Мрачни дни

23. Крукс

Рем Крукс спеше и сънуваше богове без лица и обезглавени малки момичета. Сънуваше как бяга из гигантска гора от мъртви дървета, пълна с пищящи същества, които го преследват. Видя в съня си неща, които разпозна като части от предишния си живот. Тези неща го подминаваха, той ги изпращаше с поглед и изобщо не съжаляваше за тях.

Събуди се.

Беше казал на Дъск как да преодолее защитите на Убежището и къде да отиде, за да намери онова, което трябваше да бъде откраднато. Вампирът вече се беше върнал от атаката, мисията беше изпълнена успешно, а Крукс не чувстваше и сянка от угризение на съвестта. Негови доскорошни колеги и приятели бяха убити, но на него нему пукаше. Те бяха езичници, безбожници, врагове на Безликите.

Клемънт Скарабей също беше безбожник, но полезен безбожник. Той служеше на каузата. Крукс гледаше на Скарабей и на неговия малък Клуб на отмъстителите като на средство за постигане на собствените си цели. След като другите членове на Клуба станеха излишни, би могъл да ги изостави или просто да ги убие, в зависимост кой от двата варианта се окажеше по-лесен съобразно обстоятелствата. Засега обаче, Крукс желаеше гибелта на Убежището толкова, колкото я желаеше и Скарабей и бившият детектив се задоволяваше да помага в общите планове на Клуба.

Трябваше да бъде търпелив. Да чака. Часът му щеше да удари. В края на краищата, това момиченце беше убило двама от Мрачните богове. Трябваше да си плати за това и за наследството, което течеше във вените й.

Крукс добре знаеше легендата. Безликите управлявали света, докато Древните, първите магьосници, не конструирали Скиптъра и не ги прогони. След ликвидирането на Безликите, Древните — по природа жалки насекоми — започнали да враждуват помежду си, избили се взаимно, докато останал жив само един от тях. Валкирия Каин беше негова потомка.

И сега беше дошло времето да плати за престъпленията на предците си.