Пустинното копие

Двайсет и първа глава ГРАДСКИ СЪВЕТ

333 СЗ ЛЯТО

На другата сутрин Силия преметна крака извън леглото, въп-реки болката в костите. Преди няколко години болката беше достигнала ставите. Беше се усилвала при дъжд или в студено време, но напоследък острата болка се появяваше дори в най-топлите и сухи дни. Силия предполагаше, че до смъртта ѝ само ще се влошава.

Но тя никога не се оплакваше, дори на Колийн Триг. Болката си беше нейно бреме и тя щеше да си го носи. Тя беше говорителката на Потока на Тибит и хората очакваха от нея да бъде силна и да се застъпва за правдата. Въпреки болката в крайниците Силия никога не се показа като нещо друго, освен това, което винаги бе представлявала – скала, на която хората винаги можеха да разчитат за опора.

Мъчно понесе допълнителната тежест, когато стана, изми се и си сложи една от тежките си рокли с високи яки. Не познаваше добре Рена, нито сестрите ѝ, но познаваше майка им и отношението на Харл към нея, преди да я убият ядроните. Някои казваха, че тя сама се е хвърлила на демоните, за да избяга от него. Ако се е държал по същия начин и с дъщерите си, Силия лесно можеше да си представи как на Рена ѝ се е наложило да го убие при самозащита.

Когато приключи, тя се погрижи за Рена – облече я в една от своите рокли и я сложи да седне, за да хапне малко овесена каша. Когато я нахрани, обърса устата на момичето, напусна стаята за предене и свали резето зад себе си.

Тя също закуси и излезе. Рик Фишър стоеше на пътечката ѝ с тънък харпун в ръце. Беше на седемнайсет, още нямаше семейс-тво, макар че Силия го бе виждала да се разхожда с дъщерята на Фърд Милър, Джен. Ако Фърд одобреше двойката, сигурно скоро щяха да бъдат обещани един на друг.

– Искам да ми свършиш една работа – каза Силия.

– Съжаля’ам, госпожо – отвърна Рик. – Радък Закона ми заръча да не мърдам оттук, независимо какво ми се казва, за да не ’земе момичето да избяга.

– Тъй ли? – попита Силия. – Значи, едва ли ще сгреша, ако предположа, че брат ти Бори е отзад при хубавите капаци на прозореца ми, които Гарик закова?

– Да, госпожо – отвърна Рик.

Силия се върна обратно в къщата и след малко излезе с метла и гребло.

– Няма да позволя някой да ми стои край къщата току-така без работа, Рик Фишър. Ако искаш да останеш, ще ми изметеш пътечката до блясък, а на брат си кажи да обере шумата и изсъхналата трева в задния двор.

– Не съм сигурен, че аз... – започна Рик.

– ...би оставил една стара жена да се бъхти над работа, която теб те мързи да свършиш? – попита Силия. – Току-виж съм споменала това пред Фърд Милър следващия път, когато го видя.

Още преди да довърши изречението, Рик вече бе поел метлата и греблото.

– Какво добро момче – възкликна тя. – Като приключиш, можеш да ми провериш защитите. Ако дойде някой, кажи му да седне да изчака на верандата. Скоро се връщам.

– Да, госпожо – каза Рик.

Тя взе глинен съд с маслени бисквити и отиде, където играеха децата на Градски площад, заръчвайки на най-бързите от тях да разнесат съобщения, като в замяна им даде по бисквита. Когато се прибра, Рик вече бе приключил с пътеката и метеше верандата. Стам Тейлър, първият човек, когото бе извикала, клюмаше на стълбите на верандата ѝ, стиснал главата си от болка.

– Да не би да съжаляваш, че си пил толкова снощи? – попита Силия, макар вече да знаеше отговора. Стам винаги съжаляваше за пиенето от предния ден дори докато посягаше към това от днешния.

Стам отговори само с ръмжене.

– Ела вътре тогава да пийнеш един чай, за да ти си успокои главата – предложи Силия. – Искам да си поговорим за това, което си видял по-миналата нощ.

Тя разпита Стам надълго и нашироко, а после и другите, които твърдяха, че са видели Рена на път за магазина. Прекалено много станаха онези обаче, които смятаха, че са я зърнали да тича по улицата с пламнал поглед и нож в ръка, за да им повярва. Радък и Гарик бяха обиколили целия град с ножа и роклята и всеки искаше да се почувства като част от драмата.

– Коуби може да беше слаб по плът – каза ѝ пастир Харал, припомняйки си сцената след погребението на Фърнан Богин, – но наистина искаше да се ожени за Рена. Беше изписано по лицето му. И по нейното. Харл беше този, който добиваше кръвнишки вид само при мисълта.

