Магьосническа ярост

26

Той се протегна и извади бутилка от най-долното чекмедже на нощното си шкафче. Гросет спеше шумно в кучешкото си легло в кухнята. Това беше добре. Имаше някои изключително важни планове за господарката на Гросет и не искаше никакви кучета да го прекъсват.

— Какво ще правиш с това? — попита провлачено Сарафина.

Той не отговори, само изсипа малко от лубриканта върху прекрасните й, възбудени интимни части и го остави да се стече до мястото, за което си фантазираше.

— Какво? Тео, никога не съм…

— Тихо. Легни и сложи ръце зад главата си, Сарафина. Събери китките си. Смятай се за завързана и обездвижена. Думите ми са твоето въже. Ако го пренебрегнеш, ще те завържа наистина. Ясно?

Тя го загледа за момент, прехапала долната си устна и с изписано на лицето непокорство. Той се протегна и плъзна пръсти през лубриканта, втривайки го в клитора й. Клепачите й се склопиха и главата й се отметна назад със стон. Вдигна ръце над главата си така, както й бе казал.

Ах, така бе по-добре.

Тео обичаше да контролира в спалнята. Подозираше, че и на Сарафина така й харесва. Плъзна лубриканта до дупето й и се заигра за малко, събуждайки всички нерви.

— Тео — каза тя, едва дишайки. — Никога не съм го правила. Никой мъж не ме е докосвал там преди.

— Девствена територия? Какъв съм късметлия. Вярваш ли ми, Сарафина?

Тя кимна.

— Възбуден съм, Сарафина. Възбуден съм от факта, че когато те докосна тук, мога да видя как сладката ти вагина става още по-нетърпелива за пениса ми. — Той използва пръста на другата си ръка и го плъзна дълбоко в нея. Тя потрепери. — Може никога да не си била докосвана тук, но си любопитна, нали?

— Малко — призна тя.

— Искаш ли да спра?

Тя прехапа долната си устна и поклати глава.

Потискайки усмивката си, той плъзна върха на пръста си в дупето й и тя ахна, а после и простена.

— Можеш ли да усетиш разтегнати всичките си мускули?

— Да, о, Боже, да.

Той проникна по-дълбоко, уверявайки се, че има достатъчно лубрикант, за да го улесни. Краката й се разтвориха още повече, в подсъзнателен жест на капитулация.

— А, ето така. Хубаво е, нали?

Тя кимна и се раздвижи на леглото, извивайки гръб и изпъчвайки гърди. Той добави и втори пръст към първия и се намести така, че да може едновременно с това да гали клитора й с палец, знаейки, че тя се нуждае от тази стимулация, за да прибави още сладко удоволствие към непознатото чувство.

— Богове, толкова си хубава така. — Гласът му трепереше, а пенисът му бе твърд като скала, наблюдавайки колко я възбужда, гледайки как пръстите му се движат в нея. Харесваше му, че това е ново за нея и че той е този, който й го показва.

— Ще свърша, Тео — прошепна тя. — О…

Тя свърши, тялото й се разтресе в спазми под ръцете му. Преди оргазмът й да отшуми напълно, той се надигна, нетърпеливо избута боксерките си до коленете и се плъзна целият в нея. Копринените й мускули все още пулсираха. Те обхванаха здраво цялата му дължина, галейки го, докато се движеше в нея. Понесе се бързо и здраво, ръцете му бяха от двете страни на главата й, а погледът му бе приковал нейния, докато бе дълбоко в нея.

Очите й блестяха, а лицевите й мускули се бяха отпуснали в резултат от оргазма. Тя обви крака около кръста му и посрещна тласъците му, поемайки го възможно най-дълбоко.

Богове, колко бе щастлив, че може да я докосва толкова дълбоко. Толкова надълбоко, както тя докосваше сърцето му. Плашещо бе колко много го бе грижа за нея, но не можеше да го отрече.

— Сарафина — промърмори грубо той. Искаше да каже още толкова неща. Но нямаше да е честно към никой от тях.

Тя го целуна, придърпвайки главата му към себе си. Отначало устните им се докоснаха нежно, след това с все по-голяма нужда, сякаш не можеха да се наситят един на друг. Езиците им се преплетоха, горещи и меки като телата им, за кратко превръщайки се в едно цяло.

Той искаше да е завинаги.

Мисълта бе чиста и дълбока, пееща в кръвта му като обещание за нещо, което той желаеше с всеки инч от сърцето и душата си, но въпреки това никога не би могъл да има, защото знаеше, че би го разрушил, би го съсипал.

Би го унищожил.

Той изтласка мислите настрани, докато удоволствието се надигаше от топките му, разбивайки се връз него като приливна вълна, която не би могъл да спре.

— Сарафина. — Той прошепна името й, докато тя свършваше за втори път.

— Тео — се изливаше от устните й многократно.

Заедно, с преплетени крайници, те се разтопиха в екстаз.

Щом отмина, той се претърколи настрани и я придърпа към себе си, вдишвайки аромата на косата й. Когато бе със Сарафина, той се чувстваше доволен. В мир. Само тогава.

Имаше част от Тео, която искаше да приветства Сарафина в живота му и да я запази при себе си завинаги. Но за да го направи, трябваше да се увери, че я прави също толкова щастлива, колкото тя него. Всичко по-малко от това нямаше да е справедливо спрямо нея.

А Тео никога не бе успявал да направи никого щастлив.

— Тео — промърмори сънливо Сарафина, — това беше невероятно. Никога не съм си представяла, че ще е така. Беше толкова…

— Интимно?

