Магьосническа ярост

34

— Трябва да слезем.

Сарафина се претърколи лениво в леглото и се загледа в Тео.

Сборището правеше парти, за да отпразнува поражението на Дъскоф и Атрика. Въпреки че явно основната цел на партито беше някакво мистериозно съобщение.

Празненството дойде след двадесетте и девет дни на траур. По един ден за всеки убит магьосник — двадесет и двама магьосници бяха загинали. Допълнителните седем дни бяха официалния траурен период на Сборището за тридесет и двамата, които бяха изгубили магията си в битката.

През последния месец Сборището беше мрачно място, докато всички оплакваха и възстановяваха това, което беше толкова лошо повредено, както физически, така и не само.

Откакто Сарафина прие предложението на Тео, той се пренесе в нейния апартамент и се помири с Мария. Както поиска тя, той задържа апартамента си — здрава връзка със Сборището — и те прекараха предните няколко нощи там.

— Не знам. Предпочитам да остана в леглото с теб. — Тя го целуна по гърдите.

Сарафина имаше да направи свое съобщение, но мисълта за него караше пеперудите в стомаха й да запърхат, затова тя отпрати тази мисъл на далеч за момент.

— Имаме остатъка от живота си да прекараме заедно в леглото, скъпа. — Той се засмя тихо. — Наистина го очаквам с нетърпение.

Тя се протегна, наслаждавайки се на задоволената отпуснатост и болезнеността, идваща от това, че беше правила любов. Имаше някои видове болка, които бяха по-скоро удоволствие.

— Какво да облека?

Той смъкна чаршафа от нея, разкривайки голите й гърди и корем. Разгорещеният му поглед задържа нейния за момент, познатата похот направи очите му дори по-тъмни. Наведе глава и засмука едното й зърно в устата си, после другото, отделяйки време и на двете.

Беше странно каква директна връзка имаше между гърдите и сърцевината й, когато Тео я докосваше.

— Бих предпочел да не обличаш нищо, но предполагам, че трябва да слезеш с рокля — промърмори той.

— Рокля — отговори задъхано, както Тео толкова често я караше. — Мисля, че мога да го уредя.

Той се претърколи от леглото и стана. Сарафина седна, любувайки се на голотата му — дълги, силни крака и гръб, и най-перфектното мъжко дупе, което някога бе виждала.

Той погледна през прозореца към притъмняващия здрач. Напоследък не им се налагаше да се тревожат, че Бей ще се появи при тях, или че Стефан ще ги заплашва, така можеха да направят егоцентрични и абсолютно прелестни неща, като да прекарат целия ден в леглото. Точно това правеха.

— Предполагам, че трябва да се приготвим — каза тя.

— Купонът скоро ще започне. — Тео протегна ръка и я изправи на крака. Повдигна вежда. — Душ?

Тя се усмихна.

— Ако ти си вътре, разбира се.

След като се изкъпаха и… направиха и други неща, Сарафина облече светлосива рокля с тънки презрамки и подходящ чифт гълъбово сиви токчета. Добави перлен наниз и перлени обици, после направи косата си на падащи буйни къдрици и сложи грим.

Довърши червилото си и излезе от банята. Тео спря насред крачката си и зяпна.

— Уау.

— Благодаря. — Тя се усмихна. — Ти също не изглеждаш зле.

Той носеше тъмносиво сако и черни панталони. Косата му, все още леко влажна, падаше по раменете му, а татуировките му се подаваха изпод яката на ризата му. Протегна ръка.

— Тръгваме ли?

Тя кимна и пое ръката му.

Гросет лежеше на дивана. Когато влязоха в стаята, той вдигна глава и размаха опашка. След като го потупаха по главата и му обещаха разходка по-късно, те го оставиха в апартамента.

По пътя надолу към балната зала, те се натъкнаха на Мира и Джак. Мира носеше красива червена рокля, а Джак беше целият в черно. Двамата буквално тичаха надолу.

Адам и Клеър се появиха иззад ъгъла, едновременно със Сарафина и Тео.

— Хей, закъде сте се разбързали? — попита Адам. — Сигурен съм, че Томас е поръчал достатъчно алкохол за да има цяла нощ. Не е нужно да бързате.

Джак извика през рамо.

— Обадиха се да ни кажат, че Хелън се е върнала с Ева!

Те побързаха да изчезнат от погледите им.

Това обясняваше нещата. Не бяха виждали дъщеря си от два месеца. Бяха изчакали да си я върнат обратно, в случай че вещерите криеха нещо друго в ръкава си.

