Мрачни дни

25. Последният оцелял вампир

Грамадните жилищни блокове се извисяваха сред циментово бетонния пейзаж като зловещи скали в каньон, потискащи с мащаба си и ужасни в сивата си еднаквост. Построени през 60-те години, повечето от тях бяха разрушени в следващите десетилетия в опит да се пресече тежката престъпност в квартала и масовата злоупотреба и търговия с наркотици. Шест от общо седемте блока, обединени под името Балимън Флатс, бяха заличени, Шериф Стийт Флатс бяха разрушени само донякъде, а апартаментите във Фатима Меншънс бяха само преустроени. Докато стигне до проблема с Феъркорт Флатс обаче, Общинският съвет на Дъблин беше свършил парите.

Тринайсететажните блокове се състояха от множество малки апартаментчета, плътно наблъскани на всяка площадка. Наоколо нямаше трева. Нито дървета. Само едно малко магазинче, покрито с графити. Въргаляха се ръждясали колички от супермаркет и вмирисани мухлясали матраци.

Лъскавото Бентли спря до обгорените останки на някакъв автомобил и Скълдъгъри, Валкирия и Сийлън се измъкнаха навън. Скелетът включи алармата и двамата с момичето последваха вампира през един заринат с боклуци пасаж, сив като небето, което блоковете успешно закриваха. Излязоха от другата страна, пред тях се ширна мърляв циментов площад. Изкачиха стълбище, овоняно на човешки нечистотии. Наоколо нямаше жива душа.

Асансьорът беше повреден, така че се качиха пеша, от което мускулите на краката на Валкирия направо пламнаха. Скълдъгъри и Сийлън дори не се задъхаха.

Отново нито жива душа.

Стигнаха последния етаж. Всяка втора врата на площадката беше изработена от масивна неръждаема стомана с тежка брава само от външната страна. Всички прозорци, бяха препречени с метални решетки.

Сийлън заблъска с юмрук по една от металните врати и всички зачакаха. Чу се щракане на ключ от вътрешната страна и врата се открехна. Към тях погледна млада жена. Беше бледа и потна, с трескави и кървясали очи.

— Дошли сме да се срещнем с Молох — каза Сийлън и жената облиза устни, хвърли поглед зад гърба си и се измъкна ловко на площадката. Валкирия я проследи с поглед как избяга бързо, обвила ръце около тялото си, сякаш беше премръзнала.

После влезе в апартамента след момчето и скелета. Мебели липсваха. В стените се виждаха пукнатини и драскотини, дълги и дълбоки, вътрешната страна на стоманената врата също беше издраскана. Дом на вампир. Тук е вилнеел и се е борел да излезе, когато е бил заключен. В гостната имаше друга стоманена врата, водеща явно към съседния апартамент. Както Чайна беше избила стените между всички апартаменти на една площадка, за да отвори място за библиотеката си, така вампирът Молох беше разширил по същия начин жизненото си пространство, за да създаде удобства и за двата аспекта на смъртоносната си природа.

Откриха го в мебелираната част от жилището. Някога може би е бил красавец, но годините бяха превърнали чертите на лицето му от изострени в безмилостно жестоки. Косата му беше пооредяла, а очите му горяха, будни, умни. Носеше долнище на анцуг и бяла тениска, независимо от студа, беше се отпуснал на дивана с ръце, скръстени под главата. Господар на територията си.

— Подплашихте ми закуската — рече с тежък дъблински акцент. Очите му буквално изпиваха Валкирия. — Ама, гледам, сетили сте се да ми доведете по-здравословно блюдо. На масичката до тебе има спринцовка, обич моя. Триста милилитра от кръвта ти са всичко, за което те моля.

— Чудничко леговище си си спретнал — каза Скълдъгъри, пропускайки коментара покрай ушите си. — Нека да позная. Живущите в квартала осигуряват храна на тебе и себеподобните ти, а вие ги пазите от наркодилъри и дребни престъпници. Близо ли съм?

— Долавям неодобрение — отвърна Молох. — Но не е ли това по-добрият вариант от неозаптени вампири, които сноват безконтролно и убиват смъртни? Схемата позволява ние да не се хабим да ловуваме, а те да не се страхуват излишно.

— Може би някой е трябвало да разясни това на момичето, което току-що избяга от тук.

— Първият път винаги е малко страшничко — сви рамене Молох. — Но стига за мен. Дочух, че си се бил поизгубил. Според слуховете те завлекли в ада и си бил изчезнал завинаги.

— Изчезнал бях — отговори Скълдъгъри. — Но вече не съм.

Молох се подсмихна.

