Магьосническа ярост

14

— Тео! — извика Тя С Цяло Гърло.

Разбира се, беше взимала уроци по самозащита, но пред нея стоеше демон. Почти два метра и напълно разярен. Не беше чак толкова тъпа, че да не потърси подкрепление.

Силата й се надигна при острия аромат на дааемана пред нея. Тя изтегли нишка и я метна към него, извивайки я така, че да премине отвъд естествената защитна броня от елементи на Бей. Избухна в лицето му като пиратка и тя се възползва от възможността да хукне.

Бей издаде нисък, животински звук от болка и я последва. Тропотът от масивните му крака върху пода на Сборището отекваше зад нея. Тя зави зад ъгъла и едва не се сблъска с един диван. Сарафина знаеше, че трябва да му попречи да я докосне. Ако я докоснеше, той щеше да може да я прехвърли където и да е на планетата.

А тя толкова, толкова не искаше това да се случва.

Чувствайки се сякаш играе на гоненица на живот и смърт, тя изтрополи надолу по някакви стълби, с Бей плътно по петите й, и се затича по непознат коридор. Мили Боже, това място беше огромно и тя нямаше никаква идея къде се намира. Всеки момент можеше да се хване в капан в някой ъгъл. Вратите от двете й страни отвеждаха към непознати места. Всяка една от тях бе голяма въпросителна и потенциален път към смъртта.

Сарафина стигна до двойни врати, които изглежда се отваряха към голяма зала. Реши да рискува, надявайки се, че от другата страна има изход или поне добро скривалище.

Влетя в стаята и спря с плъзгане, затваряйки вратата зад себе си. На слабата светлина, влизаща през прозорците, стана ясно, че е влязла в нещо като бална зала. Разбира се, благодарение на скорошната тенденция да няма късмет, вътре нямаше никакви мебели.

И нямаше изход.

Зад нея, рев разтърси пода под краката й.

Сарафина направи единственото възможно; обърна се и зае позиция. Извличайки колкото може повече сила, балансирайки на пръсти, тя зачака демонът да влезе през вратата. И изпищя, когато вместо това той изскочи зад нея.

Тя се задвижи от чист инстинкт, замахвайки с лакът назад към слънчевия му сплит. Той изръмжа от болка и я пусна, а тя се измъкна надалеч от него. Междувременно измъкна сила от центъра на гърдите си и я задържа отпусната, готова за употреба.

— Какво, по дяволите, искаш от мен? — озъби му се тя.

— Не искам нищо от теб, Сарафина. Просто искам теб. Скоро ще бъдеш моя. Беше уговорено.

Двойните врати се отвориха с трясък и Тео влезе, а ароматът на земната магия изпълни въздуха.

— Не може да я имаш, дааеман. Тя вече е моя.

Устните на Бей се отдръпнаха от острите му зъби.

— Мислиш ли, че можеш да се мериш с мен, аемон? Когато всичко свърши, ще се върна за нея и ти няма да можеш да ме спреш.

— Майната ви и на двамата — извика Сарафина. Никой не можеше да я обявява за своя собственост. Тя запрати към Бей голямото количество магия, което беше изтеглила от седалището на магията си. Нагорещен до бяло огън избухна около него във великолепен проблясък и едва не я ослепи. Бързото и мощно използване на силата й я повали на колене, задъхана. Тя притисна гърдите си, всяко вдишване бе агония.

Тео изруга. Въздухът се изпълни с аромат на прясно разровена пръст, прогонвайки горещата миризма на огъня. Това, което бе нагорещено, сега стана студено и тъмно като дълбините на Земята.

Сарафина с усилие вдигна глава и видя, че Бей бе изчезнал. Мястото, където бе стоял, сега се бе превърнало в обгорен кръг и купчина пепел.

Ръцете на Тео я подхванаха под мишниците и я придърпаха към него.

— По дяволите, Сарафина, какво направи?

Тя си пое рязко въздух, притискайки с ръка центъра на гърдите си, сякаш можеше да прогони болката.

— Изтеглих… колкото можах… повече.

Тео я вдигна на ръце. Това действие я хвана неподготвена, но нямаше сила да протестира. Можеш единствено да се държи за него, докато той я отнасяше от балната зала нагоре към апартамента си. Щом влезе вътре, той я положи на дивана. Гросет скочи в скута й и бурно облиза лицето й, вероятно усещайки, че много я боли.

