Магьосническа ярост

22

— Няма да избягаш отново, нали? — Сарафина прокара устни по топлата кожа на ключицата му, карайки го да простене. Ароматът му я опияни, мъж и магия.

— Никъде няма да ходя — промърмори той, откривайки устните й и захапвайки ги.

— Добре. — Тя се усмихна. — Не мисля, че бих понесла още едно „чук и беж“.

Той захапа извивката на врата й, изпращайки вълна от чисто желание през нея, от която кожата й настръхна.

И двамата бяха мръсни, кървави и натъртени от битката през изминалия ден. Коремът и ръката я боляха, а Тео здравата си беше ударил главата, но нищо от това нямаше значение сега. Единственото важно бе как горещата и нежна кожа на телата им се плъзга една върху друга. Единственото важно бе леглото зад тях и безбройните начини, по които искаха да покажат колко се интересуват един от друг. Той коленичи и я придърпа към себе си, нежно прокарвайки устни по синината, която разцъфваше на корема й.

— Добре ли си?

— Ще се оправя. — Тя прокара пръсти през косата му. — Като те докосвам, всичката ми болка изчезва.

Тео се изправи, плъзна ръка около нея и разкопча сутиена й, но тя се отдръпна от него с палава усмивка, преди той да успее да го свали. Тя най-накрая получи възможност да го съблече и да види всеки сантиметър от великолепието му; нямаше начин да го остави да се разсея от гърдите й.

Тя се отпусна на колене и повдигна подгъва на тясната му черна тениска, разкривайки тъмният му, покрит с татуировки мускулест корем. Чиста наслада я стопли, докато го покриваше с целувки, усещайки срещу устните си допира на линията от тъмни косъмчета, която слизаше отвъд колана на дънките му. Сарафина затвори очи, вдишвайки аромата на кожата му и вкусвайки гладката твърдост на корема му, преди да се изправи и да избута тениската над главата му, оставяйки го гол от кръста нагоре.

О, да. Бонбонче. А все още й оставаше цялата долна половина. Усещането беше по-хубаво от Коледа.

Сарафина бавно изучаваше тялото му, пръстите й очертаваха мускулите му и всички извивки на тази слюностимулираща география. Прокара пръсти по зърната му и той потрепери, затваряйки очи и накланяйки глава назад, издавайки стон, който звучеше като на границата между удоволствието и мъчението.

Той свали обувките и чорапите си, подтикван от нея, и тя задържа погледа му, докато спускаше ръце към копчето на дънките му и го разкопча. Свали боксерките и дънките му до пода.

За пръв път той бе гол, а тя беше облечена… поне малко.

Предвкусвайки момента, тя задържа погледа му, докато протегна ръка и обхвана пениса му. Тъмна похот пламна в очите му в момента, когато тя го докосна. Бе огромен и красив — също като останалата част от него. Милвайки го от основата до върха, тя остави езика си да скита по татуировките на гърдите му, обожавайки бавното потрепване на тялото му и тежкото му, равномерно дишане.

Неспособна да устои, тя застана на колене и го пое между устните си. Тео изруга звучно и преплете пръсти в косата й, когато тя го пое обратно в устата си и езикът й се заигра с дължината му.

— Сарафина, в името на всички богове, да не се опитваш да ме подлудиш? — процеди той през стиснатите си зъби.

Тя го игнорира, обхождайки цялата му дължина и оставяйки езика си да си играе с чувствителното местенце под главичката.

След още няколко момента на орално мъчение, Тео я издърпа и бутна на леглото. Тя падна върху завивката и Тео се загледа в нея сякаш беше вечеря от пет ястия, а той не е ял със седмици. Тя бе повече от съгласна да му се предостави на тепсия.

— Свали си сутиена за мен. — Гласът му бе нисък и малко груб. — След това си свали бикините. Направи го бавно.

Дъхът й секна за малко, но направи каквото искаше той, коприната се плъзна по тялото й, когато сваляше последната част от дрехите си.

Погледът му неуморно скиташе по тялото й.

— Разтвори бедра.

