Пустинното копие

Двайсета глава РАДЪК ЗАКОНА

333 СЗ ЛЯТО

Джеф Бейлс не беше подранил, когато приключи с огледа на защитите. Семейството му вече беше в къщата – децата се миеха за вечеря, а Илейн и Норийн шетаха в кухнята. Той наблюдаваше как последните лъчи на слънцето избледняваха и от земята започва да се процежда горещината, по която преминаваха демоните от Ядрото.

Когато проклетите сиви пàри се надигнаха, Джеф се прибра, макар да оставаха поне още няколко секунди до пълното материализиране на ядроните. Той не вярваше в поемането на рискове, щом ставаше въпрос за ядрони.

Но щом посегна да затвори врата, чу стон и вдигна очи. Някой тичаше презглава по пътя към фермата и крещеше през цялото време.

Джеф взе брадвата, която винаги стоеше до вратата, и излезе дотам, докъдето му позволяваха защитите на верандата, а очите му нервно запрескачаха по ядроните, които се оформяха на двора. Сети се за най-големия си син и как той никога не би се поколебал да изтича при непознатия, за да помогне, но Арлен бе мъртъв вече четиринайсет години, а Джеф никога не бе проявявал същата смелост.

– Не се предавай, продължавай да тичаш! – извика той. – Убежището е близо!

Ядроните, които още бяха по-скоро пàра, отколкото плът, вдигнаха погледи при вика му и Джеф стисна брадвата още по-здраво. Нямаше да напусне безопасността на защитите, но би замахнал към демон, стига някой да се приближи достатъчно.

– Какво става? – викна Илейн отвътре.

– Не давай на никого да излиза! – кресна Джеф в отговор. – Каквото и да чуете, стойте вътре!

Той затвори вратата и се обърна. Крещящият непознат се беше приближил. Оказа се, че е жена с пропита от кръв рокля, която тичаше, като че от това зависеше животът ѝ, а и си беше точно така. Тя държеше нещо в ръката си, но Джеф не можа да види какво е.

Ядроните замахваха към нея, докато ги подминаваше, обаче ноктите им още нямаха плътност и едва драскаха, вместо да разкъсват. Жената сякаш въобще не ги забелязваше, но пък продължаваше да крещи.

– Тичай! – извика отново Джеф с надеждата, че кухите му думи я насърчаваха по някакъв начин.

Тогава тя стигна двора и наближи верандата. Джеф я разпозна точно когато напълно материализиран огнен демон изпищя и се хвърли на пътя ѝ.

– Рена – прошепна Джеф, но когато отново погледна нататък, видя не Рена Танър, а жена си Силви, която бе убита от огнен демон на същото място преди четиринайсет години.

В този миг нещо в него прищрака, той слезе от верандата още преди да осъзнае какво се случва и с всичка сила замахна със стоманената си брадва. Бронята на огнен демон лесно можеше да изкриви острието на всяко оръжие, което се побираше в човешка ръка, но съществото беше дребно и ударът на фермера го запрати на кълбо през прахта на двора.

Други ядрони запищяха и се хвърлиха към тях, но пътят насам беше чист. Джеф сграбчи Рена за ръката и я задърпа след себе си, бягайки към безопасността. Той се спъна в стълбите на верандата и двамата се строполиха на земята, ала когато към тях се приближи дървесен демон и удари външната мрежа, по въздуха се плъзна сребриста магия като паяжина и ядронът бе изтласкан назад.

Джеф хвана Рена в ръцете си и я залюля, викайки я по име, но тя продължаваше да крещи, въпреки че вече бе на сигурно място. Цялата беше в кръв, роклята ѝ бе подгизнала, а ръцете и лицето ѝ бяха омазани, но не видя рани по нея. Тя стискаше в дясната си ръка голям нож с костена дръжка. И той бе покрит с кръв.

– Рена, добре ли си? – попита Джеф. – Чия е тази кръв?

Вратата се отвори и излезе Илейн, която се стресна при вида на сестра си.