Сега семейството никога нямаше да се раздели отново. Джак и Мира никога нямаше да се тревожат, че тяхната малка дъщеря и много необикновена въздушна магьосница ще бъде отвлечена или използвана в дааемански кръг.

Бяха в безопасност.

Тео, Сарафина, Адам и Клеър стигнаха балната зала точно навреме, за да видят семейната среща.

Ева запристъпва от ръцете на Хелън към тези на майка си, огромна усмивка грееше на ангелското й лице, тъмни къдрици се усукваха около пухкавите й бузки. Мира я грабна и я прегърна, очите й бяха затворени, а сълзите потекоха по лицето й, докато я люлееше напред-назад и шептеше отново и отново колко много й е липсвала. Джак уви ръцете си около двете и сгуши носа си в косата на Ева.

Сарафина избърса една сълза, проронена от трогателната сцена на повторното семейно събиране.

Навсякъде около тях стояха магьосници от Сборището, всички говореха и се смееха. Сервитьори и сервитьорки обикаляха с аперитиви и чаши с шампанско и други напитки.

Тео уви ръце около нея.

— Добре ли си?

— Просто съм щастлива и нетърпелива, и ме тресат хормони.

— Хормони?

Тя се обърна към него и го погледна в очите.

— Някога ми каза, че се надяваш да имаш деца един ден, след като цялата бъркотия с вещерите се оправи.

— Да — бавно каза той, изражението му премина през проясняване — смайване — осъзнаване. — Искам да имам някой ден.

— Това е добър отговор. — Изпусна дъха, който без да забележи беше задържала. — Какво ще кажеш за след двеста седемдесет и девет дни, плюс-минус?

— За какво говориш, Сарафина? — От тона на гласа му личеше, че бе разбрал, но все още не го беше осъзнал.

Пеперудите запърхаха в стомаха й от реакцията му.

Тео я погледна, лицето му стана безизразно, а после пребледня. Секунда по-късно се усмихна и извика, вдигайки я и завъртайки я наоколо. Остави я да стъпи на пода и я целуна.

— Най-накрая добри новини.

— Не мога да ти опиша как ми олекна, че мислиш така.

Той сложи ръката си на корема й.

— Сарафина, ти вече ми даде любов, надежда и радост. Сега ми даваш дори повече. Разбира се, че се радвам. — Той я придърпа срещу гърдите си и отново я целуна. — Обичам те — прошепна той срещу устните й.

— Хей, какво става? — попита Адам близо до тях. Клеър ги гледаше с любопитство.

Тео отговори преди тя да може да каже и дума.

— Ще ставам баща.

Адам се усмихна.

— Това е най-прекрасната новина, която чух през целия ден. Един ден Клеър и аз също смятаме да имаме деца. Само че смятаме да си осиновим. Има малки магьосници на елементите някъде там, хванати в не-магическата система за приемна грижа. Ще…

Сарафина се откъсна от Тео и се хвърли в ръцете на Адам.

— Деца като мен — прошепна тя дрезгаво, отново на ръба на сълзите.

Адам се засмя.

— Да.

Тя се откъсна от Адам и прегърна и Клеър.

— Това е просто толкова, толкова… страхотно — тя завърши глуповато, загубвайки всякакви думи, с които да изрази чувствата си. Погледна към Тео. — Може би и ние можем да направим това.

Тео отново пребледня, после се подсмихна.

— Да, може би. Ъм, нека първо се справим с това, което е на път.

— Мисля, че Тео все още е в шок — каза Клеър, ухилвайки се.

— Говорейки за деца, чухте ли новината за Томас и Изабел? — попита Адам.

— Не — отвърна Клеър с усмивка. — Шегуваш се, нали? И те ли очакват дете?

— Не, още не. Но Мика се занимава с някаква земна магия. Намерил е заклинание, което може да помогне при магьосническото безплодие. Може нещо да излезе от това. — Адам повдигна рамене.

— Уау — отвърна Сарафина. — Мика е гениален.

Адам кимна.

— Такъв е. Използва някои от дааеманските заклинания, които взе от книгата, дадена му от Сиари, когато дойде на Юдай с мен и Клеър. — Той спря, поглеждайки Мика през стаята. — Загубата на магията му е просто брутална.

— Да, как е успял да приготви земната магия?

— Той може да приготви много от нея и да я изследва цялата. Просто някой друг трябва да я съхранява и да борави с магиите и заклинанията. Всъщност той използва магически сурогат.

Сарафина погледна Мика. Той разговаряше с Томас.

— Изглежда се справя добре с това.

Клеър погледна в посоката на Мика.

