Танц с плащове

Глава втора

Информацията означаваше пари, а Кайла обожаваше и двете. Тя не бе от най-безшумните крадли и за разлика от мнозина, споделящи дейността й, не умееше да се придвижва из сенките с лекотата на риба във вода. Пръстите й не притежаваха онази убедителна милувка, под която ключалките се предаваха. Но ушите й винаги бяха наострени, а очите й не пропускаха нищо. През досегашния си живот бе узнала, че продаването на информация може да й осигури пари и безопасност… макар че със същата лекота можеше да предизвика и смъртта й. Понякога тайните бяха прекалено опасни за продаване.

Докато наблюдаваше как войниците обграждат дома, Кайла се опитваше да пресметне стойността на съзираното. Очевидно кралят — или някой от хората му — се намесваше в сенчестата война между Трифектата и гилдиите. Жената безшумно премести тежестта си, за да запази ловкостта на краката си. Бе заела позиция върху покрива на една от съседните къщи. Още откакто войниците бяха навлезли в града Кайла ги бе следвала, обикаляйки покривите.

От мястото си тя почти не можеше да види предната врата, но отдавна се бе научила да преценява хората. Дрехите и походката издаваха всеки, без значение колко добре е скрил лицето си или колко бе мрачно наоколо. В случая не й се наложи да се възползва от това си умение, защото вятърът бутна качулката на излезлия. Тя веднага разпозна белязаното лице на Джерънд Кролд. Кралският съветник притискаше ръка към челото си. В следващия момент той осъзна падналата си качулка, огледа се бързо и я дръпна ниско над лицето си.

Имаш много здраве, ако смяташ, не ще ме видиш, помисли си тя. И се усмихна. Сега разполагаше с нещо, което ставаше за продан. Всяка седмица Кайла се отбиваше при дребосък на име Ъндри, който държеше малко магазинче за наливни парфюми. Тя му прошепваше наученото, а той й връчваше тумбеста бутилка, пълна не с благовония, а със златни и сребърни монети. От него информацията поемаше, за да приключи пътя си в ухото на Лори Кинън. Това бе най-богатият от тримата първенци на Трифектата.

Кайла чу крясъци. Тя отново се раздвижи и видя как момче изскача през един от прозорците, претъркулва се при падането и се стрелва в мрака. Недалеч от него имаше войник, който се сепна от рязката поява и не можа да реагира навреме.

Още преди да е осъзнала решението си, Кайла вече се раздвижваше и протягаше ръка към колана си. В него бяха пъхнати десетки малки кинжали, предназначени за хвърляне. Ако съдеше по виковете и трескавото щъкане на войниците, те търсеха момчето. То очевидно бе ценно. И Кайла нямаше навика да изпуска лесните пари. Щом Ъндри бе склонен да плаща за слуховете за нови наемници и необичайно големи доставки, колко ли щеше да плати за младия роднина на някой от Трифектата или гилдийните първенци?

Тя хвърли кинжала. Макар сенките да не бяха нейна втора кожа, а с безшумното промъкване да се познаваха отдалеч, в хвърлянето на ножове Кайла бе ненадмината. Преди войникът да е успял да се обърне и да се впусне след момчето, тънкото острие бе пронизало трахеята му. Стражникът беззвучно се свлече на земята. Жената прибра втория кинжал, изтеглен за евентуално второ хвърляне, и се огледа за момчето.

По дяволите, бърз е, помисли си тя, затичана след него. Ако юношата не бе толкова паникьосан, щеше да чуе трополенето й върху керемидите. Той непрекъснато криволичеше из уличките, за да се отърве от евентуални преследвачи, но неминуемо напредваше на изток. Щом откри това, Кайла започна да стопява разстоянието, поемайки по пряк път.

Къде ли ще ме отведеш? Заради неочаквано гръмналата край нея шумотевица Кайла спря и се приведе. Известно притеснение започна да си проправя път към гърлото й. Изглежда войниците наистина се бяха впуснали в преследване. И то не само неколцината, които бяха обградили дома. Стотици притичваха на малки групи из улиците.

— Момчето! — крещяха те. — Предайте ни момчето!

