Талисманите на Шанара

XVIII

След едночасов равномерен ход Елфите спряха и прекараха останалата част от нощта в една гора, северно от Пайкън, зад която се издигаше по-гъстата Катеричина гора, обърната на юг към равнините, където бе разположен лагерът на Федерацията. През цялата нощ можеха да се видят огньовете на горящите обсадни машини и каруците с боеприпаси, които ярко осветяваха хоризонта и в тишината на горското им укритие до тях долитаха далечните крясъци и вой.

Те спаха на пресекулки и призори станаха да се измият, да похапнат и да се заемат със задълженията си. Десидио изпрати конници на север към Арборлон с вести за атаката и личната молба на Рен до Барсимон Оридио, останалата част от армията да се придвижи на юг колкото е възможно по-бързо. Кавалерийски патрули бяха изпратени във всички посоки със заповеди да проверят дали в полето нямаше друга сила от Южната земя, освен тази, за която вече знаеха. Особено внимание трябваше да се обърне на гарнизоните в градовете на Калахорн. Летящи ездачи поеха на юг, за да отчетат какви вреди са били нанесени при удара от миналата нощ, като специално трябваше да установят колко скоро армията ще може да поеме отново на път. Денят беше облачен и сив и Роковете можеха да летят без да бъдат забелязани над тъмните върхове на планините и горите над Западната земя. След като се погрижиха за животните и приведоха в готовност бойните си съоръжения, останалите Елфи бяха пратени да спят до обяд.

Рен прекара утрото с нейните командири — Десидио, Трис и Ъринг Рифт. Тайгър Тай бе отлетял на юг, решил да провери лично всички сведения за състоянието на Федеративната армия. Рен беше уморена и възбудена, преливаше от енергия, но в същото време усещаше дълбока умора. Знаеше, че трябва да поспи няколко часа, за да може отново да мисли ясно. Въпреки това трябваше да се срещне с командирите — и особено с Десидио, след като беше успяла да го привлече на своя страна. Трябваше да обсъди какво биха могли да предприемат по-нататък със слабите си сили. До голяма степен това зависеше от действията на Федерацията. И все пак, имаше толкова много възможности, че Рен искаше да се ориентира правилно сред тях. Ако имаха късмет, Южняците нямаше да успеят да възобновят похода си поне още няколко дни, а това щеше да даде възможност на основната част от Елфската армия да достигне до Рен. Но ако все пак Федерацията започнеше придвижването си по-рано, Рен и челният отряд трябваше да намерят възможност да ги спрат още веднъж. При никакви обстоятелства тя не възнамеряваше да бездействат. Не можеше и дума да става да стоят пасивно. Бяха спечелили съществена битка срещу превъзхождащия ги враг с удара миналата нощ и тя не възнамеряваше да губи предимството, което й даваше тази победа. Сега Федерацията щеше да настъпва по-предпазливо и на Рен й се искаше да задържи това положение колкото се може по-дълго. Важно беше и командирите й да бъдат убедени в същото.

Тя остана доволна, че можа да постигне тази цел след свършването на съвещанието и отиде да спи. Спа почти до обяд и когато се събуди, Тайгър Тай и разузнавачът на Летящите ездачи се бяха върнали. Носеха добри новини. Армията на Федерацията не правеше и опит да потегли. Всичките й обсадни съоръжения и повечето боеприпаси бяха изпепелени. Лагерът си стоеше точно там, където го бяха оставили миналата нощ и усилията на цялата армия се бяха насочили към грижи за ранените, погребване на мъртвите и събиране на остатъците от боеприпасите им. Бяха изпратили разузнавачи по цялата околност и претърсваха на групи местността, но основната част от армията засега само се опитваше да се възстанови.

Въпреки това Тайгър Тай не беше доволен.

— Това, че днес се прегрупират, още нищо не значи — обърна се той към Рен след като изслуша всички останали. — Вие очаквате от тях да не губят присъствие на духа след подобна атака. Те понесоха действителни поражения и трябва малко да си поближат раните. Но не се заблуждавайте. Те ще правят същото, което и ние — ще обмислят как да отвърнат на този удар. Ако и утре си останат на същото място, ще трябва да разузнаем нещата по-добре. Защото дотогава те сигурно ще са решили как да действат. Гарантирам ви това.

