Талисманите на Шанара

II

Избата под мелницата бе плътно обгърната в сенки, бледи снопове светлина се процеждаха през гредите на тавана и бързо чезнеха в мрака. Прогонен от сигурното си убежище из тези празни катакомби и най-сетне задържан пред залостената капандура, откъдето се надяваше да се измъкне, Пар Омсфорд се бе свил като животно, хванато на тясно, и отбранително стискаше Меча на Шанара пред себе си. Тогава онзи нахалник, който го бе преследвал дотук, рязко спря и отметна качулката, която скриваше лицето му.

— Момко — прошепна един познат глас, — това съм аз.

Човекът стоеше с отметната качулка и чернокосата му глава бе открита, ала мракът не позволяваше да го разпознае…

Силуетът колебливо пристъпи напред със сведен нож.

— Пар?

За миг върху лицето на нежелания гост падна бледа светлина и Пар внезапно си отдъхна.

— Падишар! — възкликна той с облекчение. — Нима това си ти?

Дългият нож бе скрит обратно под наметалото и мъжът най-неочаквано ниско се разсмя.

— Самият аз. За бога, изобщо не очаквах да те открия! Търсих те дни наред, пребродих Тирс от край до край, всяко укритие, всеки трап и навсякъде ме причакваха само войници на Федерацията и Шадуински Следотърсачи!

Той се изкачи до края на стълбата и усмихнат разтвори ръце:

— Е, момко. Ела да те видя.

Пар отпусна Меча на Шанара и слезе няколко стъпала надолу, обзет от благодарност.

— Вече бях започнал да си мисля, че си… Боях с че…

И ето че Падишар го прегръщаше, потупваше го по гърба и накрая направо го вдигна като перце.

— Пар Омсфорд! — възкликна той, когато най-сетне го стовари на пода и го хвана за раменете да го поразгледа отблизо. Целият грееше в познатата си усмивка. Разсмя се още веднаж.

— Приличаш на корабокрушенец!

Пар направи гримаса.

— Е, и ти не изглеждаш кой знае колко добре.

По лицето и врата на грамадния мъж се забелязваха пресни следи от рани. Пар тъжно поклати глава.

— Все вярвах, че си се отървал от Шахтата. Искрено се радвам да те видя жив и здрав.

— О, какво ли не ме сполетя оттогава насам, Равнинецо!

Правата коса на Падишар беше разрошена. Около очите му се бяха очертали дълбоки сенки от безсъние. Той се озърна наоколо.

— Сам ли си? Не предполагах. Къде е брат ти? А Дамсон къде е?

Лицето на Пар помръкна.

— Кол… — започна той, но не успя да довърши. — Падишар, трудно ми е…

Той здраво се хвана за Меча на Шанара като удавник за сламка.

— Дамсон излезе тази сутрин и още не се е върнала.

Падишар присви очи.

— Излязла ли? Къде е излязла, момко?

— Да потърси път за измъкване от града. Или ако няма такъв, друго скривалище. Федерацията ни търси навсякъде. Впрочем, сам си се убедил в това. От колко време ни търсиш, Падишар? Как успя да се добереш до тук?

Той отпусна едрите си ръце.

— Главно с късмет. Претърсих навсякъде, където можехте да бъдете, по всички скривалища, които Дамсон набеляза миналата година. Това е старо, отпреди пет години, но от три години не е използвано. Спомних си го чак след като пребродих всички останали.

Изведнаж той се сепна.

— Момко! — възкликна като спря поглед на Меча в ръцете на Пар. — Та нима това е той? Мечът на Шанара? Значи си го намерил? Как успя да го измъкнеш от Шахтата? Къде…?

Ала внезапно дървената стълба проскърца под нечии стъпки в мрака зад тях. Чу се подрънкване на оръжие и гласове, които приближаваха. Падишар се извърна. Не можеше да има никакво съмнение. Въоръжени мъже се впускаха по стълбите към помещението, което Пар току-що беше опразнил. Идваха откъм вратата, през която бе минал и Падишар. Спуснаха се, без да забавят ход, през тунелите, като осветяваха пътя си с факли.