Тео се изправи и се вгледа в нея.

— Трябва да се грижиш за седалището на магията си, Сарафина. Не можеш да извличаш толкова магия наведнъж.

Тя вдигна поглед към него.

— Пред мен стоеше дааеман.

Думите прозвучаха задавено.

— Не говори!

Гняв, много по-силен от болката й, я накара да изпъне гръб и да се опита да му се развика, въпреки че излезе по-скоро като остро мърморене:

— Не ми казвай какво да правя! — Тя се просна обратно на възглавниците и затвори очи, поемайки си накъсано въздух и борейки се да остане в съзнание.

Той жестикулира неразбираемо за известно време, преди да успее да събере мислите си. Пое си дълбоко дъх, преди да проговори.

— Виж, Сарафина, просто не можеш да извличаш големи части магия. Ако Бей се върне сега, ще бъдеш напълно беззащитна.

— Прав си. — Тя кимна. — Знам… че си прав.

— Не говори. — Този път го каза с по-нежен тон. Тео вдигна ръка, за да й попречи да продължи. — Ще се нараниш повече. Разбирам какво се случи. Беше изправена пред дааеман и се паникьоса. Изтегли много магия, за да я запратиш по него, колкото можа.

Тя кимна. Боже, гърлото и гърдите я боляха.

— Това е новобранска грешка, ясно? Разбираш ли го? Говорихме за това.

Сарафина затвори очи за момент и кимна отново. Да, разбираше го. Беше се издънила. Той коленичи до дивана.

— Разбирам защо го направи, но трябва да е за последно. Да изтеглиш това чудо по средата на битка може да те убие. Изтегляй силата си малко по малко, използвайки я по най-добрия начин. Не я проигравай наведнъж.

— Виждам какво имаш предвид — прошепна тя.

— Добре. Сега, какво мога да направя, за да се почувстваш по-добре? За известно време няма да имаш достатъчно сила, за да се излекуваш.

Сарафина премигна. Той всъщност имаше нормален разговор с нея, със зрителен контакт и всичко останало. Беше шокиращо.

— Горещ чай с лимон. — Гласът й излезе нисък и дрезгав. Той се изправи, за да отиде в кухнята, но тя постави ръка върху неговата. — Остави на мен.

— Няма начин. Стой тук и си почивай.

Сарафина отпусна глава на подлакътника на дивана и затвори очи. Изведнъж се почувства много доволна, че той е настоял да й приготви напитката. Главата й пулсираше.

Скоро усети допира на топла керамична чаша в ръката си. Отвори очи и видя Тео да се отпуска на близкото кресло.

— Това е чай от върбинка с лимон. Мира винаги ми го оставя, въпреки че не го пия.

Тя отпи и остави топлината да изпълни болезненото празно място в центъра на гърдите й.

Забавно бе как преди да разбере, че притежава магия, това място между гърдите й бе като всяка друга част от тялото й. Никога не се бе замисляла особено. Но сега, когато знаеше, че е магьосница, когато седалището на магията й бе наранено, то бе единствената важна част от тялото й.

— Има две добри новини. Първата е, че си научи урока и повече няма да правиш така.

Сарафина завъртя очи при своеволния му коментар и тона, с който го каза. Боже, нямаше търпение да може да говори свободно отново; имаше доста за казване. Знаеше ли колко дразнещ може да бъде? Изглежда въобще не го съзнаваше.

— Втората е, че си силна магьосница и бързо ще се оправиш.

Е, това вече беше добра новина.

Когато чаят беше почти изпит, Сарафина остави клепачите си да се спуснат още веднъж. Тео простена от креслото до нея, странно сексуален звук, който я накара да се изтръгне от полудрямката и да застане нащрек. Някой ден с удоволствие щеше да го накара да стене така, използвайки ръцете, езика и зъбите си. Мисълта я накара да потрепери.

Невероятно бе как в един момент този мъж можеше да я вбеси, а в следващия искаше да прави секс с него.

Имаше нещо в него, което я провокираше, това бе сигурно. Може би бе просто предизвикателството сексуално да покориш такова голямо и лошо момче. Може би, ако някога си начешеше крастата, вече нямаше да е толкова привлечена от него.

Тц, би бил като крек14. Веднъж да го опита и вече ще е пристрастена.