Рен кимна и го поведе при Трис, за да обядват. Трис се съгласи с Тайгър Тай, след като разбра становището му. Те имаха работа с опитна армия и командирите й сигурно щяха упорито да търсят начин да си върнат моментното превъзходство, което Елфите бяха спечелили.

Едва се бяха нахранили, когато един от Елфските патрули дойде на кон, носейки смазания и разчорлен Тиб Арн. Патрулът разузнавал по долния край на Стрилхайм по посока на Калахорн и се натъкнал на момчето, което се лутало из равнините и търсело Елфите. Намирайки го само и ранено, те го взели и довели право тук.

Лицето на Тиб беше ранено и одраскано, а той беше покрит от главата до петите с мърсотия и прах. Беше много отчаян и в началото почти не можеше дума да каже. Рен го сложи да си легне и почисти лицето му с влажна кърпа. Трис и Тайгър Тай застанаха наблизо, за да чуят какво има да им каже.

— Разкажи какво се случи — подкани го тя, след като достатъчно го успокои.

— Съжалявам, моя кралице — извини се то засрамено, че е загубило контрол над себе си. — Едно денонощие нищо не съм нито хапвал, нито пил, без изобщо да спя.

— Какво се е случило с теб? — повтори въпроса си тя.

— Нападнаха ни, мене и мъжете, които изпратихте с мен, недалеч от Драконовия зъб. Беше през нощта и нападателите бяха повече от десетина. Бяхме се настанили за нощуване и те ни нападнаха неочаквано. Мъжете, които изпратихте, се биха с всички сили, но бяха убити. Аз също щях да бъдат убит, ако не беше Глун. Той ми се притече на помощ, като удряше нападателите и аз успях да избягам в тъмнината. Чух писъците на Глун, виковете на мъжете, които се биеха с него, след което настъпи тишина. Крих се в тъмното през цялата нощ, после тръгнах назад да ви намеря. Страхувах се да вървя без Глун. Страхувах се, че други патрули може би ме търсят.

— Мъртва ли е свраката? — рязко запита Тайгър Тай.

Тиб целият се обля в сълзи.

— Струва ми се, че да. Не съм я видял повече. Подсвирнах й, когато стана светло, но не дойде — момчето погледна към Рен смазано. — Прощавайте, че не изпълних вашата заповед, милейди. Не зная как успяха да ни открият толкова лесно. Като че ли са знаели!

— Нищо, Тиб — успокои го тя, като сложи ръка на рамото му. — Ти направи каквото можа. Много съжалявам за Глун.

— Зная — промърмори момчето и успя да се овладее отново.

— Сега ще останеш с нас — каза му тя. — Ще потърсим друг начин да предадем съобщение на независимите, а ако не, просто ще ги чакаме да ни намерят.

Тя заповяда да донесат храна и вода за момчето, зави го във вълнено одеяло, след което дръпна Тайгър Тай и Трис встрани. Те застанаха под короната на един огромен дъб, под който бяха нападали жълъди. Облаците премрежваха небето над главите им и пропускаха слаба сивкава светлина.

— Какво мислите за всичко това? — попита ги тя.

Трис поклати глава.

— Онези мъже, които отидоха с момчето, бяха много опитни. Малко вероятно е да са били изненадани. Струва ми се, че или просто са имали малшанс, или момчето е право, че някой специално ги е причакал.

— Ще ви кажа какво мисля аз — каза Тайгър Тай. — Струва ми се много трудно да се убие бойна сврака, дори и ако може да се види, а какво остава когато не може.

Тя погледна към него.

— Какво значи това?

Той още повече се намръщи.

— Това значи, че тук има нещо, което ме смущава. Не ви ли се струва, че това момче не е най-подходящо избрано за поръката да предаде вест до нас от страна на независимите?

Тя безмълвно се загледа в него, като обмисляше ситуацията.

