Корона от мечове

ГЛАВА 6Стари и нови страхове

Ранд премина през боричкащата се тълпа без никакви трудности, разбира се. Сигурно беше заради присъствието на Девите и на Аша’ман, или може би Ранд или някой от мъжете в черните дрехи направиха нещо със Силата, но тълпата се раздели — пред него и Мин, хванала го под мишницата, и станалата, кой знае защо, много хрисима Анура, която се опитваше да му каже нещо, и Лоиал, който продължаваше да се опитва с известна трудност едновременно да пише в книгата си и да си носи брадвата. Втренчени един в друг, Перин и Файле пропуснаха възможността и те да се присъединят към тях преди проходът в тълпата отново да се затвори.

Дълго време тя не каза нищо, нито пък той — не и онова, което искаше да й каже, не и в присъствието на Ейрам, застанал до тях като предано псе. И на Добрайн, загледан намръщено в припадналата жена, която му бяха поверили. Никой друг не беше останал на подиума. Хавиен беше тръгнал с Ранд да намерят Берелайн и веднага щом Ранд излезе, другите придворни се бяха втурнали към вратата, без повече да погледнат към Перин или Файле. Или към Колавер. Нея впрочем те въобще и не погледнаха. Просто си надигнаха раираните поли и побягнаха. Откъм навалицата при изхода се надигнаха пъшкания и ругатни, при това съвсем не само мъжки гласове. Въпреки че Ранд си бе отишъл, тези хора искаха да са някъде другаде, и то веднага. Може би си мислеха, че Перин е останал да ги гледа и да донася, макар че ако се извърнеха да погледнат през рамо, щяха да разберат, че очите му не са насочени към тях.

Той изкачи най-горното стъпало, хвана ръката на Файле и задиша мириса й. Толкова отблизо натрапчивите парфюми не пречеха. Всичко друго можеше да почака. Тя извади отнякъде едно червено ветрило и преди да го отвори да се разхлади, докосна първо своята буза, а после неговата. В родната й Салдеа съществуваше цял език на ветрилата. Беше го научила малко. Той съжали, че не знае какво означава докосването по бузите — но трябваше да е нещо хубаво. От друга страна, мирисът й имаше боцкащ оттенък, който му беше много добре познат.

— Трябваше да я прати той на дръвника — измърмори Добрайн и Перин сви неловко рамене: по тона на Добрайн не можеше да се разбере дали иска да каже, че така го изисква законът, или че така би било по-милостиво за нея. Добрайн просто не разбираше. На Ранд по-скоро крила щяха да му изникнат, отколкото да го направи.

Ветрилото на Файле съвсем забави движението си и тя изгледа накриво Добрайн иззад пурпурната му дантела.

— Смъртта й сигурно ще е най-доброто решение за всички. Предписаното от закона наказание тоест. Вие какво ще направите, лорд Добрайн? — Накриво или не, но погледът й все пак беше доста прям и многозначителен.

Перин се намръщи. За него нито дума, но въпроси към Добрайн? А и още го имаше оня оттенък на ревност в аромата й… Той въздъхна.

Кайриенецът я изгледа хладно, докато пъхаше ръкавиците си зад колана на меча.

— Каквото ми е заповядано. Аз спазвам клетвите си, лейди Файле.

Ветрилото рязко се отвори и затвори, по-бързо от мисълта.

— Той всъщност е изпратил Айез Седай при айилците, така ли? Като пленнички? — В гласа й се прокрадна неверие.

— Някои, лейди Файле. — Добрайн се поколеба. — Някои се заклеха във вярност, на колене. Това го видях със собствените си очи. Те също отидоха при айилците, но не мисля, че могат да се нарекат пленнички.

— Аз също го видях, милейди — намеси се Ейрам и щом тя го погледна, се ухили.

Пърхащата ветрило запецна. Това, което тя правеше с ветрилото, изглеждаше почти несъзнателно.