– Моят Люсик се сби с двама рибарци миналата нощ – съобщи ѝ Меада Богин по-късно. – Казали му, че Рена отдавна искала да убие баща си и се опитала да използва хитрост, за да накара Коуби да свърши мръсната работа вместо нея. Люсик фраснал единия по носа, а те двамата му счупили ръката.

– Люсик е ударил единия? – попита Силия.

– Момчето ми живя с Рена Танър близо четиринайсет години – заяви Меада – и щом той казва, че тя не е убийца, на мен друго доказателство не ми трябва.

– Ти ли ще говориш от името на Богинов хълм, след като Фърнан почина? – попита Силия.

Меада кимна.

– Богинци го гласуваха вчера.

Дойде ред и на Колийн Триг.

– Продължавам да се питам – започна билкарката – защо са намушкали клетия Коуби между краката? Тя тря’а да го е направила. Мъж не би сторил подобно нещо на друг. Аз си мисля, че не е имала тако’а желание, колкото хората го изкарват. Според мен той я е насилил и тя се е върнала да го убие за т’ва. Баща ѝ се е пробвал да я спре и тя го е убила и него.

* * *

Джеф пристигна следобед с Илейн и Бени. Стоеше близо до жените, точно между Бени и Рик Фишър, които се гледаха свирепо.

– Как е Люсик? – попита Силия Бени, щом влязоха.

Бени въздъхна.

– Колийн каза, че ще може да свали шината след няколко месеца, но това хич няма да ни се отрази добре, ако искаме да изпълним поръчката за пиво на Шопара. Притеснявам се и за момчетата – дано тази семейна вражда се разреши скоро.

Силия кимна.

– Най-добре дръж момчетата при себе си. Радък съвсем е разбунил духовете сред рибарци и те сега си мислят, че трябва да им се издължим в кръв. Май обаче не ги интересува много откъде ще дойде. Междувременно ще се опитам да намеря някой, който стои без работа, за да помогне в пивоварната.

– Благодаря ви, говорителке – рече Бени.

Силия изгледа строго и тримата.

– Всички трябва да полагаме усилия, когато настанат трудни времена.

Тя се обърна и ги отведе в стаята за предене. Рена седеше на стол и зяпаше стената.

– Яла ли е? – попита Илейн притеснено.

Силия кимна.

– Преглъща, каквото ѝ сложиш в устата, и ползва тоалетната, като я заведеш. Даже натискаше педала на чекръка миналата нощ. Само волята ѝ е изчезнала.

– И при мен беше така – съгласи се Илейн.

Бени погледна Рена и заплака.

– Бихте ли могли да ни оставите насаме за минутка, говорителке? – попита Джеф.

– Разбира се – отвърна Силия, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.

* * *

Джеф се отдръпна, за да освободи място на Илейн и Бени, които отидоха при сестра си. Заговориха шепнешком, но Джеф можеше да чуе дори къртица, ровеща в двора му на трийсет метра разстояние, и не изпусна и дума от разговора им.

– Тя го е направила – заяви Бени. – Не съм си и помисляла, че би наранила Коуби Фишър, но тя си беше изплашена до смърт от това, което татко може да ѝ причини, ако останат насаме. Молеше ме да я взема с нас...

Тя отново захлипа, също и Илейн. Прегръщаха се, докато не им мина.

– О, Рен – каза Илейн, – защо ти беше да го убиваш? Аз просто мълчах и търпях.

– Нито си мълчала, нито си търпяла – сряза я Бени. – Справи се с проблема като мен – и двете се скрихме зад първия мъж, който зърнахме. И на двете ни се размина, защото оставихме на татко друга слива.

Илейн се обърна към нея с ужас в очите.

– Не съм си и помисляла, че ще продължи с теб – каза тя и се пресегна към сестра си. – Мислех, че си прекалено малка.

Бени плесна ръката ѝ.

– Много добре знаеше – изсъска тя. – Вече имах по-големи цици от повечето съпруги и бях достатъчно голяма, за да ме обещаят. Знаеше, но все пак ни напусна, защото мислеше повече за себе си, отколкото за собствената си рода.

– А ти не направи ли същото? – обвини я Илейн. – Присмял се демон на ядрон!

Те се нападнаха една друга, но Джеф бързо прекоси стаята и ги разтърва, дърпайки ги за яките на роклите.

– Без такива! – каза той, докато ги държеше на ръка разстояние една от друга, вперил яростен поглед и в двете. Накрая те сведоха очи. Когато ги пусна, желанието им да се бият вече бе изчезнало.

– Може би е дошло време да разкажем за това пред съвета – предложи той и двете жени го стрелнаха със свиреп поглед. – Да им обясним какъв човек беше Харл – той посочи с брадичка Рена – и може пък да не я обвинят за стореното.

Илейн се отпусна на мястото до Рена, за да премисли казаното, но Бени го изгледа гневно.