– Чия е тази кръв? – попита отново Джеф, ала дори да го беше чула, Рена не го показа по никакъв начин. Вместо това продължи да крещи и да хлипа, докато по лицето ѝ се стичаха кръв и кал, отмивани със сълзите.

– Т’ва е ножът на татко – каза Илейн, сочейки кървавото острие, което сестра ѝ така здраво стискаше. – Не бих могла да го сбъркам. Никога не го изпуска от поглед.

– Създателю – възкликна Джеф и пребледня.

– Рен, какво се е случило? – попита Илейн, наведе се и хвана сестра си за раменете. – Ранена ли си? Къде е татко? Добре ли е?

Но Илейн не получи отговор, също както и Джеф, и на свой ред млъкна, заслушвайки се в крясъците на сестра си и в пищящия отклик на ядроните край защитите.

– Най-добре да я приберем вътре – предложи Джеф. – Сложи малките да си легнат по стаите, а аз ще я заведа в нашата.

Илейн кимна и влезе първа, а Джеф вдигна треперещото тяло на Рена в здравите си ръце.

Сложи Рена да легне на сламения му матрак и се обърна с гръб към нея, когато Илейн влезе с паница топла вода и чиста кърпа. Рена вече беше спряла да крещи, но не откликна дори когато Илейн измъкна окървавения нож от ръката ѝ, след което го остави на нощното шкафче, съблече я и почисти кръвта от тялото ѝ с кърпата с уверени, равномерни движения.

– К’во мислиш е станало? – попита Джеф, след като Рена вече беше увита в одеяла и зяпаше безмълвно в пространството.

Илейн поклати глава.

– Не знам. Доста разстояние е оттук до фермата на татко, дори ако се излезе от пътя и се мине напряко. Трябва да е тичала часове.

– Сякаш идваше от центъра – каза Джеф.

Илейн сви рамене.

– Каквото и да се е случило, не са го направили ядроните – реши Джеф. – Не и посред бял ден.

– Джеф – каза Илейн, – искам утре да отидеш във фермата. Може да са ги нападнали нощни вълци или разбойници. Не знам. Ще крия Рена тук, докато не се върнеш.

– Разбойници и нощни вълци в Потока на Тибит? – попита Джеф със съмнение.

– Просто иди и виж – отвърна Илейн.

– Ами ако видя Харл да лежи мъртъв от прободна рана? – попита Джеф, съзнавайки, че и двамата си го мислеха.

Илейн въздъхна тежко.

– Тогава избърсваш кръвта и правиш клада, а що се отнася до другите, не е нужно да знаят повече от това, че се е подхлъзнал на стълбата за сеновала и си е счупил врата.

– Не можем просто да излъжем – възрази Джеф. – Ако е убила някого...

Илейн се извърна гневно към него.

– А ти какво, по ядроните, си мислиш, че правим през всичките тези години? – сопна му се тя. Джеф вдигна ръце, за да я успокои, но тя продължи настоятелно.

– Бях ли ти добра съпруга? – поиска да узнае Илейн. – Грижех ли се за дома ти? Родих ли ти синове? Обичаш ли ме?

– Разбира се, че те обичам – отвърна Джеф.

– Тогава ще направиш това за мен, Джеф Бейлс – рече тя. – Ще направиш това за всички ни и за Бени, и за нейните момчета. Ник’ва нужда няма случилото се във фермата да достига чуждите уши. Те к’вото си измислят, ще е достатъчно гадно, че и повече.

Джеф дълго мълча, докато волите им се преборваха и те се взираха един в друг. Накрая той кимна.

– Хубаво. Тръгвам след закуска.

* * *

Джеф стана призори и побърза да приключи със сутрешните си задължения из къщата, въпреки умората и болката в кокалите. Цяла нощ се бяха опитвали да изтръгнат някакъв отговор от Рена, но тя само гледаше в тавана и нито спеше, нито ядеше. След закуска оседла най-добрата им кобила.