— И двамата сте видели. — Облекчението в гласа й — както и в мириса й — беше толкова силно, че Перин зяпна.

— Ама ти какво си мислеше, Файле? Защо Ранд ще лъже, след като всеки сам ще го види след ден?

Вместо да му отговори веднага, тя погледна намръщено Колавер.

— Тя още ли е в несвяст? Не че има значение всъщност. Знае повече, отколкото бих казала тук. Много ни беше трудно да го скрием. И се изтърва за онова пред Майре. Много работи знае тя.

Добрайн отвори с пръст едното око на Колавер, не съвсем нежно.

— Като ударена с боздуган. Жалко, че не си счупи врата на стъпалата. Но ще си отиде в изгнаничеството си и ще се научи да живее като селянка. — От Файле лъхна малка, остра и колеблива миризма.

Изведнъж Перин се досети какво всъщност предлага жена му така заобиколно. Това, което Добрайн бе отказал, също така заобиколно. Всички косми по тялото му настръхнаха. От самото начало беше знаел, че се е оженил за много опасна жена. Не знаеше само колко е опасна. Ейрам гледаше Колавер, присвил устни и мрачно замислен. На всичко беше готов за Файле.

— Не мисля, че на Ранд ще му хареса, ако нещо й попречи да отиде в онази ферма — твърдо каза Перин и изгледа Ейрам и Файле. — На мен самия също не би ми харесало. — Почувства се много горд от себе си. Това си беше приказка на място.

Ейрам кимна леко — беше го разбрал, — но Файле се постара да си придаде най-невинен вид над леко трепкащото си ветрило, все едно че не разбира за какво говори. Изведнъж той разбра, че мирисът на страх не идва само от блъскащите се при вратата хора. Тънка, потръпваща нишка полъхваше и от нея. Страх, който тя държеше под контрол, но го имаше.

— Какво има, Файле? Светлина, ти си помислила, че Койрен и онези с нея са победили? — Лицето й не се измени, но нишката стана по-дебела. — Затова ли не каза нищо? — попита той тихо. — Бояла си се, че сме дошли тук като кукли и че те ни дърпат конците?

Тя изгледа бързо смаляващата се тълпа в другия край на Великата зала. Излизащите благородници бяха доста далече и вдигаха доста шум, но въпреки това тя сниши глас.

— Айез Седай могат да направят такова нещо, както съм чувала. Съпруже мой, никой не знае по-добре от мен, че дори на Айез Седай ще им е доста трудно да те накарат да затанцуваш като кукла, и още по-трудно ще им е с Преродения Дракон, но когато влязохте тук, се уплаших, наистина се уплаших. — В първите й думи се прокрадна лека насмешка, като малки мехурчета, от които носът го засърбя, и топла нежност, и любов, и нейният собствен мирис, чист, ясен и силен, но в края всичкото това заглъхна и остана само тънката потръпваща нишка.

— Светлина, Файле, но това е самата истина! Всичко, което каза Ранд. Ти чу, и Добрайн и Ейрам също чуха. — Тя се усмихна, кимна и размаха ветрилото. Нишката обаче продължи да тръпне в ноздрите му. „Кръв и пепел, какво е нужно още, за да се убеди?“ — Ще помогне ли, ако накара Верин да заиграе са-сара? Ще я заиграе, и още как, стига да й каже. — Каза го на шега. Всичко, което знаеше за тази са-сара, беше, че е нещо много скандално… и Файле веднъж му бе признала, че знае да я танцува, макар че скоро след това се отметна и почти го отрече. Мислеше го за шега, но тя затвори ветрилото и го чукна по китката си. Това той го знаеше. „Приемам думите ти съвсем сериозно.“

— Не знам какво би помогнало, Перин. — Тя леко потръпна. — Има ли нещо, което една Айез Седай не би направила или с което не би се примирила, ако Бялата кула й нареди? Изучавала съм история и са ме учили да чета между редовете. Машера Донавел е родила седем деца на мъж, когото презирала, каквото и да се казва в сказанията, а Айсибил Тобани е предала любимите си братя на враговете им заедно с трона на Арад Доман, а Джестиан Редхил… — Тя отново потръпна, този път съвсем не леко.

