лапата на канима с острието в лявата си ръка и нанесе удар с дясната със сила, увеличена от фуриите, приковавайки лапата на Тарш към каменния док с острието си.

Тарш зави в агония и замахна с меча си към Тави. Ударът беше бърз и толкова силен, сякаш го нанасяше призовател на земя, но далеч не толкова умел, колкото Тави очакваше.

Беше лишен от светкавичната скорост, която щеше да го превърне в смъртоносна контраатака, и Тави успя да го отклони с гладиуса си, скочи на крака и върхът на меча му опря до незащитено място на гърлото на Тарш.

— Не мърдай! — прогърмя Варг, безкомпромисният авторитет на гласа му се отрази от камъните и ехото отекна из пристанището.

И в същия момент кеят замръзна, останалите воини замряха на място, единият от тях — с изтеглена назад за удар ръка, сякаш върху тях изведнъж е паднал арктически мраз.

Тави замръзна на място още преди Варг да проговори. Върхът на меча му стоеше на четвърт инч в козината на гърлото на Тарш.

Тънка струйка от кръвта на канима се стичаше по проблясващото оръжие на Тави. Тарш беше замръзнал, едва се осмеляваше да диша. Мечът му шумно падна на камъните.

Без да откъсва поглед от Тарш, Тави кимна на Варг в знак на признателност.

— Няма да забравя това.

— Разбира се, гадара — изръмжа Варг.

Ушите на Тарш трепнаха от изненада и очите му се разшириха.

— Чуй ме добре, водачо на глутницата — каза Тави толкова тихо, че стоящите наблизо воини да не могат да го чуят. — Варг ме нарече гадара и аз отговорих със същото. Няма да ти позволя да използваш чувството му за собствено достойнство, за да го обиждаш и да накърняваш репутацията му — той присви очи. — Тя трябва да е безупречна в момента, в който го убия. Разбра ли ме?

Тарш все още изглеждаше шокиран. След това устните му потрепнаха, разкривайки зъби от едната страна на муцуната му.

Тави бързо смени позата си и притисна меча на канима към камъка.

На Тарш му отне няколко секунди, за да възстанови дишането си.

— Зададох ти въпрос — каза Тави.

Тарш изцяло оголи зъби.

— Разбрах.

— Добре — каза Тави.

Той се наведе и с рязко движение плъзна меча на нещастния Тарш в краката му.

След това махна острието си от гърлото на канима със златистата козина и бързо отстъпи две крачки назад. Повиши глас и каза:

— Хайде. Вземи си меча.

Тарш цяла секунда просто се взираше в Тави.

— Да не си загубил и слуха си заедно с ухото, Тарш? — язвително попита Тави. — Вземи си меча.

Канимът изръмжа и грабна оръжието — при това, докато го правеше, забеляза Тави, се стараеше да не пренася тежестта върху ранения си крак.

— От уважение към Ларарл, към когото Варг се отнася с почит, не те довърших на място — каза Тави. — Вместо това ти давам избор. Дръж се пред Варг толкова благородно, колкото би се държал Ларарл на твое място — или се бий с мен, тук и сега, пред очите на всички, до смърт. И след като те убия, ще оставя същия избор на твоя заместник.

Очите на Тарш проблеснаха.

— А защо реши, че ще се бия с теб, алеранско куче?

Тави разпери мечове в подигравателна покана.

— Размерът ми е като на недохранено паленце, Тарш. Ти си два пъти по-висок от мен, три пъти по-тежък, няколко пъти по-силен, биеш се на родна земя и хората ти са около теб. С изключение на тази драскотина на крака ти имаш абсолютно всички предимства на своя страна. Несъмнено само страхливец би се уплашил да се бие с мен при толкова благоприятни условия.

От редиците на канимските воини се раздадоха няколко дрезгави, кашлящи изръмжавания — канимският аналог на алеранските подигравки, поне Тави така ги интерпретира. Най-силният звук дойде от канима, когото Тави беше повалил на земята.

Очите на Тарш се замятаха по редиците на неговите хора, а ушите му леко се прилепиха към главата. Тави лесно можеше да проследи мислите му. Преди минута Тарш можеше да заповяда на хората си да се разправят с Тави като с животно. Сега обаче ситуацията се беше променила. Варг призна Тави за гадара — почетен враг — дума, по-ценена сред воините-вълци от думата „приятел“.

