Да играеш с огъня

22. Кръв и сенки

Навлизаха все по-навътре в провинцията. Пътищата се стесняваха и увиваха като змии. Накрая спряха пред малка тъмна църква. Сангуайн слезе и измъкна Валкирия след себе си. Поведе я по напуканата, обрасла с плевели пътека. Стените бяха задушени от бръшлян, а малките цветни прозорци бяха матови от прах и мръсотия.

Убиецът отвори двойните врати и я въведе в студената, влажна вътрешност. Няколко от пейките още не бяха се разпаднали, а стотиците запалени свещи хвърляха танцуващи сенки по стените. На мястото на олтара бе поставена голяма каменна плоча, върху която лежеше тялото на Гротескния.

Барон Венгос ги чакаше. Бронята на Вайл не бе това, което момичето очакваше. Не потракваше и не дрънчеше, не блестеше. Изглеждаше жива, променяше се и се движеше сама пред очите на Валкирия.

Около него, скрити в сенките, стояха и Заразени мъже и жени, изяждани отвътре от вампирския вирус.

Дъск също бе там, отново в човешката си кожа, по през лицето му минаваше белегът, дълбок и грозен, оставен му от Валкирия. Очите на вампира я изпепеляваха с цялата омраза, на която бе способно почернената му душа.

— Валкирия Каин. — Маската пред лицето на Венгос превръщаше гласа му в кухо кънтене. — Толкова съобразително от твоя страна да ни погостуваш в тази толкова благовещаеща нощ. Създанието на тази плоча ще отвори портите пред своите събратя и светът ще бъде прочистен. Недостойните ще бъдат изличени и ще настъпи нов рай, всичко благодарение на теб.

Сангуайн стисна Валкирия за лакътя и тръгна с нея към най-предната пейка, където двамата седнаха. Венгос наведе глава, вдигна ръце над тялото на плочата. Около барона сенките се размърдаха. Свещите затрептяха като при силен вятър, макар в църквата да цареше мъртвешки покой.

— Гротескния ще те погълне — почти между другото спомена Сангуайн. — Старчето бая време е лежало. Ще има нужда от кръвта ти. Нали може да снимам? Специално си взех фотоапарата.

— Умри си от кеф, няма проблем.

— Мерси.

— Или се блъсни в някоя стена и си умри просто така, по-добре ще ти е, когато Скълдъгъри дойде.

— А, с Кокалчо ще се оправя, не ме мисли мене. Внимавай сега, скъпа, сега става интересно.

Сенките зад Венгос се сгъстиха и се спуснаха над него като покров. Той замръзна и тялото бе обхванато от конвулсии, все едно го удряше ток. Сенките се заизливаха през върховете на пръстите му, надолу върху бинтовете на Гротескния.

— Г-н Сангуайн — прошепна Венгос.

Сангуайн изправи Валкирия и я повлече към плочата. С широка усмивка й показа бръснача си и стисна китката й. Тя се опита да се съпротивлява, но той бе твърде силен. Извика от болка, когато острието премина през дясната й длан. Вместо обаче да се стече и да покапе върху бинтовете, кръвта й се понесе във въздуха към потока от сенки и се смеси с него и така се вля в Гротескния.

Тогава двойните врати на църквата се отвориха с трясък и Скълдъгъри Плезънт влезе с нехайна походка.

Заразените изръмжаха, а Валкирия рязко издърпа ръката си от хватката на Сангуайн. Венгос погледна от мрачното си занимание и бронята му буквално се наежи. Скълдъгъри седна на предната пейка. Кръстоса крака, зае удобна позиция и махна с ръка.

— Нека не ви прекъсвам.

Валкирия се обърка.

Заразените се придвижиха в светлината на свещите, наобиколиха детектива. Той продължаваше да се държи, все едно е наминал за малко. Венгос вля последната струя от сенки в Гротескния и отстъпи, прегърбен уморено. Свали маската си. Лицето под нея лъщеше, пребледняло. В очите му имаше студ.

— Мерзко създание — каза той. — Няма ли Секачи с теб? Не виждам и г-н Блис никъде.

— Познаваш ме, бароне, обичам сам да се оправям с проблемите. Освен това, когато ме наби, ми счупи телефона, така че…

Усмивката на Венгос приличаше на пукнатина през лицето му.

— Значи си дошъл да видиш началото на своя край?

— Не, не точно. Дойдох, за да направя това.