— Добре, добре — измърмори той и я прегърна. Той самият беше чел няколко книги по история, но изобщо не беше вижда тези имена. Дъщерята на един лорд получаваше по-различно образование от чирака на селския ковач. — Но наистина е вярно. — Добрайн извърна очи, както и Ейрам, макар и ухилен доволно.

Отначало тя се възпротиви, макар и не много силно. Той никога не беше сигурен кога ще отхвърли прегръдка пред други хора и кога ще я посрещне с радост, само че когато не я искаше, му даваше ясно да разбере, с думи или без думи. Този път тя притисна лицето си до гърдите му и също го прегърна.

— Ако пострадаш от някоя Айез Седай — прошепна тя, — ще я убия. — Вярваше й. — Ти принадлежиш на мен, Перин т-Башийр Айбара. На мен. — И за това й вярваше. Колкото по-силно го стискаше в прегръдката си, толкова по-трънлива ставаше миризмата на ревност. Той едва не се изкиска. Изглежда, правото да забие нож в гърдите му принадлежеше само на нея. Щеше да се изкиска, само че онази нишка на страх си оставаше. Както и онова, дето го каза за Майре. Себе си не можеше да подуши, но знаеше, че е там. Страхът. Старите и новите страхове занапред.

Последните благородници вече се бяха измъкнали от Великата зала без нито един стъпкан. Перин отпрати Ейрам да каже на Данил да доведе мъжете от Две реки в града — как ли щеше да ги нахрани? — след което предложи ръка на Файле и я изведе, като остави Добрайн с Колавер, която най-после бе започнала да показва признаци на съвземане. Никакво желание нямаше да е наблизо, когато се събуди, а и Файле, прегърнала го през кръста, изглежда, нямаше. Излязоха бързо, нетърпеливи да се приберат в покоите си, макар и едва ли по едни и същи причини.

Благородниците явно не бяха престанали да тичат, след като бяха излезли от Великата зала. Коридорите бяха пусти с изключение на слугите, които се движеха безмълвно и напористо, свели очи към пода. Но преди да стигнат много далече, Перин долови нечии стъпки и разбра, че ги следват. Малко вероятно изглеждаше Колавер все още да има открити привърженици, но ако имаше такива, навярно се канеха да ударят Ранд посредством приятеля му, тръгнал да се разхожда сам с жена си, докато Преродения Дракон е някъде другаде.

Само че когато Перин се извърна рязко, с ръка на секирата, зяпна, наместо да извади оръжието. Оказа се, че е Селанде с нейните приятели от преддверието, с още осем-девет нови лица. Те се сепнаха щом той се обърна, и се спогледаха смутено. Някои бяха тайренци, включително и една жена, която беше по-висока от всички кайриенски мъже, без един. Носеше мъжко палто и тесни бричове, също като Селанде и останалите жени, и меч на бедрото. Не беше чувал все още, че тази глупост се е пръснала и сред тайренците.

— Защо вървиш след нас? — изръмжа той. — Ако ще ми създавате неприятности, кълна се, че ще ви сритам всичките чак до Бел Тин! — Беше си имал вече неприятности с тези идиоти, или поне с някои като тях. Мислеха само за своята чест, за дуели и как да се вземат един друг за гай-шайн. Последното направо караше айилците да скърцат със зъби.

— Внимавайте с мъжа ми и се подчинете — намеси се рязко Файле. — С мъж като него шега не бива. — Свенливите погледи изчезнаха и те заотстъпваха с поклони, надпреварвайки се кой ще се поклони по-дълбоко.

— Проклети млади палячовци — измърмори Перин и отново предложи кръста си на Файле.

— Мъдър си за годините си, съпруже — промърмори тя. Тонът й беше съвсем сериозен; мирисът й обаче подсказваше нещо друго.