— Детективът скелет, дошъл ми на крака в собствената ми дневна. Представете си само. През цялото време се мъчим да крием съществуването си по всевъзможни начини. Сигурен съм, че дори не си подозирал, че обитаваме тук. И сега какво? Ще пратиш Секачите да ни разчистят ли, що ли?

— Дошли са да търсят Дъск — обади се Сийлън.

В следващия миг Молох изчезна от дивана, после и Сийлън вече не стоеше до рамото на Валкирия. Чу се удар и тя рязко се извъртя. Възрастният вампир стискаше Сийлън за гърлото и го беше приковал до стената.

— Довел си ги тук — изръмжа. — Довел си ги в дома ми, невежо пале. Би трябвало да ти откъсна главата още сега.

Скълдъгъри стоеше с ръце в джобовете, очевидно възможността за откъсване на нечия глава въобще не го притесняваше.

— Ние насила го накарахме да ни доведе — обади се Валкирия.

Молох затегна хватката си и Сийлън се замята безпомощно, но после старият вампир премисли, пусна го и се извърна към момичето.

— Валкирия Каин — рече и изтри пяната от устата си. — Преди две години ти уби неколцина мои заразени братя. Вкарала си ги в морето, както дочух.

— Аз скочих в морето — отвърна Валкирия. — Не съм виновна, че те скочиха подире ми.

— Не ме разбра, обич моя. Аз всъщност ти благодаря. Ако заразените тогава бяха оставени да завършат метаморфозата си, някой от тях рано или късно щеше да започне да безчинства из града, съответно щеше да бъде сниман с някоя охранителна камера или пък да бъде видян да върши нещо. Каквото и да било. Това щеше да бъде катастрофа за общността ни. Създаването на нови вампири е вид изкуство. Заразените трябва да се държат затворени в подходящи условия, дресирани, научени как да се държат. Те не са зомбита, за Бога. Но Дъск гледа на тях като на армия, а не като на братя.

— Пратил е четиринайсет нови вампири в Убежището снощи — намеси се Скълдъгъри.

— Сериозно?

— Не си ли чул?

— Спя до късно. Всъщност, какво изобщо ви кара да смятате, че ще ви помогна? Не всички тук сме измъчени души, на каквато се преструва Сийлън. Не работя с магьосници. А с агенти на Убежището още по-малко.

— Ти се чудиш от доста време как да си решиш проблема с Дъск. Всяка сутрин се събуждаш с надеждата, че изходът от ситуацията сам ще потропа на вратата ти. Е, ние потропахме.

Молох се замисли. Зад него Сийлън все така стоеше прав, не беше помръднал, с гръб, прилепен до стената, само очите му не се откъсваха от стария вампир, изгарящи от ярост.

Молох рязко дръпна килима и отдолу се показа скрит досега стоманен капак. Беше голям и кръгъл, изглеждаше много тежък, но вампирът го отмести без ни най-малко усилие. Валкирия и Скълдъгъри пристъпиха до ръба на дупката и надникнаха надолу в мрака.

— Там долу ги държим — обясни Молох. — Ще се изненадате като ви кажа колко много смъртни, обитаващи блоковете наоколо, искат да станат като нас. Сила, бързина, дълъг живот, не е намесена никаква магия. Само едно ухапване. Всъщност може и да не се изненадате. Бедност, безработица, никакви перспективи, никакво самоуважение — към какво друго да се стремят тези хора? Въпросът обаче е там, че да станеш вампир е същото, като да се опиташ да заемеш някоя апетитна работна позиция — има твърде голям брой кандидати за твърде малко места. Така че, когато ни дотрябват попълнения, събираме желаещите на едно място, ухапваме ги и ги пускаме тук долу в дупката. Два дни се бият помежду си. Онзи, който последен остане жив и метаморфозата му е завършила, бива допуснат в семейството.

— А останалите загиват — допълни Скълдъгъри.

— Подход, дарвинистки в своята простота, трябва да признаеш.

— Как това ще ни помогне да открием Дъск? — попита Валкирия.

— Един от нашите бъдещи братя, който е там долу в момента, не е ухапан от никой от нашата общност. Заразил го е един от вампирите на Дъск. Заразеният е видял леговището им, преди да успее да избяга и да дойде при нас. Знае къде се крият.

Момичето се намръщи.

— Как да го попитаме?

— Ще трябва да си поговориш с него лично — каза Молох и направи едно светкавично движение. Удари Скълдъгъри и го събори на пода. Сийлън прекрачи напред, но старият вампир го запрати в другия край на стаята. После сграбчи Валкирия.

— Като уби онези заразени — изръмжа, — ти ни направи услуга. Благодаря ти. Но те все пак бяха бъдещи вампири и аз не мога да позволя това твое престъпление да остане ненаказано.

