Пустинното копие

Шеста глава ФАЛШИВ ПРОРОК

333 СЗ ЗИМА

Чините се оказват идеални за роби – каза Джаян. – Дори най-пропадналите толкова много ценят живота си, че никога не биха

събрали куража да се опълчат. Завоювал си наистина прекрасна територия, татко. Славата ти не познава граници.

Джардир поклати глава.

– Да преместиш няколко песъчинки и да се пишеш герой е като да видиш слънцето и да се зарадваш на доброто си зрение. Няма слава в покоряването на слабите.

– И все пак това е дар за нас – настоя Джаян. – Победата ни е пълна, без да ни струва нищо.

В другия край на стаята Абан изсумтя над малкото си писалище.

– Да не искаш да добавиш нещо, кхафите? – настоя Джаян.

– Нищо, принце мой – изстреля Абан и вдигна нос от счетоводните си книги. Изправи се с помощта на патерицата си с камилска глава и се поклони дълбоко. – Не беше нищо повече от лека кашлица.

– Не, моля те – каза Джаян. – Кажи ни какво те развесели така?

Очите на Абан се стрелнаха към Джардир, който кимна.

– Може и да не е имало загуби за дал’шарумите, принце, но със сигурност сме си платили цената – рече Абан. – Храна, дрехи, подслон, превоз. Прекалено скъпо е да се поддържа на път такава необятна армия като нашата. Баща ви може и да разполага с богатствата и на дванайсетте племена, както и с Изобилието на Еверам, но дори неговото състояние си има край.

Асъм кимна.

– Евджахът ни учи, че когато кесията на един мъж се опразни, съперниците му стават по-смели.

Джаян се изсмя.

– Кой би посмял да се противопостави на татко? А и защо Шар’Дама Ка ще плаща за каквото и да било? Ние сме завладели тази земя. Можем да вземем каквото си искаме.

Абан кимна.

– Така е, но обраният търговец няма пари да се снабди с нова стока. Можете да вземете всичките свещи на един свещар, но ако не платите поне цената за направата им, щом изгасне последната, ще се озовете на тъмно.

Джаян изсумтя.

– Свещите са за слаби кхафити, боготворящи свитъка. Те нямат значение за воините в нощта.

– Дърво и стомана за копия, тогава – търпеливо отвърна Абан, сякаш говореше на дете. – Плат за униформите и печена глина за броня. Кожа и мас за седлото. Тези неща не растат по дърветата и ако сега откраднем всяко семе и всяка коза, догодина няма да имаме с какво да напълним гърлата.

– Не ми харесва тонът ти, свинеядецо – изръмжа Джаян.

– Замълчи и се вслушай в думите му – сопна му се Джардир. – Кхафитът ти предлага мъдрост, сине, и ще постъпиш умно, ако я приемеш.

Джаян погледна потресено баща си, но бързо се поклони.

– Разбира се, татко – каза той, насочил гневен поглед към Абан.

Джардир извърна очи към Асъм, който през цялото време бе наблюдавал мълчаливо.

– А ти, сине мой? Ти какво ще кажеш за думите на кхафита?

– В думите на недостойния има истина – призна Асъм. – Сред дамаджите все още се намират такива, които са против издигането ти, а те биха използвали всяко лишение на съплеменниците си като повод да внесат раздор.

Джардир кимна.

– И какво би направил, за да решиш проблема?

Асъм сви рамене.

– Бих убил и сменил дамаджите предатели, преди да са се осмелили да действат.

– Това само по себе си ще внесе раздор – отбеляза Джардир и погледна Абан.

– Излиза ни прекалено скъпо да държим войската събрана в града – каза Абан. – Затова трябва да я разпръснем по селцата.

Синовете на Джардир погледнаха невярващо дебелия търговец.

– Да разпуснем войската ли? Подобна глупост не бях чувал! – каза Джаян. – Татко, този кхафит е страхливец и глупак! Умолявам те, нека да го убия!

– Тъпоглаво момче! – сопна му се Джардир. – Да не мислиш, че кхафитът говори неща, за които не знам?

Джаян го погледна потресено.

– Един ден, синове мои – каза Джардир, отмествайки погледа си ту към Джаян, ту към Асъм, – ще умра. Ако имате и най-малкото желание да оцелеете и на другия ден, ще трябва да се вслушвате в мъдростта, независимо откъде идва.

Джаян се обърна към Абан и се поклони. Поклонът беше почти незабележим, едва му кимна, а очите му хвърляха мълнии по дебелия търговец, задето го бе засрамил.

– Моля те, кхафите, сподели си мъдростта.

Абан му отвърна с поклон, макар че дори с патерицата си би могъл да се наведе повече.

– След като изгубихме житниците, центърът на града не би могъл да изхрани всички народи на Красия без лишения, принце. Но има стотици малки селца, подредени около града като спици на колело. Ще накараме херцога на зелените земи да ни даде списъци и ще ги разпределим между племената.

– Територията е доста обширна, за да я опазим – отбеляза Асъм.

Абан сви рамене.