– Искаш да се изтъпанча пред такива като Радък Закона и майката на Люсик и да им кажа, че на баща ми му е харесвало да се държи с дъщерите си като със съпруги? – попита натъртено тя. – Мислиш, че ще доверя тази история на един ханджия и на онази дърта клюкарка Колийн Триг? Нощите да ме вземат, аз как ще погледна мъжа си в очите след подобно нещо, пък камо ли да се разхождам из града с високо вдигната глава? Как някоя от нас би могла? Лошото се случи, ама ако всички разберат, ще стане още по-лошо!

– По-лошо от това да изгорят сестра ти на кладата? – попита Джеф.

– Пък и изобщо не е сигурно, че като разкажем историята, ще спечелим дори един глас в нейна полза – отвърна Бени. – Да не вземе да се окаже, че накрая ще горят три сестри, а не една.

Джеф погледна Илейн, която седеше мълчаливо, докато картината, която описа Бени, шареше пред очите ѝ.

– Мисля, че ще е по-лошо, ако всички разберат – каза тя плахо, а на последната дума гласът ѝ се запречи в гърлото и тя заплака. Джеф изтича при нея и застана на едно коляно, за да я вземе в прегръдките си, докато тя хлипаше.

– И ти най-добре си дръж устата затворена, Джеф Бейлс – каза Бени.

Джеф погледна разплаканата си съпруга и кимна.

– Не ми е мястото да решавам вместо вас двете. Нищо няма да кажа.

Илейн се взря в Рена и с изкривено лице промълви:

– Съжалявам!

Изхлипа и изскочи от стаята.

* * *

– Добре ли си, миличка? – попита Силия Илейн, която с несигурна стъпка излезе от стаята за предене.

– Мъчно ми е, че я виждам такава – промърмори Илейн.

Силия кимна, но отговорът не я задоволи.

– Седни. – тя посочи стол във всекидневната си. – Ще направя чай.

– Благодаря ви, говорителке – каза Илейн, – но ние имаме работа...

– Седни де – повтори Силия, обаче този път по-скоро като заповед, отколкото като покана, и Илейн веднага се подчини при смяната на тона. – Всички сядайте – допълни Силия, когато излязоха Джеф и Бени.

– Градският съвет ще заседава утре – отбеляза Силия, след като им наля чай. – Най-вероятно сутринта. Ако Рена не е проговорила дотогава, съмнявам се, че ще има друга възможност, тъй като Радък ще настоява за присъда, без да сме изслушали сестра ви, а щом всички доказателства са против нея, може и да стане неговото. Ще се опитам да забавя нещата, докато тя се пооправи, но това все пак зависи от съвета.

– Какво мислите, че ще отсъдят? – попита Джеф.

Силия въздъхна тежко.

– Не мога да знам със сигурност. Такова нещо досега не се е случвало. Рибарци обаче са хванали оръжията, а тресавци и постовчани отдавна си търсят причина да държат децата си настрана от Градски площад и изкушенията му. Пастирът и Меада ще застанат зад момичето, но един Създател знае какво ще направят останалите. Може и да я обесят на съседното дърво, като за въжето ще се погрижи самият Гарик.

Илейн проплака.

– Хич не е леко престъплението, момиче – каза Силия. – Двама са мъртви, а единият е с гневлива рода. И да разисквам до посиняване кой е прав и кой е крив, законът си е закон. Щом съветът отсъди, няма да имаме друг избор, освен да се примирим.

Тя погледна Бени и Илейн.

– Така че, ако има нещо, което би ми помогнало да защитя Рена, каквото и да е то, сега е моментът да го кажете.

И двете сестри погледнаха Джеф, но нито една не продума.

Силия изпухтя.

– Джеф, Мак Пасчър представлява фермите в съвета. Иди при него. Виж дали не можеш да разбереш как ще гласува. Увери се, че е разбрал правилно цялата история, а не се е повлиял от тъпчиплевелските лъжи на Радък.

– Фермата на Мак е доста далече – каза Джеф. – Ще ми мине денят само докато стигна.

– Тогава остани там да пренощуваш и не прахосвай времето си с него – каза Силия отново със заповедническия си тон. Тя кимна към вратата. – Тръгвай, миличък. Аз ще се погрижа Илейн и Бени да се приберат невредими.

Джеф погледна Илейн притеснено, но тя бе свела очи.

– Добре, госпожо – каза той и излезе през вратата.

Силия се върна при сестрите, без да ги поглежда.

– Винаги съм му се чудела на вашия баща – каза Силия, докато си избираше бисквита от глинения съд на масата. – Научила съм се да държа под око мъжете, чиито жени са загинали заради демони. Понякога на тях... малко им прещраква. Започват да се държат безразсъдно. Казах на хората да следят Харл, но баща ви държеше на своето уединение, а и през първите години сякаш всичко беше наред.

Тя потопи бисквитката в чая си, без да сваля очи от ръцете си.

