Мрачни дни

48. Миг покой

Валкирия взе такси обратно до Кроук Парк и стигна там точно, когато хората се разотиваха след края на мача. Половината от тях пееха, другата половина — не. Тя не знаеше кой е победил. Не й пукаше.

Обади се на Скълдъгъри и той й каза къде да ги търси. Тя заобиколи стадиона и влезе през врата с надпис „Само за служители“. Видя Секачи, които набутваха Спрингхийлд Джак в каросерията на един бус. Той риташе и се бореше. После вратите на буса се затвориха и молбите на лондончанина заглъхнаха.

Скълдъгъри стоеше с Гастли и Страха до друга врата с надпис „Влизането забранено“. Сийлън също беше с тях, но застанал на почетно разстояние встрани. Когато Валкирия влезе, всички се обърнаха и я загледаха. Тя не каза нито дума.

Пристигна втори бус и Давина Мар изведе от стадиона Скарабей. Качи се с него в автомобила, към тях се присъедини и един Секач и те също отпътуваха. Из стадиона сновяха магьосници, прикривайки всички следи, които трябваше да бъдат прикрити.

— Местонахождението на Дъск и Рем Крукс е неизвестно — започна Гастли. — Това на Вориен Скейпгрейс също, макар че не съм сигурен дали той влиза в сметките.

— Не знам за Крукс и Скейпгрейс — каза Валкирия, — но Сангуайн и Дъск се отказаха от идеите си да отмъщават.

Скълдъгъри кимна и не зададе никакви въпроси повече. Тя знаеше, че въпросите ще дойдат после.

— Къде изчезнахте, бе, хора? — каза Флетчър Рен и се появи зад тях, а от него се стичаха потоци вода.

Валкирия се обърна, видя го и в следващия момент се хвърли на врата му, прегърна го силно и зарови глава в рамото му. Той се засмя и също я прегърна. Беше целият подгизнал, но тя нямаше нищо против.

Турид Гилд също изскочи пред групата и пристъпи право към Скълдъгъри.

— Семейството ми — започна, — Сангуайн ги…

— Те са добре — обади се Валкирия, отстъпи от Флетчър и се овладя. — Някъде в Хаут са, близо до Нашвил Драйв.

Върховният маг я погледна изненадано. Също беше мокър до кости.

— Той ги е освободил?

— Аз ги освободих — отвърна момичето. — Но не мисля, че той изобщо имаше намерение да ги нарани. Само искаха да накарат теб да страдаш.

— Какво стана? — попита Страха. — Къде е бомбата?

— Господин Рен ни телепортира някъде над океана — отвърна Гилд.

— По-точно над морето — поправи го Флетчър. — Веднъж ходих на разходка с корабче, мислех, че ще ми хареса. Отегчих се на половината път и се върнах. Сега обаче трябваше да измисля безопасно място, място без никакви хора и ми хрумна морето. Телепортирах се там, пуснах Върховния маг във водата и се телепортирах обратно — погледна Валкирия. — Поправили са ти прозореца, между другото.

Тя се намръщи.

— Телепортирал си се в стаята ми?

— Не беше нарочно. Нямах време да мисля, нали разбираш. Просто исках да отида на някое безопасно място и се озовах в стаята ти. Никой не ме видя, де. Цялата е още на вили и могили.

Валкирия изсумтя, а Флетчър се засмя.

— Механизмът на опустошението се взриви — продължи Гилд, доразказвайки историята. — Мен остави незасегнат, но рибите наоколо се изпариха.

— По-добре риби, отколкото хора — каза Гастли.

— Не и ако си риба — намеси се Страха.

— Стоях си във водата — добави Гилд — и си мислех какво би било, ако тази бомба беше избухнала с всички онези хора наоколо. Ти спаси 80 000 живота днес, момче.

Усмивката на Флетчър застина.

— Не… бях помислял за това.

— Длъжник съм ти.

— Ами… Леле.

— На всички ви съм длъжник.

— Но най-много на мен — напомни Флетчър.

— Скарабей е още жив — каза Скълдъгъри. — Мар го отведе в ареста.

Лицето на Гилд някак се отпусна.

— Значи тя ще измъкне от него истината за Вангард.

— Може тя самата да си замълчи после — намеси се Гастли.

— Не. Няма да си замълчи. И не трябва. След днешния ден, след онова, което бях готов да сторя, мисля, че е време да ми бъде потърсена отговорност за всичките ми действия. Ако ми бъдат повдигнати обвинения, добре, така да бъде.

— Турид — каза Скълдъгъри. — Може да се наложи да лежиш в затвора.

— Ясно ми е какво може да се наложи, детективе. В момента обаче трябва да отида при семейството си. Благодаря на всички ви още веднъж — и той се отдалечи.

— Но най-много на мен! — провикна се подире му Флетчър и Валкирия го перна по ръката. В момента, в който ръката й го докосна, се телепортираха.

Момичето се огледа. Бяха в медицинската лаборатория на Кенспекъл.

— Може би трябва да прегледа ухапаното — каза Флетчър и се ухили, разтривайки удареното място. Косата му отново стърчеше невъзможно във всички посоки.

— Косата ти изглежда прекрасно — каза Валкирия.

Той се засмя и понечи да излезе, но момичето го хвана за яката и го дръпна към себе си. Притисна устни в неговите с всичка сила. Той изненадано направи крачка назад, но тя не го пусна, а последва движението му, стъпвайки в една локвичка на пода. Хлъзна се, загуби равновесие и падна, размахвайки ръце, като при това перна Флетчър здраво по врата. Погледна го отдолу нагоре и видя, че се дави и кашля, а от коридора се чу истеричният смях на Танит.

— Мисля, че ми липсва практика — промърмори Валкирия.