Най-важното беше, че Тави отправи пряко и персонално предизвикателство, като измести ситуацията от групова конфронтация към въпрос за доминиране и лична сила. И най-важното — Тави демонстрира безспорно най-почитаните качества сред канимските воини: храброст, смелост и преди всичко майсторство в бойното изкуство.

— Помисли добре, Тарш — изръмжа Варг, в гласа му безпогрешно се забелязваше насмешка. — Бих си помислил, преди да се бия с алеранеца — той се обърна към събралите се воини. — Кой е втори по лидерство в глутницата?

Раненият мускулест каним, лежащ на земята, обърна глава леко настрани:

— Аз изпълнявам тази длъжност, майстор на войната Варг.

Ноздрите на Варг се издуха.

— Ти си от рода на Червените скали.

— Анаг — каза канимът и утвърдително поклати уши. — Ти уби моя прародител, Торанг, в Черните блата.

— Торанг Двата меча, тази хитра стара гадина — каза Варг, широко разтягайки уста в усмивка.

Той посочи с лапа към ивицата бели косми сред черната козина, през челюстта, точно над гърлото.

— Този белег ми е от него — той посочи към гърдите и корема си. — И още два тук и тук. След като се бих с него, прекарах цял лунен месец при лечителите и неговото стадо спря нашето настъпление.

Анаг гордо вдигна глава.

— Когато бях малък, той говореше добре за вас, майсторе на войната. Той умря в добра компания.

Варг се обърна към Тарш.

— Бий се с алеранеца, Тарш. Предпочитам да работя с истински каним, отколкото с теб.

В мощните гърди на Тарш заклокочи ръмжене, но той не срещна погледа на Варг и не оголи зъби.

— Майсторе на войната — каза той след минута, продължавайки да ръмжи. — Ще настаня твоите хора.

— И алеранците — каза Варг. — Ще поговоря за тях с Ларарл. Дотогава очаквам да се отнасяте към Тавар и неговите хора по същия начин, както към мен.

Тарш хвърли на Тави поглед, пълен с омраза, но на глас каза:

— Ще бъде направено.

Той се обърна и се отдалечи, като спря само до ранения Анаг, за да му каже:

— Погрижи се за това.

После от пристанището той се насочи към тъмнината на града.

Тави направи крачка към Варг и тихо попита:

— Тавар?

— Щом ще си тук, имаш нужда от подходящо име — каза канимът и сви рамене, жест, използван и от двете раси. — То е близко до твоето и отговаря по смисъл.

Тави склони глава, очаквайки продължение, но Варг само разтегна уста в лека усмивка, а след това кимна към Анаг.

— Може би това е добра възможност.

Тави погледна ранения каним, после кимна на Варг и се насочи обратно към лодката.

Максимус, с леко зачервено лице, каза:

— Кървави врани, Калдерон. Това беше на ръба.

Той хвърли кърпа на Тави. Тави я хвана и веднага започна да изтрива кръвта от мечовете си.

— Имахме късмет, че Варг беше на наша страна.

— На наша страна? — възмути се Макс, едва сдържайки гласа си. — Той те постави в ситуация, в която трябваше да се биеш с двайсет канима и да вземеш водача им за заложник, за да не бъдеш накълцан на парчета.

— Получи се — каза Тави спокойно, като прибра в ножниците почистеното оръжие. — А сега да вървим. Искам да излекуваш Анаг.

— Искаш да излекувам един от канимите, които се опитаха да те убият — каза Макс.

— Този, който наистина се приближи — отговори Тави. — Не е нужна много работа. Опитах се да не го повредя сериозно. Просто спри кървенето и го вдигни на крака, за да може той лично да организира разполагането на флотилията.

Макс въздъхна и започна да излиза от лодката:

— Радвам се, че Магнус не е тук.

Макс стигна до кея и каза:

— Знаеш ли, Тави, струва ми се, че това може и да не работи тук.

— Какво може да не работи?

— Използването на водни фурии — каза Макс.

— С тяхна помощ лодката плава през целия път — отговори Тави.