Тя разтвори крака, разкривайки пред погледа му топлата си и влажна женственост. Това я накара да се чувства много уязвима. Знаеше как изглежда в очите му. Зърната й бяха малки, твърди връхчета, а клиторът й бе възбуден и излязъл от скривалището си. Сарафина страшно искаше да я докосне.

Тео вдигна поглед към лицето й.

— Знаеш ли колко си красива?

Тя навлажни устни с езика си, който общо взето бе пресъхнал заради погледа в очите му.

— Чувствам се красива, когато ти ме гледаш, Тео. — Тя направи пауза. — А се чувствам още по-добре, когато ме докосваш.

— Клиторът ти е възбуден. Набъбнал е и моли да бъде помилван. Погали го. Покажи ми как искаш да те докосвам.

Това бе игра, каквато не беше играла досега. Тя се поколеба, но след това задържа погледа му, докато спускаше ръка между бедрата си. Докато правеше кръгчета около клитора си с два пръста, Тео прокара ръка по члена си от основата до върха, а погледът му следеше движенията на ръката й. Тя гледаше как се извиват мускулите на ръката му, докато се докосва, карайки похотта да пламне в тялото й, сякаш той я докосваше.

Бавно, разтапящо удоволствие тръгна от интимните й части и се разпростря в цялото й тяло, докато галеше възбуденото снопче нерви, докато не се оказа на ръба на оргазма. Тя отпусна глава на възглавницата, а дишането й се учести.

Тогава Тео се озова до нея, езикът му си играеше с втвърденото й зърно, докато милваше другото.

— Добре ли е така, Сарафина? — промърмори той. — Така ли искаш да те докосват?

Той постави ръката си върху нейната, галеща клитора й, докарвайки я все по-близо до оргазма.

— Да — прошепна тя.

— А така? — попита той, плъзвайки първо един пръст в нея, а след това добавяйки още един, разтягайки мускулите на влагалището й. — И това ли ти харесва?

Сарафина простена, докато той се движеше в нея.

— Ще свършиш ли?

Тя кимна и потрепери, неспособна да отговори.

Тео се премести по-надолу и отдръпна ръката й. Докато все още движеше пръстите си дълбоко в нея, той засмука клитора й между устните си. Езикът му се плъзгаше нагоре и надолу по него, тласкайки я право към освобождението.

Екстазът се разля през нея, карайки я да извика. Тео я задържа долу, езикът и устата му смучеха клитора й докато не я заболя, после отново стана хубаво, а след това оргазмът й се разгоря с нов живот. Отново стенеше под него.

Тео я обърна, преди да е успяла да си поеме въздух, и придърпа под себе си. Тя разтвори крака и вдигна дупето си, докато той я повдигаше и наместваше срещу себе си.

Пенисът му откри горещият, хлъзгав, вече добре задоволен вход на влагалището й и проникна вътре. Сарафина впи пръсти в одеялата и възглавниците, докато той разтягаше мускулите й все повече с всеки инч.

Краката на Тео разтвориха бедрата й и голямата му ръка я задържа неподвижна, докато се плъзгаше до основата в нея. Тя ахна при усещането и начинът, по който я изпълваше. Влагалището й отново пулсираше от нужда, жадувайки докосването му.

Тео погали клитора й с една ръка, подпирайки се с другата на матрака до нея, и започна да се движи. Пенисът му излизаше до главичката и след това се плъзваше обратно вътре, отново и отново, по-бързо и по-бързо. Оргазмът разтърси тялото на Сарафина, вагината й пулсираше около дължината му.

— Ах, Сарафина — простена той, докато свършваше.

Рухнаха заедно върху матрака, плетеница от потни крайници и натежали тела.

Сарафина се засмя, просто от щастие. Имаше няколко случая, когато бе получавала няколко оргазма с мъж, но никога не бе като сега. Никога не е било толкова невероятно силно. Тео я придърпа по-близо и целуна устните, клепачите и бузите й.

— Надявам се това да значеше, че е било добре.

Тя се сгуши във врата му.

— Мхм — промърмори тя, а след това потъна в тишина. Очевидно говорните й възможности за цял живот бяха изразходвани.

