Да играеш с огъня

14. Скачащият Джак

Джак не можеше да скача. Дори да имаше мястото, дори килията му с тясно легло, тоалетна и мивка, да бе достатъчно голямо, пак не би могъл. Цялото помещение бе омагьосано и блокираше силите му.

Спрингхийлд Джак седеше на леглото и разсъждаваше върху живота без скачане. Разсъждаваше също за живота без убийства, което го изяждаше отвътре, без любимата му храна, без танци по покривите и без всичко друго, което обичаше. Щяха да изхвърлят ключа, знаеше това. Английският Съвет, получили шанса да го затворят на сигурно, нямаше да имат милост. Процесът щеше да приключи за нула време и той щеше да прекара стотици години в затвора.

Джак легна и сложи ръка над очите си, за да спре ужасната изкуствена светлина. Без повече небе за него. Без звезди. Без луна.

— По-грозен си, отколкото те помня.

Джак се изстреля от леглото. На стената се подпираше мъж.

— Сангуайн — направи гримаса Джак. — Дойде да ми се подиграеш, а? Ще ми се да кажа „изненадан съм“, ама не съм, точно туй очаквам от тебе.

— Джак, стари приятелю, тези думи ме нараняват.

— Никакъв приятел не си ми.

— Може през годините да сме имали различия, но както виждам нещата, това е зад нас. Тук съм да ти помогна. Да те измъкна.

Той почука напуканата стена и от нея паднаха няколко малки парчета.

— Кво? — попита Джак.

— Само искам една малко услуга от теб.

— Не ме радва идеята да ти правя услуги.

— Би предпочел да седиш в килия до края на живота си? — Джак не каза нищо. — Само една малка услуга. Нещо, което дори ще ти хареса. Искам да предизвикаш малко безпорядък.

— Що?

— Не си тревожи главата с това. Ще можеш ли да ми помогнеш?

— Зависи. Какъв безпорядък?

— Нищо особено. Само да убиеш малко хора.

— А, това ли? — Джак се усмихна неволно.

— Лесна работа за някого с твоите умения. Ако се навиеш, още на мига те взимам и се махаме оттук.

— Убиване, а?

— Много убиване.

— И само това? Като приключа и сме квит? Щото знам за кой си работил преди, тексасче, и няма да почна да върша работата на Безликите.

— Споменах ли Безликите? Не ги споменах.

— И няма нищо общо с тях?

— Кълна се в живота си. Навит ли си?

Джак облече палтото си и нахлупи очукания си цилиндър.

— Айде да вървим.