– Да я опазим от кого? Не ни заплашва никаква войска, а и както каза принцът, чините са идеалните роби. Най-добре да оставим войските на Шар’Дама Ка разпръснати, докато потрябват, и така да му спестим необходимостта да ги изхранва. Вместо това всяка една от тях ще заеме територия, от която да събира фураж и данъци, а през нощта ще ловува алагаи. Могат да си направят зеленоземски шараджи, където да обучават момчетата от своите земи, и да оставят жените и възрастните да посеят новата реколта през пролетта. След година племената ще са по-богати отвсякога и ще разполагат с хиляди зеленоземски ний’шаруми. Дай на племената богатство вместо лишения и ще видиш как, докато новите послушници навършат пълнолетие, Шар’Дама Ка ще притежава най-многочислената армия, която светът е виждал, предана до фанатичност, а най-хубаво от всичко е, че ще си плаща сама за себе си.

Джардир погледна синовете си.

– Сега разбрахте ли ползата от кхафитите?

– Да, татко – отговориха момчетата и се поклониха едновременно.

* * *

Дамаджи Ашан влезе в тронната зала и падна плавно на ръце и колене, докосвайки пода с чело. Бялата му роба бе опръскана с кръв, а очите му гледаха мрачно изпод черния тюрбан.

– Изправи се, приятелю – каза Джардир.

Ашан винаги се бе проявявал като негов най-верен съветник, дори още преди да поеме властта. Сега Ашан представляваше цялото племе каджи, най-силното в Красия, а за свой наследник бе назовал най-големия си син Асукаджи, племенник на Джардир от сестра му Имисандре. След Джардир нямаше друг на света с подобна власт.

– Шар’Дама Ка, нося новини, които трябва да чуете – каза Ашан.

Джардир кимна.

– Твоят съвет винаги е добре дошъл, приятелю. Говори.

Ашан поклати глава.

– Ще е най-добре да чуете съобщението направо от източника му, Избавителю.

Джардир повдигна вежда при тези думи, но кимна и последва Ашан вън от имението, по замръзналите градски улици. Недалеч от двореца на Джардир се извисяваше един от чинските храмове за поклонение. Беше малък и скромен в сравнение с Шарик Хора, но си личеше, че по северните стандарти е внушителна постройка – три етажа дебел камък и непробиваеми защити.

Ашан го поведе навътре и Джардир видя, че даматът бе свършил много повече, отколкото просто да поеме Свещения дом от зеленоземците. Вече го украсяваха с избелените и лакирани кости на дал’шаруми, загинали в бой след потеглянето им от Красия. След като стражи на храма бяха станали духовете на почетни воини, на север нямаше да се намери друга толкова сигурна сграда.

Двамата тръгнаха надолу и каменните стъпала ги отведоха до лабиринт от студени катакомби под зданието.

– Тук чините са погребвали почетните си мъртви – обясни Ашан, докато Джардир изучаваше празните ниши в стените. – Вече сме изчистили нишите от тази недостойна гнус и сега използваме помещението за нещо по-добро.

Сякаш по команда някакъв мъж изкрещя, а болезнените му писъци отекнаха из подземните коридори. Ашан не обърна внимание на писъка, а поведе Джардир през тунелите към една определена стая. Вътре неколцина северни свещеници – пастири, както ги наричаха – висяха на китките си от таванска греда в средата на стаята. Горните части на робите им бяха разкъсани, а кожата им бе набраздена с дълбоки рани от алагайската опашка – бич, който можеше да пречупи и най-силните мъже.

Ашан махна с ръка на дал’шарумските мъчители да се отдръпнат и отиде при един от затворниците.

– Ти – каза той, насочил пръст към него, – повтори пред Шар’Дама Ка това, което ми каза и на мен, ако смееш.

Пастирът надигна глава слабосилно. Едното му око бе подуто и затворено, а от другото бликаха сълзи и размазваха кръвта и мръсотията по лицето му.

– Вър’и в Ядрот’ – каза той завалено и се опита да наплюе Ашан. Опитът не беше успешен, кървавата плюнка просто се разтече по долната му устна.

В отговор на това изтезателят пристъпи напред с клещи в ръка. Хвана здраво лицето на пастира, отвори насила устата му и стисна с клещите един от предните му зъби. Виковете на човека изпълниха стаята.

– Достатъчно – каза Джардир след миг. Мъчителят веднага спря, поклони се и се оттегли до стената. Пастирът висеше безжизнено от оковите на китките си. Джардир отиде при него и го погледна тъжно.

– Аз съм Шар’Дама Ка, изпратен от всемилостивия Еверам. Говори, и то истината, и аз ще сложа край на страданието ти.

Пастирът погледна нагоре към него и сякаш се поосъзна.

– Познавам те – каза той с дрезгав глас. – Ти твърдиш, че си Избавителя, но не си.

– И откъде знаеш това? – попита Джардир.

– Защото Избавителя вече дойде – отвърна пастирът. – Защитения се движи в сенките и ядроните бягат от погледа му. Той спаси Хралупата на Избавителя от сигурна разруха и ще се заеме с теб, когато му дойде времето.

Джардир погледна Ашан изненадано.

– Не го казва само той, Шар’Дама Ка – каза дамаджият. – И други чини говорят за защитения неверник. Ще трябва да унищожите този фалшив пророк, и то бързо, ако искате да заемете мястото, което е ваше по право.

Джардир поклати глава.

– Звучиш като жена ми, стари приятелю.