Талисманите на Шанара

XXXVI

— Каква беше тази светлина, Уокър? — попита Кол.

Утрото бе напреднало и те се бяха събрали под сянката на дърветата, на хълмовете, които започваха от Рунските планини, северно от развалините на Южното око. Долу Шадуинската крепост продължаваше да дими и тлее. Стените й се бяха разбили и някога гладкият черен камък бе разтрошен и потъмнял. Уокър седеше сам встрани, загърнат в изпокъсаните останки на тъмната си роба. Пар и Кол седяха насреща му. Морган се бе облегнал на широкия ствол на един червен явор, дъвчеше стръкче трева и гледаше в ботушите си. Мати Ро се бе подпряла до него и докосваше рамото му. Дамсон спеше на няколко метра встрани. Бяха смазани и изтощени, покрити с кръв и прах, а Кол имаше счупена ръка и ребра. Но напрежението бе напуснало телата им и загрижеността бе изчезнала от очите им. Те вече не бягаха и не страхуваха.

— Това беше магия — тихо и убедено каза Пар.

Те бяха избягали от подземието на Шадуинската крепост през тунела, който Уокър бе избрал. Навсякъде около тях се сипеха камъни, докато бягаха през подземния мрак, водени само от светлината на Друидския огън. Тунелът имаше много извивки и им се струваше, че няма да успеят да се измъкнат навреме. Чуваха шума от срутването на крепостта зад тях, усещаха как зад гърба им нахлуваше застоял въздух и прах, когато стените вътре се разбиваха. Страхуваха се, че може да останат там, но Уокър изглеждаше сигурен в пътя и те го следваха без да задават въпроси. Накрая тунелът свърши в един гъсталак на ниския хълм над крепостта и оттам те се промъкнаха нагоре под сянката на дърветата, за да наблюдават пожара, който бележеше унищожението на крепостта. Дамсон отново бе загубила съзнание и Уокър се грижеше за нея, съсредоточил цялото си внимание чрез Друидската магия. Лекуваше я, както бе лекувал преди седмици Пар, когато Равнинеца бе отровен от Върколаците. Беше трескава от раните си, но Уокър успя да свали температурата дотолкова, че да може да спи. Докато той се грижеше за нея, другите се почистваха и превързваха доколкото могат.

Сега слънчевата светлина се простря към хълмовете на запад и те обърнаха поглед назад към мястото, където тлееше Южното око. Накъдето погледнеха, виждаха диви цветя, разцъфнали след срутването на Шадуинската крепост и завръщането на светлината на земята. Цветовете покриваха с пъстър килим цялата земя, докъдето поглед стигаше. Дори и областите, които някога бяха заболели и унищожени. Уханията им леко се носеха в утринния въздух, сякаш дава знак за едно ново начало.

— Откраднатата магия — каза Уокър Бо.

Онова, което Мечът на Шанара бе показал на Пар, Уокър можа да долови интуитивно с друидските си инстинкти. Покрай тъмните очи на Уокър имаше прах и мърсотия и лицето му бе изпито, но в погледа му се четеше сила. Те свършиха с разказа за своите премеждия и започнаха да обсъждат причините за онова, което им се беше случило.

Уокър вдигна лице.

— Светлината беше магията, която Шадуините са откраднали от земята. Оттам те са се сдобили със сила. Елфската магия от вълшебните времена е била извличана от първичните елементи, преди всичко от земята, защото земята е най-големият източник на сила. Когато Елфите възстановили загубената си магия след смъртта на Аланон, Шадуините се оказали онези ренегати между тях, които искали да я използват по неправилен начин. Както Черепоносците и Мордските призраци преди тях, Шадуините започнали да се уповават толкова силно на магията, че тя напълно ги преобразила. Те станали част от нея, зависими от нея на живот и смърт. Тя станала единствения смисъл на живота им. Първоначално те крадели малки части от нея, но когато нуждата им нараснала, когато те поискали достатъчно сила, за да управляват съдбата на расите на Четирите земи, построили Южното око, за да смучат магия в големи количества. Намерили начин да я извличат от сърцевината на земята и да оковават откраднатото в недрата на крепостта. Южното око и магията, която натрупвали в него, се превърнали в източник на тяхната сила навсякъде. Но като я използвали, за да се умножават, да създават твари, подобни на Смоците, да увеличават своята сила, земята отслабнала от отнетата й магия. Четирите земи започнали да боледуват, защото магията им нямала сили да поддържа здравето им.