Имаше и нещо хубаво в това някой голям и лош като Тео да я пази, докато подремва на дивана, уязвима и ранена. Убедеността, че Тео ще я защити, ако Бей се върне, я стопляше вътрешно колкото и чая.

В негово присъствие се чувстваше сигурна. Въпреки всичко имаше безрезервно доверие в Тео, без значение колко дразнещ можеше да е понякога.

Той измъкна чашата от ръката й, зави я с одеяло и скоро тя заспа, с Гросет до себе си.

Когато Сарафина се събуди, Тео все още бе в креслото до нея. Изглежда му бе неудобно — свлечен надолу, с ръка преметната през подлакътника. Главата му висеше назад, а тъмната му коса се спускаше отстрани на креслото. Въпреки това успяваше да изглежда секси. Подгъвът на черната му тениска се бе повдигнал нагоре, разкривайки плоския му корем и примамващите копчета на дънките му.

Тя опита да преглътне и когато болката не се вряза в тялото й, тя се навдигна малко. Седалището на магията й отново бе пълно като презаредена батерия. Тя затвори очи, поемайки си въздух през носа и издишайки го бавно. А, много по-добре.

— Добре ли е?

Това бе дрезгавият сутрешен глас на Тео. Караше тялото й да настръхва. Тя вдигна поглед към него и се усмихна.

— Много по-добре. — Коремът й изкъркори. — Чувствам се толкова добре, че мога да изям цяла купчина палачинки, но след като нямаме такива ще отида да направя кафе.

Той помръдна леко и трепна, карайки я моментално да се почувства виновна. Бе спал в креслото заради нея.

— Отивам да се изкъпя — промърмори той, прокарвайки ръка през косата си.

После, докато тя пиеше кафе до кухненската маса, Тео влезе… само с бяла хавлия около кръста си. Отново.

Сарафина почти изпусна чашата си.

Явно нямаше представа колко добре изглежда така. Ако знаеше какви мисли минават през главата й всеки път, когато се размотава така из апартамента, щеше да си облече някакви дрехи.

Тео отиде до кафемашината и си сипа чаша. Тя наблюдаваше движещите се мускули на гърба му там, където можеше да ги види през влажната му тъмна коса. Човекът беше заплаха за всяка жена на десет метра разстояние и нямаше никаква представа за това.

Тя насочи погледа си надолу към чашата с кафе.

— Не трябва ли да уведомим Томас за случилото се снощи?

Той се обърна, с чаша в ръка.

— Вече го направих. Обадих му се веднага щом разбрах, че си добре снощи, още щом заспа.

Тя кимна.

— Какво каза той?

— Нищо, което вече да не знаех. Каза да остана с теб. Аз и ти сме обвързани. Неразделни от сега нататък.

Супер. Вече щеше да е залепена за него денонощно.

— Обвързани, а? Уау, а аз никога не съм искала да се омъжвам. — Тя сниши чашата. — Мога ли да се изпишкам сама?

— Разбира се.

— А да се изкъпя?

— Да. Няма да оглупяваме заради това.

Тя остави празната чаша и стана от масата.

— Мой ред е. — Коленете й се подкосиха и той се отзова на секундата, за да я подкрепи.

— Сигурна ли си, че си добре?

Тя кимна.

— Добре съм. Просто станах твърде бързо. — Тя разтърси глава, оправяйки се към банята. — Обаче се надявам Бей да стои надалеч днес.

— Надявам се да стои надалеч винаги.

Тя го погледна и лека усмивка премина през устните й.

— Няма голяма вероятност.

„Просто искам теб.“ Това бе казал Бей. Думите увиснаха между нея и Тео, неизречени.

Кога ли Атрика не е получавал каквото поиска?

Тя излезе от банята, точно когато Тео минаваше по коридора на пък за спалнята си.

— О, съжалявам.

Той я притисна леко към стената и Сарафина нямаше време да се чуди дали е било нарочно, преди устата й да пресъхне. Дъхът му погали рамото й и гърдите му се потъркаха в нейните. Зърната й се втвърдиха под блузата.

Той остана така. Точно. Срещу. Нея.

— Ъ, слушай, Тео. Знам, че каза, че трябва да останем близо, но трябва ли да е толкова близо? — Погледът й трепна надолу към хавлията му.