Перин някак успя да не изсумти. Вярно, неколцина от тях можеше да са с година-две по-големи от него, но всички бяха като деца с тези техни игрички на айилци. А сега, след като Файле беше в добро настроение, моментът изглеждаше най-подходящ да започне с това, за което трябваше да поговорят. Това, което той трябваше да й каже.

— Файле, как стана така, че си станала една от придворните на Колавер?

— Слугите, Перин. — Каза го тихо: никой на повече от две крачки от тях нямаше да ги чуе. Тя знаеше всичко за неговия слух и за вълците. Такива неща един мъж не можеше да скрие от жена си. Ветрилото й докосна ухото му, подканяйки го да внимава. — Твърде много хора забравят, че тук има слуги. А слугите също слушат. В Кайриен специално слушат много повече от другаде.

Никой от слугите, които той виждаше, не даваха вид, че подслушват. Малцината, които не се шмугваха по страничните коридори, щом видеха него и Файле, минаваха покрай тях почти тичешком, забили очи в пода. Всички новини обаче се разпространяваха бързо в Кайриен. Събитията във Великата зала щяха да се разчуят бързо. По улиците със сигурност вече се говореше и мълвата навярно вече напускаше очертанията на града. Айез Седай без съмнение имаха свои очи и уши в Кайриен, както и Белите плащове, а навярно и повечето тронове.

Тя продължи със същия приглушен тон:

— Колавер страшно бързаше да ме включи, след като разбра коя съм. Името на баща ми я впечатли, също като това на братовчедката ми. — Завърши с леко кимване, сякаш това обясняваше всичко.

Отговорът й беше съвсем задоволителен. Почти. Баща й беше Даврам, Върховен трон на Дома Башийр, лорд на Башийр, Тир и Сидона, Враните на Границата на Погибелта, Защитник на Вътрешната земя и Маршал-генерал на кралица Тенобия Салдейска. Братовчедката на Файле беше самата Тенобия. Повече от добра причина Колавер да скочи от радост при възможността Файле да стане една от нейните придворни дами. Но досега той бе имал достатъчно време да прехвърли нещата в ума си и се гордееше, че е свикнал с нейния начин на мислене. Брачният живот учеше мъжа да разбира жените — във всеки случай поне една. Отговорът, който тя бе премълчала, потвърждаваше нещо. Файле изобщо не се плашеше от опасностите, не и когато ставаше дума за самата нея.

Той не можеше да говори за това в коридора, разбира се. Колкото и да шепнеше, тя не притежаваше неговия слух и несъмнено щеше да настоява, че всеки слуга на петдесет крачки разстояние ги подслушва. Така че Перин запази търпение и продължи с нея мълчаливо, докато не стигнаха до стаите, заделени за тях сякаш преди цял век. Светилниците бяха запалени, огнището на каменната камина беше изрядно пометена и напълнено с клончета кожолист.

Файле отиде право до една от масичките, върху която на една табла бяха поставени две златни чаши, запотени от студ.

— Оставили са ни къпинов чай, съпруже, и винен пунш. Виното е от Тарон, струва ми се. Пунша го изстудяват в щерните под палата. Кое от двете предпочиташ?

Перин откопча колана си и го метна заедно със секирата на един стол. По пътя дотук много грижливо беше обмислил какво трябва да й каже. Много бодлива ставаше тя, когато решеше.

— Файле, липсваше ми повече, отколкото мога да ти опиша, и се тревожех за теб, но…

— Тревожил се бил за мен! — сопна се тя и го изгледа гневно като съименниците си — соколици, — и затвореното й ветрило се мушна напред към корема му. Това вече не беше част от езика на ветрилото; същия жест понякога го правеше с нож. — След като почти първата дума, която излезе от устата ти, беше да попиташ за онази… за онази!

Той зяпна. Как бе могъл да забрави за миризмата, изпълваща ноздрите му? Едва не си опипа носа да види дали не кърви.