Тя вдигна ръка, но вампирът вече я беше бутнал достатъчно силно и момичето изпищя и падна в дупката на пода. Извъртя се в движение, протегна ръце надолу, докато се сриваше към апартамента на долния, не, на по-долния етаж. Усети напрежение в дланите, когато подът приближи и измести въздуха точно навреме. Падането се забави и тя леко стъпи долу и веднага приклекна.

Наоколо се разливаше мътна светлина от няколко слаби крушки, виждаха се избелели тапети, прогнил килим и нищо повече. Падането беше започнало от тринайсетия етаж, беше минала през апартаментите на дванайсетия и в момента се намираше на единайсетия. Молох вече беше затворил и заключил вратата на пода над главата й. Валкирия се съсредоточи и разчете въздуха, чувствайки движенията край себе си. Не беше сама.

Отстъпи и опря гръб в стената, видя до себе си избит в тухлите отвор към съседното помещение и се плъзна през него. Напред, на отсрещната стена отново зееше отвор, трети се мержелееше още по-нататък. И тук всички апартаменти на площадката бяха свързани един с друг по някакъв груб начин, по всичко личеше, че всички оригинални врати и прозорци са старателно зазидани.

Не, помисли момичето, не всички врати са зазидани. Трябва да има поне една врата, без съмнение стоманена и заключена отвън, която позволява на последния оцелял вампир да излезе. Сега тя просто трябваше да намери тази врата.

Отляво дочу ръмжене. Почувства движение и един мъж се хвърли в светлото петно пред очите й. Валкирия измести въздуха и невидимата стена блъсна вампира, точно когато скачаше да нанесе смъртоносен удар. Момичето се извъртя и сенките от пръстена й се усукаха и блъснаха в гърдите една жена вампир, която я връхлиташе в гръб. После Валкирия хукна.

Скочи през отвора в отсрещната стена и падна право в ръцете на друг заразен. Устата му зееше, острите му зъби бяха готови да се впият в гърлото й. Тя го блъсна с чело в лицето, той изви от болка и я пусна. Момичето залитна замаяно и се спъна в нещо, което й заприлича на малка масичка. Ръката й напипа настолна лампа, стисна я и я стовари върху главата на вампира. Крушката гръмна и наоколо се възцари пълна тъмнина, но Валкирия вече се беше отскубнала и отново бягаше.

Трима заразени вече я чакаха. Тя щракна с пръсти, хвърли пламъците върху близкия диван, измести въздуха и запрати горящата мебел срещу им. Заразените отскочиха, тя отново побягна и се шмугна в тъмната кухня, премина я, препъна се през поредния избит в стената отвор и се изтърколи в спалнята на съседния апартамент.

Нещо я грабна и в следващия миг тя полетя през празното пространство. Блъсна се в стена и падна, а хвърлилият я мъж вече скачаше, готов да я докопа. Тя опита да измести въздуха, но той сграбчи китката й. Стисна я и болката накара момичето да коленичи. Другата му ръка я хвана за яката, завъртя я и я запрати пак в стената. Улучи поредния отвор, Валкирия се озова в дневна, падна върху маса, изпосъбори всички натрупани отгоре й боклуци и се извъргаля на пода.

Друг вампир я хвана. Момичето заби лакът в устата му, когато той се опита да я ухапе, отмятайки главата му, а със свободната си ръка го удари в гърлото. Той се задави и залитна назад, но тогава отгоре й се стовари нова тежест. Валкирия падна, в бузата й се заби юмрук и светът се завъртя около нея. Тя се сви на кълбо, а ударите на заразения се посипаха отгоре й, добре че ръкавите на палтото поемаха по-голямата част от силата им. Останалите заразени също бързаха към нея. Ако останеше и миг още на пода, с нея беше свършено.

Щракна с пръсти и хвърли пламък в лицето на онзи заразен, който я удряше. Той изпищя и побягна. Момичето измести въздуха и запрати тялото му към стената. После се изправи. В сумрака видя останалите заразени, които се прокрадваха към нея. Така нямаше да стане. Скълдъгъри можеше и да успее да си пробие път до вратата с бой, но тя не беше Скълдъгъри. Имаше нужда от друг план.

— Спрете! — кресна.

За огромно нейно удивление заразените замръзнаха.

— Не съм тук, за да се бия с вас — изрече Валкирия високо и ясно. — Не съм дошла да ви наранявам, нито да се състезаваме. Молох ме изпрати да си поговорим. Той иска един от вас да ми помогне. Разбирате ли?

Вампирите я гледаха така, сякаш беше най-съблазнителната храна на света, но не помръднаха от местата си. Някъде от мрака долетя ръмжене.