Падишар се извърна назад, сграбчи Пар за ръката и го задърпа към капандурата.

— Федерацията. Сигурно са ме проследили. А може да са наблюдавали мелницата.

Пар се препъна и се опита да дръпне ръката си.

— Падишар, вратата…

— Спокойно, момко — сряза го другият и направо го издърпа нагоре по стълбите. — Ще се измъкнем преди да ни стигнат.

Той се трясна в капандурата, после се отдръпна като да не му се вярваше.

— Опитах се да те предупредя — прошепна през зъби Пар, като се освободи и погледна назад към преследвачите им. Мечът на Шанара заплашително се издигна. — Няма ли друг изход?

Вместо да отговори, Падишар блъсна капандурата с всички сили, опитвайки се да я разбие. Капакът ни най-малко не помръдна. Само няколко дъски проскърцаха от ударите.

— По дяволите! — изруга водачът на въстаниците.

Войниците на Федерацията наближаваха. Водеше ги един Преследвач в черно наметало. Видяха Пар и Падишар, замръзнали на стълбите пред капандурата, и започнаха да приближават към тях. С меч в едната ръка и дълъг нож в другата, Падишар заслиза надолу по стълбите да срещне нападателите. Първите неколцина, които доближиха до него, бяха посечени на мига. Останалите забавиха ход, извърнаха се предпазливо, като внимателно маневрираха, опитвайки се да го притиснат до стената. Падишар обаче не се даваше и яростно нападаше. Двамата успяха да отблъснат донякъде нападателите си назад по стълбите.

Това беше предварително загубена битка. Бяха двайсет към един. Една атака и край.

Пар силно удари капандурата с глава. Опита се последен път да я разбие, но тя остана залостена. Усе как го обзема отчаяние. Хванали ги бяха в капан.

Знаеше, че се налага да използува песента-заклинание.

Падишар бе успял да отблъсне нападателите дванайсет стъпала надолу.

Пар извика магическата си сила и почувства как мелодията сама идва на устните му, странно угнетяваща и тръпчива. Откак бе избягал от Шахтата, песента се бе променила. Беше се променило всичко. Федеративните войници се спуснаха в контраатака, която принуди Падишар да се покатери на заден ход по стълбите. По лицето на въстаника блестяха капки пот.

Точно в този момент нещо горе се вдигна и капандурата се отвори. Пар викна към Падишар и без въобще да се замислят двамата се втурнаха по стълбите, минаха през дупката и се озоваха в мелницата.

Тук беше Дамсон Рей. Червените й коси се подаваха изпод наметката. Тя се втурна към отвора, който образуваше един шкаф в стената и ги викна да я последват. Но най-неочаквано пътят им бе препречен от черни силуети, които подвикваха и на други зад себе си. Дамсон се прокрадна покрай тях бързо като котка. От пръстите й бълваха пламъци, които тя насочваше към лицата на нападателите си. Така успя да премине, като пръскаше искри наляво и надясно, за да си проправя път. Пар и Падишар се втурнаха подире й с неистов вик. Войниците напразно се опитваха да възстановят редиците си. Никой не успя да стигне Пар. Падишар се биеше като бесен и покосяваше всички на място.

Най-сетне се измъкнаха на улицата. Вдъхнаха влажния нощен въздух запъхтяни, пот се стичаше по лицата им. Мрак се бе спуснал над прашните, каменливи тесни улички. Хората се разбягваха с писъци, когато отвсякъде изникваха войници на Федерацията и с крясъци и ругатни се нахвърляха върху всеки, който се изпречеше на пътя им.

Без да каже нито дума, Дамсон се спусна надолу по една алея и поведе Пар и Падишар през тъмен тунел, който вонеше на отпадъци и изпражнения. Преследвачите им веднага се спуснаха след тях, но загубиха следите им. Дамсон ги измъкна по една странична уличка до задната врата на някаква кръчма. Минаха през слабо осветеното помещение, покрай мъже, сгърбени над масите и тежко отпуснати на столовете, около печката и покрай бара, след което излязоха от предната врата.

