Мрачни дни

30. Следобедът на живите мъртви

— Приближават — обади се Валкирия и заотстъпва от прозореца.

Скълдъгъри измъкна пистолета от кобура и погледна Страха.

— Колко души от гостите са в момента в хотела?

— Петима — отвърна Антон. — Всичките са по стаите си на горните етажи.

— Иди им кажи да се приготвят. Който има желание да помага, е добре дошъл. Останалите да си заключат здраво вратите.

Страха кимна и изчезна по стълбите.

По прозореца вече се подпираха длани, натискаха, тропаха по стъклото. Валкирия мерна лице с оцъклени очи и нечовешко изражение. Зомбито също я видя и изръмжа. Скълдъгъри бавно махна с ръка и най-близкият шкаф с книги се плъзна встрани и препречи прозореца.

Обърнаха голямата маса странично и подпряха с нея вратата на главния вход, помислиха малко и я подсилиха с едно канапе. Хотелът нямаше заден изход, така че им остана просто да барикадират останалите прозорци на партерния етаж и да дръпнат завесите. Най-малкото така зомбитата не можеха да следят движението вътре. Страха слезе обратно по стълбите, следван от дребничка слаба жена и един оплешивяващ непознат мъж.

— Имаме двама доброволци — обяви. — Господин Джиб е елементал, а госпожица Нунцио — адепт.

— Радвам се да видя още един елементал в компанията — изкоментира Скълдъгъри. — Госпожице Нунцио, коя дисциплина от специалностите на адептите упражнявате?

— Лингвистика и етимология — отвърна жената.

Скълдъгъри замълча втрещено.

— Чужди езици значи?

Госпожица Нунцио кимна.

— Говоря всички езици от света на смъртните, съществуващи и вече изчезнали.

— Ами, ще ме прощавате — обади се Сангуайн, — как, мътните да го вземат, ще ти помогнат чуждите езици, докато опитваш да отблъснеш атаката на куп кръвожадни зомбита? Ще ги замеряш с речници или просто ще им приказваш, докато пукнат от старост?

— Господин Страх каза, че имате нужда от всякаква помощ — отговори госпожица Нунцио строго. — Фактът, че не съм посветила живота си на изучаването на дисциплина, ангажирана преимуществено с нараняването на хора, не означава, че не мога да ви бъда от полза.

— Ясно, пацифистка — простена Сангуайн.

— По-скоро реалистка, господине. Но, ако куп, както благоволихте да се изразите, кръвожадни зомбита се помъчи да ме изяде, аз ще се защитавам, уверявам ви.

— И какъв ти е планът — ще се постараеш да им преседнеш на гърлото може би?

— Сангуайн — обади се Валкирия, — млъкни. Ти си единственият тука, който не е в състояние да използва каквито и да било магически сили, така че просто не си в позиция да подценяваш онези, които все още разполагат с магия.

Американецът се вторачи в нея.

— Мразя те.

Един прозорец се пръсна на парчета. После и втори. Групата се премести в общия хол. Тук прозорците бяха два. Единият беше препречен с библиотечния шкаф, но пред втория висеше само завеса. Първото зомби вече се мъчеше да пропълзи през него. Известно време гледаха как завесата мърда като жива, после двете й половини се разделиха. Зомбито беше наполовина в стаята и вдигна поглед към жертвите си. Заръмжа и посегна, но Скълдъгъри го застреля.

— Целете се в главите — каза скелетът. — Изгарянето също върши работа, но отнема повече време. Чупете им краката, това ги забавя. Не им позволявайте да ви ухапят.

— Никога досега не съм се бил със зомбита — каза господин Джиб. — С всякакви други същества съм се бил, но със зомбита — не. Но винаги много ми се е искало да пробвам.

— Тук в хотел „Среднощ“ — промълви Антон Страха, — правим всичко, за да задоволим желанията на нашите гости.

Още две зомбита се бутаха през прозореца, Скълдъгъри застреля и тях. Сега шкафът с книгите се тресеше. Някъде в задната част на хотела се счупи трети прозорец.

— Аз ще се погрижа за това — каза Страха мрачно и излезе от хола. По вратата на главния вход също се посипаха удари.

Сангуайн вдигна една маса и я тресна в стената. Откърти единия й крак и го подхвърли на госпожица Нунцио, която го улови и го стисна с две ръце. Вторият крак отиде при господин Джиб, а третият остана при тексасеца.

Втренчена в Сангуайн, Валкирия щракна с пръсти и призова пламък в дланта си. Сангуайн промърмори нещо неразбрано и й метна последния крак от масата.

— Хайде, де! — подвикна господин Джиб на съществата отвън. — Нямаме цяла нощ на разположение.

— Не дразнете зомбитата — неодобрително се обади Скълдъгъри с тон на портиер.

Господин Джиб се разсмя и пое към прозореца.

— Тия чудесии са съвсем безопасни — рече. — Вонята им ще ни убие по-бързо, те няма нужда дори да се мъчат.

От прозореца се протегна ръка, сграбчи господин Джиб за китката и го дръпна силно напред.

— Ей, не, я почакай — успя да каже само той, последва второ дръпване и оплешивяващият магьосник изхвръкна през прозореца, преди Скълдъгъри и Валкирия да успеят да го стигнат. Не успя дори да изпищи.

— Господи божичко — рече госпожица Нунцио.

— Много ли магьосници-лингвисти свършват изядени, а? — лениво проточи Сангуайн.

Вратата на главния вход на хотела се разтвори с трясък, изблъсквайки настрани масата с канапето, и зомбитата нахълтаха.

