Мрачни дни

10. Кръв и куршуми

Чайна усещаше кога някой я зяпа. През последните стотина години беше развила инстинкт за това, безпогрешен и напълно безполезен. Хората винаги я зяпаха, независимо дали ги усещаше или не.

Взря се във Флетчър и той смутено отвърна очи.

— Колко време смяташ, че ще й отнеме? — попита телепортаторът.

Чайна не отговори. Никога не бъбреше, само за да се намира на приказка. Флетчър сви рамене, кимна и напъха ръце дълбоко в джобовете си. Само дето не почна да си подсвирква.

Ако си падаше по празните разговори за убиване на времето, Чайна щеше да каже на бедното момче, че тая работа с Валкирия няма да я бъде, не и след като Скълдъгъри се върнеше. Животът на момичето се въртеше около Скълдъгъри — тя беше изцяло под властта на неговия чар и такъв като Флетчър нямаше шанс.

Скълдъгъри и Валкирия бяха родени един за друг. Чайна вече го беше проумяла. Предопределено беше да се намерят, да се срещнат, да се свържат и всеки от тях да започне да влияе на живота на другия. Най-доброто, на което момчето можеше да се надява — на което всъщност всеки, срещнал Валкирия, можеше да се надява — беше да си седи на резервната скамейка и да гледа играта отстрани.

На китката й изплува татуировка с формата на полумесец и пламна ярко, сигнализирайки, че някой е навлязъл в защитения периметър, с който беше оградила фермата.

— Не мърдай от тук — нареди тя на Флетчър и закрачи през двора.

Изскочиха иззад ъгъла — агентът на Убежището на име Пенънт, следван от четирима Секачи. Агентът кимна, Секачите се хвърлиха към Чайна, тя потупа татуировките над китките си и разтвори широко ръце. Вълната от синя светлина блъсна единия от Секачите и го събори. Другите трима обаче бяха по-добре подготвени — магията на Чайна избълбука около защитените им униформи, без да ги засегне и те продължиха да тичат.

Това не е обикновен арест, осъзна Чайна, докато се гмуркаше под замахващите коси. Начинът, по който атакуваха, показваше, че Секачите са получили разрешение да убиват, а те никога не се свеняха да се възползват от подобни нареждания. Чайна сви юмруци и червените татуировки на кокалчетата й грейнаха. Тя се наведе под поредното свистящо острие и сама замахна. От удара главата на Секача се отметна, той рухна и не мръдна повече. Ударът й пресрещна втория Секач в стомаха и той се преви на земята.

Последният Секач я удари в коляното с дръжката на косата си. Чайна ахна от болка и едва успя да избегне острието, което вече я настигаше. Това в никакъв случай не беше равностойна схватка — униформата на Секача беше твърде добре защитена срещу магии.

Магьосницата се счепка със Секача, сграбчи го за ръката и дръпна ръкава му нагоре. Нейната дясна ръка се скова от напрежение, пръстите й се впиха в дланта й и активираха символа, който беше татуирала там много отдавна. После сключи пръсти около голата китка на Секача. Цялото му тяло се схвана на секундата и Чайна можеше да се закълне, че го чува как пищи почти беззвучно под шлема си. После Секачът падна, Чайна се извърна към Пенънт и в този миг агентът я застреля.

Куршумът я удари в гърдите, тя прекрачи бързо няколко пъти назад в опит да запази равновесие. Притисна длани към раната, между пръстите й заструи тъмна кръв. Краката я предадоха и тя падна сковано. Главата й се удари в земята и Чайна остана да лежи, взряна в небето.

— Ох — беше последната й дума.