Копнеж

Трета глава Изабел

Денят, в който ченгето дойде в книжарницата, беше и първият ден, в който чух Грейс да се оплаква от главоболие. Това най-вероятно не звучи като нещо особено забележително, но истината бе, че откакто я познавах, единствените й здравословни проблеми бяха свързани със запушен нос. Пък и в онзи момент от живота си бях нещо като експерт по главоболията. Бяха ми хоби.

След като непохватният танц на Сам с ченгето приключи, аз се насочих към училище. Напоследък то минаваше за досадно и абсолютно ненужно задължение. Учителите очевидно си нямаха идея какво точно да правят с мен, разкъсвани между добрите ми оценки и честите отсъствия, така че общо взето, минавах между капките. Негласното ни споразумение се свеждаше до следното: когато се появях в час, те ме оставяха да правя каквото си искам, стига да не преча на останалите.

Така че първото нещо, което направих, щом влязох в часа по компютърни изкуства, беше примерно да включа полагащия ми се компютър и след това, не особено примерно, да извадя книгите, които си бях купила тази сутрин. Една от тях беше енциклопедия на болестите с особено зловещи илюстрации — дебела, миришеща на прах и издадена през 1986 година. Това чудо сигурно бе една от първите стоки, които са били поръчани в „Изкривеният рафт“. Докато господин Грант обясняваше какво трябва да правим, прелистих няколко страници, разглеждайки отвратителните снимки. Имаше някаква гротескна фотография на човек, болен от порфирия5, и на още някакъв, страдащ от себореен дерматит6.

Видях също така нематоди7 в действие. При вида им усетих как започва да ми се повдига, което леко ме изненада.

Отгърнах на буквата М. Пръстите ми се плъзнаха надолу по страницата, докато търсех думите Менингит, бактериален. Нещо ме прониза, докато преглеждах съответния раздел. Причини. Симптоми. Диагнози. Лечение. Прогнози. Процент на смъртност при нелекуван бактериален менингит: 100. Процент на смъртност при лекуване на бактериален менингит: 10–30.

Нямаше нужда да се зачитам в текста. Бях пределно наясно с тези статистики. Всъщност можех да изрецитирам цялата статия. Знаех повече от тази датираща от 1986 г. Енциклопедия на болестите, защото бях чела онлайн всичко за най-новите форми на лечение и необичайните случаи.

Столът до мен проскърца, когато някой седна на него. Не си направих труда да затварям книгата и да вдигам поглед. Грейс винаги използваше един и същ парфюм. Или по-скоро — доколкото я познавах — един и същ шампоан.

— Изабел — прошепна тя тихичко, другите ученици също бяха започнали да си приказват, след като господин Грант приключи с указанията, — това е прекалено гнусно дори и като за теб.

— Да го духаш — отговорих.

— Имаш нужда от лечение — каза тя, но тонът й беше някак отнесен.

— Точно това си търся — обърнах се към нея. — Опитвам се да разбера как точно работи менингитът. Не мисля, че това е чак толкова ужасно. Не искаш ли да знаеш как точно успяхме да премахнем дребния проблем на Сам?

Грейс сви рамене и се обърна напред върху въртящия се черен стол. Тъмнорусата й коса падна над зачервените й бузи и тя сведе очи към пода. Беше очевидно, че се чувства неловко.

— Всичко това свърши.

— Така си е — съгласих се.

— Ако имаш намерение да се заяждаш, няма да седя до теб — предупреди ме Грейс. — И без това не ми е добре. Май трябва да се прибера.

— Току — що казах „така си е“ — отбелязах. — Което трудно може да мине за заяждане, Грейс. Повярвай ми, ако наистина искаш да видиш тъмната ми стра…

— Дами? — Господин Грант стоеше до мен и местеше поглед от празния ми екран към все още изключения компютър на Грейс. — Последния път, когато проверих програмата, установих, че трябва да имаме час по компютърни изкуства, а не социална беседа.

Грейс го погледна напрегнато.

— Ще ме пуснете ли да отида до сестрата? Главата ми… мисля, че синусите ми се възпаляват или нещо подобно.

Господин Грант огледа измъченото изражение, изписано върху зачервеното й лице, след което кимна в съгласие:

— Обаче искам да ми донесеш бележка от лекарския кабинет — каза, след като Грейс му благодари и се изправи. Тя не ми каза нищо, докато си тръгваше, само почука с пръсти по облегалката на стола ми.

— Колкото до теб… — започна господин Грант, след което сведе поглед към все още разтворената на чина ми енциклопедия и така и не завърши изречението си. Просто кимна, по-скоро на себе си, и се отдалечи.

Върнах се към своето извънучебно изучаване на смъртта и болестите. Защото независимо какво си мислеше Грейс, аз знаех, че в Мърси Фолс проблемите никога нямаше да приключат.