— Млад е наистина. Но тъкмо заради това по-трудно би могъл да бъде забелязан. А изглежда твърде уверен в себе си — тя замълча. — Ти не му се доверяваш много, така ли, Тайгър Тай?

— Не съм казал това — той вдигна вежди. — Просто смятам, че трябва да бъдем предпазливи.

Тя кимна, защото познаваше Тайгър Тай достатъчно, за да не пренебрегне неговите съмнения.

— Трис?

Капитанът на Телохранителите дърпаше дланта на счупената си ръка. Превръзката през рамо бе махната вчера преди атаката и сега оставаха само две тесни шини, вързани около ръката му под лакътя.

Той не вдигна поглед, докато стягаше отпусналия се възел.

— Струва ми се, че Тайгър Тай е прав. Няма вреда човек да бъде предпазлив.

Тя скръсти ръце.

— Добре, наредете на някой да го следи — тя се обърна към Тайгър Тай. — Искам от теб да направиш нещо важно. Искам да установиш откъде идва Тиб. Вземи Дух и лети на изток. Виж дали ще можеш да откриеш независимите и да ги доведеш тук, в случай, че нещо им пречи да стигнат до нас. Това може да ти отнеме няколко дни, а и ще трябва да ги търсиш без особена помощ от наша страна. Нямам представа откъде би могъл да тръгнеш, но ако са пет хиляди, едва ли ще ти бъде трудно да ги намериш.

Тайгър Тай отново се намръщи.

— Не ми е приятно да ви оставям, изпратете някой друг.

Тя поклати глава.

— Не, трябва да идеш ти. Мога да разчитам само на теб. Не се тревожи за мен. Трис и Телохранителите ще ме пазят. Всичко ще бъде наред.

Кривокракият Летящ ездач поклати глава.

— Това не ми харесва, но щом казвате, ще отида.

Тя му даде кратко описание на Пар и Кол Омсфорд, на Уокър Бо и Морган Лех, в случай, че се натъкне на тях по пътя си и му посочи белези, по които да установи със сигурност кои са. Щом свърши, тя му подаде ръка и му пожела добър път.

— Бъди внимателна, Рен, Кралице на Елфите — предупреди я той, без да дава израз на чувствата си и задържа ръката й за миг. — Опасностите в този свят не са по-различни от тези в Мороуиндъл.

Тя му се усмихна, кимна с глава и той потегли. Рен го наблюдаваше, докато той събра малко провизии и няколко одеяла, привърза ги с един ремък на гърба на Дух и полетя в сивото небе. Тя дълго остана с поглед към небето, дори след като той вече не се виждаше. Облаците ставаха все по-тъмни. До довечера щеше да завали.

Нужен ни е по-добър подслон — помисли си тя. — Трябва да се преместим.

— Повикай Десидио — заповяда тя на Трис.

Порой от дъжд се изля над ливадите, където се бе разположила армията на Федерацията. Нямаха големи изгледи за успех, но тя все пак продължаваше да се надява.

Дай ми само седмица, молеше се тя, вдигнала очи към свъсеното небе. Само седмица.

Първата капка дъжд капна на лицето й.

Челният отряд на Елфите се събра, приготви багажа си и се оттегли сред гъстите дървета на Катеричина гора, докато отмине бурята. Към края на деня дъждът стана по-силен и с настъпването на вечерта вече се изливаше като из ведро. Летящите ездачи бяха привързали Роковете по-далеч от конете, а хората опънаха брезент между дърветата, за да запазят себе си и провизиите си сухи. Разузнавачите се бяха върнали отвсякъде, освен от Арборлон с вестта, че нищо не приближаваше от никоя посока и няма и следа от други сили на Федерацията.

Те хапнаха топло ядене, тъй като поройният дъжд скриваше пушека на огъня, след което се оттеглиха за сън. Рен обмисляше десетки възможности за бъдещите им действия. Струваше й се, че ще стои будна часове наред, но заспа почти веднага. Последната й мисъл бе за Трис и двамата Телохранители, които стояха на пост наблизо.