— Първата му любов е проучването. Мисля, че ще се оправи. Просто се нуждае от някой толкова шантав, колкото е и той, за да тества заклинанията му. Постоянен изследовател и партньор в тестването. — Тя погледна многозначително една висока, привлекателна земна магьосница с кафява коса, която пиеше вино в другия край на стаята.

— О, тя е много хубава — отвърна Сарафина. — Намеси ли се, Клеър?

Тя притисна палеца и показалеца си.

— Само малко. Мисля, че Емили и Мика ще се разбират добре. Тя е точно толкова заинтересована от историята и магическата теория, колкото е и той. Мика просто се нуждае от малко… побутване, това е всичко. — Клеър се ухили. — Те ще работят в много тясно сътрудничество в бъдеще. Още повече че Емили винаги си е падала по Мика. Мика просто никога преди не го е забелязвал. Той е толкова разсеян към всичко, освен към работата си.

Сарафина наблюдаваше как Мика погледна към Емили в другия край на стаята, после погледна отново и се вторачи в нея.

Аха. Магията се създаваше.

— Той не е разсеян вече — промърмори Сарафина, повдигна вежда и отпи глътка от сладкия си чай.

Клеър се засмя.

— Не. Семето е засадено. Сега няма какво да направи, освен да разцъфне.

— Браво на Мика. — Сарафина въздъхна. — Всички тези добри новини, след толкова много лоши, направо е затрогващо. Скоро ще създадем цяло едно ново поколение от магьосници.

— Бъдещето на Сборището е светло — отвърна Тео. Придърпа я към себе си. — Като нашето.

— Добре — каза Томас високо. — Почти е време за съобщението.

Всички глави в залата се завъртяха към Томас и разговорите затихнаха. Сарафина усети, че се досеща, че съобщението ще бъде за бърникането на Мика в плодовитостта. Но когато огромният екран се спусна от тавана, Сарафина осъзна, че може би не това смятаха да съобщят все пак.

— На вашето внимание — съобщи Томас на притихналата тълпа. Той се усмихна развълнувано, а Изабел и Мика от двете му страни, също се усмихнаха. — Мисля, че това ще ви хареса. — Натисна копчето на дистанционното и задържа.

Вечерните новини се включиха.

И в бизнес новините тази вечер, милионерът Томас Монахан закупи контролния пакет в Дъскоф Интернешънъл. Дъскоф Интернешънъл беше в новините напоследък, заради мистериозното изчезване на известния изпълнителен директор Стефан Фошо. Фошо пое компанията публично едва миналата пролет. Полицията активно разследва изчезването му. Но може би сега лутащата се компания е намерила нов човек, да помогне при управлението й.

Видеото премина на усмихващия се Томас.

Сега, когато пряко заинтересован от бъдещето на Дъскоф Интернешънъл, възнамерявам да участвам активно в оформянето на бъдещето на компанията.

В другите новини…

Всички в залата заръкопляскаха.

Видеото спря и екранът се прибра обратно. Всички около тях заръкопляскаха и се развеселиха. Томас усмири развълнуваната мърмореща тълпа още веднъж и вдигна чашата си.

— За бъдещето на Сборището. — Той спря. — За нас!

Всички вдигнаха чашите си и повториха тоста си.

Магията трепна и лумна навсякъде около тях, пукането и искренето на всичките четири елемента в хармония и близост, възходи и падения, смесвайки се и усуквайки се отново. Насочиха се нагоре и нагоре към тавана на балната зала и отвъд — комбиниран образ на настоящото състояние на ума и чувствата на Сборището.

Безгрижие и радост изпълниха Сарафина. Усмихвайки се, тя се протегна и хвана ръката на Тео в своята. Огън искреше от гърдите на Сарафина и се виеше надолу, за да се увие около ръцете и китките им в безобидни езици красив син огън.

Тео погледна надолу към нея с любов, осветяваща тъмните му очи, вместо студа, който ги изпълваше първия път, когато се срещнаха. Наведе глава и улови устните й със своите.

— Толкова си красива, Сарафина — прошепна срещу устните й.

Тя погледна към роклята си.

— Благодаря. Нова е.

Наклони лицето й към своето.

— Нямах предвид роклята. Дори не я забелязах. Ти си просто красива, където и да е. Отвътре и отвън. Всеки сантиметър от тялото и душата ти.

Тя наклони глава леко на една страна и се усмихна.

— Тео, това ти ли си? От къде дойде поезията?

Отне му един дълъг момент да отговори.

— Идва от теб, Сарафина. — Целуна я. — Ти ми даде всичко.