След известно време, през което я прегръщаше, той се протегна и вдигна дънките си от пода. Докато преравяше джобовете им, тя се отпусна обратно на възглавниците и се протегна като котка. За първи път откакто бяха влезли в стаята тя забеляза нещо друго освен Тео. Бяха в огромно легло с балдахин. Старинни мебели бяха разпръснати из стаята, а до стената имаше камина. Хубаво местенце.

Тео се претърколи със стон и й подаде визитката на Ерик, държейки я с два пръста. Тя я взе и я обърна. Там бяха написани мобилният и домашният му номер.

— Ерик ми даде да ти предам това — рече Тео, отпускайки се върху възглавниците с дълбока въздишка на удоволствие.

— О-о. — Тя се засмя и поклати глава. — Трябва да му го признаеш, непреклонен е.

— Е, да, на път е непреклонно да си забие лицето в юмрука ми — промърмори Тео със затворени очи.

Сарафина се засмя.

— Ама че си избухлив, Тео. Както и да е, нямаш причина за притеснение. — Тя скъса визитката на две и я хвърли на пода.

Тео отвори едно око, протегна се, сграбчи я и я придърпа към себе си. Едно дръпване и тя се оказа затисната под едрото му тяло.

— Знам. Не мислиш ли, че съм малко по-самоуверен? — попита той, точно преди да я целуне.

Сарафина остана безмълвна, когато устата му се спусна по линията на челюстта й, надолу по врата, а накрая се затвори около зърното й. Той си поигра с език и нежно го захапа, карайки влагалището й да се сгорещи и да потрепери отново.

Тя се заизвива под него.

— Ъ, Тео, мисля, че ще ме накараш отново да свърша. — Гласът й бе едва доловим шепот. — Никога в живота си не съм имала толкова много оргазми.

— Мммм. — Той се пресегна надолу между одеялата, откри клитора й и го погали, карайки я да ахне. — Може би си открила нов талант. Аз ще ти помагам да се упражняваш, нали?

Този път бавно я доведе до оргазма и когато тя най-накрая свърши под пръстите и езика му, той притисна с уста нейната и пое всеки неин стон на удоволствие.

Докато лежеше отпусната на леглото, Тео се претърколи, обу боксерките си и излезе от стаята, оставяйки вратата отворена. Сарафина лежеше, взирайки се в тавана и опитвайки се да се принуди да помръдне, но проваляйки се безславно.

След малко той се върна, натоварен с пазарски торби.

— Портиерът е изпратил нещата, за които помолихме. Предположих, че ще си гладна и поръчах от румсървиса няколко чийзбургера. Храната ще пристигне след около двадесет минути. Достатъчно, за да вземе душ. Така добре ли е?

Стомахът й изкъркори.

— Поръча ли пържени картофки?

Той кимна, ровейки в торбите.

Тя стана от леглото.

— Тогава е супер. — Приближи се до Тео, който вадеше всичко поръчано от торбите. Разсея го като изви лицето му към своето и го целуна.

Тео пусна всичко и я придърпа към себе си, полагайки уста върху нейната и целувайки я силно, докато не й се зави свят. Вдигна я на ръце и я понесе към банята. Тя обви крака около кръста му и се задържа здраво, смеейки се срещу устните му.

Той пусна душа с една ръка. Струята гореща вода ги удари едновременно, когато той пристъпи под нея, все още със Сарафина на ръце, смееща се и целуваща го.

Всъщност и Тео се смееше. Звукът я стопли много повече от водата.

Той я пусна да стъпи на краката си, сапунисаха ръцете си и се измиха един друг, спирайки само за да близнат водните капки от определени места по тялото на другия.

Тео я притисна до стената на душкабината, ръцете му на ханша й, прокарвайки устни по нейните.

— Бей няма да те отнеме от мен. — Той изръмжа. — Ти си моя, Сарафина Елизабет Конъл. Цялата си моя.

Тя се усмихна срещу устните му.

— Кажи го пак.

— Моя си.

Той притисна устни към нейните.