Скълдъгъри извади малка черна торбичка от сакото си и я хвърли върху плочата. Тя падна върху бинтованите гърди на Гротескния. Венгос посегна…

— Не бих го правил на твое място. — Скълдъгъри държеше малко устройство. — Едно натискане и тази прекрасна църквица ще бъде украсена с парчета от твоя бог.

— Бомба? — Гласът на Венгос клокочеше от гняв. Бронята му стана по-плътна и дебела. — Мислиш, че експлозиви могат да наранят един Безлик?

— Но това не е Безлик, нали така? Не и цял такъв. Всъщност, смея да предположа, че ще е доста уязвим с цялото това време, прекарано зазидан в стена. И смея да се обзаложа, че и ти не си в най-добра форма след този ритуал. Тази малка бомба може да ви види сметката и на двамата. Е, „малка“ е условно казано, всъщност е около петнайсет пъти по-мощна от последната, с която те замерих. А помниш колко неприятна беше тя.

Сангуайн избута Стефани до плочата.

— Ще убиеш и нас, и нея.

— Няма нужда — търпеливо обясни Скълдъгъри. — Или натискам това копче, убивам партньора си и осуетявам веднъж завинаги коварния ви план, или не го правя и двамата с нея излизаме невредими от тук, а вие чакате още три години до следващото лунно затъмнение. Ти решаваш, бароне.

Венгос го прецени.

— Вземи я.

Дъск пристъпи напред.

— Момичето трябва да умре!

— Тишина! — изрева Венгос. Сключи поглед с Дъск и вторият накрая се върна на мястото си.

— Вземи момичето. Няма да стигнете далеч — подигравателно подхвърли Венгос.

— Ще стигнем достатъчно далеч. Валкирия? — Валкирия протегна ръце към Сангуайн.

Той я изгледа злобно, остави бръснача на плочата. Разкопча оковите и се отдалечи с тях. Валкирия се присъедини към Скълдъгъри на пътеката към олтара, но не и преди да грабне бръснача.

— Хей! — извика Сангуайн.

— Мълчи — отсече Венгос.

— Ама тя ми взе бръснача!

— Казах, мълчи!

Сангуайн млъкна. Валкирия сви острието и го прибра в джоба си. Тя застана до Скълдъгъри, а Заразените следяха всяко нейно движение.

— Само отлагаш неизбежното — каза баронът. — С тази броня съм най-могъщото създание на този свят.

— Но щастлив ли си? — умислено попита Скълдъгъри, призовавайки пламък в дланта си. Хвърли огненото кълбо зад гърба си, на земята до входа. Заразените изсъскаха, когато видяха пламъците. Венгос още не бе направил и крачка към торбичката експлозиви.

— Ще те разглобя, мерзко създание.

— Е, поне ще имам какво да чакам — отвърна детективът. — Няма да правите внезапни движения, докато не стигнем до пътя. Ще разбера, ако ненормалните ти дечица смутят въздуха около бомбата.

— Взриви я — промърмори с крайчето на устата си Валкирия.

— Не мога — отвърна шепнешком Скълдъгъри. С едно движение раздели пламъците на входа и двамата излязоха в нощта отвън.

— Защо не?

— Не е бомба. Торба с крик е.

— Ами дистанционното?

— Отваря вратата на гаража ми. Не им казвай, но даже и батерии си няма.

Той пак махна с ръка и огънят отново образува стена пред тях, блокирайки изхода. Придвижиха се до Бентлито, без да откъсват очи от Заразените, за да са сигурни, че нито един от тях няма да реши да мами и да се втурне преждевременно към тях.

— Имаме ли план? — попита Валкирия.

— Трябва да разкараме Гротескния от ръцете на лошите, така че ще се разделим. Аз ще си тръгна, ти ще се скриеш под микробуса, ще ги изчакаш да натоварят Гротескния и тогава ще подкараш микробуса изпод носовете им.

— Какво?

— Много ще е забавно, вярвай ми.

— Скълдъгъри, аз съм на тринайсет. Не мога да карам.

— … Как така не можеш да караш?

— На чужд език ли говоря? Не мога да карам, Скълдъгъри!

— Но си виждала как други карат, нали? Мен поне си виждала. И родителите ти си виждала, смея да предположа. Значи знаеш основите.

Валкирия го зяпна.