— Сънищата на Аланон — каза Пар.

— Те е трябвало да се осъществят с течение на времето. Нищо не би могло да им попречи, след като магията бъде освободена.

— А когато беше освободена, тя унищожи онези, които я бяха оковали.

Уокър поклати глава.

— Не е точно така. Тя не ги е унищожила съзнателно. Случи й се нещо по-дълбоко. След като беше освободена, тя си върна всичко, отнето от нея. Върна си силата, която й е била изсмукана. Така остави Шадуините и техните чудовища без жизнените сили, които ги поддържаха. Остави ги кухи като морски раковини, захвърлени да съхнат на брега. Те живееха благодарение на магията. Когато тя им бе отнета, те умряха.

Те помълчаха известно време, потънали в размисъл.

— Южното око също ли е било нещо живо? — попита Кол.

Уокър кимна.

— Живо, но не като нас. То беше организъм, създание на Шадуините, което ги хранеше и пазеше. То беше майката, която ги отглеждаше — една майка, създадена от магията. Те се хранеха от това, което тя им даваше.

Мати Ро направи гримаса и побутна земята с крак.

— Болестта им се върна като бумеранг — измърмори тя.

— Не разбирам защо имаше толкова много разновидности на Шадуините — внезапно каза Морган. — Тези в Южното око като Ример Дал и Преследвачите, например, изглежда бяха господари на самите себе си. Ами онези слепи твари в Шахтата? Онази горска жена и гиганта, които срещнахме по пътя към Кулхавен?

— Магията е имала различен ефект върху тях — отговори Пар и погледна наоколо. — Някои са се справяли с нея по-добре от другите.

— Някои са се приспособили — каза Уокър. — Но мнозина не са успели, макар че са се опитвали. А някои от онези същества в Шахтата са били лишени от малката си магия, присвоена от Шадуините — слабите са били подчинени от по-силните. Помниш ли как Шадуините се опитваха да проникнат в теб и да станат част от теб? Както горската жена и детето край Тофърската планина?

Както Ример Дал — помисли си Пар, но не го изрече на глас.

— Те са имали нужда да се хранят, за да оцелеят и са се хранили винаги, когато почувстват потребност. Използвали са хората наоколо си, също както и земята, за да поддържат живота си. Ако магията на един човек е била силна, техният стремеж да я откраднат ставал още по-силен. Когато Шадуините изсмуквали магията от някого, тези създания полудявали. В някои случаи това довеждало Шадуините до лудост. Било е твърде разрушителен процес. Шадуините не са го разбирали. Силата, към която са се стремили, е била недостъпна за тях. Силата, която дава живот на земята и нейните създания, е твърде опасна, за да се посегне на нея.

Мърко се промъкна откъм сенките, обгорен и окървавен на десетки места, с разкъсана козина на още толкова. Той изглеждаше така, сякаш не забелязва това. Муцуната му бе влажна, защото бе пил вода от един извор, който бе открил сред дърветата. Огледа ги със светнал поглед, после отиде до Уокър, седна и започна да се ближе, за да се измие.

Пар откъсна едно диво цвете, пораснало до краката му.

— Ример Дал искаше и от мене да изсмуче магията на песента-заклинание, нали?

— Той искаше нещо повече от магията, Пар — Уокър се бе преместил на по-удобно място и Мърко погледна към него, за да се увери, че не отива някъде. — Той искаше да те спечели на своя страна. Искаше да се превъплъти в теб. Трудно е да се разбере, но Шадуините бяха открили още в много ранен стадий начин да напускат телата си и да оцеляват като призраци. Древната магия им е позволила това. Магията на земята им даваше способността да се превръщат в каквото си поискат. Но по този начин те нямаха самоличност и затова се стремяха да бъдат нещо повече от дим. Използваха телата на хората и ги изоставяха, когато поискваха да се превърнат в някой или нещо друго.

Той леко се приведе напред.