— Файле, трябваха ми нейните хващачи на крадци. Бере… — А, не, не беше толкова глупав да повтаря това име. — Тя каза, че има доказателство за отровата, преди да тръгна. Ти сама я чу! Просто ми трябваше доказателството, Файле.

Никаква полза. Бодливата воня изобщо не се смекчи и с нея се смеси тънкият, кисел мирис на болка. Какво, в името на Светлината, беше казал пък сега, че да я нарани?

— Нейното доказателство! Това, което аз събрах, отиде за нищо, но нейното доказателство изпрати главата на Колавер на дръвника. Или щеше. — Тук беше мястото да й отвърне, но тя не му позволи да й каже и една дума. Запристъпва към него с очи като два кинжала, ветрилото в ръката й замушка като трети. Нищо друго не можеше да направи, освен да заотстъпва. — Знаеш ли каква версия пусна тя? — почти изсъска Файле. От черна усойница едва ли щеше да капе толкова жлъч. — Знаеш ли? Тя каза, че те нямало тук, защото си бил отишъл в някакво имение край града. Където тя, представи си, щяла да те посети! Аз казах версията, която си бях приготвила — че си излязъл на лов и Светлината знае, че ти доста дни беше прекарал в лов! — но всички бяха убедени, че с това само придавам благоприличие на теб и на нея! Заедно! На Колавер това страшно й се хареса. Склонна съм да повярвам, че тя взе онази майенска никаквица за придворна само за да ни насъска една срещу друга и да се наслаждава. „Файле, Берелайн, елате да ми оправите дантелата на роклята.“ „Файле, Берелайн, подръжте огледалото за фризьорката ми.“ „Файле, Берелайн, елате да ми измиете гърба.“ За да се забавлява, чакайки да види как ще си издерем очите! Това изтървах аз заради тебе! Заради теб, космат…

Гърбът му се удари в стената. И нещо прещрака в главата му. Уплашил се беше за нея до изнемога, ужасил се беше и бе готов да се изправи срещу Ранд или срещу самия Тъмен. И не беше направил нищо, никога с нищо не беше окуражил Берелайн, беше направил всичко, което можеше да се сети, само и само да я разкара. И за всичко това — ето ти благодарност.

Той я прихвана леко под мишниците и я надигна, докато големите й очи не се изравниха с неговите.

— Сега ме чуй — каза спокойно Перин. Поне се опита да заговори спокойно, само дето гласът му заизлиза с ръмжене. — Как смееш да ми говориш така? Как смееш? Тревожех се за теб почти до смърт, от страх да не пострадаш. Обичам те и никой друг не обичам освен теб. Никоя друга жена не искам освен теб. Чуваш ли ме? Чуваш ли? — Притисна я до гърдите си и я задържа, и му се искаше да я задържи така вечно. Светлина, колко го беше страх! Дори сега все още трепереше от това, което можеше да стане с нея. — Ако нещо се беше случило с теб, щяха да умра, Файле. Щях да легна на гроба ти и да умра! Мислиш ли, че не се досещам как Колавер е разбрала коя си? Ти си се погрижила да го разбере. — Шпионирането, беше му казала тя веднъж, е женска работа. — Светлина, та ти можеше да свършиш като Майре! Колавер знае, че си моя жена. Моя жена. На Перин Айбара, приятеля на Ранд ал-Тор. Хрумна ли ти изобщо, че е могла да те заподозре? Могла е да… Светлина, Файле, та тя е можела да…

Изведнъж той осъзна какво прави. От нея до гърдите му излизаха нечленоразделни звуци. Чак се зачуди, че не чува как пукат ребрата й. Изруга се наум, че е толкова непохватен, и я пусна, ръцете му се дръпнаха рязко, но преди да успее да й се извини, пръстите й стиснаха брадата му.