Войниците нахлуваха по домовете, претърсваха улиците, безцеремонно изблъскваха всички, които изникнеха на пътя им. Бавно и систематично те претърсваха целия източен квартал.

— Проклятие — промърмори Кайла.

Тя не бе най-търсената жена във Велдарен, но и не се намираше в особено дружелюбни отношения със закона. Някой войник в лошо настроение лесно можеше да й вземе кинжалите. А ако бъдеше установена връзката между нея и убития стражник…

Недоволна от забъркването си, Кайла се раздвижи, за да огледа позициите на войниците. В следващия момент осъзна, че е изгубила момчето, затова трескаво изтича до северния ръб. Ако то бе променило посоката си неочаквано или бе изчезнало в някоя къща, войниците щяха да го заловят, а не тя.

Във всеки случай знаеше едно: не Ъндри щеше да й плати за залавянето на момчето. Някой, преследван от цялата градска стража, заслужаваше много по-добър откуп. Кралски откуп.

Зървайки младия беглец, тя си отдъхна. Това момче представляваше тичаща торба със злато. Кайла никога нямаше да си прости, ако беше го изпуснала.

Невръстният юноша накуцваше, макар че Кайла не бе сигурна за причината. Освен това той се отправяше встрани от пътя. Когато осъзна защо, жената изпита смесени чувства. Пред него се издигаше стар изоставен храм на Ашур, отдавна опразнен, по̀ на север се издигаше ново светилище от бял мрамор.

Вратите на постройката бяха заковани, но тези дъски отдавна бяха отстранени. Това позволи на момчето да се промъкне вътре. Кайла се усмихна, защото храмът имаше само един изход. В същото време й идеше да удуши момчето, защото то доброволно се бе натикало в капан. Ако стражите надникнеха вътре…

Тя погледна назад. По протежението на улицата още не се виждаха патрули. Жената се спусна на улицата и се затича към храма, където нахлу.

Някогашните цветни стъкла бяха заменени с дебели дъски, заковани с едри пирони. От пейките бяха останали единствено отломки. Цялото помещение вонеше на фекалии и урина. Кайла спря на прага, за да потърси момчето.

Точно тогава то я удари.

Юмрук се стовари в слепоочието й, последван от бърз ритник в слабините. Макар и залитнала, Кайла не можа да сдържи усмивката си: то бе сметнало, че преследвачът му е мъж. Нов удар се стовари в носа й, но този път тя успя да улови пестника му.

Последвалата внезапна маневра я изненада. Обвил пръсти около собствената си китка, той се изви. Кайла се оказа коленичила, сгърчена от болката в ръката си, която изрази с вик.

Тя вече не се заблуждаваше, че има обикновено момче насреща си. Ноктите й се врязаха дълбоко в кожата му, но противникът й не обърна внимание. В очите му нямаше нито страх, нито отчаяние. Напротив, те блестяха. Когато хлапакът я пусна и се опита да я изрита, Кайла осъзна, че той се забавлява.

Жената се гмурна под ритника, извъртя се и замахна с лакът към врата му. Ударът й уцели, но докато падаше, момчето се претърколи, което му позволи да избегне следващите два удара от крака й. При третия ритник то улови петата й и я блъсна нагоре. Кайла полетя назад и го изрита в брадичката с другия си крак. Момчето отхвърча назад, а тя се превъртя във въздуха, за да се приземи на крака, изтегли два кинжала от колана си и ги хвърли.

Остриетата потънаха от двете страни на стъпалата му.

— Войниците претърсват всичко, глупако — каза тя. — Да не искаш да причиниш смъртта и на двама ни?

Беглецът понечи да каже нещо, но замълча. Кайла изтегли още два кинжала и ги подметна в ръцете си. Веднага личеше, че момчето е умно. То несъмнено бе разбрало, че не е било надвито, а е било пощадено. Това щеше да й спечели известно доверие.

— Името ти — каза тя. — Кажи ми името си и аз ще те скрия от тях.

— Казвам се… — Сблъсъкът им не го бе задъхал, но момчето говореше тихо, сякаш се срамуваше от звученето на собствения си глас. — Казвам се Хаерн.