Когато се събуди, продължаваше да вали силно, както вчера. Небето бе облачно и земята прогизнала и кална. Валя през целия този ден, а също през следващия. Бяха изпратени разузнавачи да узнаят дали армията на Федерацията напредва и се върнаха със сведения, че не. Както се бе надявала Рен, поляните бяха мокри и хлъзгави и армията от Южната земя бе свила редиците си и изчакваше бурята да отмине. Тя си спомни предупреждението на Тайгър Тай да не се заблуждава, че Федерацията нищо не прави, само защото не се придвижва. Но времето беше толкова лошо, че Летящите ездачи не искаха да летят, а докато бяха на земята нямаше как да открият нищо.

Пристигна вест от Арборлон, че армията на Елфите ще може да потегли на юг едва след няколко дни. Рен скръцна със зъби от яд. И времето не беше в полза на Елфите.

Тя прекара известно време с Тиб. Искаше да разбере нещо повече за него, питайки се дали има нещо основателно в подозрението на Тайгър Тай. Тиб беше общителен и весел, освен когато се споменеше за Глун. Подтикнат от вниманието й, той с готовност разказваше за себе си. Разказа й, че е израснал във Варфлийд, след което е загубил родителите си в затворите на Федерацията и е бил приет от независимите, за да помага на Съпротивата и оттогава е живял заедно с въстаниците. Предимно е бил вестител, защото можел да прониква навсякъде — никой не гледал на него като на заплаха. Той се засмя на това, което накара Рен също да се засмее. Каза, че е пътувал на север веднъж или два пъти, стигал до укрепленията на бунтовниците край Драконовия зъб, но не останал да живее при тях, защото бил по-полезен в градовете. Говореше разпалено за каузата на независимите и за необходимостта да се освободят Граничните земи от властта на Федерацията. Не каза нищо за Шадуините, нито намекна по някакъв начин, че знае нещо за тях. Тя внимателно изслуша всичко, което той казваше и й се стори, че не долови нищо, което да предполага, че Тиб не е този, за когото се представя.

Тя помоли Трис също да поговори с момчето, за да прецени сам. Трис поговори и беше на нейното мнение. Рен се убеди, че Тиб Арн наистина бе онзи, за когото се представяше. Повече не мислеше по този въпрос.

Дъждът спря на третия ден. Беше късна утрин, когато облаците се разпръснаха, небето се изчисти и грейна слънце. От листата капеше роса и тупкаше в пръстта. Във въздуха се носеха кълба пара. Десидио отново изпрати конници в равнината, а Ъринг Рифт — двойка Летящи ездачи на юг. Елфите излязоха от вътрешността на гората и се настаниха в края на ливадите.

Разузнавачите и Летящите ездачи се върнаха на обяд с противоречиви сведения. Елфските ловци нищо не бяха открили, но Летящите ездачи докладваха, че Федеративният стан е започнал да се стяга и армията се готви да потегли. Не беше ясно какво означава това, тъй като вече беше обяд и те едва ли биха могли да изминат повече от няколко мили преди свечеряване. Рен изслуша всички съобщения, поиска да й бъдат повторени, обмисли подробно всичко и повика Ъринг Рифт.

— Бих искала сама да огледам нещата — каза му тя. — Можеш ли да ми предложиш кой да ме закара?

Чернобрадият Рифт се разсмя.

— И да отговарям пред Тайгър Тай, ако нещо се случи? По никакъв начин! Аз сам ще ви заведа, кралице. В случай на нещастие поне няма да ме има, за да отговарям.

Тя осведоми Трис за намеренията си, не прие молбата му да го вземе със себе си и отиде при Рифт, който стягаше ремъците на Грейл. Тиб я настигна с широко отворени очи, изгарящ от желание да я придружи. Тя му отказа през смях, но като видя колко е голям копнежът и разочарованието му, обеща да го вземе някой друг път.

