Магьосническа ярост

11

Тя изпусна дъха си в прилив на изненада и мъничко страх. Трябваше бързо да си напомни, че има доверие в Тео и че той не иска да й навреди.

Тео прикова ръцете си от двете страни на тялото й и наведе глава, топлия му дъх дразнеше фините косъмчета по краищата на лицето й. Цялото й тяло настръхна.

— Последното нещо, което искам да правя с теб е да говоря, Сарафина.

Тео премести ръката си от кръста й, бавно надолу към долната част на стомаха й, оставяйки я там.

Мускулите на стомаха й се стегнаха и тя затаи дъх.

— Не знаех, че те привличам — прошепна тя. — Ти не ми даде никаква причина да мисля така.

— Ще ти дам причина сега. — Гласът му беше нисък и мелодичен по един суров и мъжествен начин. Говореше в непосредствена близост до ухото й, изпращайки тръпки по тялото й.

Дишането й се учести. Да, той й даваше причина сега, достатъчно причини. Толкова много, че предизвикваше в главата й световъртеж.

Ръката му се спусна малко надолу, играейки си с копчето на дънките й.

— И ако не мога да си тръгна точно сега, ще ти дам още по-голяма причина.

Гласът му беше нисък като кадифено мъркане. Сарафина затвори очи, докато се бореше с желанието да се пресегне и да го докосне. Вагината й реагира на думите му, така все едно бяха в любовна игра — ставаше все по-влажна и напрегната в очакване на докосването му. Зърната й се стегнаха и най-малкото отъркване на плата на ризката й в тях, изпращаше вълни на удоволствие в нея. Тя потрепери леко, искайки повече от него.

Тео направи всичко това с нея само с гласа си.

Сарафина бе искала и копняла за много мъже в живота си, но не беше сигурна дали някога е искала някого толкова, колкото искаше Тео сега. Според собствените му думи, той се контролираше, но какъв ли би бил, ако целият му самоконтрол се отприщеше?

Топлият му дъх, успокояващо минаваше по кожата й близо до ключицата, а устните му едва докосваха извивката между рамото и врата й, карайки я да трепери.

— Понякога, докато те гледам, — промърмори той, — се чудя как искаш да бъдеш докосвана. Чудя се къде са най-чувствителните места и кои части от тялото ти те карат да въздишаш и стенеш, когато те погалят и целунат.

Видения на неговите големи ръце, галещи голото й тяло, обсебиха ума й. Тя си представяше как голите му гърди се отъркват в нейните, а коляното му разделя бедрата й…

Сарафина се опита да се протегне и да го докосне, но той улови китките й и ги прикова към стената от двете страни на главата й, а тялото му се притисна срещу нейното и я задържа.

Гласът на Тео се снижи до шепот.

— След това се питам какво ще е усещането, когато те чукам. Дали ти харесва бързо и енергично или бавно и леко. Чудя се какъв звук издаваш, когато свършваш.

Мммм…

Сарафина сви юмруци и ги насочи срещу непреклонната му хватка, не можейки да намери адекватен отговор. Тео беше преминал от студенина до изгарящ огън за половин секунда, а тя не възприемаше толкова бързо. Той пусна китките й и тя вдигна глава, срещайки погледа му. Объркване и желание воюваха за надмощие в нея и тя нямаше представа как да реагира на този развой на събитията.

Челюстта на Тео беше стегната. Всичко което правеше, бе да гледа надолу към нея, взирайки се в устните. След дълго мълчание, той наведе глава и ги вкуси. Беше толкова нежен, в противоречие с начина, по който действаше преди. Сарафина затвори очи и се разтопи, а коленете й омекнаха. Пръстите й намериха предната част на ризата му и се преплетоха в материята, хващайки се здраво, тъй като устните му се плъзгаха върху нейните, вкусвайки я.

Сарафина разтвори малко устните си, приканвайки го да поеме нататък. И той го направи, раздалечи още повече устните й, прилепи своите решително към нейните и плъзна езика си в устата й. Докосването на езика му срещу нейния, беше като огън и накара пулса й да запрепуска.

Ръцете му се плъзнаха към гърба й и я притиснаха към гърдите му, когато прилепи устни и задълбочи целувката. Разумът на Сарафина изключи за миг, тъй като тя се потопи в Тео — в усещането, миризмата и в топлината му.

Нежността в първоначалната целувка беше изчезнала, заменена от гореща, брутална нужда. Сега устните му бяха почти груби върху нейните, езикът му търсеше, колкото може повече контакт. Сякаш искаше да я погълне. Като че ли всичко, което искаше на света бе да я целуне, сякаш това щеше да бъде единственият му шанс.

Сарафина изскимтя дълбоко в гърлото си. През целия си живот тя никога не бе целувана по този начин. По дяволите! Начинът, по който Тео я караше да се чувства, беше все едно никога не е била целувана изобщо. Умът й се завъртя и тя не можеше да направи нищо друго, освен да се вкопчи в раменете му, като пръстите й нетърпеливо захващаха материята на ризата му. Мускулите му се издуваха и свиваха движейки се, като така подчертаваха колко голям и внушителен мъж беше той. Сарафина не искаше целувката да свършва.

Но в следващия миг той беше изчезнал.

Олюляваща се на нестабилните си краката, тя отвори очи и го видя да изчезва надолу по коридора. Устните й бяха подути, а тялото й настръхна, когато осъзна че него вече го нямаше. Неспособна да се движи, тя просто се загледа в отстъпващия силует, чувствайки се все едно беше прелъстена и изоставена.

— Тео. — Името му прозвуча дрезгаво.

Той не спря.

Тя се отблъсна от стената и се насили да отиде след него. Сарафина осъзна, че това беше малко като да преследваш див вълк. Тео беше опасен и непредсказуем, той току-що го беше доказал. И все пак тя не можеше да се спре.

— Чакай малко. Не можеш просто да направиш това, да го кажеш… да ме целунеш и след това да избягаш.

Той спря на прага на вратата на спалнята си, с гръб към нея.

Тя спря зад него.

— Тео — повтори тя.

— Казах ти да не ме предизвикваш, — отвърна се още с гръб към нея.

— Просто искам да знам какво става тук. Объркана съм. Обърни се и говори с мен.

Той стоеше там за един дълъг момент, след това просто влезе в спалнята си и затвори вратата пред лицето й.