— По море — каза Макс. — Същото море, което мие бреговете на Алера. Но ако сложим този каним във вана с местна вода, нямам идея дали ще се получи.

— Аз нямах проблем с използването на фурии на метал и въздух.

— Метал от алерански меч — каза Макс. — Вятърът е от същия въздух като в Алера.

— Призовах и земни фурии — продължи Тави. — Само не ми казвай, че тези камъни са от алерански скали.

Макс се намръщи.

— Това не е… всеки, с когото съм говорил, всеки документ, който съм чел по този въпрос, твърди, че… Тави, не би трябвало да е по този начин.

— Защо?

— Защото — каза Макс — никой не вярва в това. И аз също четох много, преди да тръгнем, повярвай ми.

— А какво става с това да правим невъзможното от незнание?

Макс направи гримаса.

— Преразгледах гледната си точка по този въпрос. Аз исках… разбираш ли, да съм сигурен, че ако имаш нужда… ще мога…

— Да ме защитиш?

— Не съм го казал — бързо каза Макс.

— Макс, баща ми е имал способности да призовава фуриите на всички елементи. Доколкото съм чувал, бил е почти толкова силен, колкото и Първия лорд — дори и без да е наследил фуриите на Гай. И някой го уби — Тави поклати глава. — Нямам намерение да искам от моите приятели да правят всичко възможно, за да са сигурни, че това няма да се случи с мен.

Макс кимна и лицето му изрази видимо облекчение.

— Радвам се, че не си толкова глупав, че да си играеш с това.

— За щастие, бях достатъчно глупав, за да не знам, че призоваването не би трябвало да работи тук — каза Тави. — Сега, като твой принцепс и капитан, ти заповядвам да забравиш глупостите, които си чел, и да излекуваш Анаг, за да може той да помогне на нашите хора безопасно да стигнат до брега.

— Вече забравих, ваше височество — разтягайки думите, каза Макс, и удари с юмрук по бронираните си гърди.

Тави кимна и те закрачиха напред, за да се присъединят към Варг, който стоеше клекнал на пети и тихо говореше с ранения Анаг.

— Каква кървава каша — каза Макс на канимски. Едрият антиланец се наведе да огледа раните на Анаг. Макс беше научил това проклятие от Градаш и го произнесе без запъване.

— Ти да не си се опитал да срежеш цялото бедро до костта? Виж тук, пронизал си го право през бронята, острието се е нагряло и е било достатъчно горещо, за да обгори и частично да затвори раната, иначе вече щеше да е станал храна за червеите.

Един от канимските воини пристъпи напред, за да защити Анаг, държейки едната си лапа върху дръжката на брадвата. Той изръмжа гърлено на Макс.

— Дори не си помисляй да вадиш тази проклета брадва, кученце пухкаво — измърмори Макс в отговор, без дори да го погледне. — Че ще ти я напъхам в гърлото.

Той погледна Анаг.

— Аз съм лечител. Трябва да спра кървенето, преди да те пренесем във вана и да възстановим увредените мускули. Така че трябва да докосна крака ти. Съгласен ли си?

Анаг внимателно погледна Макс. Очите му подозрително се присвиха.

— Тяхното магьосничество е различно от нашето — изръмжа Варг. — Веднъж вече ми спасиха живота. И впоследствие не поискаха плащане в кръв.

Анаг погледна Варг, после Тави, след което кимна кратко на Макс.

Макс сложи ръка върху окървавения крак на канима и затвори очи. Раздаде се вибриращ звук, сякаш кокалчетата на пръстите щракаха в бърза последователност.

Анаг издаде кратко, изненадано ръмжене. После Макс въздъхна и махна ръката си.

Зеещата рана беше затворена, мускулите вече не се виждаха и кръвта не течеше по камъните на кея. Това предизвика изненадано мърморене от стоящите наоколо каними, наред със засилен интерес. Двадесет огромни воини-вълци се стълпиха около тях, насочиха носове и задушиха, изследвайки раната, а после и Макс. Те не показваха никаква открита враждебност, но дори само да си сред тълпа от осемфутови бронирани канимски воини, които си шепнат на техния ръмжащ език, беше повече от обезпокоително, дори без да са извадили оръжия.

