Мрачни дни

22. Човекът, който уби Ерсън Вангард

Валкирия и Флетчър се появиха пред библиотеката на Чайна. Беше късно и наоколо нямаше жива душа. Флетчър не каза нито дума, докато крачеха към апартамента и Валкирия знаеше, че момчето мисли за пренебрежителното отношение на Скълдъгъри към него. Флетчър не говореше много за родителите си. Момичето знаеше, че майка му е починала, а пък баща си — телепортаторът споменаваше още по-рядко. Дали по тази причина не беше така несигурен и потиснат от поведението на Скълдъгъри? Дали Флетчър не криеше дълбоката си тайна нужда от одобрение от страна на авторитетна бащинска фигура?

Прекосиха коридора и Валкирия почука на вратата на апартамента. Чайна се обади отвътре и ги подкани да влизат. Момичето се обърна към Флетчър:

— Ти остани тук — каза.

Той се навъси.

— Защо?

— Защото Чайна сигурно е още слаба след раняването и няма нужда и двамата да й висим на главата. Освен това всеки път, когато се доближиш до нея, започваш да се лигавиш като последен глупак.

— Не всеки път.

— Оставаш тук.

— Мисля, че ме бъркаш с куче.

— Тук, казах.

Изражението на Флетчър беше изключително раздразнено, но Валкирия му обърна гръб, влезе в библиотеката и затвори вратата зад себе си.

Чайна излезе от спалнята си и Валкирия зяпна от удивление. Магьосницата изглеждаше ужасно — твърде бледа, с черни кръгове около очите. Движеше се сковано, облечена в дълга копринена роба, препасана хлабаво през кръста. Беше все така красива, неестествено красива, но болна. Валкирия за първи път виждаше Чайна в момент на слабост и просто не знаеше какво да каже.

— Мълчанието ти е достатъчно красноречиво — рече Чайна и безкръвните й устни се извиха в лека усмивка.

— Извинявай.

— Глупости — магьосницата потъна в едно от креслата с болезнена въздишка. — Седни, Валкирия. Реакцията ти е направо ободрителна. Повечето хора се стараят да ме гледат в очите и да бъбрят, сякаш всичко си е както обикновено. Разказвай сега, значи бяхте в Убежището?

Валкирия също седна.

— Да.

— Имало е нападение, както разбирам. Вампири.

— Добрите новини идват бързо. Водил ги е Дъск.

— Пак той.

— Откраднал е Механизма на опустошението.

— Мислех, че са го дезактивирали.

— Дезактивирали са го, но това не ни помага да разберем за какво му е притрябвал на Дъск, че да го краде.

Чайна се размърда болезнено и се намръщи.

Валкирия се поколеба:

— Ти… добре ли си?

— Ще оживея. Така става, когато изразходваш цялата си сила, за да се справиш с една огнестрелна рана. Грозна работа. Би трябвало утре вече да съм си възвърнала формата.

— Би трябвало?

Чайна махна с нежната си ръка.

— Твърде много се тревожиш за хора, които са ти безразлични.

Очите на Валкирия се разтвориха широко и Чайна видя това.

— О, извинявай — каза магьосницата. — Не исках да прозвучи толкова безсърдечно. Просто смятам, че има други, които заслужават съчувствието ти повече от мен. Флетчър например. Това момче все се забърква в неприятности. Как е той, между другото?

— Ами добре е, мисля. Отвън в коридора е.

— Божичко, как само си го дресирала!

— Чайна, ти мислиш ли, че не те харесвам?

Чайна се усмихна нежно.

— Не, мила, уверена съм, че ме харесваш. Няма причина за това, но ти ме харесваш и аз го знам със сигурност. Имаш такова голямо сърце. Не ти правя комплимент. Това си е просто слабост на характера ти.

— Ще се постарая да се поправя.

— Да, моля те, опитай.