— Но Ример Дал бе Главен преследвач, най-силният измежду Шадуините и се стремеше да бъде нещо повече от другите. Той се насочи към тебе, Пар, защото ти можеше да му дадеш младост и сила, каквито не притежава никой друг човек. Песента-заклинание се променяше и той знаеше това. Нещо повече, той разпозна в каква посока се извършва тази промяна. Твоята Елфска кръв връщаше магията към онова, което Брин Омсфорд бе наследил от своя баща, към магията, родена от Елфовите камъни. Помниш ли как тя се е борила, за да не позволи магията да я унищожи? Ример Дал е разбирал природата на тази магия. Тя е Елфска, но е имала и своята Шадуинска страна. Ако той придобиеше власт над нея, можеше да я обърне в своя полза. Но това той не би могъл да осъществи без твоя помощ. Магията беше твърде силна, твърде закриляща, за да допусне ти насилствено да бъдеш овладян. Той трябваше да те измами, за да те накара да му помогнеш. Точно това и го унищожи накрая. Неговата маниакална страст да те подчини на себе си. Той се беше предал напълно, прекарваше цялото си време в умуване как да го постигне, казваше ти, че си вече Шадуин, че си се превърнал във врага, срещу когото се бориш, накара те да мислиш, че си убил Кол, после върна Кол към живота, за да те преследва, опитваше се да те накара да вярваш, че без неговата помощ ще полудееш. Стремежът му още повече се засили, след като откри, че Аланон те е изпратил да търсиш Меча на Шанара. Той познаваше магията ти от Варфлийд, но сега откри начин да те направи свой съюзник срещу най-опасния си враг. Стремеше се да бъде близо до теб, за да не ти позволи да откриеш истината и магията ти му помогна. Тя беше Елфска по произход и всеки път, когато ти се позоваваше на нея, това беше указание за него къде си. Не че беше достатъчно да те залови, но му помагаше да бъде наблизо.

— Но по отношение на Меча на Шанара е сгрешил — заяви Пар. — Той си е мислел, че аз единствен мога да го използвам, но Мечът всъщност е бил предназначен! за Кол.

Уокър поклати глава.

— Не зная дали е бил предназначен за когото и да било. Бил е предназначен и за двама ви. Но е трябвало Кол да го използва пръв, за да те спаси от Ример Дал. Трябвало е да се намери начин ги да приемеш факта, че макар страховете ти относно магията да са били основателни, съдбата ти не е предопределена. Аланон не разкри каква ще е ролята на Кол. Сигурно е знаел, че тя трябва да остане в тайна, за да успее Кол да ти помогне.

— Може би е знаел, че Шадуините ще разкрият повелите — предположи Морган. — И една от тях е скрил.

— Ами повелите? — неочаквано запита Пар. — Каква е била тяхната цел? Знаем защо беше нужно да се иьзстанови Меча на Шанара, ами останалите?

Уокър си пое дълбоко дъх, загледа се за миг към равнините размишлявайки и отново се обърна към тях. Неговото познание и разум му даваха възможност да разбере по-бързо от приятелите си истината за случилото се и те всички се обърнаха към него за обяснение. Прозрение, разбиране, сетивност и логика — това бяха Друидските умения, които му бяха предадени. Към тях трябваше да се прибави и силата на магията, и отговорността да бъде използвана разумно. Вече започваше да оценява целия товар, който Аланон бе носил през всичките тези години.

— Повелите са били дадени, за да спомогнат за унищожаването на Шадуините — каза той, като внимателно подбираше думите си. — За да оцелеят Четирите земи, е било необходимо да се съчетаят много неща. Преди всичко е трябвало да се разбере кои са Шадуините и каква е тяхната цел. И пътуванията, предприети за да се изпълнят повелите на Аланон, послужиха за това. Още по-директно ни помогнаха, като ни дадоха талисманите, които ни помогнаха да унищожим Шадуините — Меча на Шанара, Елфовите камъни, Песента-заклинание и оръжието на Морган. А освен тях магиите, които ни помагаха да възстановим тези талисмани. Но повелите ни бяха дадени също, за да поддържаме Четирите земи, когато Шадуините бъдат унищожени, да не допуснем Шадуини и подобни на тях твари да се върнат. Елфите се върнаха, за да установят нарушеното равновесие. Елфите са лечителите на земята и нейните създания, те се грижат за съхраняването на магията. Когато те избягаха, нямаше кой да се опълчи срещу кражбата на Шадуините, и никой не си даваше даже сметка за онова, което става. Елфите ще работят, за да не допуснат то да се случи отново.