– Мисля и аз да страня от пътя – каза той на Илейн. – Ще мина напряко през югоизточните полета.

Илейн кимна и го прегърна, притискайки го силно към себе си. Той отвърна на прегръдката ѝ, но под лъжичката му тежеше заради това, което му предстоеше да открие. Накрая я пусна.

– Най-добре да тръгвам, докато все още има време за връщане.

Тъкмо се беше качил на коня си, когато долови тропот от препускане. Вдигна поглед и видя приближаваща каручка, на която се возеха билкарката Колийн Триг, която кършеше ръце от притеснение, и помрачнялата говорителка на града, Силия Безплодната. Силия вече наближаваше седемдесетте, беше висока и слаба, но все още беше яка като варена кожа, а пипето ѝ сечеше като дърварска брадва.

От едната страна на каручката яздеше Руско Шопара, а от другата – Гарик Фишър и Радък Закона, прачичото на Гарик и говорителят на Рибарска дупка. Следваха ги плътно пастир Харал и може би половината мъже от Рибарска дупка, въоръжени с тънки копия за риболов.

Щом видя фермата, Гарик пришпори коня си и се устреми напред, докато не застана точно пред верандата до Илейн, а от рязкото спиране конят му се изправи на задните си крака, преди да се успокои.

– Къде е тя? – настоя да узнае Гарик.

– Коя къде е? – попита Илейн и срещна яростния му поглед.

– Не си играй с мене, жено! – озъби се Гарик. – Дошъл съм за твоята курвенска, вещерска убийца, сестра ти, и много добре знаеш това!

Той слезе от коня си, закрачи към нея и размаха юмрук.

– Стой на място, Гарик Фишър – сряза го Норийн Кътър от вратата на къщата, хванала брадвата на Джеф. Тя живееше в къщата му още отпреди смъртта на жена му и вече беше пълноправен член на семейството. – Т’ва не е твойта собственост. Стой настрана и казвай за какво си дошъл, освен ако не искаш да хванеш ядрона за рогата.

– Тук съм, защото Рена Танър е убила собствения си баща и сина ми, и я искам изядрена за делата си! – изкрещя Гарик. – Няма какво да я криете!

Пастир Харал го настигна и застана между Гарик и жените. Свещеникът беше млад и силен, достоен противник на по-възрастния, но също толкова як като Гарик.

– Още нямаме никакви доказателства, Гарик! Искаме да ѝ зададем само няколко въпроса, т’ва е всичко – обърна се той към Илейн. – И на теб, ако ти е казвала нещо, откакто Джеф потегли.

– Само това не стига, пастире – каза Радък и слезе от коня си.

Истинското му име бе Радък Фишър, но всички в Потока на Тибит го наричаха Радък Закона, защото беше говорител за Рибарска дупка в градския съвет и правен арбитър при спорове в своя район. Гъстата му сивееща коса се спускаше от ушите до брадичката му, а темето му лъщеше като кубе. Беше по-възрастен от Силия, но с по-буен нрав, а страстта му към праведното беше заразителна.

– Момичето ще си понесе последствията за деянията си.

Шопара беше следващият, който слезе от коня си. И това нямаше да мине без него – човека, който притежаваше половината Поток на Тибит, а другата половина му беше задлъжняла.

– Гарик не лъже, че баща ти и Коуби Фишър са мъртви – заяви Шопара пред Илейн. – С моите момичета отидохме да видим какви са тези крясъци от магазина миналата вечер и ги намерихме двамата мъртви в задната стаичка, която бях дал под наем на Коуби. Не просто намушкани, а... осакатени. И двамата. Стам Тейлър каза, че видял сестра ти точно преди инцидента.

Илейн ахна и покри уста с ръката си.

– Ужасяващо – съгласи се Харал – и точно заради това ще е най-добре веднага да се видим с Рена.

– Така че дръпнете се от вратата! – нареди Радък и си проби път.

