Талисманите на Шанара

XVII

На сутринта челният отряд на Елфската армия се приготви да тръгне отново. Рен извика Тиб Арн и му каза, че го изпраща обратно при независимите, за да бъде сигурна, че те знаят, че ги е намерил и да ги подкани да дойдат колкото се може по-бързо. Тя го увери колко е важно да отиде. В противен случай щяла да уважи молбата му да остане. Каза му, че е добре дошъл при тях, след като предаде известието си. Тиб малко се понамуси и показа своето разочарование, но накрая се съгласи, че с права и обеща да направи всичко възможно, за да накара независимите да побързат на помощ. Десидио му даде двамина Елфски ловци, за да му служат за охрана и защита — въпреки многократните протести на момчето, че не се нуждае от никого — и тримата се отправиха през долината към Стрилхаймските равнини. Глун не се появи повече и Рен беше доволна от това.

Елфите вървяха повече от два дни, докато изминат иазстоянието, което ги делеше от Федерацията. Вървяха бързо и равномерно, като използваха равните ливади, за им ускорят крачка, разчитайки на Летящите ездачи и конните разузнавачи, за да не бъдат открити. Летящите ездачи даваха редовна информация за настъпването на армията от Южната земя, което бе станало по-бавно. Един ден им трябвало, за да пресекат Мермидон и още един, за да поправят съоръженията си, засегнати от водата. Армията на Федерацията не бе напреднала много отвъд северния бряг на Мермидон, когато рано следобед на втория ден Елфите се озоваха близо до нея.

Летящите ездачи предупредиха за близостта им. Двама от тях се снижиха, като излязоха от озарението на слънцето, което нажежаваше въздуха до бяло. Елфите се разпръснаха из покрайнините на горите на Западната земя, далеч от Мермидон, която правеше рязък завой при излизането си от Пайкън. Когато Рен бе уведомена, че настъпващата армия е на не повече от пет мили разстояние и все повече наближава, тя каза на Десидио да заповяда на Елфите да се оттеглят под укритието на дърветата и да изчакат падането на нощта. Там, сред сенчестата прохлада, тя събра всички командири на похода.

— Трябва да вземем едно решение — информира ги тя.

Те бяха петима — Трис, Десидио, Тайгър Тай, Ъринг Рифт и тя самата. Рифт беше висок Елф, със сгърбени рамене и рошава черна брада, с оредяваща коса и очи като отломки обсидиан. Като вожд на Летящи ездачи, неговото присъствие беше особено важно. Тайгър Тай беше там като специален гост, защото Рен се доверяваше на неговите преценки. Те се бяха събрали в широк кръг под едно старо дърво, като тъпчеха с обувките си черупки от лешници и сухи клончета, докато слушаха нейните думи.

— Ние ги открихме — продължи тя, — но това не е достатъчно. Сега трябва да решим какво да предприемем. Всички разбираме, че напредват твърде бързо. Това е голяма армия, но се движи настъпателно, много по-бързо, отколкото сме очаквали. Само пет дни изминаха, а те вече пресякоха Мермидон и се озоваха тук. Нашата собствена армия е поне на седмица път от мястото, където се намираме. Федерацията няма да ни чака. Ако ги оставим, те ще стигнат Рен през тази седмица и ние ще направим първия си опит да ги задържим там, където се надявахме да направим последния.

— Жегата може да ги забави в откритите поляни — забеляза Десидио.

— Един огън може още повече да ги забави — предложи Рифт. Той поглади брадата си. — Ако го запалим където трябва, вятърът ще го насочи точно срещу тях.

— И точно срещу горите на Западните земи — добави Трис.

— Ала вятърът може да го насочи и към нас — поклати глава Рен. — Твърде рисковано е, освен в краен случай. Не, струва ми се, че имаме по-добра възможност.

— Да извършим нападение — тихо каза Десидио — Точно това планирате през цялото време, милейди, но на мене ми е забранено със заповед на генерала.