— Обичаш ме значи? — каза тихо тя. Много тихо. И много топло. И освен това се усмихваше. — Една жена обича да чува да й казват това както трябва. — Пуснала беше ветрилото и свободната й ръка драскаше по гърдите му почти толкова силно, че можеше кръв да му изкара, но гърленият й смях беше топъл и тлеещият плам в очите й беше толкова далече от гнева, колкото бе възможно. — Добре поне че не каза, че никога не си поглеждал друга жена, иначе щях да си помисля, че си сляп.

А той бе твърде зашеметен, за да каже каквото и да било, твърде зашеметен, за да може дори да зяпне. Ранд разбираше жените, Мат разбираше жените, но Перин знаеше, че самият той никога нямаше да ги разбере. Тя винаги се държеше толкова като соколица, колкото и като птица-рибар, сменяше посоката по-бързо от мисълта, но това сега… Бодливата миризма беше изчезнала напълно и се бе заменила с онзи най-присъщ й мирис, който му беше така познат… Мирисът, който беше самата тя, чист, силен и ясен. Като се добавеха и очите й… просто всеки момент щеше да каже нещо за селските моми по жътва. Тия салдейски селски моми явно бяха прочути.

— Колкото за това, че ще лягаш на гроба ми — продължи тя, — ако го направиш, душата ми ще терзае твоята, обещавам ти. Ще ме оплачеш в приличен срок, а после ще си намериш друга жена. Някоя, която бих одобрила, надявам се. — Тя се изсмя тихичко и го погали по брадата. — Знаеш ли, ти всъщност изобщо не можеш да се грижиш за себе си. Искам да ми го обещаеш.

Тук май беше най-добре да не си строши зъбите от скърцане. Кажеше ли не, това нейно великолепно настроение щеше да се погълне от буен пожар. Живакът не беше толкова непредсказуем, колкото Файле. Кажеше ли да… Ако съдеше по мириса й, всяка думичка от устата й беше чиста като Светлината истина, но той щеше да го повярва тогава, когато конете се покатерят по дърветата. Перин се окашля.

— Трябва да се изкъпя. Не съм виждал сапун не знам от колко време. Сигурно мириша като стар обор.

Тя се облегна на гърдите му и вдиша дълбоко.

— Миришеш ми чудесно. — Ръцете й се опряха на раменете му. — Чувствам се като… — Вратата с трясък се отвори.

— Перин, Берелайн я няма в… Съжалявам. Прощавайте.

Ранд се беше заковал на място и пристъпваше неловко от крак на крак, съвсем не като Преродения Дракон. В коридора отвън имаше Деви. Мин промуши глава в рамката на вратата, огледа се, ухили се на Перин и моментално се дръпна назад.

Файле се отдръпна толкова плавно, толкова сдържано, че никой нямаше и да предположи какво се канеше да каже преди малко. Макар че на бузите й бяха избили червени петна, ярки и горещи.

— Колко мило от ваша страда, милорд Дракон — каза тя хладно, — да се отбиете така нечакано. Извинете, че не чух чукането ви. — Тези червени петна май бяха повече от гняв, отколкото от смут.

Дойде ред на Ранд да се изчерви, както и да прокара длан през косата си.

— Берелайн не е в палата. Прекарва нощта на онзи кораб на Морския народ, закотвен в реката, представи си. Анура ми го каза чак когато наближих покоите на Берелайн.

Перин се постара много упорито да не стисне очи и да не трепне. Защо непрекъснато трябваше да повтаря името на тази жена?

— Ти нали искаше да говориш с мен за нещо друго, Ранд? — Надяваше се, че не го е натъртил прекалено, но се надяваше също така, че Ранд го е разбрал. Към Файле не погледна, но подуши въздуха предпазливо. Ревност все още нямаше. Но гняв — колкото искаш.

Ранд го зяпна за миг, сякаш гледаше през него. И сякаш се вслушваше в нещо друго. Перин скръсти ръце, за да не се разтрепери.

— Трябва да разбера — каза най-сетне Ранд. — Все още ли не искаш да поведеш армията срещу Иллиан? Трябва да го разбера веднага.

