Да играеш с огъня

8. Били Рей Сангуайн

Прицелът й не бе съвсем точен и първата огнена топка пропусна Дъск. Втората обаче летеше право към целта си, ала Венгос се отдръпна в последния момент. Беше бърз. Може би по-бърз от Скълдъгъри.

— Каин — изръмжа той.

— Бягай! — извика Чайна и Валкирия се подчини. Вече бе в коридора, преди да погледне назад за пръв път. Чайна махна с ръка и входната врата се затвори с трясък.

Валкирия слизаше по стълбите, когато нещо я сграбчи за глезена и тя почти падна. Продължи, но хвърли поглед назад и видя как една ръка изчезва в стълбището. Стигна вторият етаж, удари се в стената и продължи надолу. Една от стените на долния етаж се пропука и срина, а от нея изскочи мъжът с очилата. Валкирия стисна перилата и скочи с двата крака напред, използвайки инерцията, за да придаде повече сила на ритника. Ботушите й го удариха в гърдите и той шумно се блъсна в стената и отскочи от нея.

На първия етаж Валкирия почти се спъна в собствените си крака, а непознатият още я гонеше. Взе последните няколко стъпала със скок и излезе на улицата. Коли и минувачи. Твърде много невинни, които можеха да се озоват в центъра на битка, в която биха били беззащитни. Валкирия се скри в една от алейките до кооперацията, тясна и сенчеста. От другата страна имаше по-тих път.

Преследвачът й неумолимо съкращаваше разстоянието между тях. Момичето едва смогваше да поддържа дистанция.

Внезапно тя спря и клекна, онзи се спъна в нея и полетя напред. Очилата му изхвърчаха. Когато обърна глава към нея, Валкирия видя, че вместо очи има две малки черни дупки. Тя стана и тичешком се върна по пътя, от който бе дошла. Пет крачки преди улицата, земята пред момичето експлодира и мъжът изскочи от нея. Валкирия падна, тръсна глава, за да се отърве от посипалата се върху нея пръст.

— Не разбирам за какво е тупурдията — каза той. Беше американец и завалваше думите по южняшки. — Ти си малко момиче.

Валкирия щракна с пръсти, но той удари ръката й преди пламъкът да се събере в нея. Нещо студено и остро я докосна по гърлото.

— Не опитвай това отново — каза мъжът. Държеше бръснач с дървена дръжка с инициали Б. Р. С. Отсреща, паркиран на тротоара на тихата улица, бе черен мотоциклет. Мотоциклетът на Танит.

Една сбръчкана старица с развалени зъби влезе в алейката, но веднага се обърна и побърза да се махне.

Мъжът поклати глава.

— Виждаш ли, това е проблемът с обикновените хора. Видят ли нещо ненормално, може би плашещо, тичат да бягат. Нали знаеш какво значи това? Никой няма да ти помогне. Самичка си.

Точно зад тях някой се изкашля. Онзи се озърна и Танит Лоу го изрита в лицето. Той се препъна назад, а Валкирия се откъсна и се обърна с лице към него. Би бил хубавец, ако не бяха тези ужасни черни дупки.

— А ти коя си? — усмихна се той.

— Първо ти — отвърна Танит.

— Добре тогава. Били Рей Сангуайн, майстор на всякакви видове неприятни убийства и извършител на жестоки и необичайни наказания. На вашите услуги.

— Значи си наемен убиец?

— Не просто наемен убиец, мойто момиче. Луксозен наемен убиец. Аз съм много, много скъп и много, много добър. А ти си?

— Краят ти — каза Танит.

— А, ясно. Често съм се чудел как ще изглежда краят ми. Не съм си представял, че ще е хубавелка като теб.

Танит отвори палтото си и мечът й, още в ножницата си, се показа.

— Доброволно ли ще дойдете, г-н Сангуайн, или трябва да ви нараня?

Лицето на наемния убиец посърна.

— О, ай де стига! Виж колко е голям твоят, и колко — моят. Аз имам само някакъв си бръснач. Не е честно!

— Но бръснач срещу невъоръжено момиче е честно, така ли?

Той се поколеба и отстъпи крачка, когато Танит се приближи.

— Струваше ми се честно, тогава. В тоя момент обаче като че ли беше малко несправедливо…

Танит свали палтото си и го остави да падне. Мускулите й се размърдаха под кожата на ръцете й. Извади меча си, докато крачеше към Сангуайн.

— Уха — каза той. — Сега почна да става интересно.

Танит се спусна напред, а убиецът се наведе и мечът изсвистя над главата му. С малко движение на китката Танит насочи острието обратно към противника си още преди да изпълни целия замах, но той отскочи извън обсега на оръжието и се засмя.

— На това му викам веселба! Двама възрастни, опознаване постарому. Романтиката виси във въздуха!

— Не си мой тип.

— Не знаеш какъв е твоят тип, скъпа.

— Знам, че ти не спадаш към него. Г-н Сангуайн, имам белезници с името ти на тях.