— Да.

За красива жена, която имаше цяла шайка от мъже, вървящи по петите й, тя бе учудващо невинна. Имаше толкова много неща, които искаше да й покаже. Не, толкова много неща, които искаше да сподели с нея.

Тя се сгуши в него.

— Тео, аз… — Тя спря насред изречението, а после почна наново. — Обичам те. — Излезе като едва доловим шепот.

Тео застина.

— Не прави това. — Той се отдръпна от нея и се изтърколи от леглото.

— Какво да не правя? Да не те обичам? — Тя се дръпна до ръба на матрака, придържайки чаршафа до голото си тяло. — Не мога просто да спра, Тео. Не мога да го контролирам. — Тя направи пауза, а гласът й стана по-мек, по-несигурен. — Просто помислих, че трябва да знаеш.

Тео седна за момент, асимилирайки всички емоции, които преминаваха през него, докато не ги блокира, както правеше винаги. Изключваше, включваше. Безчувствен. Студен. Под повърхността сърцето му гореше, но се бе научил да го държи добре изолирано.

Той се изправи и тръгна към банята.

— Ще взема душ.

— Тео? — В гласа й се усещаше нотка на поражение… съкрушеност.

Тео се поколеба, но продължи да върви. Бе за добро.

Сарафина наблюдаваше оттеглянето му, с надигащ се в нея гняв. Как смееше да захвърли думите и чувствата й по такъв начин и просто да си излезе. Разбираше, че товарът, който Тео носеше, бе тежък и знаеше правилата на играта, когато се забърка.

Но го обичаше, по дяволите, и нямаше да го остави да я отблъсне.

Сарафина стана от леглото и го последва в банята. Той вече бе под душа и парата се носеше из помещението. Тя отвори вратата и я затръшна след себе си, напълно вбесена. Той бе с гръб към нея, татуировките му блестяха от водата.

— Тео, няма да се измъкнеш така. Няма да приема такива глупости от теб. Страхливец ли си? Страх ли те е от мен? Да не си…

— Говориш прекалено много. — Той се обърна и я дръпна към себе си, покривайки устата й със своята. Целува я, докато цялата не се загря и това нямаше нищо общо с температурата на водата.

Коленете й омекнаха, когато я пусна.

— И не знаеш нищо за мен. — Той изръмжа. — Нищо. Така че не започвай.

Тя се намръщи.

— Това са само още глупости, Тео. След като от седмици живея близо до теб, те познавам. Вероятно те познавам по-добре от всеки в Сборището, може би и в целия свят.

Сарафина извика, когато той я притисна към стената на душкабината. Плочките бяха хлъзгави и гладки под голия й гръб.

— Знаеш за мен това, Сарафина. — Отново я целуна, езикът му се промъкна между устните й. Той прекъсна целувката, дишайки тежко. — И това. — Застана на колене и прокара ръце по дупето й, придърпвайки я към себе си. Езикът му се плъзна между бедрата й и майсторски погали клитора й, карайки очите й да се завъртят.

Тя се опита да остане непоклатима, но ръцете и езикът му накараха мислите рязко да излетят от главата й, сякаш въобще не бяха съществували. Отпусна глава на стената и простена името му.

Опита се да се бори с разсейването, но проклет да бе, ако не вършеше страхотна работа.

— Двамата си пасваме добре, Тео. Хайде, не можеш да го отречеш. — Беше се възбудила отново, клиторът й набъбваше и ставаше все по-чувствителен. Само той бе способен да й го причини — да я тласне от един оргазъм към следващия.

Тео се изправи на крака и я вдигна, намествайки краката й около кръста си и плъзвайки пениса си дълбоко в нея.

Тя ахна изненадано от внезапното движение и силата, която му трябваше, за да го направи, после простена от усещането да я изпълва отново. Усещаше света на мястото му, само когато той бе в нея, част от нея.

— Да, пасваме си, — промърмори той, приковавайки я към стената и движейки се в нея.

— Не го обръщай откъм сексуалната му страна. — Заваляше думите сякаш бе пияна. — Нямах това предвид, макар че… о! — Той проникна в нея, увеличавайки честотата и скоростта на тласъците си. — Макар че сексът ни е, о, добър.

— Спри да говориш. — Той се притисна към врата й и захапа чувствителната част, където се срещаха рамото и шията й.

— Не — прошепна тя. Затвори очи за момент. В тази поза главичката на пениса му се триеше в G-точката й. — Няма да спра, защото…

Той отстъпи от стената и постави върху хлъзгавите плочки на пода на душа, обръщайки я по корем. Плъзна ръка под корема й и я повдигна, намествайки я срещу себе си преди грубо да проникне отново в нея.

Тео обичаше да я взима така. Може би защото мисионерската беше твърде интимна? В крайна сметка в тази поза не му се налагаше да я гледа в очите. Сега ставаше въпрос единствено за сливането на телата им… не на сърцата.

Но за нещастие, когато ставаше дума за Тео и секс, тя явно бе безсилна и скоро цялото й рационално съзнание бе пометено от вълна на примитивна нужда.

Той я облада бързо и грубо, като животно, там на пода. Разтвори краката й колкото можа повече и нахлу в нея, галейки клитора й, докато тя не достигна оргазма. Погълна я почти насилствено.

Сарафина свърши около движещия му се член, дълъг и мощен. Тео също свърши отново, стенейки докато пенисът му бе в нея.

След малко той се отдръпна от нея и тръгна към вратата на душа. Преди да излезе се обърна към нея.

— Това споделяме ние двамата, Сарафина. Набий си го в главата.