Рен се усмихна и го погледна прямо.

— Казах ви, че ще дойде време, когато ще трябва да ме изслушате. Времето е дошло, командире. Зная какви са вашите заповеди. Зная какво съм обещала на генерал Оридио. Зная също какво не съм му обещавала.

Тя се наведе напред.

— Ако седим тук и не правим нищо, Федерацията ще стигне Рен преди нас и ще ни обкръжи. С Арборлон ще бъде свършено. Няма да има време никой да ни се притече на помощ — нито независимите, нито който и да било. Ние трябва да забавим армията. Трябва да печелим време, за да напреднем, когато това може да бъде ефективно. Заповедите са си заповеди, командире, но на бойното поле събитията диктуват доколко стриктно да се следват тези заповеди.

Десидио нищо не каза.

— Ние обещахме и двамата, че челният отряд няма да бъде въвлечен в битка срещу армията на Федерацията, докато не пристигне генерал Оридио. Много добре, аз ще изпълня това обещание. Но нищо не обвързва действията на Телохранителите, които командвам аз, нито на Летящите ездачи, които са свободни да действат самостоятелно. Аз мисля, че трябва да помислим как те да бъдат използвани срещу врага.

— Дузина Летящи ездачи и стотина души Телохранители ли? — въпросително вдигна вежди Десидио.

— Според мен са повече от достатъчни за онова, което тя възнамерява — намеси се Тайгър Тай в нейна защита. — Нека я изслушаме.

Десидио кимна. Ъринг Рифт нервно поглаждаше брадата си със съсредоточени очи. Трис изглеждаше така, сякаш си говореха за времето.

— Твърде малко сме, за да нападнем Федеративната армия открито — каза тя като съсредоточено гледаше лицата им. — Но ние сме бързи и можем да ги изненадаме и трябва да използваме тези ценни възможности в една нощна атака, която да създаде хаос и безредие. Летящите ездачи могат да нападнат отвсякъде, а Телохранителите са тренирани така, че да приближат без да бъдат забелязани. Какво ще кажете да ги нападнем неочаквано в мрака? Да ги нападнем там, където са най-уязвими?

Трис кимна с глава.

— Да нападнем каруците и припасите им.

Ъринг Рифт плясна с ръце.

— Техните обсадни машини!

— Да ги подпалим — ентусиазирано прошепна Тайгър Тай. — Да ги направим на пепел, докато спят!

— И не само това — бързо се намеси Рен, като отново привлече вниманието им към себе си. — Да ги объркаме. Да ги уплашим. През нощта те не могат да виждат. Да се възползваме от това. Да направим всичко, което предложихте, но като ги накараме да мислят, че една голяма армия стои насреща им. Да ги нападнем от десетки посоки едновременно и да изчезнем преди те да разберат какво е станало. Да ги оставим с впечатлението, че са обсадени от всички страни. След това те няма да продължат да вървят толкова бързо. Дори след като възстановят нанесените им щети, те ще положат много усилия, за да ни дебнат, и това ще ги забави.

Ъринг Рифт се засмя.

— Говорите като истинско момиче-Скитник! — ентусиазирано възкликна той, после бързо добави — Милейди.

— И какво ще бъде моето участие във всичко това? — попита тихо Десидио. — И това на челния отряд?

Възможно бе и да греши, но на Рен й се стори, че долавя някакво очакване в гласа му, сякаш той наистина се надяваше тя да има нещо предвид. Не й се искаше да го разочарова.

— Припасите и обсадните машини се намират в последните редици на армията. Летящите ездачи и Дворцовите стражи ще нападнат от тази посока. Ако бъде възможно за вас, командире, един удар от вашите стрелци и кавалерията челно и по фланговете, би предизвикал допълнително объркване.

Десидио размисли.

— Те може да се окажат по-бдителни, отколкото очаквате. Може би са готови за всичко.

— В границите на собствения си протекторат? Без да са видели нито един Елф през цялото си пътуване на север? — Тя поклати глава. — Сигурно вече се питат дали изобщо ще намерят някого.

