Танц с плащове

Глава седемнадесета

В стаята на баща си Арон завари Кайла.

— Точно казвах на Кайла, че ударът протече идеално — обърна се Трен към него. — Делиус бе убит насред тълпата и посред бял ден. Никой не видя от чия ръка. Из града вече се носи описанието на предполагаемия убиец — мъж. Никой не би могъл да посочи виновник, а целият град знае кой е отговорен. Така се изпраща съобщение, синко. Така посяваш ужас сред народа. Показваш, че макар вината ни да е всеизвестна, законът никога не би ни достигнал.

— Да, татко — почти безгласно отвърна момчето. Усетил вглъбението му, Трен се почеса по брадичката и го погледна в очите, дирейки причината.

— Момичето. Уби ли го?

Арон поклати глава. За малко да излъже. Искаше му се да заяви, че тя е мъртва. И че се е потресъл от убиването на девойката. Но не можеше да излъже. Целият изтръпваше само при мисълта как би реагирал баща му, ако узнаеше, че той е изрекъл лъжа.

— Не — каза юношата и бързо погледна към Кайла. — То успя да избяга в суматохата.

Трен улови погледа и се обърна към жената. Тя сви рамене в престорено неразбиране.

— Няма значение — каза Трен. — Кайла, върви да доведеш един от джебчиите. Няма значение кого.

Арон изчакваше със сведен поглед. Баща му не каза нищо.

— Викал си ме? — попита гладко избръснат мъж с подпухнали очи. Черната му коса бе стегната на опашка.

— Да. Арон, това е Дъстин. Познаваш ли го?

Юношата поклати глава:

— Не, не мисля.

— Погледни го и слушай. Вместо да краде, да причаква кервани или да разузнава на улицата, той ще трябва да търси целта, която ти не си успял да убиеш. Ще трябва да харчи пари, подкупвайки хора, за да открие името на девойката и мястото, където тя се е укрила. Животът му ще бъде изложен на риск срещу съперническите гилдии и хората на Трифектата. И тази загуба на време, пари и работна сила е предизвикана от твоя провал.

Арон продължаваше да стои със сведени очи и да понася мъмренето.

— Разбирам — каза той.

— Радвам се. — Сега баща му се обърна към Дъстин. — Фамилията й е Есхатон. Тя е дъщеря на жрец, който умря по-рано днес. Намери я и я убий.

— Имам ли право преди това да се позабавлявам с нея? — попита Дъстин.

— Искам посланието ми да бъде забележимо — рече Трен Фелхорн. — Прави каквото искаш, стига накрая да я убиеш.

Дъстин се бе усмихнал до уши.

— С удоволствие. Ще струпам парчетата й пред храма на Ашур.

Арон почувства пламването на врата си. И отчаяно му се прииска то да остане незабелязано от баща му. Но Трен забеляза.

— Тепърва ти предстои да растеш още — каза му той. — Искаше да бъдеш до мен и желанието ти бе удовлетворено. Време е да започнеш да изпълняваш онова, което се изисква от теб.

— Да, татко.

— Свободен си. — Фелхорн махна с ръка.

Арон излезе, но не се отправи към стаята си, а отиде в тази на Робърт Хаерн.

— Влез — каза старецът в отговор на почукването му. Момчето открехна вратата, промъкна се вътре и я затвори след себе си. Когато се извърна, Робърт се бе вторачил в него.

— Какво те измъчва? — попита наставникът.

Юношата прехапа устната си. Много му се искаше да зададе въпрос, но и отлично осъзнаваше опасността от задаването му. Баща му не би одобрил онова, което Арон искаше да знае. Но той трябваше да знае. Иначе съмнението щеше да го гризе в продължение на месеци.

— Днес видях един жрец — каза Арон. — На медальона си той носеше символ.

Юношата описа начупена линия във въздуха. Тя приличаше на неравномерно М, издигнато в единия край. Робърт взе бастуна си и се отправи към бюрото.

— Като този ли? — От едно от чекмеджетата учителят измъкна златен медальон, окачен на сребърна верига. Той също бе украсен със странната линия. Арон кимна. — Това е Златната планина — обясни Робърт. — Тя има два върха. По-ниският символизира Дезрел и цялата степен, до която сме способни да се възвисим през живота си. Другият символизира Златната вечност. Планината показва, че никое постижение от нашия свят не може да надмине отвъдното.

