Пролог

– Моля те, Тави – умоляваше момичето, застанало в сянката на постройката на кухнята, сгушена под здрачаващото се небе. – Малка услуга искам, само този път.

– Не знам – отвърна момчето. – Толкова работа имам.

Тя се приближи до него и той усети стройното ѝ тяло да се притиска в неговото, меко, ухаещо на цветя и така приятно. Тя допря устни до бузата му и го целуна бавно и продължително.

– Ще съм ти много благодарна – прошепна момичето в ухото му.

– Ами – каза момчето – не съм сигурен дали, мм.

Тя отново го целуна и прошепна:

– Моля!

Сърцето му затуптя и коленете му омекнаха.

– Добре. Ще го направя.

Загрузка...