От двете страни имаше схлупени стрехи. Улицата бе пуста.

— Дамсон, защо се забави? — попита Пар шепнешком, както тичаха. — Онази капандура…

— Моя е вината, Равнинецо — ядосано отвърна тя. — Бях залостила вратата с една машина, да не се вижда. Предположих, че така е по-безопасно за тебе, но сбърках. Само че за войниците не съм виновна. Или сами са открили скривалището, или са проследили Падишар.

Едрият мъжага се канеше да каже нещо, но тя го сряза:

— Побързай. По петите ни са.

Тъкмо в този момент от двете им страни в мрака изникнаха тъмните силуети на войниците на Федерацията. Дамсон рязко смени посоката, спусна се към далечната редица от постройки и ги преведе през един тесен проход, през който едва успяха да се промъкнат. Разярени крясъци се чуваха зад гърба им.

— Трябва да се доберем до централния Тирски път! — задъхано каза тя.

Излязоха на пазарен площад, където се подхлъзгаха по хранителни отпадъци и се закачаха в кофите за боклук. Огромна двойна врата се изпречи пред тях. Дамсон напразно се опитваше да освободи резето. Накрая Падишар го разби с един ритник.

Тъкмо се измъкнаха, когато пред тях се изпречиха войници с извадени шпаги. Падишар се спусна насреща им и ги накара да побягнат. Двамина паднаха, другите се разпръснаха.

Някакъв неочакван шум накара Пар да се обърне наляво. Един Преследвач се появи в мрака, с монограма на вълчата глава, който просветваше върху тъмното му наметало. Пар насочи срещу него магията на песента-заклинание под формата на зловеща змия и Преследвачът със стон рухна.

Побягнаха надолу по улицата, свърнаха в една, после в друга пресечка. Издръжливостта на Пар бе подложена на изпитание, не можеше дъх да си поеме, почти се задушаваше, гърлото му пресъхваше от праха и страха. Все още бе отслабнал след битката в Шахтата, не се беше възстановил напълно от пораженията, които му бе нанесло използването на магията. Той здраво стискаше до гърдите си Меча на Шанара, който сякаш ставаше все по-тежък с всяка стъпка.

Свиха зад ъгъла и спряха да отдъхнат под навеса един обор, заслушани в наближаващата врява.

— Невъзможно е да са ме проследили! — заяви Падишар като изплю кръв от напуканите си устни.

Дамсон поклати глава.

— Не мога да разбера, Падишар. Как са могли да узнаят всички скривалища и да ги обходят. Включително и това.

Изведнаж очите на водача на въстаниците светнаха. Той разбра.

— Трябваше да се досетя по-рано. Това е онзи Шадуин, дето уби Хайърхоун. Представяше се за Джудже! — Пар вдигна рязко лице. — Той някак си бе узнал всичките ни скривалища и ги беше издал, както издаде и Джут.

— Почакай. За какво Джудже става дума? — смутени попита Пар.

Но Дамсон отново ги поведе подире си. Излязоха на едно кръстовище от около шест пресечки. Влачеха се с последни сили в зноя и сумрака. Бяха вече близо до Тирския път, централната градска улица. Пар едва се влачеше, въпросите не му даваха мира. Значи ги беше предало някакво Джудже? Дали не беше Стеф или Тийл? Опита се да преглътне. Гърлото му бе пресъхнало. Какво ли бе станало в Джут? И къде ли е Морган Лех? — мина му ненадейно през ума.

Изневиделица се появиха войници, които се изпречиха на пътя им. Дамсон бързо изтласка Падишар и Пар в сянката на сградата. Те прилепнаха плътно до стената, склонили една до друга глави.

— Открих Кърта — припряно прошепна тя, оглеждайки се наляво и надясно при виковете, които започнаха да достигат до тях. — Той ни чака при кожарските работилници на Тирския път, за да ни изведе вън от града през подземните тунели.

— Значи, успял е да се измъкне! — отдъхна си Пар.

— Нали ги казах, че е изобретателен — прокашля се Дамсон и се усмихна. — Ала за да ни помогне, ще трябва да се доберем дотам по Тирския път, минавайки съвсем близо до войските. Ако се случи да се откъснем един от друг, не спирайте, а продължавайте в тази посока.