— Сангуайн се е върнал. Откраднал е един Капан за души от Храма на некромантите и се е съюзил с Дъск.

— Е, това вече е интересно, но се боя, че за Дъск нищо не мога да ти кажа. Разследването ми около Сангуайн обаче най-после се увенча с успех. Какво знаеш за убийството на Ерсън Вангард по време на войната с Меволент?

— Знам само, че Вангард е бил пацифист, убит по поръчка, а убиецът му излезе от затвора преди няколко дни.

— Непосредствено преди смъртта на Вангард идеите му за мир срещаха подкрепа и от двете страни на фронтовата линия. Аз лично винаги съм презирала този човек, но както разбираш, тогава бях поддръжница на Меволент, а Меволент не одобряваше опитите на Вангард да прокара мирните си теории. Подозираше, че миротворецът работи за Еакан Мериторий и че целта му е да подкопае бойния дух на армиите на злото и те сами да достигнат до мисълта, че едва ли са готови с лека ръка да дадат живота си за своя господар. Основателно подозрение, смятам, ще се съгласиш.

— Затова Меволент изпратил Клемънт Скарабей да убие Вангард.

— Когато стана убийството, аз вече бях обърнала гръб на Безликите, но, да, доколкото знам, на Скарабей е било поръчано да реши проблема. Стрела с отровен връх улучи Вангард, докато държеше реч пред поддръжниците си. Стана толкова бързо, че никой не успя да реагира. Вангард умря за секунди. Тълпата — не забравяй, че всички в нея бяха до един магьосници — наводни района и търсеше убиеца под дърво и камък, но от Скарабей нямаше и следа. Скълдъгъри го намери няколко дни по-късно и го арестува с помощта на Гилд.

Валкирия се смръщи.

— Гилд?

— Гилд беше един от най-доверените хора на Мериторий. Отговаряше за няколко отдела в Убежището и в задълженията му влизаше и контролът на детективите.

— Не знаех, че Скълдъгъри и Гилд са били приятели.

— О, никакви приятели не бяха — усмихна се Чайна. — Мразеха се още от самото начало по причини, в които няма да се задълбочавам. Но работеха заедно, когато се налагаше.

— Значи са арестували Скарабей и са го пратили в американски затвор. Къде в тази картинка се вписва Сангуайн?

— Дълго време ми отне, докато се добера точно до това късче информация, така че, надявам се, оценяваш каква жертва би било от моя страна да го споделя безплатно.

— Няма да е безплатно — отвърна Валкирия. — Ще имаш вечната ми благодарност.

— Ясно, безплатно ще бъде, то се е видяло — въздъхна Чайна. — Скарабей има син, Валкирия. Ако се опитваш да разбереш кой дърпа конците на Сангуайн, бих те посъветвала баща му да бъде първи в списъка ти от заподозрени.

— Скарабей е баща на Сангуайн? — Валкирия стана на крака. — Това е… Супер важно е!

— Така си е.

— Чайна, много извинявай, но трябва да тръгвам. Ако ми се отвори малко свободно време, ще мина пак да те видя как си.

— По това време утре ще съм си възвърнала обичайното самоуверено Аз. Но оценявам загрижеността ти, нищо че е само от куртоазия. Разбира се, аз на твое място…

— Знам — усмихна се Валкирия. — Ти би направила същото за мен.

Едната вежда на Чайна се изви високо.

— Моля? Да ти приличам на човек, който прави визити по домовете? Вече можеш да ме оставиш сама.

— Благодаря ти, Чайна — каза Валкирия и се обърна да си върви. — О, и още нещо. Фасадната татуировка на Гастли е страхотна!

Чайна се усмихна.

— Той я харесва, забелязах. Отне ми доста време да постигна ефекта, но резултатът си заслужава.

— Определено — и Валкирия хукна по коридора.

— Е? — попита сърдито Флетчър.

— Имаме пробив — каза момичето, целият яд изчезна от лицето на телепортатора и двамата се хванаха за ръце.

