Копнеж

Трийсет и девета глава Грейс

Беше странно усещане, да прекрачвам прага на дома си с ясното съзнание, че се насочвам директно към епицентъра на неприятностите. Осъзнах, че цял ден съм се чудила дали ще ме хванат и какво би се случило, ако разберат по-късно, че съм излизала със Сам. Е, вече нямаше нужда да се чудя.

Знаех.

Затворих вратата след себе си и пристъпих в коридора. В края му можех да видя баща ми, кръстосал ръце пред гърдите си. Майка ми стоеше на метър зад него, отчасти скрита от вратата към кухнята, заела съвършено същата поза. Те не казаха нищо, аз също не проговорих.

Исках да ми се разкрещят. Бях готова за крясъците. Усещах как вътре в мен нещо трепери неудържимо.

— Е? — попита баща ми, когато влязох в кухнята. Само толкова. Никакви крясъци. Просто едно „е?“, сякаш очакваше от мен да изповядам неизяснено количество грехове.

— Как мина изложението? — попитах.

Татко ме изгледа гневно.

Мама обаче бе тази, която избухна първа:

— Не се преструвай, че нищо не се е случило, Грейс!

— Не се преструвам — заявих. — Вие ми казахте да не излизам, а аз излязох.

Ръцете на мама бяха свити в юмруци с побелели от стискането кокалчета.

— Държиш се, сякаш не си направила нищо лошо.

Бях обзета от убийствено спокойствие. Права бях, че казах на Сам да не идва с мен. Нямаше да се справя с тази ситуация, ако той беше тук.

— Всъщност не съм. Отидох до звукозаписното студио в Дълът с гаджето си, после обядвахме и се прибрах вкъщи преди полунощ.

— Казахме ти да не го правиш — натърти татко. — Там е проблемът. Ти си наказана и въпреки това си излязла. Не мога да повярвам, че предаде доверието ни в теб по такъв начин.

— Правите някаква грандиозна драма от нещо съвсем обикновено! — отсякох. Очаквах гласът ми да прозвучи по-гръмко, но всъщност бе тих и треперлив, сравнен с неговия. Горещината пулсираше в стомаха и гърлото ми, така че положих усилия, за да може тонът ми да остане спокоен. — Нито вземам наркотици, нито съм започнала да изкарвам лоши оценки в училище, нито пък тайно съм си направила пиърсинг някъде по тялото.

— А как стои въпросът със… — дори не можеше да го произнесе.

— С правенето на секс? — довърши мама вместо него. — В нашата къща. Не мислиш ли, че това е извънредно непочтително. Дадохме ти свобода, а ти…

Това вече ме дари с необходимите сили, за да кресна:

— Дали сте ми свобода? Вие ми дадохте цяла планета, на която да си живея сам-сама! Стояла съм сама в тази къща стотици нощи, чакайки да се приберете. Вдигала съм телефона милион пъти, за да чуя „ами ние ще закъснеем, миличка“ Хиляди пъти съм намирала сама начин да се прибера вкъщи след училище. Свобода! Най-накрая открих човека, когото избрах за себе си, и изведнъж се оказва, че вие не можете да се примирите с това. Вие…

— Ти си тийнейджър — прекъсна ме татко презрително. Сякаш изобщо не бях крещяла. Всъщност самата аз бих се усъмнила, че съм го направила, ако кръвта не продължаваше да пулсира болезнено в ушите ми. Той повиши тон. — Какво знаеш ти за отговорностите на една връзка? Той ти е първото гадже. Ако искаш да ти повярваме, че си отговорна, докажи го. А това доказване определено не включва секс преди пълнолетие и пренебрегване на директна заповед от родителите ти. Все неща, които ти направи.

— Направих ги — заявих. — И не съжалявам.

Лицето на татко почервеня, руменината се надигна нагоре от яката към челото му. На светлината от кухненската лампа изглеждаше като някой с много, много силен слънчев загар.

— А какво ще кажеш за това, Грейс? Никога повече няма да го видиш. Това кара ли те да съжаляваш?

— О, я стига глупости — промърморих. Думите му започваха да ми се струват далечни и незначителни. Имах нужда да седна… да легна… да поспя… да направя нещо.

Думите на татко се забиваха като пирони в слепоочията ми:

— Не, ти спри с глупостите. В момента изобщо не се шегувам. Не ми харесва това, в което те превръща този Сам. Освен това очевидно няма достатъчно уважение към нас, като твои родители. Няма да те оставя да съсипеш живота си заради него.

Кръстосах ръце, за да скрия треперенето им. Една част от мен се намираше в кухнята и водеше този разговор, докато друга не спираше да се пита: какво се случва с мен? Страните ми бяха мъчително горещи. Най-накрая намерих сили, за да заговоря отново:

— Не можеш да го направиш. Не можеш да ми забраниш да се виждам с него.

— О, напротив, мога — каза татко. — Ти си на седемнайсет и живееш под моя покрив, а докато тези две неща са валидни, мога и още как! Когато навършиш осемнайсет и завършиш училище, вече не мога да ти казвам какво да правиш, но точно в момента целият щат Минесота е на моя страна.

Нещо странно се случваше в стомаха ми, беше се стегнал, както когато съм особено нервна. Зад челото ми пулсираше тъпа болка. Докоснах носа си с пръст и когато го отдръпнах, видях червено петънце върху показалеца си. Бързо грабнах салфетка от масата и я притиснах към ноздрите си, след което казах тихо:

— Той не е просто някакво си момче!

Мама се извърна и махна с ръка във въздуха, сякаш бе прекалено отегчена от всичките тези полемики.

— Да бе.

Точно в този момент я мразех.

Татко продължи:

— Е, през следващата година той ще е точно това. Просто някакво си момче. Няма да се виждаш с него, докато аз имам думата по въпроса. Това е последната вечер, в която си позволяваме да те оставим сама. Нямам какво да кажа повече. Разговорът приключи.

Скрих окървавения си нос от тях, за да не им давам повод да продължим с този кошмар.

Не можех да понеса мисълта, че ще остана в една и съща стая с тях дори и секунда повече. Не можех да понеса начина, по който мама ме гледаше през рамо с повдигнати вежди, все едно очакваше да види какъв ще бъде следващият ми ход. Не можех да понеса болката, която раздираше тялото ми.

Втурнах се към стаята си и затръшнах вратата след себе си толкова силно, че усетих как всичко в мен завибрира.