Все още тръпна, когато Кенджи и Уинстън нахлуват в стаята.
— И по какъв начин този костюм би трябвало да улеснява живота ми? — питам всеки един от тях, готов да ми отговори.
Само че Кенджи е замръзнал намясто и ме оглежда най-безочливо. Отваря уста. Затваря я. Пъхва ръце в джобовете си.
Уинстън взема думата.
— Целта му е да реши проблема с допира ти — обяснява той. — Вече няма нужда да покриваш всеки сантиметър от кожата си в този непредсказуем климат. Материята е създадена така, че да те разхлажда или затопля в зависимост от температурните условия. Лека е и позволява на кожата ти да диша. Няма да ти даде възможност да нараниш някого неволно, но в същото време ти дава шанс да докоснеш някого… умишлено. В случай че някога ти се наложи.
— Страхотно.
Той се усмихва. Широко.
— Пак заповядай.
Оглеждам костюма по-щателно. Едно не разбирам.
— Но ръцете и краката ми са напълно открити. Как ще…
— Ох, да му се не види — прекъсва ме Уинстън. — За малко да забравя. — Той хуква към гардероба и изважда чифт ниски черни боти и черни ръкавици до лакътя. Подава ми ги. Опипвам меката кожа на аксесоарите и се дивя на пружиниращата гъвкава подметка на ботите. Имам чувството, че с тях мога да танцувам балет и да пробягам цял километър. — Би трябвало да са ти по мярка. Част са от екипа ти.
Нахлузвам си ръкавиците и свивам юмруци, обувам ботите и се надигам на пръсти, блаженствам в новия си тоалет. Чувствам се непобедима. За пръв път в живота си си мечтая за огледало. Погледът ми отскача от Кенджи към Адам, сетне към Уинстън.
— Е, какво ще кажете? Добре ли ми стои?
Кенджи издава странен звук.
Уинстън изглежда отегчен.
Адам не може да свали усмивката от лицето си.
Запътваме се към коридора след Кенджи и Уинстън, но Адам ме спира и сваля лявата ми ръкавица. Хваща ръката ми. Преплита пръсти с моите. Огрява ме с усмивка, която съумява да целуне сърцето ми.
Оглеждам се наоколо.
Свивам ръката си в юмрук.
Докосвам материята, обгърнала кожата ми.
Чувствам се прекрасно. Усещам костите си подмладени, кожата си — изпълнена с живот и енергия. Поемам големи глътки въздух и се наслаждавам на вкуса му.
Настъпват промени, но този път не се страхувам. Този път знам коя съм. Този път съм взела правилното решение, избрала съм правилната страна. Чувствам се в безопасност. Самоуверена.
Развълнувана дори.
Защото този път…
съм готова.