В следващия миг бяха в шивачницата на Гастли. Беше тъмно, така че запалиха лампите и зачакаха да се появят Скълдъгъри и останалите. Валкирия скръсти ръце и се втренчи във Флетчър.

— Какво? — попита той престорено невинно.

— Много ти се ще да го кажеш.

— Не знам за какво говориш.

— Другите още не са се върнали от Убежището. Ние с тебе вече бяхме у Чайна, открихме важна информация и стигнахме тук първи. Кажи си го.

— Извинявай, Валкирия, просто не мога да разбера какво искаш да кажа.

Тя чакаше мълчаливо.

— Все пак… — започна телепортаторът.

— Ето на.

— Очевидно е, че телепортацията е най-добрата магическа сила, която някой може да притежава и всички вие трябва да сте супер доволни, че съм на ваша страна. Просто не разбирам, защо му е на някого да използва автомобили? От някаква гордост ли? Или пък Скълдъгъри просто не иска да признае колко съм полезен за каузата? Смятам, че не ме оценявате по достойнство, това е всичко.

— Така.

— Много добре си се справяхме и без скелета.

— Изобщо не е вярно.

— А, бе, справяхме си се. Не бяхме някаква катастрофа. Никой не беше убит.

— Няколко души бяха убити.

— Никой от нас, искам да кажа — довърши Флетчър уморено.

— Има ли още нещо, от което искаш да се оплачеш, преди Скълдъгъри да се върне?

Флетчър се засмя.

— Какво, сериозно ли мислиш, че ме е страх от него? Не ме е страх от него, изобщо даже. Но тъй като така и така повдигаш въпроса, да, има още нещо, от което искам да се оплача. По-голям от теб съм. Аз трябва да ти нареждам какво да правиш, не ти на мен.

— А така ли било? Е, няма да го бъде.

— Имам повече опит.

— В гелосване на коса вероятно.

— Защо всички имате проблем с косата ми? Косата ми е супер!

Той продължи да бъбри за косата си, докато Валкирия не му каза да млъкне. След няколко минути се появиха Скълдъгъри и останалите и момичето им разправи какво е научила от Чайна.

— Не може да е съвпадение — съгласи се скелетът. — Добре тогава. Това означава, че вече знаем кой е големият шеф. Освобождават Скарабей от затвора, той се събира с болното си отроче-психопат, следват сърцераздирателни прегръдки и сълзи, после двамата наемат Дъск, може би и Рем Крукс, както и всеки друг, който има зъб на магьосническото общество.

— Какво всъщност иска Скарабей? — попита Танит, докато любовно почистваше меча си.

— Допускам, че е отмъщение — отвърна Скълдъгъри.

— За какво? Той е извършил престъпление и е бил наказан за него. Ако е човек, който приема нещата лично, то не е трябвало изобщо да убива Вангард.

— А! — каза Скълдъгъри. — Ето каква е работата. Виждате ли, аз лично не смятам, че той е убил Вангард. Подозирам това от доста време.

Гастли се вторачи в детектива.

— Но… ти беше този, който арестува Скарабей.

— Защото всички улики сочеха към него — кимна Скълдъгъри. — Чак по-късно заподозрях, че въпросните улики ни се навряха в ръцете съмнително лесно.

— Скарабей е бил натопен? — попита Валкирия. — Значи е невинен?

— Не напълно невинен. Всъщност той няма нищо общо с онова, което наричаме „невинен“. Не забравяй, че той действително беше най-довереният наемен убиец на Меволент. Но що се отнася до конкретното престъпление, да, според мен е невинен.

— Да разбирам ли, че имаш теория кой е истинският виновник?

— Естествено, че имам.

— Е, кой е натопил Скарабей? Кой е убил Вагрант?

Скълдъгъри се поколеба.

— Всъщност съм преизпълнен с ужасното чувство, че ние сами убихме Вагрант.