– Но след като ти, Илейн, избяга с Джеф, въпреки че покойната му съпруга още не бе изгорена, аз отново се замислих. От какво имаш да бягаш? А и онзи Харл, когото аз знам, би викнал мъже да те довлекат до къщи, ритаща и крещяща. Дори аз не бях далеч от мисълта да сторя същото.

Тя изяде наквасената бисквита на няколко бързи, ситни хапчици и избърса елегантно устата си със салфетка. Илейн само я гледаше със зейнала уста.

– Но той не го направи – рече Силия, остави салфетката и срещна погледа на Илейн. – Защо?

Илейн се сви под изпитателния взор на Силия, сведе очи и пок-лати глава.

– Не знам – каза тя.

Силия се намръщи и си взе още една бисквита.

– А Рена имаше толкова много ухажори. – тя отново сведе поглед. – Достатъчно хубава е, здрава като вол... Има и две по-големи сестри, които са доказали, че раждат яки синове. Харл можеше да ѝ намери добра партия, след като Арлен Бейлс избяга. Можеше да намери друг мъж да помага във фермата, даже самият той да си вземе някоя вдовица за жена. Но той и това не направи. Пъдеше всяко момче, понякога даже с вилата, докато преваляха най-плодовитите години на сестра ви. Рена вече не можеше да се надява на нещо по-добро от Коуби Фишър и фермата истински се нуждаеше от здрава гърбина, обаче Харл все не се наканваше.

Силия погледна и двете.

– Чудя се какво би могло да накара един мъж да се държи така. Имам известни предположения, но какво ли знам аз? Баща ви съм го виждала веднъж-два пъти в годината. Вие двете сте живели с него всеки ден. Мисля, че знаете по-добре от мен. Имате ли да добавите нещо към списъка?

Илейн и Бени я погледнаха, после се спогледаха и накрая сведоха глави.

– Не – промълвиха те едновременно.

– Никой не ви видя да пророните и сълза за баща си – настоя Силия. – Това не е нормално, след като баща ви е умрял от нож в гърба.

Илейн и Бени даже не вдигнаха глави.

Силия ги погледна за миг и въздъхна дълбоко.

– Марш тогава! – сопна им се тя накрая. – Вън от къщата ми, преди да ви посиня задниците! Създател да пази някога да ви се наложи да молите за подкрепа, егоистични малки келеши такива!

Двете сестри изприпкаха от къщата, а Силия подпря глава на ръцете си и усети тежестта на годините както никога досега.

* * *

Силия едва се бе облякла на следващата сутрин, когато зърна на двора си Радък Закона и родителите на Коуби, Гарик и Ноуми, придружени от близо стотина души от Рибарска дупка, които едва ли не съставляваха почти цялото население на градчето.

– Толкова ли са ти слаби думите, Радък Закона, че ти трябват всички близки и познати, за да ги подкрепят? – попита тя, излизайки на верандата.

Из тълпата се разнесе възмутен шепот. Всички се обърнаха към Радък, за да им даде знак да действат. Той понечи да отговори, но Силия го прекъсна.

– Няма да свикам градския съвет, за да се произнася пред цяла тълпа! – извика тя, а гласът ѝ накара силни мъже да се свият от страх. – Има причина да сте си избрали говорител! Да останат само онези, които ще отправят обвинения, другите да си ходят, иначе ще отлагам заседанието, докато не го направите, пък ако ще зимата да изкарате пред вратата ми!

Тълпата зажужа объркано и заглуши отговора на Радък. След миг всички заотстъпваха – някои обратно към Рибарска дупка, но повечето се отправиха към Градски площад и смесения магазин, за да изчакат присъдата. На Силия това не ѝ хареса, но нищо не можеше да направи, след като вече бяха напуснали нейната собственост.

Радък ѝ се намръщи, но Силия му отвърна само с една превзета усмивка и заръча на Ноуми да ѝ помогне да сервира чай на верандата.

Малко по-късно дойде и Колийн Триг, която бе чула шумотевицата от къщата си надолу по пътя. Чирачките ѝ, които ѝ бяха и дъщери, веднага се заеха да поднасят чая, докато тримата членове на съвета изчакваха останалите.

Съветът имаше десетима членове. Всеки район на Потока на Тибит гласуваше ежегодно и излъчваше представител за съвета, който да заседава заедно с пастира и билкарката. Имаше и специални избори за говорител на града. През повечето години Силия печелеше мястото, а когато това не се случваше, представляваше Градски площад.

Обикновено местата в съвета се заемаха от най-старите и най-мъдри хора в селищата и хората рядко избираха други, освен ако някой почине. Фърнан Богин бе представлявал Богиновия хълм почти десет години и беше съвсем естествено вдовицата му да поеме тази функция след смъртта му.

Ето че пристигна и Меада Богин, придружена от петдесетина от Хълма на Богин, които се разпръснаха в посока към Градски площад. Тя мина по пътечката с Люсик, чиято ръка бе превързана, и с Бени, която се бе наметнала с черен шал, за да почете смъртта на баща си. С тях дойдоха пастир Харал и двама от неговите следовници.