— Може би има Шадуини — тихо каза Трис.

Рен поклати глава.

— Но Шадуините ще бъдат дегизирани като хора и едва ли ще имат желание да се разкрият пред армията. Спомни си, Трис — те действат като остават скрити. Когато се покажат, те загубват анонимност и армията им изпада в паника. Струва ми се, че не биха рискували такова нещо. Не мисля, че ще имат време дори да помисля за това, ако успеем да ги изненадаме.

— Това ще успеем само веднъж.

Тя леко се усмихна.

— Значи трябва да се възползваме колкото се може по-добре от тази възможност, нали? — рече тя и хвърли поглед към Десидио. — Ще можеш ли да ми помогнеш?

Той я погледна със съжаление.

— Искате да кажете, ще мога ли да пристъпя заповедите на генерал Оридио? — въздъхна той. — Те са недвусмислени, но един командир на бойното поле може да си позволи известна самостоятелност. Освен това вие правилно преценихте какво ще стане, ако нищо не направим.

Той погледна останалите.

— Всички ли сте съгласни с това?

Те кимнаха един по един. Той отново погледна към Рен.

— В такъв случай трябва да направя каквото мога, за ви предпазя от вас самите, дори ако това означа да вляза в бой. Генералът няма да одобри това, но надявам се, ще го приеме за логично. Той знае, че аз не разполагам с власт над Летящите ездачи или Дворцовата стража, нито разбира се, над Вас, милейди. — Той млъкна, после добави, сякаш със съжаление — Признавам, че съм изненадан от лекотата, с която успяхте да ни убедите.

— Убеди ви разумът, командире — поправи го тя. — Има известна разлика.

Последва размяна на погледи.

— Уреден ли е въпросът? — попита Тайгър Тай безцеремонно.

— Остава да уточним тактиката, която ще следваме — отвърна Рен. — Оставям това на теб. Но разбери, че аз идвам с тебе. Не, Тайгър Тай, не приемам никакви възражения. Погледни Трис — той вече и усилия не полага да ме убеждава.

Летящият ездач й хвърли мрачен поглед и преглътна всички възражения, които се канеше да направи.

— Кога ще предприемем това, милейди? — попита Ъринг Рифт. Черните му очи проблясваха.

Рен се изправи на крака.

— Тази вечер, разбира се. Веднага щом заспят — тя мина край всеки от тях и се отдалечи. — Ще се измия и ще хапна нещо, повикайте ме, когато сте готови с плана си.

Тя се усмихна доволно на тишината, която остана след нея и не погледна назад.

Денят беше към края си, хоризонтът на запад бе обагрен в огненолилаво и облаците се групираха и прегрупираха в една бавно променяща се панорама. Горещината продължи и след като слънцето се скри и цветовете на небето избледняха. Безветреният въздух бе влажен и дрехите полепваха от пот, а кожата сърбеше. Елфите вечеряха рано и се опитваха да заспят, но дори и под сянката на гората не можеха да си починат както трябва. Към полунощ Елфската войска на Десидио беше събудена, получи заповед да се облече и въоръжи и бе изведена от гората сред поляните, като бавно започна да се промъква към възвишението на север, откъдето се виждаше спящата Федеративна армия.

Рен тръгна с тях, любопитна да им хвърли един поглед откъм земята, преди да се издигне във въздуха с Летящите ездачи. Тя тръгна с части на Телохранителите, предвождани от Десидио и Трис, всички облечени прикритие в зеленокафяви цветове, с високи обувки, колани и ръкавици за предпазване от храсталаци и тръни. Тя носеше торба, преметната през рамо, в която бе поставен Фавън (защото той не се съгласи да остане) и на врата си бе преметнала кожена кесийка, в която държеше Елфовите камъни. Около кръста си бе препасала ремък с дълги ножове и в едната й обувка бе пъхната кама. Въоръжена съм за всички случаи, помисли си тя. Яздиха известно време през равнините, след което слязоха от конете и се отправиха пеша към мястото, където първите редици на Елфските ловци ги чакаха в мрака.