— Белезниците не ме спират, хубавелке. Не може да ме удържи нито едно възпиращо заклинание, за което си чувала, както и няколко, за които вероятно не си. Това ме прави толкова специален.

— Това и психопатичният ти уклон.

— А, той не ме прави специален, само по-забавен!

Сега той атакува пръв, направи финт с бръснача, за да отвори гарда на Танит, след което скочи право напред и замахна. Танит вдигна лакът и удари предмишницата му, така че той пропусна, после насочи коляно към корема на убиеца и удари с меча. Сангуайн с последни усилия се хвърли встрани. Претърколи се несръчно и се изправи, разтривайки ожуленото си коляно.

— Заболя ме — усмихна се той.

— Мога да те улесня.

— Ще ми дадеш меча си ли?

— Не, но ако ми кажеш какво планира барон Венгос, ще те пусна.

Той се намръщи.

— Ама аз бих целия този път.

— Предлагам това само веднъж, г-н Сангуайн.

— Много деликатно от твоя страна. За нещастие, аз съм професионалист — плащат ми за тази работа и възнамерявам да я свърша. Трябва все пак да си пазя репутацията. Така че какво ще кажеш за следното: стоиш неподвижно, докато те убия, после взимам момичето и кой откъде. Как ти звучи?

— Боя се, че няма да стане.

— Да го вземат мътните… Е, значи почваме отначало.

Той пак се усмихна и събра крака. Земята под него се разпука и когато стана достатъчно рохкава, той потъна право надолу.

Танит остана в готовност. Земята се затвори, само стотиците малки пукнатинки издаваха случилото се. Валкирия не смееше да мръдне. Секундите течаха. Танит се мръщеше, вероятно се чудеше къде е изчезнал противникът й. Тя погледна Валкирия, понечи да каже нещо и тогава стената до нея се срина и Били Рей Сангуайн се понесе към нея.

Танит сякаш обаче не можеше да бъде изненадана. Тя просто отстъпи встрани и остави дълбока резка в ръката на Сангуайн. Оцапан в пръст, той изкрещя от болка и изтърва бръснача си. Изманеврира извън обсега на меча й, опитвайки се да спре кръвта. Валкирия погледна към земята до себе си.

— Да не си посмяла — предупреди я убиецът и се опита да я прикове с черните си очи-дупки. Тя не му обърна внимание, наведе се и взе бръснача, което го вбеси още повече.

— Какво ви има на вас, жените, бе! — извика той и изрита във въздуха. — Идвате в живота ни, взимате ни всичко! През годините все късахте от мен, от душата ми, и сега?! Сега ми взехте проклетия бръснач. Как да убивам хората сега, а? Как да се бръсна, по дяволите?

Зад Сангуайн барон Венгос свърна от улицата в алейката.

— Приключвай вече — гневно нареди той на убиеца.

— Да, сър — отвърна Сангуайн и след това понижи тон. — Видяхте ли сега? Вкарахте ме в беля с шефа. По-добре ми дай момичето веднага!

В този момент се отвори една странична врата, която Валкирия не бе видяла досега, и от нея излезе Чайна.

— Съжалявам — каза тя, — но това няма да стане.

Челото й бе порязано, но иначе изглеждаше невредима. Зад Венгос спря черен джип и от него излезе Дъск.

Някъде високо над главите на всички Валкирия видя силует. За миг си помисли, че е още някой от главорезите на Венгос, но фигурата, която се понесе надолу от един от покривите, бе тази на Блис. Той се приземи леко и се изправи в пълен ръст. Баронът се намръщи.

— Сангуайн — каза той, — твърде много станаха. Тръгваме си.

— Ей сега идвам, бароне.

Венгос обаче не чакаше. Качи се в джипа, Дъск скочи зад волана и те потеглиха. Останал внезапно сам, Сангуайн спря да се чумери. Погледна противниците си един по един и облиза устни. Още държеше ранената си ръка и между пръстите му се стичаше кръв.

— Какво планира барон Венгос? — Гласът на Блис бе тих и ужасяващ.

— Не зная — отвърна Сангуайн. — А, не, чакай. Зная, но не казвам.

Той отново събра крака и земята под него започна да се разтваря. Валкирия извика:

— Спрете го!

Танит се завтече към него, но закъсня и Сангуайн отново потъна.

— По дяволите — намръщи се Танит. — Луксозен наемен убиец ми бил. Потаен страхливец.

— Това го чух! — Главата на Сангуайн се подаваше от разтворената земя. — Не съм страхливец! Просто изгубих моментно предимството. Иска се истински мъж да признае поражението си.

— Явно си много мъжествен тогава — каза Валкирия, а американецът й хвърли изпепеляващ поглед.

— Никой не обича сарказма, г-це Каин. Забавих оттеглянето си, само за да ти кажа нещо. Взе ми бръснача, скъпа. Това е непростима обида. Така че, като му дойде времето и си си изпълнила предназначението, кълна се, ще те убия безплатно.

След тези думи Били Рей Сангуайн се скри напълно. И пак подаде глава.

— Или поне на половин цена. — И пак изчезна.