– Радък Закона, аз съм говорителката на Потока на Тибит, не ти! – изврещя Силия и всички млъкнаха.

Джеф ѝ подаде ръка, за да ѝ помогне да слезе от каручката. Веднага щом краката ѝ стъпиха на земята, тя хвана полите си, да не би да се изцапат в калта, и закрачи към Радък и останалите. По-младите мъже, едри и силни, се дръпнаха назад, смутени от внушителното присъствие на дребната жена.

Хората от Потока на Тибит рядко стигаха възрастта на Силия. Животът в градчето бе тежък – само най-умните, хитрите и способните достигаха преклонна възраст, а останалите се отнасяха към тях подобаващо. Още като по-млада Силия бе проявявала своя твърд нрав, но сега тя беше самото въплъщение на силата.

Само Радък не се помръдна от мястото си. През годините неведнъж беше измествал Силия от длъжността ѝ на говорител, а ако възрастта в Потока на Тибит значеше авторитет, той беше по-влиятелен от нея, макар и с малко.

– Колийн, Харал, Руско, Радък и аз ще трябва да влезем и да говорим с нея – каза Силия на Джеф. Това не беше молба. Те петимата съставляваха половината градски съвет и на него не му оставаше друг избор, освен да кимне и да се отдръпне от пътя им.

– И аз идвам! – изръмжа Гарик.

Тълпата рибарци, всичките негови близки и познати, се събраха гневно около него и закимаха.

– Не, не идваш – сряза го Силия и хвърли на всичките един смразяващ поглед. – Кръвта ти се е разбушувала и това е напълно разбираемо, но ние сме тук, за да разберем какво е станало, а не да изгорим на клада момиче, без да я изправим пред съда.

Радък сложи ръка на рамото на Гарик.

– Ня’а се измъкне, Гар, обещавам – каза той. Гарик скръцна със зъби, но кимна и се отдръпна, а останалите влязоха в къщата.

Рена лежеше неподвижно в същата поза, в която я бяха оставили миналата нощ, и гледаше втренчено в тавана. От време на време премигваше. Колийн отиде право при нея.

– Ох, майчице – възкликна Силия, щом видя кървавия нож на нощното шкафче. Джеф изруга тихо. Защо го беше оставил там? Трябваше да го хвърли в кладенеца още в момента, в който го бе зърнал.

– Създателю – промълви Харал и нарисува защита във въздуха.

– И това тук – изсумтя Радък и ритна коритото до вратата. Там се киснеше роклята на Рена, а водата розовееше от кръвта. – Все още ли сме тук само за да зададем няколко въпроса, а, пастире?

Колийн прегледа загрижено раните по лицето на Рена, докосвайки я вещо, обърна се към останалите и шумно прочисти гърлото си. Мъжете зяпнаха недоумяващо за момент, но после се сепнаха и се обърнаха с гръб към нея, а тя дръпна завивките.

* * *

– Нищо не е счупено – каза Колийн на Силия, след като приключи прегледа, – но е изяла доста бой, а около гърлото ѝ има следи от душене.

Силия отиде и седна на леглото до Рена. Посегна внимателно и отмести косата от потното чело на момичето.

– Рена, миличка, чуваш ли ме?

Момичето остана неподвижно.

– Цяла нощ ли е така? – попита Силия навъсено.

– Аха – потвърди Джеф.

Говорителката въздъхна, сложи ръце на коленете си и с мъка се изправи. Взе ножа, обърна се и изпъди всички от стаята, затваряйки вратата след тях.

– Това съм го виждала и преди, най-често след нападения на демони – каза тя, а Колийн кимаше в съгласие. – Оцелелите се ужасяват повече, отколкото могат да понесат, и остават да гледат втренчено в пространството.

– Ще се оправи ли? – попита Илейн.

– Понякога се отърсват от това състояние само след няколко дена – отвърна Силия. – Друг път обаче...

Тя сви рамене.