Сама с Трис и Десидио, тя пропълзя напред, за да може да огледа лагера на Федерацията. Армията им беше огромна Въпреки че я беше видяла от въздуха с Тайгър Тай, сега и се видя неочаквано голяма. Беше се разположила около стотици огньове, докъдето поглед стигаше, огньове, които озаряваха околността повече, отколкото звездите на небето. От равнината до тях долитаха толкова ясни разговори и смях, сякаш идваха от метри разстояние. Край огньовете се очертаваха силуетите на огромни обсадни машини, като могъщи дървени скелети с железни скоби, подобни на разкривени гиганти. Каруците бяха скупчени на няколко места, натоварени с припаси и оръжия, и вятърът довяваше миризма на газ и катран. Въпреки че минаваше полунощ, мнозина още не си бяха легнали и кръстосваха от огън до огън, подканвани от звън на чаши и от подвикванията на приятели, които обещаваха пиене и приятно прекарване.

Рен погледна към Трис. Федеративната армия бе напълно спокойна, уверена в размерите и силата си, които трябваше да я предпазят от всякаква опасност. Тя запита дали има часови. Трис сви рамене, после посочи наляво и надясно постовете, които Федеративните командири бяха поставили. Те бяха малко и на големи разстояния един от друг. Тя правилно бе преценила нещата. Южноземците не очакваха някой да ги обезпокои.

Слязоха от обратната страна на възвишението, където лагерът не се виждаше и после се върнаха между редиците на стрелците и кавалерията. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, тя придърпа Трис и Десидио по-наблизо.

— Приближи с хората си колкото можеш, командире — прошепна тя на Десидио. — После почакай Летящите ездачи да ги нападнат в гръб, огледай се за огньовете и нападай. Стрелци, след това кавалерия, както планирахме, после бързо оттегляне. Не им давайте шанс да се опомнят. Не позволявайте да ви забележат. Нужно ни е да си въобразяват, че сме много.

Десидио кимна с глава. Той си знаеше работата по-добре от нея, но не искаше да й го казва — нали тя беше кралицата. Тя леко се усмихна и му стисна ръката в знак на доверие. После се обърна към Трис и бавно се оттегли. Техният ескорт ги чакаше и те отново се качиха на конете си и се отправиха обратно към гората.

Летящите ездачи и по-голямата част от Телохранителите ги чакаха на една скрита поляна. Дузина кошеве бяха изплетени от клони и завързани с кожени върви. Всеки от тях можеше да носи около дузина мъже. Елските ловци се качиха в кошовете, въоръжени със стрели и къси мечове — тъмни и мълчаливи силуети в нощта. Всеки Рок трябваше да пренесе по един кош в тила на Федеративната армия. Рен забърза към Тайгър Тай, кайто вече бе възседнал Дух и се качи зад него, като завърза ремъците, които трябваше да я пазят да не падне. Трис се настани в коша, поставен отпред. Ъринг Рифт подсвирна тихо и един по един Роковете полетяха към небето, хванали в ноктите си ремъците, които придържаха кошовете от четирите им краища и ги издигнаха леко и внимателно над земята, понесли ги високо над дърветата в тъмните небеса.

Хладният вятър духаше в лицето на Рен Елеседил, когато Дух се отдалечи от дърветата и отлетя на изток към равнините. Огньовете на Федеративната армия се забелязаха почти веднага и оттук изглеждаха дори още повече. Ъринг Рифт летеше начело, възседнал своя Рок Грейл, като насочваше цялото ято на юг покрай горите и колкото се може по-далеч от светлината. Те мълчаливо летяха над линията на дърветата, наблюдавайки как огньовете се разгарят, когато минаваха точно над тях и после отново се смаляваха в тъмнината. Когато се спуснаха достатъчно, Рифт ги поведе обратно към светлината, като навлезе дълбоко над равнините, за да може да нападне централно в тил.