Тео гледаше плътните устни на Сарафина, обвити около пърженото картофче и едва се въздържаше да не гризне другия му край като в сцената със спагетата от „Лейди и Скитника“. Макар че намеренията му изобщо не бяха толкова невинни.

Беше разбрал какво е да е в леглото със Сарафина и искаше още. Тео подозираше, че ще е отзивчива и без задръжки, макар и отначало да я беше срам да се докосва пред него. Беше пълен с идеи какво още да направи с нея. Би направила всичко, което той поискаше; не се съмняваше в това. Сарафина имаше тяло и ум, готови за еротични експерименти.

А Тео изгаряше от желание да й помогне с това.

Тя седеше на кресло пред количката, която бяха пратили от румсървиса. Беше облякла къс, копринен, сив халат, а дългите й, светли крака бяха кръстосани. Изражението на лицето й бе отнесено и замечтано. Беше й помогнал да прогони кошмара за известно време, което бе крайната му цел за вечерта. През целия път обратно до Луисвил, тя бе напрегната и притеснена.

Сега притеснението притискаше и него. Умът, тялото, дори сърцето му — точно сега Сарафина изпълваше всичко.

— Разкажи ми за Ингрид — помоли тя, отгризвайки от друго картофче.

Тео се облегна назад в стола си.

— Ингрид? Защо? — Той прокара ръка през мократа си коса. — Какво искаш да знаеш?

— Преди каза нещо, което ми се стори интересно. Каза, че е била втората жена, с която си бил и е загинала.

О, това. Май не бе успял да изтласка някои неща от ума й, както си мислеше.

— Защо искаш да знаеш за това, Сарафина? За смъртта ли мислиш тази нощ?

Тя се усмихна и огледа пърженото си картофче.

— Малко е трудно да не го правя след ден като днешния, когато открихме милиард Атрика на Земята. Те са като ходеща смърт. — Тя направи пауза. — Но не, не мисля за това. Мисля за теб, чудя се малко за миналото ти. Знам, че Ингрид е била огнена магьосница, също като мен, и че Атрика я е убил, за да направи кървава магия и да открие Клеър. Точно сега ме интересуват личните ти отношения с Ингрид.

Досега изобщо не искаше да говори с нея за миналото си, както и с всеки друг. Въпреки това Сарафина не беше кой да е, вече не. Дължеше й малка част от миналото си, без значение колко можеше да го нарани това.

Тео отпи внимателно от питието си, преди да отговори.

— Ингрид беше твърда и силна, непоклатима, но имаше и друга страна, която само любовниците й виждаха.

— А ти си бил един от любовниците й.

— Да, но не придавай голямо значение на думата „любовник“. Ингрид никога не искаше да бъде вързана за един мъж. Вместо това флиртуваше из Сборището, водейки в леглото си който мъж си избере. Аз бях един от тях. Мисля, че като много от нас, имаше причини за проблемите с обвързването, но никога не е споделяла с мен за това. Нямаше много романтика в това, което споделяхме, но тя беше приятелка. Много добра приятелка.

— Както чувам, Джак Макалистър също е бил един от мъжете й.

— Да, преди Мира. — Тео кимна. — Както и да е, имахме връзка, когато Атрика я уби. Помниш ли уличния убиец? Онзи, който разкъсваше жертвите си и ги оставяше на пътя? Беше във всички вестници преди година и половина.

Тя кимна.

— Всъщност това беше Атриката, който преследваше Клеър. Ингрид бе една от жертвите му.

Тя хвърли обратно в чинията недоядения си картоф.

— Спомням си, че съм виждала лицето й в новините. Имаше убит и един мъж?

Тео кимна. Помнеше денят, в който разбраха за убийствата, сякаш бе вчера. Седеше в онова кафене в Мисури заедно с Адам и Клеър, сервитьорката идва…

— Не-магьосниците мислеха, че е някой психично болен. Нямаше от къде да знаят, че е демон. Полицията все още си мисли, че е някъде на свобода.

— А коя е другата жена, която е била убита, докато е излизала с теб?

Тео се изправи и отиде до другия край на стаята. Не искаше да мисли за Колийн, още по-малко пък да говори за нея.