Пистолетът на Скълдъгъри гърмеше отново и отново, и отново. Зомбитата се препъваха и падаха под изстрелите, а скелетът презареждаше, докато Валкирия го прикриваше, хвърляйки огнени кълба. Едно пламтящо зомби залитна срещу момичето, но тя го тресна по главата с крака от масата. Съществото рухна, замъчи се да се изправи, но другите зомбита го стъпкаха и довършиха.

Библиотечният шкаф също падна, госпожица Нунцио застана до прозореца и заработи с крака от масата, отблъсквайки навалицата, която се опитваше да се промъкне през счупеното стъкло. Едно зомби подмина Скълдъгъри и Валкирия и налетя на Сангуайн. Американецът изпсува и изпусна крака от масата, а създанието го блъсна и го прикова до стената. Ударите на Сангуайн, макар и много тежки, не постигаха ефект, после дланта на Били Рей се сключи около гърлото на зомбито и стисна с всички сили, мъчейки се да държи далеч гладните челюсти. Американецът се изви рязко, но мъртвият натисна още по-силно и, увлечен от инерцията, се заби право в стената. От удара и от магическата сила на Сангуайн в тухлите зейна дупка и главата на зомбито буквално хлътна вътре, а зидарията веднага отново си върна формата и го притисна. Били Рей се измъкна странично и остави обърканото зомби да се пули, хванато в капан.

Куршумите на Скълдъгъри свършиха. Скелетът хвърли револвера, изви внезапно ръце и насочи дланите си една срещу друга. Въздухът се затвори като бетон около най-близкото зомби, то застина на място и тихо загъргори, а после Скълдъгъри рязко раздалечи ръце и главата на съществото отхвръкна, откъсната от тялото.

Валкирия проби дупка в гърдите на друго зомби със сенките от пръстена си. То обаче продължи да се люшка напред, момичето се гмурна под замаха му, насочи отново сенките към него и силно завъртя ръка. Мракът отряза гладко крака на зомбито, то залитна и се препъна. Валкирия подхвърли леко крака от масата в дланите си, претегли го и тресна следващото зомби по главата. То рухна върху еднокракото и при падането събори трето. Създанията определено не се отличаваха с бърза мисъл.

После едно грамадно зомби връхлетя момичето и притисна ръцете й до тялото. Устата му опря до рамото й в старанието си да я ухапе. Кракът от масата падна от пръстите на Валкирия, зомбито я повдигна от земята и я понесе нанякъде. Блъсна я в стената до вратата към кухнята и се опита да отхапе парче месо от лицето й. Момичето изведнъж раздалечи ръце и от изненада зомбито отпусна хватката си и изпусна плячката си на пода. После застена жално и разочаровано, а Валкирия измести въздуха и го отблъсна надалеч.

Изправи се на крака и в този миг върху й връхлетя тялото на Сангуайн. Двамата се изтърколиха на камара на кухненския под, а зомбито, захвърлило американеца, ги последва с клатушкане.

Валкирия първа скочи на крака. Сграбчи един грамаден сатър от плота и го хвърли по съществото. Острието се удари странично в главата на зомбито и отскочи. Момичето хвърли още един нож и улучи отново, този път с дръжката. Сангуайн се изправи, нагласи разкривилите се тъмни очила на лицето си и се заоглежда да види къде е изпуснал бръснача си. Омагьосаното острие проблесна на пода, а едно зомби тъкмо посягаше към него. Американецът извика раздразнено и се хвърли към оръжието си, но зомбито докопа сакото му.

Валкирия обаче издебна съществото отзад и го цапардоса в сгъвката на коляното с един тиган. Зомбито падна и Сангуайн отблъсна ръката, която го държеше, стисна я за китката и заедно със своята ръка я заби в стената. Ръката на зомбито потъна сред тухлите, американецът измъкна леко дланта си, стената се сключи обратно след движението му и притисна безвъзвратно китката на мъртвия.

Валкирия и Били Рей отстъпиха едновременно назад, достатъчно далеч от съществото, спогледаха се, а в очите им се четеше само възхищение от уменията и ловкостта на другия. Но беше необходим само миг и възхищението се изпари.

Сангуайн замахна, Валкирия се мушна под ръката му и заби рамо в корема му. Мъжът изохка тежко и падна назад, но успя да я стисне за палтото и я повлече със себе си на пода. Момичето се претърколи и се блъсна в стената, Сангуайн се наведе за бръснача, но само с едно леко движение Валкирия запрати оръжието далеч от ръката му. Били Рей изръмжа и я ритна, както беше паднала, но тя не се даде, а сграбчи крака му, преметна своя крак около неговия и натисна коляното му. Сангуайн извика и падна. Валкирия скочи и посегна да го настъпи, но сега пък той я хвана за глезена и я събори отново.

Тя се преметна и веднага пак се изправи, но Сангуайн също беше станал и я връхлетя. Валкирия опита да му подложи тялото си и да го преметне през рамото си, но американецът беше твърде едър и тежък. Момичето се обърна с лице към него и в този момент пръстите му стиснаха гърлото й. Тя рязко замахна с лакът нагоре между ръцете му и го удари в брадичката. Били Рей зяпна, главата му се отметна назад, хватката му се охлаби. Валкирия заби маса сгъстени сенки в гърдите му и той залитна назад. Удари се в стената и се свлече на пода. Плененото сред тухлите зомби посегна към него, но не можа да го достигне и застена отново.

Валкирия чу как госпожица Нунцио започна да пищи и изхвърча от кухнята.