Рен се държеше с една ръка за Тайгър Тай за по-голяма стабилност и за да усеща присъствието му. Летящият ездач бе сигурен и уверен в себе си. Летеше приведен, с обърнато настрани лице. И двамата мълчаха.

Когато приближиха достатъчно, тъй че едва оставаха скрити, Роковете започнаха да се спускат. Кошовете се снишиха и въжетата бяха отпуснати. Телохранителите бяха разпръснати от Роковете и изчезнаха в мрака на нощта. Роковете отново се издигнаха, Рен остана зад гърба на Тайгър Тай и полетяха, описвайки полукръг, който ги изведе високо и надалеч. На Трис му трябваха още няколко минути, за да постави часови, и щеше да настъпи време за атака.

Роковете отново набраха височина, после започнаха да се спускат право срещу лагера на Федерацията, като набираха все повече скорост. Това беше най-опасната част — толкова опасна, че Тайгър Тай нямаше право да прави нищо друго, освен да носи кралицата на Елфите като наблюдател. Каквото и друго да ставаше, тя трябваше да бъде измъкната незасегната. Те ускориха полета си към лагера на Федерацията, като сега летяха равно на около петнайсет метра над земята, когато преминаха покрай първите огньове.

После се спуснаха като тъмни стрели в нощта, всички, освен Дух. Общо единайсет, Роковете връхлетяха срещу лагера на Федерацията, насочвайки се към наблюдателните огньове. Забелязаха ги в последния момент и мъжете долу нададоха стреснати крясъци. Предупреждението дойде твърде късно. С разперени криле, Роковете се плъзнаха над наблюдателните огньове, предпочитайки онези, които бяха почти стихнали, и сграбчиха парчета горяща жарава в твърдите си нокти. Защо да палим огън, когато вече има? — беше казал Ъринг Рифт. После Роковете отново отлетяха, като едните свиха надясно, другите наляво, по посока на обсадните машини. Войниците на Федерацията отмятаха одеялата си и завивките, опитвайки се да разберат в пороя от думи, които ги заливаха от онези, които се бяха събудили, какво става. Роковете вече бяха стигнали обсадните машини и каруците с боеприпаси. Горещите въглени се изсипаха от ноктите им върху сухото дърво. Вятърът разгоря въглените и дървото веднага избухна в пламъци. Някои от въглените паднаха върху прашните брезенти, други върху дървените навеси на гигантските обсадни машини, трети върху буретата с катран, който служеше за покритие на метателните съоръжения на каменохвъргачните машини.

От десетки страни във въздуха се разгаряше огън и гладно ближеше всичко наоколо. Виковете се превърнаха в крясъци на ужас и вой за вода, но огньовете се бяха разпространили внезапно навсякъде. Роковете се спускаха над онези, които се опитваха да потушат пламъците и ги прогонваха.

Тогава Телохранителите нападнаха в тъмнината, лъковете изпратиха градушка от стрели към налитащите войници на Федерацията, събаряйки ги, докато онези още търсеха оръжията си и ги убиваха, без да ги оставят да разберат какво става. От всички краища на лагера се появиха фехтувачи, които режеха юздите на конете и ги пускаха на свобода, подбираха животните и ги прогонваха в тъмнината, пробиваха чувалите със зърно и преобръщаха цистерните с вода и посичаха всеки, който им се изправяше на пътя.

Федеративната армия се озова в пълно объркване. Мъже се стрелкаха насам-натам, удряха се един в друг и във всичко, което им се изпречваше на пътя. Офицерите се опитваха да възстановят реда, но никой не беше сигурен кой кой е и усилията оставаха напразни сред вихъра на объркването.

