Мрачни дни

34. Срещата

Давина Мар застана пред барплота и обясни на тъповатото момче какъв сандвич иска. След това повтори поръчката, но по-бавно, използвайки по-кратки думи. Момчето най-сетне кимна и се отдалечи, но детективката просто беше убедена, че то няма да свърши работата както трябва. Точно това презираше у смъртните — нелепата им несръчност. Обичайното им невежество. Откровената им глупост.

Не би могла да изрече тези свои мисли на глас, разбира се, не и в положението си на агент на Убежището, още по-малко в ролята си на главен детектив. Част от работата й беше да закриля смъртните, да ги защитава от опасността, която представляваше за тях магическата общност. Но всъщност дали все още изпълняваше ролята на главен детектив на Убежището сега, след като Скълдъгъри Плезънт беше отново на линия? Вместо да си върши работата и да издирва вампира, който си позволи да атакува Убежището, Давина Мар беше пренасочена към друга задача и сега търсеше замъци, при това по молба именно на детектива скелет. Тази задача беше толкова под достойнството й, че щеше да бъде смешна, ако не беше така унизителна.

Усети, че мъжът е застанал до нея. Не се налагаше да се обръща и да го поглежда.

— Закъсня.

— Трябваше да се уверя, че не се каниш да ме вкараш в капан — отвърна мъжът, а златните му очи шареха по менюто, окачено срещу барплота. — Прости скептицизма ми, но ти вече два пъти ни отказваш. Какво те накара да си промениш мнението?

— Сега виждам нещата по-ясно от преди.

Тъповатото момче се върна да свери поръчката й и пак изчезна нанякъде.

— Гилд не е годен да управлява Убежището — каза Мар. — Прави глупави грешки. Бяга от отговорност.

— Чух, че те бил разжалвал.

Лицето на Мар пламна, но тя успя да удържи гласа си спокоен.

— Временно пренасочване на нова позиция — каза. — Просто една от поредните грешни преценки на Върховния маг напоследък.

— Значи ще ни помогнеш, така ли да разбирам?

— Да.

— Надявахме се господин Блис да поеме нещата — каза й мъжът. — Смъртта му предизвика драстична промяна в плановете ни. Надявам се, че осъзнаваш това.

— Колко драстична? — попита детективката.

— Ще унищожим Убежището — отвърна мъжът. — И ще сложим ръка на всичко, което остане след него.

Тъповатото момче се върна със сандвича й. Нямаше нищо общо с поръчката й, но тя и без това не беше гладна. Американката го плати и си прибра рестото, извърна се и погледна мъжа в очите.

— Планът ме урежда — каза му и напусна заведението.