Мрачни дни

27. Когато Кенспекъл срещна Скарабей

Скарабей постави Механизма на опустошението на работната маса пред очите на Кенспекъл Граус. За смъртоносно оръжие с такава поразяваща мощ предметът беше сравнително малък, по форма напомняше пясъчен часовник, изработен от камък, не по-голям от дланта на Скарабей. В каменната рамка се очертаваха две стъкленици, пълни до половината с неподвижна зелена течност. Професор Граус заговори напрегнато:

— И какво очаквате да направя с това чудо?

— Искам да го поправиш, така че да заработи — отвърна Скарабей.

— За да го използваш и да убиеш с него хиляди невинни хора? Няма да стане.

— Професоре, нямам намерение да губя нито моето, нито твоето време. Няма и да ти обяснявам, че бях натопен за престъпление, което не съм извършил и бях хвърлен несправедливо в затвора за дълги, дълги години. Няма да описвам сърцераздирателно как, затворен в килията, гледах младостта ми да отминава безвъзвратно. Няма да описвам и гнева, в който единственото ми желание беше да видя враговете си да страдат. Няма да те занимавам с нищо от гореизброеното.

— Не думай — отвърна професорът. — Досега май точно това правиш.

— Ти би умрял, преди да се съгласиш да ми помогнеш, професоре, отлично знам това. Но пак ти притежаваш уменията, таланта и познанията, от които имам нужда, и единственото, което те спира да направиш това, за което те моля, си… ти самият.

— И планът ти е…?

— Простичък. Ако не си смениш мнението, аз ще го сменя вместо теб.