В този момент Елфите-Ловци на Десидио нападнаха фронтално, първо стрелците, които изпратиха дъжд от стрели към лагера на порои един подир друг. След това със страшни викове в нощта се спусна кавалерията. Рен наблюдаваше от високо как конете на Елфите се врязват във фронталните редици на Федерацията, навлизайки дълбоко в лагера и след това отдръпвайки се отново, като разпиляваха наблюдателни огньове и хора и запращаха във въздуха войници и офицери.

Но армията на Федерацията беше огромна и тези атаки едва засегнаха краищата й. В центъра й вече се бяха формирали стройни редици и започваха бавно, стабилно да се придвижват към мястото на сблъсъка. Стотици пехотинци, въоръжени с щитове и къси мечове, започнаха да маршируват през мелето, като отхвърляха встрани и тъпчеха собствените си хора, за да се доберат до нападателите им. Само след мигове се озоваха в покрайнините на лагера, където светлината на горящите каруци и обсадните машини отразяваше собствените им бронирани тела като кръв.

Рен се огледа в мрака, за да разбере какво бе станало с нейните Елфи. Роковете вече бяха полетели отново на юг и Тайгър Тай обърна Дух, за да ги последва. Тя хвърли през рамо поглед към лагера, докато се отдалечаваха в мрака, но нямаше нито следа от Ловците на Десидио и от Телохранителите. Войниците на Федерацията напредваха откъм светлината на огньовете, напразно търсейки врага, който вече беше изчезнал. Зад тях цялата редица от обсадни машини и каруци с боеприпаси беше в пламъци. Издигаха се огнени пирамиди, които горяха на стотици метри в нощното небе и предизвикваха такава горещина, че Рен я усещаше чак до себе си. Тя долавяше острата миризма на пепел и дим и крясъците болезнено се набиваха в ушите й. Навсякъде имаше трупове, окървавени и неподвижни.

Постигнахме победа — мислеше си тя, но усещаше как първоначалното й задоволство я напуска.

Те отлетяха, Дух веднага последва останалите и ги настигна. Разпръснаха се и се спуснаха надолу, където ги чакаха импровизираните кошове, откриха, че Телохранителите вече са на мястото си, поеха коланите и издигнаха кошовете във въздуха. После отлетяха на запад към гората. Всичко това стана само за минути, след което те вече се носеха над дърветата, далеч от безумието във Федеративния лагер, назад към собственото си укритие.

Когато кацнаха отново в гората, Рен повика командирите, за да разбере какви загуби бяха понесли. Роковете бяха останали незасегнати от удара. Всички Телохранители се бяха върнали, освен един. Само трима от Елфските ловци бяха изчезнали. Това бяха кавалеристи, смькнати от конете им. Имаше неколцина ранени, но само един от тях сериозно. Атаката беше завършила с пълен успех.

Рен поблагодари на Трис, Десидио и Ъринг и заповяда на челния отряд да се стяга. Сега трябваше да се промъкнат на север преди Федерацията да започне да ги търси и да намерят друго място в горите на Западната земя, за да се скрият. На сутринта щяха да разузнаят какви са загубите на противника и да вземат решение за следващите си действия. Началото тази нощ беше добро, но краят още не се виждаше.

Елфите бързо се подготвиха за тръгване. Шепот на задоволство и ръкостискания преминаха от човек на човек, докато се приготвяха. Елфите бяха участвали в първата си битка на родна земя от сто години насам и я бяха спечелили. Дългата нощ на Мороуиндъл беше най-сетне зад тях и една малка част от яростта и чувството за потиснатост, в което бяха живели досега, се бе стопила. Много от тях изпитваха обновяващото чувство на свобода.

Рен Елеседил ги разбираше. Тази нощ за първи път тя наистина бе Кралица на Елфите, както се бе надявала баба й и както й бе предрекъл Гарт и тя също се чувстваше свободна. Усещаше по какъв начин гледаха на нея Елфите. Долавяше техния респект. Сега тя бе една от тях, принадлежеше им.

Всичко беше готово след около час. Прокрадвайки се мълчаливо, Елфите от някогашния Мороуиндъл се изгубиха в нощта.