– Никого няма да трогнеш, като парадираш с пострадалите си деца – предупреди Радък Меада, след като си взе чай и седна.

– Парадирала съм била – отвърна Меада развеселено. – И това да го чуя от човека, който развява нагоре-надолу кървава рокля, като че ли е знаме.

Радък се навъси, но тъкмо да отговори и го прекъснаха тежките стъпки на Брайн Кътър, познат още като Брайн Широко-плещия.

– Привет, приятели! – изгърмя Брайн, докато се навеждаше, за да не се удари в покрива на верандата. Прегърна сърдечно жените, а на мъжете стисна ръцете до болка.

Брайн бе оцелял след клането при Селището и бе прекарал седмици в състояние на неадекватност, подобно на това на Рена, но сега той беше гордият говорител на Селището край гората. Беше вдовец вече почти петнайсет години, но така и не се ожени повторно, и колкото и да го ръчкаха, винаги отговаряше, че нямало да е честно спрямо починалата му съпруга и децата им. Хората казваха, че верността е пуснала корени в него така, както дърветата, които сечеше, пускаха корени в земята.

Час по-късно видяха Коран Марш да пристъпва бавно по пътечката, подпрял се с цяла тежест на бастуна си. Той беше на осемдесет и се славеше като един от най-старите в Потока. Всички го поздравиха любезно, докато синът му Кевин и внукът му Фил му помагаха да изкачи стълбите. И тримата дойдоха боси, както бе обичайно за тресавци. Макар да бе беззъб и нестабилен, черните очи на Коран Марш все още гледаха пронизително. Той кимна на останалите говорители.

След това пристигна Мак Пасчър, начело на тълпа от фермери, заедно с Джеф Бейлс. Джеф се наведе към Силия, когато стигнаха верандата.

– Мак няма предубеждения спрямо Рена – прошепна той – и ми обеща да отсъди справедливо, независимо какво крещят рибарците.

Силия кимна и Джеф застана до Илейн, Бени и Люсик от другата страна на верандата, срещу Гарик и Ноуми Фишър.

С наближаването на обеда във въздуха се разнасяше все по-силно жужене и стана ясно, че не само от Рибарска дупка са дошли в пълен състав. Стотици кръстосваха улиците и с привидна незаинтересованост поглеждаха към верандата на Силия на път за шивача или обущаря, или към някой друг павилион на Градски площад.

Последни пристигнаха от Южен пост. Те бяха най-крайният район, същински самостоен град с население от близо триста души, местна билкарка и Свещен дом.

Дойдоха в спретнат строй и веднага се отличиха със строгото си облекло. Всички постовчани имаха гъсти бради и се обличаха в черни панталони с черни тиранти, върху бели ризи. Тежки черни сака, шапки и ботуши завършваха тоалета им, въпреки че вървяха под жарките лъчи на лятното слънце. Жените носеха черни рокли, които ги скриваха целите – от глезен до брадичка, с ръкави до китката. Слагаха си бели престилки и бонета и носеха бели ръкавици и слънчеви чадърчета, когато не работеха. Вървяха със сведени глави и не спираха да рисуват защити във въздуха, за да се предпазят от греха.

Начело вървеше Джордж Уоч. От две десетилетия той беше най-старият човек в Потока на Тибит и изпълняваше длъжността не само на говорител, но и на пастир. Из селището тичаха деца, които даже не са били родени, когато той е навършвал столетие. Въпреки това вървеше пред цялата процесия с изпъчени гърди, уверена стъпка и твърд поглед. Нямаше нищо общо с Коран Марш, който бе с четвърт век по-млад, но годините го бяха съсипали.

Джордж може би би спечелил и длъжността на говорител на градчето, тъй като имаше стабилен брой гласове от най-големия район в Потока на Тибит, но извън Южен пост той не намери и един почитател. Нямаше и да намери, дори в лицето на пастир Харал. Джордж Уоч просто беше прекалено строг.

Силия се изправи в цял ръст – това не бе малко, – за да го посрещне.

– Говорителке – поздрави я Джордж, преглъщайки недоволството си, че му се налага да нарича така жена, която отгоре на всичко беше и неомъжена.

– Пастире – отвърна Силия, без никакво намерение да се оставя да я сплашват.

Двамата си размениха уважителни поклони.

Съпругите на Джордж, някои от които бяха стари и горди като него, а други по-млади, даже и една бременна, минаха безмълвно покрай тях и влязоха в къщата. Силия знаеше, че са се отправили към кухнята. Постовчани винаги превземаха кухнята, за да се уверят, че хранителните им нужди ще бъдат задоволени. Те спазваха строга диета от прости храни, без подправки или захар.

Силия даде знак на Джеф.

