Мрачни дни

36. Време за игри

Скарабей и Били Рей приближиха и огледаха бомбата, оставена върху масата.

— Много бързо стана — промърмори Скарабей. — Вярно, че ти бяхме приготвили всички материали, но ми се струва, че свърши твърде бързо. Как успя?

— Съзнанието на това тяло пази много тайни — отвърна професор Граус. Оковите, които го държаха в неговата половина от помещението, не бяха заключени към стената, но бяха достатъчни, за да забавят движенията му. — Но на кого му пука? Свърших работата, нали? Не свърших ли работата? Сега работата е свършена. Вече трябва да ме освободите, нали така?

— Добави ли всички подобрения, които ти поръчах?

— Да, да, да — отвърна професорът. — Не беше проблем, не и за някой като мен. Това съзнание е великолепно. Съжалявам, че трябва да го напусна, но няма как, тялото е твърде грохнало.

Скарабей не знаеше кой знае колко за Механизма на опустошението, но този, който държеше в ръцете си, му изглеждаше съвсем наред.

— Няма да те освободим — каза той на Останката. — Твърде много неприятности можеш да създадеш. Например да разкажеш на враговете ни къде е скривалището ни.

Усмивката на Граус много бавно се стече от лицето му и изчезна.

— Вашите врагове са и мои врагове. Моите врагове са навсякъде. Всички са мои врагове. Освободете ме веднага!

— Няма да стане — отговори Били Рей. — Но все пак високо оценяваме работата, която свърши, за да ни помогнеш. Сега ще изпълним плана си и ако той успее, ще те освободим след това.

— Казахте, че ще ме освободите веднага!

— Успокойте се, професоре. Разбираме колко сте разстроен и в замяна сме ви донесли един подарък.

Граус наклони любопитно глава.

— Какъв подарък?

— Прекрасен — отвърна Били Рей с усмивка. — Подарък, с който да си играете и да веселите малкото си сърчице.

Вратата на помещението се отвори и сред звън на окови вътре пристъпи Танит Лоу.

— Това е нашият подарък — заяви Скарабей — за теб.

Граус плесна с ръце и се разсмя.