— Кой е Ашур? И защо хората му се молят?

Робърт повдигна вежда.

— Къде си чул хора да се молят на Ашур?

За момент споменът припламна пред очите на Арон. Споменът за ридаещото червенокосо момиче.

— Не съм.

— Ашур е брат на Карак. За втория съм сигурен, че знаеш малко повече, предвид обкръжението ти. Ашур символизира справедливостта и милосърдието… неща, които повечето хора съотнасят към достойната част от човечеството. Онези, които му се молят, дирят утеха, прошка или закрила.

Робърт понечи да прибере амулета обратно в чекмеджето, но спря, забелязал погледа на Арон.

— Какво става, момчето ми? Защо изведнъж идваш тук и разпитваш за боговете?

Юношата не искаше да отговаря, но трябваше да го стори. Робърт беше негов наставник — ако Арон запазеше мълчание сега, старецът щеше да постъпи по същия начин следващия път, когато момчето му зададеше въпрос.

— Днес Кайла уби жрец на Ашур. На мен бе възложено да убия дъщеря му, но аз се провалих.

— Провалил си се? — изтъкна Робърт. — Или си отказал?

Арон почувства изчервяването си. Ако и баща му бе успял да го разгадае с такава лекота, неотдавнашният им разговор щеше да се е развил по съвсем друг начин.

— Тя плачеше — прошепна той. — Дори не знаеше, че стоя пред нея. Баща й бе убит пред очите й. Убивал съм и преди, но тя не е като нас, не е…

Очите му се наляха с недопустими сълзи. Разгневен от наивната си глупост, той побърза да ги избърше. Но червенината не искаше да напусне страните му.

— Аз съм посмешище.

— Не — каза Робърт и отпусна ръце върху рамото му.

Сега брадата му висеше свободно и стигаше до кръста му. Тя му придаваше по-възрастен вид. И по-непринуден.

— Арон, баща ти възнамерява да те превърне в нещо ужасно. Той ще ти отнема всичко, дори обичта си, за да те оформи според желания от него образ. Знаеш ли какъв е този образ?

Понечилият да отрече Арон си припомни обещанието му: никога да не задава въпроси, до чиито отговори обучаемият му не би могъл да достигне.

— Убиец — почти недоловимо прошепна юношата.

— Съвършен убиец — меко го поправи Робърт. — Той ще те лишава от любов, привързаност, приятели, вяра… Ще ти остави единствено кинжала и сенките.

Арон преглътна сълзите си.

— Какво да направя?

Робърт му подаде амулета. Момчето го взе внимателно, предпазливо. Със същата плахост проследи очертанията на символа върху златото.

— Моли се. Пази вярата си. Светът е суров, никой друг не може да го стори вместо теб. — След кратко мълчание наставникът продължи: — Чувал съм какво се говори за теб. Зная, че още като дете си убил брат си. И освен това зная, че ще дойде ден, в който баща ти ще те отведе до ръба на пропаст. В този ден ти ще се изправиш пред избор: да полетиш надолу в необратимо падение или да откажеш и да се опълчиш.

— Виждал съм какво става с онези, които се опълчват на баща ми — каза Арон. — Те умират.

Робърт се усмихна.

— Всички умираме, синко. Но от нас зависи личността, която в онзи момент ще се разделя с живота.

Арон повдигна амулета пред очите си.

— Цялата добра страна на човечеството? — попита той.

— Всичко, което искаме да бъдем и често не успяваме, Арон.

Но в онзи момент той не беше Арон.

Момчето скри медальона в джоба си и се обърна да си иде, но се поколеба и отново се извърна към наставника си.

— А ти молиш ли се на Ашур?

Робърт въздъхна:

— Зная, че не трябва да отговарям. Но и казаното досега е достатъчно, за да докара смъртта ми. Да, моля се, макар и не толкова, колкото трябва. И определено отделям в молитви по-малко време, отколкото отделях на младини. Светът е жесток, Арон. Понякога изглежда, че Ашур не обръща внимание на думите ни.

Юношата си спомни за девойката, умолявала бога да върне баща й. Болката в очите на Робърт показваше, че някога той също бе отправял молитви за нечие връщане.