— Хаерн е фамилното име на прости земеделци — каза Кайла. — Престани да ме лъжеш. И двамата знаем, че никога не си превивал гръб над поле, нито някога си цапал дрехите си със свинска тор.

— Хаерн е малкото ми име — отвърна момчето. Изглеждаше обидено, че лъжата му е била разгадана толкова лесно. — Ти още не си ме попитала за фамилното.

Кайла погледна към вратата. Всеки момент очакваше войниците да довтасат.

— А какво е то?

Двама войници с изтеглени мечове блъснаха дверта.

— Насам! — изкрещя единият. Крясъкът щеше да му остане за утеха, че последната му дума на този свят е била изречена силно: в лявото му око потъна кинжал. Другият войник изруга. Нож за хвърляне влетя през отворената му уста и прониза тила му.

— След мен! — Кайла сграбчи Хаерн за ризата. Той правеше всичко по силите си, за да не изостава, но отново бе започнал да накуцва.

— Вратата — каза той и кимна към мъртвите стражници.

— Няма време. Скоро ще се появят и други.

В отсрещния край на храма се издигаше закован прозорец. Кайла започна да кърти дъските. Но тя не разполагаше с нужната сила — макар и захабено, дървото се оказа непреодолимо препятствие.

— Дай ми кинжал — каза момчето.

В първия миг тя възнамеряваше да откаже. Впоследствие реши, че това не би могло да влоши нещата, затова му подаде един.

— Дръж острия край далеч от мен — пошегува се тя.

Още трима войници нахлуха вътре и им изкрещяха да се предадат.

— Проклятие — промърмори жената.

— Ти се погрижи за тях — рече Хаерн. — Аз ще се заема с прозореца.

Без да обръща никакво внимание на опасността, момчето започна да чопли дървото около гвоздеите. Работеше уверено и само след няколко секунди първият гвоздей бе изпаднал в дланта му. Това отстрани съмненията на Кайла.

Но пак оставаха още много пирони. Жената изтегли още два от кинжалите си и се обърна към войниците. Тя нямаше намерение да остава в ъгъла, за да защитава Хаерн — това противоречеше на бойния й стил. Вместо това Кайла се затича встрани и започна да запраща кинжали към войниците. Два отскочиха от бронята, трети се удари в меч, но четвъртият потъна дълбоко в бедрото на един от стражниците. Раненият изпсува и спря, за да извади оръжието. Останалите двама се хвърлиха към нея.

Дребното тяло на Кайла умело се изплъзна от ударите им. Възползвала се от образувалото се между противниците разстояние, тя се изплъзна на двамата и се отправи към ранения. Отпуснат на едно коляно заради раната, той можа единствено да повдигне глава и да я наругае, преди да рухне с пронизано око. Жената изтегли острието в движение и потръпна, когато изваждането му изкърти и очната ябълка.

Отново озовала се близо до Хаерн, тя подскочи във въздуха и се извъртя. От ръцете й изхвърчаха още два кинжала. Войниците повдигнаха ръце, за да предпазят лицата си.

Кайла бе предвиждала подобен ход. Следващите остриета потънаха в краката и ръцете им. Прахта на пода бързо започна да се сгъстява под капещата кръв.

— Бързо — извика Хаерн. Кайла се обърна към него точно навреме, за да улови подхвърления с дръжката напред кинжал. Три дъски лежаха в краката на момчето. То изпълзя през прозореца, без да се оглежда повече. Жената изпрати въздушна целувка на ранените войници и скочи след него.

— Можеш ли да тичаш бързо? — попита тя, след като скочи отвън. Падането се бе оказало по-високо от очакваното и бе наранило коленете й.

— Не и достатъчно бързо.

— Куцукай, ако трябва — каза Кайла и грабна ръката му. — Ще трябва да тичаме, дори и на един крак.

Той се поколеба само за миг, преди да постави ръка около шията й и да затича заедно с нея. Зад тях се разнесоха викове.

Кайла можеше да чуе пулса си. Току-що беше убила втори войник и бе ранила още двама. Ако я заловяха, нямаше да се отърве само със затвор. Вече я очакваше кратък полет от края на въжето.

Докато бягаха, тя започна да обсипва момчето с въпроси, надявайки се с помощта на чутото да оформи някакъв план.