— А Друидите — тихо допълни той — също ще допринесат за това равновесие. По-рано не го разбирах, научих го едва когато станах един от тях. Друидите внасят самосъзнанието на земята. Те не просто въздействат и упражняват власт. Те разбират какво тревожи земята и нейния народ и помагат то да бъде поправено. Понякога може да изглежда, че служат на някаква собствена цел, но това неразбиране произтича от страха пред силата, която притежават. Тя, разбира се, остава присъща на всички тях — и на мен също — но причината за съществуването им е в необходимостта да служат. — Той замълча. — В противен случай аз не бих могъл да бъда един от тях.

— На времето не искаше в никакъв случай да станеш един от тях — тихо отбеляза Пар.

Уокър кимна и суровите му очи станаха по-меки.

— Това време, Пар, изтече отдавна всички нас.

Коглин би се съгласил с това, каза си Равнинеца. Старецът би разпознал истинността на тези думи веднага. Коглин бе станал свидетел на отминаването на толкова много години, на времена, които бяха излезли от спомена и станали легенда: изчезването на Друидите и тяхното връщане, преминаването от стария свят към новия. Коглин бе последния свидетел на миналите времена и той щеше да разбере, че неизбежността на промяната е единствената константа на живота.

— И значи тези черни твари наистина ги няма вече — каза изведнъж Мати Ро, сякаш имаше нужда от потвърждение, без да погледне към никого, когато изрече тези думи.

— Шадуините ги няма вече — увери я Уокър. Той замълча, загледан към земята. — Но магията, която ги крепеше, остава. Не забравяйте това.

В този миг Дамсон се размърда и те отидоха да видят дали е добре. Над главите им слънцето просветваше в утринната мъглица и въздухът започна да стана горещ и лепкав. В равнината долу Южното око хвърляше искри и димеше в жегата, а след известно време заприлича на мираж.

Дойде обяд и отмина, ала групата все още почиваше всред прохладата на планинските дървета. Дамсон се събуди от дрямката си, за да хапне и да пийне нещо, после отново затвори очи. Скоро ще оздравее, каза си Уокър. Скоро ще бъде отново добре.

След това заспаха, унесоха се един подир друг сред аромата на цветята и свежите треви, успокоени от горската тишина. Може би ги бе повалила умората, но после Пар разбра, че имаше и още нещо. Той сънува, че Уокър им говори по време на сън. Казваше им, че трябва да запомнят онова, което им бе казал за магията, че трябва да запомнят колко е важна тя за земята. Каквато и магия да притежават — и тук той се обърна главно към Пар — трябва да я пазят внимателно от неправилна употреба и небрежност. Да я пазят за времето, когато бъде необходима. Да я държат заключена за момента, когато трябва да се използва. Той докосна всички тях почти неуловимо в началото, като мина покрай тях тихо, безшумно и ги остави отпочинали и умиротворени. Видът му се променяше, докато минаваше, понякога изглеждаше като Уокър, а понякога — като Аланон. Взе Меча на Шанара от Кол — за да не се загуби отново — обясни му той. Нито Кол, нито някой от останалите се възпротиви. Мечът всъщност не беше техен. Мечът принадлежеше на Четирите земи.

После Уокър започна постепенно да изчезва като сянка на слънце. Сега трябва да ви напусна, каза им той, защото моето лечение изисква Друидски сън.

Когато се събудиха отново, беше късен следобед, небето ставаше пурпурно-виолетово, гората тиха, прохладна и неподвижна. Уокър Бо го нямаше и те знаеха без да им се казва, че няма да се върне отново.

Само мигове след това Летящите ездачи и техните Рокове се появиха оттам, където изчезваше слънчевата светлина на запад, носейки Рен, Падишар и останалите, които се бяха сражавали в долината на Рен. Дойде време обясненията да започнат отново.