Светът е жесток, помисли си юношата, затваряйки вратата след себе си. В ума му започваше да се оформя план.

Но аз няма да остана част от тази свирепост.

Той претърси цялото скривалище. Нямаше и следа от Дъстин. Проклинайки мислено, Арон се отправи да търси Кайла. Откри я в трапезарията, седнала да се храни заедно с неколцина мъже.

Трябваше да измисли начин да разговаря с нея, без да привлича внимание. Ако някой можеше да му помогне да защити момичето, то това щеше да бъде тя.

Събрал смелост, юношата се отправи право към нея. Не бе открил прикрит подход, затова бе сметнал, че откритото действие е най-малко вероятно да се набие на очи.

— Кайла — поде той. И веднага почувства погледите на останалите върху себе си. Той пак си оставаше син на Трен и крадците бяха готови да се подчинят на всяка негова дума. Това го смущаваше. Но пък всяко внимание го смущаваше. Момчето предпочиташе ъглите и сенките, не предните места.

— Да, Арон?

Юношата се почувства още по-смутен, когато тя се обърна към него. Кайла му се струваше невероятно красива. Не помагаше и фактът, че заради лекото привеждане към него горната част на ризата й бе натежала към пода.

— Нужна ми е помощта ти да открия един човек.

Кайла сви рамене и се надигна. Вече бе приключила с храненето. Неколцина от сътрапезниците се присмяха на оттеглянето й, защото тя оставяше пълна халба бира, а друг весело се пожертва и я довърши вместо нея.

Когато двамата се отдалечиха достатъчно, Арон изтърси всичко на един дъх.

— Трябва да намеря Дъстин. Онзи, когото ти изпрати при баща ми.

— Може ли да попитам защо?

— Ще го убия.

Жената прикри изненадата си добре.

— Отново ще ти задам същия въпрос.

Бяха достигнали вратата на трапезарията. Арон изчака Кайла да я бутне, за да слее думите си с изскърцването на пантите.

— Защото той ще я убие.

Кайла възнамеряваше да отправи ново питане, но затвори уста. Бе се досетила за отговора.

— Мамка му. Ти си се побъркал, Арон. Той е професионалист.

В тишината на коридора шептенето им звучеше заплашително. Кайла бързо се отправи към стаята си.

— Не бива да правиш това — каза тя, щом затвори вратата след себе си. — Ти дори не знаеш името й. Не разбираш ли, че с тази постъпка захвърляш живота си?

Арон притисна длан към медальона в джоба си.

Всичко добро у човечеството, помисли си той. Всичко добро у мен.

— Трябва да опитам. Моля те, кажи ми къде да го търся.

Кайла прехапа устна и се загледа в него.

— Майната му — каза тя. — Влязох в тази гилдия, за да се сдобия със страховита репутация и купища пари. До този момент спасих един старец от затвора и убих безпомощен жрец. Предполагам осъзнаваш, че с това, което ще ти кажа, рискувам живота си?

Арон се изчерви. В припряността си не бе обмислил всичко.

— Не мога — каза той и се обърна да си върви. — Не мога да излагам живота ти на риск. Нито заради себе си, нито заради нея.

Тя го спря, като го хвана за рамото и го обърна към себе си. Макар устните й да трепереха от страх, жената се усмихваше.

— В малкото време преди самата задача проучих Есхатонови. Преди да бъде ръкоположен за жрец преди няколко години, Делиус е бил благородник. Домът му се намира в западната част на града. И е почти пуст, с малко слуги и с малко мебели, защото той е дарил на храма по-голямата част от богатството си. Момичето трябва да се е укрило или там, или в храма. Ако е в храма, няма как да се добереш до него. Във всеки случай домът е първото място, където Дъстин ще потърси.

— Благодаря ти — каза Арон.

Кайла го упъти как да стигне до къщата, а освен това му описа и вида й.

— Дъстин има преднина — заключи тя. — Но ще му се наложи да разпитва, за да узнае къде се намира домът й. Имаш шанс да го изпревариш. Побързай. И се постарай да се върнеш преди изгрев.

Юношата бързо се отправи към вратата.

— И в никакъв случай не се оставяй да те видят! — извика Кайла подире му.