— Знам, че голямото кръгло нещо, дето стърчи от таблото, мърда гумите. Това достатъчно основно ли е?

— Микробусът там е автоматик. Като го поставиш в режим на каране — тръгваш. Натискаш единия педал — движиш се бързо; натискаш другия педал — спираш. Лесна работа, а?

— О, мамка му — измърмори накрая момичето и изтича до микробуса, вмъкна се под него. Скълдъгъри влезе в Бентлито.

Когато колата се отдалечи от църквата, от входа изригна вълна мрак и потуши пламъците. Дъск и Заразените се пръснаха в нощта, последва ги барон Венгос, а от бронята му като гневни змии се извиваха пипала от сенки. Той хвърли торбичката в тревата и крикът се разгъна. Той насочи вълна мрак срещу една Заразена и тя отлетя в мрака.

Валкирия остана под микробуса много, много притихнала. Видя ботушите на Били Рей Сангуайн.

— Тя ми взе острието. Пак.

— Не ме интересува острието ти — изплющя гласът на Венгос. Той каза на един от Заразените да преместят Гротескния обратно в микробуса. — Това място скоро ще гъмжи от Секачи и не искам да повредят тялото.

След малко Заразените излязоха от църквата със сандъка. С много внимание го качиха в микробуса. Върнаха се на входа в очакване на още заповеди. Валкирия излезе. От другата страна на автомобила Венгос даваше заповеди. Момичето пое дълбоко въздух и сложи ръка на дръжката на вратата.

Тя се отвори със слабо прищракване. Приведена, Валкирия се качи. Ключовете бяха в таблото. Тя хвърли поглед през стъклото и запали микробуса. Венгос се обърна, направи няколко крачки, за да види кой е зад волана.

Валкирия натисна скоростния лост надолу и стовари крак върху педала за ускорение. Изписка, когато микробусът тръгна рязко напред, опита се да овладее волана. Не беше никак забавно. Рязко завъртя кормилото, за да не се блъсне в едно крайпътно дърво. Заразените тичаха някъде зад автомобила, но Валкирия не можеше да си позволи да им обръща много внимание. Навън нищо не се виждаше, а тя не знаеше откъде се включват фаровете.

Свали едната си ръка от волана, колкото да натисне една ръчка. Чистачките застъргаха по предното стъкло. Колата мина през някакъв камък и Валкирия подскочи в седалката си. Опита с друга ръчка и някакъв индикатор заблещука. Проклинайки Скълдъгъри, Валкирия се суетеше с копчетата и ръчките на таблото, докато накрая фаровете светнаха. Тогава микробусът се отклони от пътя и заора през един от хълмовете.

Валкирия едва стоеше достатъчно стабилно в седалката си, за да не преобърне колата. Стисна волана по-здраво с една ръка, а с другата задърпа обезопасителния колан. Докато търсеше отвора, където да го закопчае, микробусът превали хълма и отново се озова на пътя, но преди момичето да успее да подкара автомобила по него, срещу нея се изпречи следващия хълм. Валкирия най-сетне си сложи колана и обърна пълното си внимание върху карането. Микробусът мина през парче стърчаща скала, завъртя се и се преобърна. Валкирия удари глава в стъклото и светът се завъртя като в центрофуга пред очи те й. Чу звук от счупено стъкло и изкривен метал. Подпря ръце на волана, за да не удари глава в него. Вместо това тя се блъсна в дланите й и клаксона изврещя. Микробусът спря да се обръща и застана пак на четири колела.

— Оуууу — изстена Валкирия. Видя през пукнатото предно стъкло три фара. Една кола и един мотоциклет приближаваха бързо.

Валкирия натисна дръжката на вратата и я блъсна с рамо, за да се отвори. Предпазният колан обаче не я пусна да излезе. Разкопча го с мъка и слезе с препъване. Точно пред нея Танит наби спирачките на мотоциклета си.

Зад нея спря и Бентлито, а Скълдъгъри изскочи и хвана Валкирия преди тя да падне. Бяха разменени няколко думи, но Валкирия не можеше да ги осмисли през воала в главата си. Болеше я ръката. Докато Скълдъгъри я носеше към колата си, Валкирия видя как Танит прибира мотоциклета си в каросерията на микробуса и се качва в шофьорското място.

Скълдъгъри каза нещо и Валкирия се опита да отговори, но езикът й пречеше и секунда по-късно силите я напуснаха изцяло.