– Няма да те лъжа, Илейн Бейлс. Това е най-ужасното нещо, сполетявало Потока на Тибит, откакто се помня. Говорителка съм от трийсет години с прекъсвания и съм видяла сума ти народ да загива, преди да им е дошло времето, но досега не е имало и едно убийство от гняв. Такива неща може и да се случват в Свободните градове, но не и тук.

– Рена никога не би... ! – промълви Илейн, Силия я хвана за раменете и се опита да я успокои.

– Затова се надявах първо да говоря с нея, миличка, и да чуя историята от нейната уста. – тя погледна към Радък. – Рибарците са дошли за кръв и мира няма да видят, докато не постигнат своето или не чуят едно добро оправдание.

– Имаме си причини за това – изръмжа Радък. – Наш близък е мъртъв.

– В случай че не сте забелязали, и мой близък е мъртъв – отвърна Илейн, вперила свиреп поглед в него.

– Още една причина да искаме правосъдие – отвърна Радък.

Силия изсъска и всички замлъкнаха. Тя подаде кървавия нож на пастир Харал.

– Пастире, бъдете така добър да увиете това и да го скриете в робата си, докато се върнем в градчето. – Харал кимна и посегна да го вземе.

– Какво, по Ядрото, си мислите, че правите? – изкрещя Радък и отмъкна ножа, преди пастирът да успее да го прибере.

– Целият град има право да види това! – каза той и размаха оръжието.

Силия сграбчи китката му и Радък, който тежеше два пъти колкото нея, се захили, но говорителката заби тока си в извивката на ходилото му и смехът му бързо секна. Той зави от болка и пусна ножа, за да хване крака си. Силия улови оръжието, преди да падне на земята.

– За какво ти е тая глава, Закона? – сопна му се тя. – Ножът е доказателство и всички имат право да го видят, но не и когато две дузини мъже чакат отвън с копия, а тук лежи беззащитно момиче, побъркано от ужас. Пастирът няма да го открадне.

Илейн извади кърпа, Силия уви ножа и го подаде на пастир Харал, който го скъта на сигурно в робата си. Тя хвана полите си и с тежка стъпка излезе с изпъчени гърди и гордо вдигната глава, след което се обърна към мъжете в двора, които мърмореха гневно и попипваха копията си.

– Тя не е в състояние да говори – заяви Силия.

– Ние не искаме да говорим! – извика Гарик и всички рибарци закимаха одобрително.

– Не ме интересува какво искате – отвърна им Силия. – Никой няма да прави нищо, докато градският съвет не го обсъди.

– Съветът? – попита Гарик. – Т’ва да не ви е някое нападение на ядрони? Та тя уби сина ми!

– Не знаем това, Гарик – намеси се Харал. – Може той и Харл да са се избили един друг.

– Дори да не е държала ножа, тя го направи! – заупорства Гарик. – Вкара сина ми в грях с вещерските си номера и посрами баща си!

– Законът си е закон, Гарик – каза Силия. – Тя ще се изправи пред съвета, където ти ще можеш да си отправиш обвиненията, а тя ще разкаже своята версия, преди да я обявим за виновна. Не стига че вече имаме две убийства, а сега да пуснем и твоята банда да извърши трето само защото не можеш да изчакаш правосъдието.

Гарик погледна Радък за подкрепа, но говорителят на Рибарска дупка не продума, докато се прокрадваше бавно към Харал. Изведнъж блъсна пастира в стената и бръкна в робата му.

– Тя не ви казва цялата истина! – извика Радък. – Момичето има окървавена рокля, която се кисне!

Той вдигна ножа на Харл, така че всички да го видят.

– И този кървав нож!

Рибарци хванаха копията си и нададоха гневни викове, готови да нахлуят в къщата.

– Да върви по ядроните вашият закон – кресна Гарик на Силия, – щом не ми дава да отмъстя за сина си.

– Ще получиш момичето само през трупа ми – каза Силия и застана точно пред вратата заедно с останалите от съвета и семейството на Джеф.

– Това ли искате всичките? – извика тя. – Вас да ви назоват убийци? Всичките рибарци до един?