— Каза, че Хаерн е малкото ти име. А как е фамилията ти?

Момчето не каза нищо. Кайла го удари по главата.

— Опитвам се да спася живота ти. Говори.

— Аз съм синът на първомайстор.

Кайла извъртя очи. Това потвърждаваше една от първите й догадки.

— Приемам, че става въпрос за гилдия на крадци? — рече тя и в отговор получи кимване. — Така си и мислех. Къде се намира скривалището ви?

— В западната част — отвърна Хаерн.

— Това е прекалено далече.

Не че имаше значение. Тя не би могла да го отведе там, докато не се отървяха от преследвачите си. Отвеждането на половината гарнизон до скривалището на престъпническа гилдия също щеше да доведе до болезнена смърт, без значение от добрите намерения.

— Няма ли някакви други убежища? — попита тя.

— Не зная.

— Приятели, които биха могли да ни укрият?

— Приятелите са опасни.

Кайла подбели очи:

— Теб изобщо бива ли те за нещо?

Хаерн неочаквано се изчерви.

— Още не. Но някой ден ще убивам не по-зле от теб, госпожице.

Тя се засмя, макар че точно в този момент двама войници изникнаха пред тях. Искаше й се да не бе убивала по-рано, така би могла да им предаде Хаерн и да спаси живота си. Но сега й оставаше една-единствена реакция. Кайла извади поредните кинжали. Момчето трябваше да я пусне, за да не затруднява движенията й.

— Оглеждай се за подходящо скривалище — каза тя.

Други двама войници бяха изникнали зад тях и им крещяха да спрат. Хаерн изтръгна кинжал от колана й и целуна острието му.

— Как се казваш? — попита юношата.

— Кайла.

— Ако бъдем разделени, ще те намеря. Докато съм жив, ще се погрижа баща ми да те възнагради подобаващо.

Опрели гърбове, двамата се изправиха срещу приближаващите се войници. В началото изглеждаше, че стражниците възнамеряват да изчакат още неколцина от другарите си, но когато Кайла запрати няколко ками във въздуха, една от които рани стражник над коляното, войниците решиха, че сблъсъкът с жена без броня и дребно момче е за препоръчване пред обстрела. Крадлата изпитваше известно притеснение, знаейки, че Хаерн ще се изправи срещу двама, но още помнеше как се бе сражавал срещу нея в светилището. Може би щеше да оцелее достатъчно дълго, за да успее тя да се справи със своите противници и да му се притече на помощ…

Първият войник замахна с меча си към гърдите й. Тя спря удара с кинжала в лявата си ръка, ловко пристъпи напред и разсече лицето му с десницата си. По ръката й бликна кръв. Войникът изрева, когато острието разряза долния му клепач. Другарят му се намеси, отблъсквайки Кайла назад. С това предотврати завършващия й удар. Раненият притисна окото си с длан и й хвърли смразяващ поглед. Спътникът му атакува отново. Движението му бе изпълнено зле и показваше липсата на опит. Жената с лекота отблъсна въоръжената му ръка, срязвайки китката, а после хвърли кинжала си.

Нейните хвърляния бяха безпогрешни дори от върха на покрив. Нямаше как да пропусне от две крачки. Острието потъна точно под брадичката му. Хъхрейки нечленоразделно, стражникът се свлече на земята.

Зад себе си тя чу викове, последвани от болезнен крясък. Осъзнаваща, че времето й изтича, Кайла се съсредоточи върху оставащия си противник. Той успя да отрази първите няколко намушквания, само че бе замаян от изгубената кръв, а и продължаваше да притиска свободната си ръка към лицето си. Жената се възползва от това, задържайки се откъм сляпата му страна.

Очакваният прибързан удар не закъсня. Тя заби кинжалите си в стомаха и шията му, с което и тази битка приключи.

Уверена, че при обръщането си ще види трупа на момчето, Кайла се извъртя назад, стиснала ножове за нова атака.

Хаерн танцуваше между двамата войници, размахващ оръжието си с непроследима бързина. И двамата му противници кървяха. Ръката на единия бе разсечена особено дълбоко. Пред очите й момчето избегна страничен замах, извъртя се и скочи право към нанасяния насреща му удар. Мечът прониза въздуха на косъм от лицето му, без да го впечатли. Кинжалът му се вряза в пролуката под нагръдника. Върху студената улична настилка рукнаха вътрешности.