– Върви да изкараш Руско от магазина – каза му тя и Джеф се затича нататък.

Хората винаги избираха Силия за говорител на Градски площад, но в годините, когато ѝ даваха поста и на говорител на градчето, тя назначаваше Руско Шопара за представител на Градски площад, така че районът да запази независимостта си, както изрично бе постановено в закона. Малцина се радваха на това, но Силия беше наясно, че смесеният магазин е сърцето на Градски площад и ако на един му процъфтяваше бизнесът, все пак всички имаха изгода от това.

* * *

– Ами влизайте, нека да вечеряме – подкани ги Силия, след като всички вече се бяха поуспокоили. – Ще се заемем с редовните дела на съвета, когато дойде кафето, а щом опразним чашите, ще преминем на инцидента от тези дни.

– Ако за вас няма да е проблем, говорителке – прекъсна я Радък Закона, – аз лично бих предпочел да отложим вечерята и останалите дела за следващия съвет, а сега да обърнем внимание на въпроса с мъртвия ми роднина.

– Проблем е, Радък Фишър – заяви Джордж Уоч и тропна с лакирания си черен бастун. – Не можем просто да пренебрегнем обичаите и обноските си само защото някой е умрял. Живеем във времето на Напастта и често срещаме смъртта. Създателят наказва грешниците, когато намери за добре. Момичето на Танър ще получи присъда, след като разгледаме редовните дела на Потока на Тибит.

Той говореше с авторитета на човек, чиито думи никой не би оспорил, въпреки че Силия беше говорителката. Тя се примири с незачитането, което Джордж често показваше, защото в случая беше на нейна страна. Колкото по-късно ставаше, толкова по-малък бе шансът присъдата на Рена – в случай че бъде смъртна – да влезе в сила още тази нощ.

– Една вечеря би ни се отразила добре – съгласи се пастир Харал, макар двамата с Джордж често да имаха разногласия. – Както се казва в Канона, „не търси справедливост от човек с празен стомах“.

Радък погледна останалите говорители за подкрепа, ала освен Шопара, който идваше последен и си тръгваше пръв, всички останали бяха решени да спазят традициите на съвета. Намръщи се, но повече не възрази. Гарик понечи да каже нещо, обаче Радък го възпря с едно поклащане на главата.

Вечеряха, а след това обсъдиха делата на всеки един район поотделно на по чаша кафе и сладкиши.

– Мисля, че е време да се срещнем с момичето – каза Джордж, щом приключиха с неговия район, който винаги се обсъждаше пос-леден.

Всъщност говорителката на градчето трябваше да отбелязва началото и края на задачите, но той отново пренебрегна Силия, удряйки с бастуна си, като че беше чукчето на говорител. Тя изпрати свидетелите отвън на верандата и отведе деветимата членове на съвета при Рена.

– Момичето не се ли преструва? – попита Джордж.

– Ако искаш, покани вашата билкарка да я прегледа – отвърна Силия.

Джордж кимна и извика жена си Трена, билкарката на Южен пост, която вече наближаваше деветдесетте. Тя излезе от кухнята и се приближи до момичето.

– Мъжете да напуснат – нареди Джордж и всички седнаха отново по местата си на масата. Силия седна на главното място на масата, а Джордж, както винаги, срещу нея.

Трена излезе след малко, погледна Джордж и той ѝ кимна в знак, че може да говори.

– Каквото и да е сторило, момичето наистина е в шок – каза тя и той ѝ кимна отново, за да си върви.

– И тъй, видяхте състоянието на момичето – каза Силия и взе чукчето, преди Джордж да се наложи над протокола. – Предлагам да отложим всякакви решения, докато не се съвземе и не чуем защитата ѝ.

– Ядрото да ме вземе, ако го допусна! – извика Радък.

Той понечи да се изправи, но Джордж удари по масата с бастуна си и го спря на място.

– Не съм дошъл чак дотук, за да погледна някакво спящо момиче и да си тръгна, Силия – заяви той. – Най-добре сега да изслушаме свидетелите и обвинителите, както си му е редът.

Силия се намръщи, но никой не посмя да се възпротиви. Независимо че беше говорителка, ако се изправеше срещу Джордж, щеше да остане сама. Тя извика Гарик, за да изложи обвиненията си, както и свидетелите един по един, за да отговорят на въпросите на съвета.

– Не се правя, че знам какво се е случило онази вечер – започна Силия заключителните си думи. – Няма свидетели, освен самото момиче, а на него би трябвало да му се даде правото да се изкаже в своя защита, преди да отсъдим.

– Няма свидетели ли?! – викна Радък. – Току-що чухме Стам Тейлър, който я е видял само мигове по-рано да се отправя към мястото на убийството!

– Същата вечер Стам Тейлър е бил пиян като мотика, Радък – възрази Силия и погледна Руско, който кимна в знак на съгласие.