— Трябва да намеря Дъск. Един от неговите вампири е заразил един от вас. После го е завел в леговището им. Трябва да разбера къде се намира това леговище.

Отдясно се дочу друго ръмжене.

— Ако не ми помогнете — продължи момичето, без да откъсва очи от заразените, — всички горите. Чухте ли ме добре? На Молох не му трябват вампири, които не се подчиняват на заповедите му.

Осъзна, че почти половината от заразените вече ръмжат и започна сериозно да се съмнява в качествата на намисления план. Беше притисната с гръб към стената, заразените се бяха струпали пред нея, готови да я разкъсат в секундата, в която каже и само една погрешна дума.

— Казвам се Валкирия Каин — извика тя над колективното ръмжене. — Може и да сте чували за мен. Преди две години убих двайсет като вас, а днес нищо не ми пречи да убия още двайсет. И окото ми няма да мигне.

Ръмженето спря.

— Не съм тук заради черните ви очи, така че ще попитам само още веднъж. Кой от вас знае къде е Дъск?

Видя как заразените започват да се споглеждат, после една от тях, момиче с бръсната глава пристъпи напред. Посочи другаря си, който лежеше в безсъзнание на пода, онзи, когото Валкирия беше блъснала с изместен въздух при последната схватка.

— Той знае — рече момичето.

Раменете на Валкирия увиснаха.

— Шегуваш се.

— Разказа ни за леговището на Дъск одеве, още преди да ни хвърлят тук.

— Случайно да ви е споменал къде се намира то?

— Аз поне не съм чула.

— А някой да е чул? Този на пода споменавал ли е пред някого от вас къде е леговището на Дъск?

Никакъв отговор. Един от заразените отново започна да ръмжи.

— Къде е вратата? — попита бързо Валкирия, преди отново напълно да е изгубила вниманието на аудиторията. — Стоманената врата, през която се излиза от тук? Молох поръча да я намеря. Къде е?

Очите на заразената скинарка отново се бяха впили хищно във Валкирия, но силата на инстинкта й за лов не успя да надделее и тя кимна леко към съседния апартамент.

— Окей — каза Валкирия и се приготви. — Окей.

Първият заразен я връхлетя като куршум, но тя отстъпи, удари го с юмрук в гърба и го запрати в най-близката стена. Гологлавото момиче също нападна, Валкирия я изрита в пищяла и заби коляно в лицето й. Оплете третия заразен със сенките от пръстена и изстреля стена от мрак срещу четвъртия. Щракна с пръсти, хвърли пламъци срещу всички и пое полека към мъжа в безсъзнание на пода.

В нападението настъпи объркване, тя клекна и хвана безпомощния заразен за яката. Повдигна го, измести въздуха и го захвърли към другия ъгъл на стаята. Тялото му разблъска другите заразени като кегли.

Хукна към него. От всички страни към нея се запротягаха ръце. Въздухът наоколо й трепереше и й отваряше път. Тя стигна до падналия заразен, сграбчи го и го повлече през поредната дупка в стената. Хвърли поглед напред и зърна очертанията на стоманената врата. Сега всичко, което й оставаше да прави, беше да държи заразените на разстояние, докато Скълдъгъри изпълнеше любимия си номер — да се появи точно навреме, за да я спаси.

Припадналият заразен промърмори нещо неразбираемо.

— Ей — подвикна Валкирия в ухото му. — Молох иска да знае къде е Дъск.

Мъжът простена. Валкирия го зашлеви през лицето. Силно.

— Къде е Дъск? Къде те отведоха, след като те заразиха?

— Замък — промърмори мъжът, после една тъмна фигура се промуши през дупката в стената и се стовари върху Валкирия.

Паднаха на пода на кълбо. Момичето докопа някакъв боклук с ръката си и фрасна нападателя си по главата. Претърколи се и го възседна, нанесе един ляв прав и реши, че си е счупила ръката — така я заболя. Изправи се и го изрита.

Светлина нахлу в стаята, когато стоманената врата се отвори зад гърба й и едни ръце я сграбчиха. Изведнъж Валкирия се оказа извлечена отново в коридора пред апартамента със заразените.

— Не! — изкрещя. — Този знае къде е Дъск!

Тук коридорът беше открит към фасадата и момичето установи, че е плътно притисната към перилата от едната страна, пред погледа й изникна отсрещният блок, сивото небе и бездната от единайсет етажа под краката й. Тя се обърна, за да разкаже на Скълдъгъри за заразения, когото беше ударила твърде силно. Но мъжът, който я беше спасил, не е беше Скълдъгъри.

Дъск я вдигна високо и я захвърли далеч над перилата.