Изказвам признателността си към всички, които подпомогнаха намибийските ми изследвания, най-вече на хората от Канън Лодж, Намиб Дезърт Лодж, Людериц Нест и Клайн аус Виста. Невероятни места. Служителите от Организацията за регулиране на отношенията между слоновете и хората (EHRA), които ми показаха вълнуващите пейзажи в Дамара с намибийските пустинни слонове, ми оказаха безценно съдействие.
Дължа благодарност и на Марк Кърлански и на Пади Удуърт за изключително информативните им книги за баската култура, на всички в Сугарамурди в Навара, на учените от проекта „Разнообразието на човешкия геном“ в Станфордския университет (който през 90-те години на XX в. беше прекратен след развихрила се полемика) и на доминиканските монаси от приората „Ла Турет“.
Редакторите ми Джош Кендал в Ню Йорк и Джейн Джонсън в Лондон проявяваха търпение, усърдие и проницателност месеци наред: изключително съм им признателен. Благодарен съм и на агента си от „Уилям Морис“ Юджийн Фърнис, и на Джей Мандел от „Уилям Морис Ендевър“ в Ню Йорк.
И накрая бих искал да изразя благодарността си към Мари-Пиер Мане Бозак, която ме допусна в дома си в Тарб, Южна Франция, и разкри пред мен забележителното си родословие.
Тази книга е за Мари: последната каготка.