– Просна ми се на пода и го изгоних, след което затворих магазина – поясни Руско.

– Аз викам да обвиним тоя, дето му е сложил питието в ръката – каза Джордж, а Руско свъси вежди, но мъдро си замълча.

– Или е видял момичето, Силия, или не е – включи се Коран Марш.

Останалите закимаха.

– Да, видял я е наоколо – съгласи се Силия, – но не е видял нито къде е отишла, нито какво е направила.

– Намекваш, че тя няма нищо общо със случая? – попита невярващо Джордж.

– Разбира се, че има общо – сопна му се Силия. – И слепец би го видял. Но никой от нас не би се заклел в слънцето, че знае какво е нейното участие. Възможно е мъжете да са се изклали един друг. Може да е убила при самозащита. И Колийн, и Трена потвърдиха, че е била пребита.

– Няма никакво значение какво е участието ѝ – възропта Радък. – Двама мъже не могат да се наръгат с един и същи нож. Важно ли е да знаем кого точно е убила, ако не и двамата?

Джордж кимна.

– И да не забравяме, че най-вероятно женската ѝ хитрост ги е скарала. Развратната ѝ природа ги е отвела по тази пътека и би трябвало да отговаря за това.

– Двама мъже се бият кой да я притежава, а ние ще обвиним момичето? – намеси се Меада. – Глупости!

– Изобщо не са глупости, Меада Богин, просто ти си затваряш очите за истината, тъй като обвиняемата ти е рода – обади се Радък.

– Присмял се демон на ядрон! – отвърна Меада. – Същото мога да кажа и за теб.

Силия удари с чукчето си.

– Ако трябваше да отстраняваме от съвета всеки, свързан с даден проблем в Потока на Тибит, тогава нямаше да има кой въобще да ги разисква, Радък Фишър. Всеки има правото да говори. Такъв е законът.

– Законът – каза замислено Радък. – Четох закона.

Той извади книга с кожена подвързия.

– Особено този за убийците.

Отвори на отбелязана страница и зачете:

– „И ако някой извърши тази низост, да убие в пределите на Потока на Тибит или в покрайнините му, да се издигне стълб на Градски площад и да се оковат отговорните за деянието пред целия град, и да се оставят там един ден за покаяние и една нощ без защита или подслон, за да видят всички гнева на Създателя, изсипал се над грешниците, които нарушават този договор.“

– Ти се шегуваш! – извика Силия.

– Пълна варварщина! – съгласи се Меада.

– Такъв е законът – изхихика Радък.

– Виж, Радък – включи се пастир Харал, – този закон трябва да е на триста години.

– Канонът е още по-стар, пастире – намеси се Джордж. – И него ли ще пренебрегнеш? Правосъдието няма за цел да бъде жалостиво.

– Не сме се събрали да пренаписваме правилата – допълни Радък. – Такъв си е законът, нали така, Силия?

Ноздрите на Силия потрепнаха, но тя само кимна.

– Единственото за разискване е дали е виновна – отсече Радък и сложи на масата кървавия нож на Харл, – а за мен е ясно като бял ден, че е виновна.

– Много добре знаеш, че може да е взела оръжието и след това, Радък – възропта пастирът. – Коуби искаше да се ожени за Рена и Харл на два пъти го заплаши, че ако се пробва, ще му отреже топките.

Радък се изсмя гръмогласно.

– Може и да успееш да убедиш някой, че двама мъже са се изклали с един и същи нож, но те не бяха просто убити. Бяха осакатени. Моят праплеменник едва ли е накълцал Харл въпреки прерязаната си мъжественост и ножа в сърцето.

– Човекът има право – съгласи се Руско.

Радък изсумтя.

– Та хайде да гласуваме и да се свършва вече.

– Подкрепям това – обади се Шопаря. – Градски площад никога досега не е виждал подобна навалица и трябва да се върна в магазина.

– Животът на едно момиче е заложен тук, а теб те интересува само колко кредита ще прибереш от зяпачите? – попита Силия.

– О, не ми прави забележки, Силия – отвърна Руско. – Аз бях този, който трябваше да измие кръвта от задната стая.

– Кой е „за“ това да гласуваме? – попита Джордж.

– Аз съм говорителката, Джордж Уоч! – сряза го Силия, насочила чукчето към него.

Но вече бяха вдигнати няколко ръце в съгласие с предложението, които я сепнаха. Джордж прие укора с леко кимване.

– Хубаво – отстъпи Силия. – Според мен момичето е невинно, докато не успеем да докажем противното, а засега нямаме никакви доказателства.

Тя погледна надясно към пастир Харал, за да му даде думата.

– Грешиш, Силия – възрази Харал. – Имаме доказателства за едно нещо – за тяхната млада любов. Говорих с Коуби, погледнах в очите на Рена. И двамата вече бяха големи, искаха сами да решават за връзката си и това си беше съвсем в реда на нещата. Харл нямаше никакво право да се противи и аз под слънчева светлина бих се заклел, че кръвопролитието е започнало с него и сега свърши с него. Невинна е.

