Мрачни дни

50. Обратно в Хагард

Около трийсет и два часа по-късно Валкирия се покатери през прозореца на стаята си. Отражението й си влезе в огледалото, момичето докосна стъклената повърхност и пое спомените му. Облече се в неговите дрехи и слезе долу. Направи на майка си чаша чай и седна с нея на масата в кухнята да погледат как баща й демонстрира новото бебешко столче за кола, което беше купил. Валкирия се постара да се усмихва през цялото време.

Убежището го нямаше. Унищожено. Двайсет и деветима магьосници и двайсет и един Секачи бяха загинали. Давина Мар беше изчезнала и всички агенти до последния я търсеха под дърво и камък.

Бяха разпитали Скарабей в килията му, той беше отрекъл да знае каквото и да било. Твърдеше, че никога не е контактувал с Мар. Тя не била част от плана му. Радваше се, че Убежището е било ликвидирано от един от собствените си агенти.

Скълдъгъри не знаеше защо Мар е сторила онова, което беше сторила, но вече знаеше как го е сторила. Така и не беше предала за дезактивиране Механизма на опустошението, който намериха в замъка. Беше го задържала в себе си и го беше връчила на Майрън Скитника. Беше направила така, че да впишат Майрън в списъка на хората, които се допускат в Убежището, беше уредила Скълдъгъри и Валкирия да са там по същото време. Използвайки истинското му име, наредила на Скитника да пробие тъпанчетата на ушите си, така че да не чува заповеди, различни от нейните. Скълдъгъри допусна, че Мар е казала на Майрън да не си отваря устата, за да не предупреди никого какво се кани да прави. Заповядала му е какво да извърши, казала му е да не се страхува от нищо, той се е подчинил, влязъл е в Убежището с ясното съзнание какво ще прави, но без възможност да го предотврати.

Останалата част от хората в страната знаеха, че Музеят на восъчните фигури е рухнал от само себе си и по чудо няма жертви. Истината нямаше място във вестниците. Мъртвите бяха оплакани тайно и тихо, останките от сградата бяха разчистени, гигантската яма беше запълнена. До няколко дни, беше казал Скълдъгъри, по нищо нямаше да личи, че някога на това място е имало Убежище.

Валкирия се качи в стаята си, обу си шортите и тениската, легна си рано и се отпусна под тихото трополене на дъжда отвън. Пет минути по-късно вече спеше.