— Аз не съм пълководец — отвърна Перин прегракнало. В Иллиан щеше да има битки. В главата му пробягаха образи. Мъже околовръст, и секирата в ръцете му се върти, и му отваря просека. Все повече и повече мъже, колкото и да е посякъл вече, в безкрайни редици. И един плевел, избуяващ в сърцето му. Това повече не можеше да го понесе. Нямаше. — Освен това мислех, че трябва да остана край теб. — Това го беше казала Мин, според едно от виденията й. На два пъти Перин трябваше да е край него, иначе Ранд го очаквал погром. Първият път навярно бяха Думайските кладенци, но все още предстоеше още един.

— Всички трябва да поемем рискове. — Гласът на Ранд бе много спокоен. И много твърд. Мин отново надникна през вратата — явно й се искаше да влезе, но като видя Файле, предпочете да остане отвън.

— Ранд, Айез Седай… — Някой хитрец сигурно щеше да може да изтърси тази лъжа. Той обаче никога не се беше смятал за особено хитър. — Мъдрите са готови живи да им съдерат кожите, или почти. Не можеш да позволиш да пострадат, Ранд. — Сюлин го изгледа студено от прага.

Мъжът, когото си въобразяваше, че познава, се изсмя дрезгаво и повтори:

— Всички трябва да поемем рискове.

— Няма да позволя да пострадат, Ранд.

Две ледени сини очи срещнаха погледа му.

— Ти няма да позволиш?

— Аз няма да позволя — отвърна Перин. И дори не трепна. — Те са пленнички и не са заплаха. Те са жени.

— Те са Айез Седай. — Гласът на Ранд толкова му напомни за Ейрам при Думайски кладенци, че Перин почти затаи дъх.

— Ранд…

— Правя това, което съм длъжен, Перин. — За миг той отново заприлича на стария Ранд, комуто никак не се харесваше това, което става. За миг изглеждаше уморен до смърт. Само за миг. После отново се превърна в новия Ранд, по-твърд от стомана. — Няма да пострада нито една Айез Седай, която не си го е заслужила, Перин. Повече не мога да обещая. Щом не искаш да поемеш армията, може да те използвам някъде другаде. Всъщност толкова по-добре. Искаше ми се да те оставя да отдъхнеш поне ден-два, но не мога. Няма време. Няма време, а трябва да направим каквото трябва. Простете, че ви прекъснах. — Той се поклони сдържано, с десница на дръжката на меча. — Довиждане, Файле.

Перин понечи да го хване за ръката, но Ранд вече бе излязъл преди той да успее да помръдне. Ранд, изглежда, наистина бе престанал да бъде същият Ранд. Ден-два? Къде, в името на Светлината, смяташе да го праща Ранд, ако не при войската, сбираща се в равнините на Маредон?

— Съпруже мой — въздъхна Файле, — ти имаш кураж за трима. Но за дърпането на конците умът ти е колкото на дете. Защо се оказва така, че колкото по-храбър е един мъж, толкова по-малък е умът му?

Перин изпръхтя възмутено. Но се сдържа и не й спомена за някои жени, които се залавят да шпионират хора, извършили убийства, и които почти със сигурност се досещат, че ги шпионират. Жените все говореха колко по-разумни били от мъжете, но поне досега той не беше забелязал особени доказателства за това.

— Е, всъщност не държа да чуя отговора, дори да го знаеш. — Тя вдигна ръце над главата си и се изсмя гърлено. — Освен това няма да му позволя да ни развали настроението. Чувствам се дръзка като селска мома по… Какво ми се смееш? Престани, да ми се смееш, Перин т-Башийр Айбара! Престани ти казах, недодялан дръвнико! Ако не…

Единственият начин да сложи край на всичко това беше да я целуне. И в прегръдките й забрави и за Ранд, и за Айез Седай, и за битките. Домът беше там, където бе Файле.