– Глупости, не можеш да ни обесиш вкупом – надсмя ѝ се Радък. – Взимаме момичето и точка по въпроса. Махнете се или ще минем право през вас.

Руско вдигна ръце и се отдръпна. Силия го изгледа свирепо.

– Предател!

Но Руско само се усмихна.

– Не съм никакъв предател, госпожо. Аз съм просто един гостуващ делови човек и не мисля, че имам право да вземам страна в такъв спор.

– Ти да не си по-малко гражданин на Потока на Тибит от другите? – извика Силия. – Вече си двайсет години в Градски площад и почти през всичките си участвал в съвета! Ако имаш някакво място, което да чувстваш като по-истински дом, значи ти е време вече да си стягаш багажа!

Руско отново се усмихна.

– Съжалявам, госпожо, но трябва да съм справедлив към всички. А ако застана срещу цяло селище, бизнесът ми съвсем ще пос-трада.

– Поне веднъж годишно половината град се изсипва при мен с желанието да те изгонят заради мошеничеството ти, както е станало в Мливари, Анжие и Създател знае още къде – започна Силия, – и всяка година аз ги разубеждавам. Припомням им каква полза имат от магазина ти и как сме се оправяли, преди да дойдеш. Но ако сега се отдръпнеш, ще се погрижа магазинът ти да стане последното място, където порядъчен човек би стъпил!

– Не можеш да го направиш! – извика Шопара.

– Разбира се, че мога, Руско – отвърна Силия. – Пробвай само, ако смяташ, че не е така.

Радък се намръщи, но физиономията му се изкриви в истинска злоба, щом Шопара се върна пред вратата до Силия.

Шопара пресрещна погледа му.

– Не ща да те слушам, Радък. Можем да изчакаме ден-два. Всеки, който докосне с пръст Рена Танър преди заседанието на съвета, да си пазарува другаде, но не и в моя магазин.

Силия се обърна към Радък с пламнали очи.

– Колко дълго, Закона? Колко дълго би могла да изкара Рибарска дупка без житото и добитъка на Бейлс? Без ориза от Тресавище? Без Богиновото пиво? Без дърва? Бас ловя, че не е толкова дълго, колкото ние можем да изкараме без проклетата ви риба!

– Хубаво, свикайте съвета – отстъпи Радък. – Но ще затворим момичето в Рибарска дупка, докато не се състои процесът.

Силия се изсмя гръмогласно.

– Мислиш, че ще ти я поверя на теб?

– Къде тогава? – попита той. – Ядроните да ме вземат, ако я оставя тук с родата ѝ, които веднага ще я пуснат да избяга.

Силия въздъхна и погледна назад към къщата.

– Ще я сложим в стаята, където преда. Вратата е здрава, а ако държиш, могат да се заковат капаците и да се назначи пазач.

– Сигурна ли си, че това е добро решение? – попита Руско с вдигната вежда.

– Ох, моля ти се – изсумтя Силия и махна с ръка пренебрежително. – Тя е още момиченце.

– Момиченце, което е убило двама възрастни мъже – напомни ѝ Руско.

– Глупости – възкликна Силия. – Съмнявам се да е убила и един от тези силни мъже, пък камо ли двама.

– Хубаво – изръмжа Радък, – но аз ще задържа това – той вдигна ножа, – както и кървавата рокля, докато не се свика съветът.

Силия се навъси и погледите им се срещнаха в борба за надмощие. Тя знаеше, че Радък Закона би могъл да предизвика истински хаос в града с тези предмети, но не ѝ оставаше друг избор.

– Днес ще изпратя бързоходци – каза Силия и кимна. – Ще се срещнем след три дни.

Джеф пренесе Рена до каручката си и я закараха до къщата на Силия в Градски площад, където я заключиха в стаята за предене. Самият Гарик закова капаците на прозорците от външната страна и изпробва издръжливостта на дървото, преди да изсумти и да склони да си тръгне.