— Затворена е — каза Макс, леко задъхан след призоваването, — но ще се отвори отново, ако се опиташ да ходиш. Ако потопим раната във вана с чиста вода, така че цялата да е под повърхността й, мога да възстановя мускулите и когато се събудиш сутринта, кракът ти ще е като нов.

Тези думи предизвикаха поредната серия от заинтригувано ръмжащо мърморене и след минута двама воини намериха бъчва, напълниха я с прясна вода и безцеремонно напъхаха командира си в нея.

Тави беше прав в оценката си за раната. Тя беше изкарала канима от строя, причинявайки болка и предотвратявайки напрягането на основните мускули, но нямаше повредени сухожилия или разкъсани основни кръвоносни съдове.

Призоваването, използвано за лекуване на такива наранявания, не беше съвсем лесно, но доста обикновено и без подводни камъни, а Антилар Максимус се справяше отлично с подобни задачи.

След минута той извади ръката си от водата и издекламира това, което всеки лечител в легиона казваше след приключване на работата с поредния легионер, претърпял относително леки наранявания:

— Готово. Ще се чувстваш гладен и уморен. Това е нормално. Яж повече месо, пий много течности и спи толкова, колкото можеш.

Канимите започнаха да помагат на Анаг да излезе от бъчвата, но той ги отстрани и се измъкна сам. Скочи долу на кея и се приземи на крака, при което по-голяма част от тежестта падна върху този, който беше ранен. Издаде слабо ръмжене — Тави знаеше по себе си, че кракът ще го боли зверски силно в продължение на около час — но ще може да го използва.

Насочили уши напред, канимските воини наблюдаваха внимателно как Анаг изпълнява няколко комплекта упражнения с меч, включително дълго мушкане — и правеше всичко съвсем прецизно. После те размърдаха уши в знак на одобрение. Това беше нещо като аплодисментите или одобрителните възгласи при алеранските войски.

Анаг пристъпи към Тави и оголи гърло. Тави повтори движението, но не толкова много.

— Използването на уменията на лечителя ви се оценява — изръмжа Анаг.

— В действителност той е воин, а не лечител — отговори Тави. — Моите лечители биха били малко обидени от подобно сравнение.

— Не исках да кажа нищо лошо — каза Анаг, може би малко по-бързо, отколкото следваше.

— Всичко е наред — отговори Тави. — Тъй като аз бях отговорен за твоите рани, сметнах, че е подходящо да те възстановя.

Анаг склони глава.

— Ти ми спаси живота, когато можеше да ме убиеш. Не си ми длъжен с нищо.

— Ти изпълняваше задълженията си, като защити водача на своята глутница — дори такъв като него — отговори Тави. — Не бих обидил Ларарл, като го лиша от ценен воин, дори и когато можех да постъпя иначе.

Анаг кимна, после отново оголи гърлото си, малко по-широко.

— Ще се погрижа за настаняването на твоите хора, Тавар от Алера. Давам ти думата си.

— Благодаря — каза сериозно Тави. — А аз давам дума, че моите хора ще се държат мирно и ще извадят оръжия само при самозащита.

— Благодаря — отговори Анаг. — Вашето оръжие, моля.

Тави вдигна вежди.

Варг го погледна, след това бавно извади меча си и го подаде на Анаг с дръжката напред.

— Алеранецо — подкани го той.

Тави осъзна, че предаването на оръжието носи в себе си множество значения за канимите, но не разбираше какво означава този жест в конкретната ситуация.

Въпреки това не си струваше да рискува съгласието на домакините да им предоставят подслон, не и когато корабите все още бяха в морето, а лошото време наближаваше; така че той свали ремъците на двата меча от раменете си и ги подаде с дръжките напред:

— Защо?

— Ние помолихме Ларарл, майсторът на войната на Шуар, за убежище и пристанище — каза Варг. — Водачът на местната глутница ни го даде временно. Сега ние трябва да отидем и да говорим с Ларарл, а той ще реши съдбата ни.

Звучеше доста разочароващо.

— Какво означава това? — попита Тави.

Варг се намръщи на Тави, сякаш задава съвсем глупав въпрос.

— Това означава, че ние се предаваме на врага, алеранецо. Ти си пленник.