Следващият беше Брайн Кътър. Гласът на гиганта беше неочаквано мек.

– На мен ми се струва, че каквото и да е направило момичето, то е било при самозащита. Знам какво е да видиш такива ужасяващи неща, та съзнанието ти да забегне към някое безопасно място. И аз бях така, след като ядроните ми отнеха семейството. Силия ми помогна тогава и мисля, че момичето заслужава същото. Невинна е.

– Хич не е невинна – възрази Коран Марш. – Целият град знае, че Рена Танър е нечестива и е подвела Коуби Фишър да развратничат! Нищо няма да я спре да буди похотта у мъжете! Щом ще се държи като ядроните, можем спокойно да им я оставим. Блатните демони са ядрили и по-достойни от нея, а слънцето пак си изгрява на сутринта. Виновна е.

На ред беше Джордж Уоч.

– Дъщерите на Харл му носеха само мъки. Единствено по милостта на Създателя това не се случи още преди петнайсетина години, когато сестра ѝ избяга. Виновна.

Радък Закона кимна.

– Всички знаем, че е виновна.

Той се обърна към Руско.

– Струва ми се прекалено жестоко да оставим момичето на ядроните, независимо какво е направило – започна Шопара. – Но щом така правите тук...

Той сви рамене.

– Не мога да допусна някой просто да се разхожда и да избива хора. Викам да я зарежем навън и да се свършва. Виновна.

– Ще видим дали ще те оставя да представляваш Градски площад догодина – промърмори Силия.

– Извинявайте, госпожо, но аз сега представлявам Градски площад – възрази Шопара. – Хората трябва да се чувстват в безопасност, когато излязат на пазар из градчето. Никой няма да се чувства в безопасност, ако наоколо се разхожда убиец.

– Харл беше един кисел дъртофелник, който не се интересуваше от никой друг освен себе си – заяви Меада Богин. – Веднъж опитах да посреднича на един ухажор на Рена, но Харл не искаше и да чуе. Не се съмнявам, че той е убил младия Коуби, а Рена е сторила това, което трябва, за да не убие и нея. Невинна е.

– Тогава защо Коуби е намушкан в топките? – попита Колийн. – Мисля, че той я е изнасилил и тя е дошла в градчето, за да му отмъсти. Наръгала го е между краката, сбили са се и накрая тя е довършила започнатото. Харл сигурно я е последвал и тя го е хванала, докато е бил с гръб към нея. Момичето има кръв по ръцете си, Силия. Можеше да се обърне към всеки от нас, да потърси помощ, но тя е решила да си уреди нещата с нож в ръка. За мен е виновна.

Всички погледи се обърнаха към Мак Пасчър. Четирима бяха гласували, че е невинна, а петима – виновна, и от него зависеше дали съветът ще изпадне в безизходица, или момичето ще бъде обявено за виновно. Той дълго време седя мълчаливо със сбърчено чело, облегнал глава на дланите си.

– Всички казвате „невинна“, „виновна“ – рече накрая Мак, – но в закона не пише това. Всички го чухте. Пише „отговорните за деянието“. Вижте, аз познавах Харл Танър. Познавах го от много години и хич не харесвах тоя ядронски син.

Той се изплю на пода.

– Но това не значи, че е заслужавал нож в гърба. Аз както го виждам, момичето не се е отнасяло с уважение към баща си и сега двама мъже са мъртви. Няма какво да говорим дали тя е замахнала с ножа, или не. Ясно е като бял ден, че е „отговорна“ за случилото се.

Силия се вцепени и чукчето остана недокоснато на масата, въпреки че гласуването бе приключило. Джордж удари с бастуна си по пода.

– Виновна, шестима на четирима.

– Тогава ще я видя изядрена още тази нощ! – изръмжа Радък.

– Нищо подобно няма да видиш – отвърна Силия, възвърнала най-сетне гласа си. – Според закона ѝ остава цял ден за помирение, а днешният почти премина.

Джордж тропна с бастуна си.

– Силия е права. Утре призори Рена Танър ще бъде вързана за кол в Градски площад, за да могат всички да видят правосъдието на Създателя.

– Очаквате хората да гледат ли?! – попита Шопара втрещен.

– Народът няма да си научи урока, ако не ходи на училище – отвърна Джордж.

– Няма да стоя да гледам как ядроните разкъсват някого! – извика Колийн.

Други, сред които даже и Коран Марш, изразиха възмущението си.

– О, да, ще гледаш – сопна ѝ се Силия.

Тя отправи към всички взор, твърд като камък.

– Щом ще... убиваме това момиче, тогава всички ще гледаме и ще помним какво сме направили. Мъже, жени, деца, всички – изръмжа тя. – Такъв е законът.