Дори и след жестокото убийство момчето не се забави. Ударът на втория войник, предназначен да разсече гръбнака му, прободе единствено въздух и изкънтя върху калдъръма. Хаерн разсече китката му, отскочи настрани и назад, прониза го между ребрата и отново отскочи. Войникът се извъртя тромаво, вече закъснял. Кинжалът потъна в още две пролуки в бронята. Накрая, подсечен, стражникът безсилно рухна на земята.

Кайла удивено поклати глава. Някога щял да се научи да убива по-добре от нея? Та той вече умееше.

Хаерн прибра кинжала и се приближи до нея.

— Ти куцаш — каза тя. И осъзна, че по време на битката не бе забелязала нищо подобно.

— Нараних се по-зле — рече момчето, хващайки я под ръка. — Но съм се научил да не обръщам внимание на подобни неща. По-добре е да живееш сред болка, отколкото да умреш в съвършено здраве.

Хаерн изрече тези думи на един дъх, като добре научен урок. Тихите стенания, които всяка негова крачка пораждаше, изглеждаха като подигравка към казаното.

— Никога няма да успеем да избягаме — каза тя. В момента двамата се отправяха по малка уличка между къщите, която повече приличаше на канал, поне откъм миризмата. — Не и с подобна диря от трупове, която оставяме след себе си.

— Трябва да продължим. Без значение къде.

— Защо?

— Защото шпионите на баща ми са навсякъде. Щом ни видят, той ще дойде.

Кайла се подсмихна.

— Който и да е баща ти, Хаерн, той не е Смъртта. Нощта е дълбока, войниците са навсякъде. Ако искаме отново да видим зората, трябва да се укрием.

Хаерн изглеждаше разстроен от думите й, но не влезе в спор.

Жената непрекъснато оглеждаше домовете, край които притичваха, надявайки се да разпознае някой от тях. Тя осъзна, че не различава почти нищо. Това бе обидно за човек, гордеещ се с информираността си. Но пък нейните познати се ограничаваха до онези от улицата. Източната част на града, в която се намираха в момента, приютяваше богатите и влиятелните. Кайла можеше да изреди много имена, подходящи за изнудване, но нито едно от тях не можеше да посочи като приятел. Тази част на Велдарен бе най-далече от дома й.

— Почакай — спря я Хаерн. В момента прекосяваха огромно имение, обградено с триметрова ограда. Решетките й бяха изработени от тъмно желязо. Обградената постройка бе отчасти скрита от огромните дъбове в градината. Тяхната величествена красота осигуряваше уединение на собствениците. — Да се скрием там.

Кайла се нуждаеше от миг, за да осъзнае къде са. А когато се досети, очите й се разшириха.

— Да не си болен? Това е домът на Лори Кинън.

— Именно. — Хаерн се подсмихна. — На това място никой няма да се осмели да ни търси.

Думите му звучаха разумно, но Кайла нямаше представа как биха могли да преодолеят оградата.

— Ела — каза момчето. Вместо да започне да се катери по оградата, то се обърна и се отправи към далеч по-скромна постройка, разположена от отсрещната страна на пътя. Видимо отбягваше да стъпва на десния си крак.

Стената на къщата не изглеждаше лесна за изкачване, но ръцете и краката на Хаерн бързо започнаха да го издигат нагоре, опирайки се на вдлъбнатини, ниши и первази. Видимо изглеждаше лесно, сякаш той следва някакъв път, останал скрит специално за него.

Кайла знаеше, че е добра катерачка, но се съмняваше в способността си да повтори постижението му. Тъй като обстоятелствата не й оставяха избор, тя побърза да се закатери.

По средата на припряното й издигане кракът й се подхлъзна. Первазът, на който бе стъпила, се пропука и падна. Панически размахала ръце, тя се вкопчи в първото попаднало й нещо: крака на Хаерн. Момчето остана да виси, вкопчено за покрива. Макар захватът му да не трепна, то тихо простена от болка. Кайла протегна крак встрани, за да се закрепи на остатъка от перваза. Когато тя пусна крака му, момчето издиша бавно, борещо се да овладее болката си. Миг по-късно то се изгуби отвъд ръба на покрива.