— Облеклото ми безпокои ли те? — Гласът му бе като тътен вибриращ дълбоко в нея.

Тя се опита упорито да не поглежда към гърдите му.

— Мисля, че имаш предвид липсата ти на дрехи и нека кажем просто, че като ходиш така наоколо може да ми докараш инфаркт. Ако го искаше, можеше да спестиш цялата работа на Бей.

— Би било жалко, но е хубаво да знам, че ти влияя така.

Тя изсумтя.

— Влияеш така на всички жени. Очарователното в теб, Тео, е, че не го знаеш.

Той се протегна и взе един кичур от косата й между пръстите си. Тя нямаше нервни окончания в косата си, но това не беше от кой знае какво значение. Сарафина усети докосването чак в пръстите на краката си.

— Снощи ме изплаши. Много. Поемаш рискове, които не ми харесват, Сарафина.

— Защо те интересува какви рискове поемам? Ти едва ме познаваш.

— Може би те познавам по-добре отколкото предполагаш. — Едно мускулче потрепна на челюстта му. — Може би и аз започвам да те харесвам.

Пулсът й се учести.

— Не мислех, че харесваш когото и да било.

— Грешно си мислила. — Погледът му бе напрегнат, както всяка част от Теодосий Уинтърс. Не каза нищо повече, но очите му потъмняха и това казваше всичко. Зениците му бяха разширени, което значеше, че е възбуден.

Тя сведе поглед и затъкна прясно изсушената си коса зад ухото си.

— Слушай…

Той я придърпа към гърдите си и я целуна. Склони уста над нейната и пое изненаданото й ахване. Нямаше сладко опитване като предния път, сега всичко беше поемане. Ръката й се притисна към гърдите му, когато той разтвори устните й и плъзна езика си вътре, за да погали нейния. Коленете на Сарафина се подкосиха при горещия му вкус.

След момент Тео прекъсна целувката, но я задържа там, притисната в него.

— Трябва да спрем да правим това. — Гласът й излезе останал без дъх.

— Да, но не мисля, че можем.

Колко прав беше. Смях се надигна някъде в нея, но това, което той стори, й попречи да го възпроизведе. Придърпа я в спалнята си.

Право към леглото му.

Тя се озова на матрака му, а той се намести отгоре й. Устата му се върна върху нейната за втори рунд.

Човекът не правеше нищо половинчато, а това включваше и целуването.

Тя се размърда под него и издаде звук дълбоко в гърлото си. Тео вдигна глава и се взря в нея.

— Точно сега не мога да измисля причина да спра, но се опитвах да не правя това — промърмори той.

— На мен това ми харесва.

— Съгласна ли си да рискуваш тогава? — Той захапа долната й устна, засмуквайки я в горещите дълбини на устата си, а след това я подръпна със зъби.

О! Не очакваше да каже точно това. Трудно бе да оформи думи, но трябваше да опита. Важно беше.

— Само една жена не е еквивалент на всички жени, Тео. — Мислеше си за Ингрид. — И вината не е била твоя.

— Ингрид не бе първата. Никоя от тях не е загинала по моя вина, но така или иначе и двете се оказаха мъртви. — Той захапа нежното местенце, където рамото и вратът й се срещаха, а след това прокара език по ухапаното място.

Тя ахна, а след това изстена.

— Съвпадение. Суеверие. — Целувката му я остави гореща и влажна. Тя искаше още и би сторила всичко, за да го получи. — Моля те, Тео, не спирай.

Той прокара ръка надолу от ключицата до гърдата й и я обгърна с шепа. Зърното й се втвърди срещу дланта му, изпъквайки през материята на блузата й. Взирайки се в очите й, той го погали, дразнейки всяка извивка, докато тя не се изви под него и не впи зъби в долната си устна.

— Как ти харесва да те докосват, Сарафина? — промърмори той. — Харесва ли ти, когато мъжът гали гърдите ти и засмуква зърната ти?

— Ах — въздъхна тя. — Всички посочени.

Тео се ухили порочно.

— Добре тогава.

Той издърпа подгъва на блузата над главата й. Сутиенът й изчезна на мига, оставяйки я гола от кръста нагоре, разкривайки я за гладния, бродещ поглед на Тео.

— Дяволски красива си, Сарафина — промърмори той.

После устата му се спусна върху гърдите й и той й показа, че наистина мисли това, което бе казал току-що.