Само след минути тя вече летеше върху Грейл в посока на юг, като се навеждаше надолу да хвърли поглед към гористия покров и към разлюления от ветровете тревен килим на изток. Мъглата се стелеше на вълни над земята и въздухът блещукаше като мънистена завеса. Грейл бързо се носеше над покрайнините на гората покрай Пайкън, когато съзряха Федеративната армия. Рифт летеше върху своя Рок, като се опитваше да се крие зад дърветата и планините, между Южняците и огненото зарево на слънцето.

Рен гледаше надолу към широкия стан. Доложеното се оказа вярно. Армията се стягаше, опаковаше припасите, подреждаше се в колони и се готвеше да потегли. Някои войници от челните отряди вече бяха поели на път в посока на север. Каквото и да бе постигнала атаката на Елфите, тя не бе успяла да накара армията да се откаже от първоначалното си направление. Походът към Арборлон беше възобновен.

Грейл прелетя над цялата армия и Рифт вече насочваше Рока обратно, но Рен го дръпна за ръката и му направи знак да продължи. Не че търсеше нещо специално, но просто искаше да бъде сигурна, че нищо не е убягнало от погледа й — дали не идваха разузнавачи откъм Градовете на Южната земя, дали не се осъществяваше обмен на информация, дали не пристигат подкрепления. Предупреждението на Тайгър Тай кънтеше в ушите й.

Продължиха полета си над мътните води на Мермидон, излязоха от Пайкън и полетяха над равнините на юг, след което свиха на изток над Саваната по посока на Кърн. Ливадите се простираха на югоизток — равни, зелени и напечени от лятната жега. Вятърът брулеше лицето й и шибаше очите й, докато в тях се появиха сълзи, Ъринг Рифт се бе привел напред, хванал се с ръце за врата на Грейл, неподвижен като камък, направлявлявайки Рока по усет.

Пред тях Мермидон рязко завиваше на изток, стесняваше се, после отново се разширяваше и се изгубваше сред поляните. Реката, мудно придошла от дъждовете, затлачена от свлачища от планините и горите, равномерно течеше в естественото си корито.

На далечния бряг един лъч светлина се отрази в нещо метално, което се движеше. Рен примигна с очи и докосна Рифт по рамото. Летящият ездач кимна. Той също го беше видял. Забави Грейл и насочи Рока по-близо зад укритието на дърветата, откъм северния край на Ирибис.

Още един лъч светлина силно проблесна и Рен предпазливо надникна напред. Това долу бе нещо огромно. Не, бяха няколко, поправи се тя. И всички се движеха, клатушкайки се като гигантски мравки…

Тогава тя успя да ги види по-добре, скупчени на брега на реката, готвейки се да пресекат през плитчините, явно дошли от Ърфинг и запътили се на север.

Смоци.

Осем на брой.

Тя бързо си пое дъх, виждайки вече ясно бронираните им тела, въоръжени с пики с остри върхове, краката и челюстите им като на насекоми, една смесица от плът и желязо, създадена чрез Шадуинската магия.

Чувала беше за Смоците.

Рифт рязко насочи Грейл обратно към дърветата, за да не ги видят онези същества на речния бряг. Рен отново се обърна, за да погледне през рамо и да се убеди, че няма грешка. Смоци, дошли от Южната земя, изпратени да помогнат на Федеративната армия, която маршируваше към Арборлон — това беше отговорът на Шадуините на нейния опит да попречи на марша на Федеративната армия. Тя си спомни разказа на Гарт от времето, когато беше дете, една история, която хората от Четирите земи бяха разказвали шепнешком повече от петдесет години. Разказ за това, как Джуджетата бяха устояли срещу похода на Федерацията към Източната земя, докато срещу тях не били изпратени Смоците да ги унищожат.

Смоци. Сега, изглежда, са изпратени, за да унищожат Елфите.

Сякаш нещо я прониза в стомаха. Ъринг Рифт я наблюдаваше и я чакаше да каже какво да правят. Тя само посочи мястото, откъдето бяха дошли. Рифт кимна и подкара Грейл напред. Рен хвърли един последен поглед към Смоците, които се скриха в горещината.

Изчезнаха, но само за момент — помисли си тя мрачно.

Но какво щяха да правят Елфите, когато Смоците отново се появят?