Остатъкът от пътя бе лесен. Горе тя завари Хаерн да лежи по гръб. По лицето му се стичаха сълзи.

— Съжалявам — каза тя. — Бихме могли да останем тук, войниците няма да ни…

— Ще ни видят. От улицата ще ни забележат. Дори и да им отнеме цяла нощ, ще ни открият.

Кайла въздъхна. Той беше прав, разбира се. Покривът не беше плосък, а се отличаваше с остър наклон. Триъгълните издатини на прозорците нарушаваха наклона му. Ако двамата се притиснеха към покрива, известно време щяха да останат незабелязани, но рано или късно нечии дирещи очи щяха да различат очертанията им.

Хаерн бавно пренесе тежестта си върху здравия крак и се опита да се изправи. Кайла му помогна, като подпря лактите му.

— Ще изкрещя след скока — каза той. — Не ми обръщай внимание. Ще се оправя.

След това юношата се засили, без да показва следи от раната си. Макар и наклонен, покривът бе широк и предоставяше достатъчно място. Между заострените върхове на оградата имаше дебели метални ивици. Точно към тях се бе отправило момчето. Отнесено от полета си, то се вкопчи с две ръце и се оттласна със здравия си крак. Това му позволи да се превърти във въздуха и да се приземи върху листата в двора.

Кайла осъзна, че е потръпнала заради видяното. Може би щеше да е по-добре да остане на покрива и да се надява, че войниците няма да я забележат. В крайна сметка те не търсеха нея, а чудатия, необичайно умел юноша, който се биеше като асасин. Тя нямаше как да повтори маневрата му.

Но пък може би имаше и друг начин. Нейните крака бяха по-дълги…

Тя разкопча колана си, преброи до три и се затича към ръба, за да скочи. Когато оградата изникна пред нея, Кайла преметна примката около един от металните шипове и стисна зъби, за да не изреве от болка, когато тялото й се блъсна в решетките. Жената започна да пада, но тогава коланът се опъна. Тя се оттласна с крака и също се превъртя над оградата. За момент дъхът й секна, когато върховете на оградата се преобърнаха пред очите й. Ако не успееше, трупът й щеше да остане нанизан с краката нагоре. Кайла побърза да затвори очи, за да прогони образа.

В следващия миг тя вече се намираше отвъд и краката й отново докоснаха благословената твърд. Кайла се претърколи напред и се впусна към най-близкото дърво. В сравнение със стената на къщата, изкачването по него не представляваше никаква трудност. Хаерн вече я чакаше сред листата.

— Пази тишина — прошепна той. По лицето му отново се стичаха сълзи, но в гласа му отсъстваха ридания. Тънката му ръка посочи към улицата, видима сред листата. Бяха дотичали войници, които с факли в ръка оглеждаха мястото. Но нито веднъж не погледнаха към двора отвъд оградата.

— Собствеността на Лори Кинън съвсем спокойно би могла да бъде приравнена към чужда земя — прошепна Кайла. — Никой стражник не би се осмелил да досажда посред нощ на лорд от Трифектата, не и заради хлапе като теб. Това беше хитър ход. Освен това трябва да призная, че имаш лъвска смелост, за да скочиш по такъв начин. Ако коляното ти не беше издържало…

— Но то издържа. Заболя ме само при приземяването.

Тя издърпа крачола му, за да погледне. Коляното му вече бе посиняло, а в самата среда капачката кафенееше грозно. Внимателният й допир можа да усети, че то се е подуло лошо.

— Трябва да му привържеш лед — прошепна Кайла. — И да не го напрягаш.

Хаерн кимна:

— Колко дълго ще може да останем тук?

Кайла сви рамене.

— И така насилваме късмета си, но ако се държим далеч от имението, не би трябвало да възникнат проблеми. Доколкото съм чувала, всички капани се намират в самата постройка.

Момчето отпусна глава върху един клон и затвори очи.

— Не ме оставяй да падна, моля те.

— Поспи — отвърна Кайла, прикачваща колана си отново. — Аз ще бдя.