И преди някой да може да възрази, тя отново се втурна напред да пресече улицата с дюкянчета със спуснати кепенци от двете страни. Падишар едва успя да измърмори нещо в знак на протест, но трябваше веднага да се спусне подире й. Пар ги последва. Излязоха отсреща, после свърнаха по Тирския път. Отпреде им изскочиха войници, които претърсваха в мрака напосоки. Падишар връхлетя настървено насреща им. Сребърното острие на меча им зловещо просветваше. Дамсон дръпна Пар вляво покрай сражаващите се. Появиха се още и още войници. Изневиделица сякаш всичко наоколо се покри с войници, които изникваха на тайфи из мрака и връхлитаха като обезумели. Луната се бе скрила зад един тъмен облак, а уличните лампи не бяха запалени. Беше толкова тъмно, че не можеха да се различат свои от чужди. Дамсон и Пар с мъка си проправяха път през мелето, като едва се изплъзваха от ръцете, които се протягаха да ги сграбчат и се провираха между телата, които им се изпречваха на пътя. До тях достигна бойният вик на Падишар, след което се чу звън от кръстосани шпаги.

Нощта внезапно бе озарена от ярка оранжева светлина. Нещо бе експлодирало по средата на Пътя.

— Кърта! — промълви Дамсон.

Те се втурнаха презглава към мястото, откъдето идваше светлината. Огнен стълб озаряваше и взривяваше мрака. Хора се стрелкаха във всички посоки. Пар бе изблъскан и внезапно откъснат от Дамсон. Озърна се да открие, но един войник се блъсна в него и той се свлече сред плетеницата от ръце и крака. Равнинеца се опитваше да се изправи и с всички сили викаше името й, като обръщаше ту на едната, ту на другата страна. Оранжевата светлина хвърляше отблясъци върху меча на Шанара.

Тогава изневиделица се появи Падишар и му помогна да стане, метна го през рамо и се втурна към тъмните постройки, където можеха да се скрият. Натъкваха се на мечове по пътя, но Падишар беше як и сръчен, а в тази нощ нямаше равен на себе си. Вождът на независимите си проправи път между последните войници, които връхлетяха отгоре му, после се спусна по тротоара покрай сградите надолу по Пътя. Тичаше по улицата и прескачаше боклукчийските кошчета, подритваше пейките и се стрелкаше покрай стълбовете на фенерите и отпадъците.

Кожарската работилница пред тях беше тиха и изглеждаше безлюдна. Падишар взе разстоянието до нея на един дъх и влезе, като направо изкърти вратата с едно блъсване.

Когато се озоваха вътре, той хвърли Пар на земята и трескаво се заоглежда наоколо.

От Дамсон нямаше и следа.

— Дамсон! — извика той.

Войските на Федерацията прииждаха към кожарната от всички страни.

По лицето на Падишар се спускаха червени и черни ивици кръв и прах.

— Кърте! — провикна се отчаяно той.

Едно окосмено лице се подаде откъм сенките в задната част на кожарната.

— Оттук — подкани го Кърта със спокоен глас. — Побързай, ако обичаш.

Пар се колебаеше и все още се оглеждаше за Дамсон, но Падишар го сграбчи за туниката и го дръпна.

— Нямаме време, момко!

Кърта ги посрещна със светнали очи. На лицето му бе изписано очакване.

— Скъпата Дамсон…? — понечи да попита той, но Падишар поклати отрицателно глава. Кърта само примигна и се обърна без нищо да каже. Преведе ги през редица от складови помещения и после по стълбата в килера. На една от стените, която на пръв поглед изглеждаше съвсем гладка, Кърта откри панел, който при докосване се отвори и, без въобще да се обърне, ги преведе през отверстието.

Озоваха се на площадка, от която се спускаха стъпала надолу към градската канализация. Тук Кърта беше в свои води. Спусна се надолу из влажните, усойни катакомби в полумрака, в който Падишар и Пар едва успяваха да го следват. В дъното на стълбището той подаде една почерняла от сажди факла на въстаническия вожд, който коленичи безмълвно да я запали.

— Трябваше да се върнем да я потърсим! — през зъби се обърна Пар към Падишар.

Покритото с белези от битки лице на Падишар с открои сред сенките като изваяно от камък. Погледът който отправи към Пар, бе ужасен.

— Млъквай, Равнинецо, да не си отнесеш нещо.

Драсна кремъка и запали главнята на факлата, след което тримата се спуснаха надолу по отточните канали. Кърта ходеше бързо, с равномерна стъпка в гъстия мрак, като успяваше да си проправя път по силата на навика и ги водеше все по-надолу из подземията на града, за да успеят да се измъкнат далеч от него. Виковете на преследвачите им бяха напълно заглъхнали и Пар предполагаше, че дори ако войниците на Федерацията бяха успели да открият тайния вход, много бързо щяха да се изгубят из тунелите. Изведнъж осъзна, че все още стиска в ръка Меча на Шанара и след известно колебание внимателно го върна в калъфката му.

Минутите минаваха и с всяка следваща стъпка Пар все повече губеше надежда, че ще може да види Дамсон Рей отново. Той отчаяно искаше да й помогне, но като погледнеше лицето на Падишар, се убеждаваше, че поне засега трябва да си държи езика зад зъбите. Та нали и Падишар също се тревожеше за нея.

Преминаха през един тесен каменен брод на канал, в който водата едва се влачеше, и навлязоха в толкова нисък тунел, че им се наложи да пълзят. В края си тунелът ставаше по-висок и те прецапаха през няколко канала докато най-сетне стигнат до някаква врата. Кърта натисна тежката брава и вратата се отвори. Вътре откриха стари мебели и вехтории, които бяха или същите, или подобни на онези, които Кърта бе изгубил, когато трябваше да бяга от Федерацията преди седмица. Това бяха същите препарирани животни, подредени върху старото кожено канапе. Те ги посрещнаха със стъклените си погледи.

Кърта веднага отиде при тях и започна нежно да им гука:

— Смелият ми Чот, сладката ми Евърлинт, миличката ми Уестра, мъничката ми Лида — останалите имена той промърмори твърде ниско и не можеха да се чуят. — Здравейте, дечицата ми. Как сте? — той ги целуна подред и ги преподреди внимателно. — Няма, няма, онези черните няма да ви открият тук, обещавам ви.

Падишар подаде факлата на Пар и отиде до един леген да наплиска изпотеното си лице със студена вода. После се изправи, опря ръце на масата, върху която бе поставен легенът и провеси загрижено глава.

— Кърте, трябва да разберем какво е станало с Дамсон.

Кърта се обърна.

— Скъпата Дамсон?

— Тя вървеше след мене — опита се да обясни Пар — и после войниците се изпречиха помежду ни…

— Зная — прекъсна го Падишар. — Не си виновен ти. Никой не е виновен. А може и да се е измъкнала, макар че онези бяха много… — той шумно въздъхна. — Кърте, трябва да узнаем дали са я заловили.

Кърта лениво примигна и погледът му светна.

— Тези тунели стигат чак под затвора на Федерацията, някои от тях направо до стените му. Мога да се поогледам и ослушам.

Падишар не отместваше очи от него.

— Имай предвид и Портата към Шахтата, Кърте.

Настъпи дълго мълчание. Пар го изби студена пот. Нямаше я Дамсон. Беше изчезнала.

— Искам да тръгна с него — тихо предложи той.

— Не — категорично поклати глава Падишар. — Кърта може да стигне дотам по-бързо и тихо. — Когато погледна Пар, в погледа му се четеше отчаяние. — И на мене ми се иска да отида, момко, не по-малко, отколкото на тебе. Тя е …

Той не знаеше дали да продължи и Пар кимна.

— Да, каза ми.

Те си изгледаха мълчаливо.

Кърта прекоси стаята тихо като котка, като присвиваше очи от светлината на факлата, която Пар продължаваше да държи в ръка.

— Чакайте ме тук, докато се върна — нареди той.

След това потегли.