Да играеш с огъня

18. Стари врагове

Валкирия проследи полета му и видя как се приземява леко. Дъск обърна глава, все едно бе чул нещо, но след това погледна в другата посока. Скълдъгъри се промъкна току до него, уви ръка около гърлото му и го помъкна назад. Дъск се съпротивляваше, но Скълдъгъри бе неумолим и всичко щеше да приключи за секунди. Когато Дъск се отпусна, детективът го остави на земята. Всичко се бе случило в пълна тишина.

Скълдъгъри тръгна към входа на замъка, а Валкирия легна по корем и пролази до ръба на срутения покрив, за да гледа по-добре. Заразените тъкмо поставяха тялото в сандъка. Присвиха очи, когато видяха детектива. Венгос още бе с гръб към него.

— Привет, бароне — каза Скълдъгъри. Венгос се изопна стреснато за миг и се обърна.

— Разбира се. Кого друг ще изпратят да ме надвие? Не човек. Не чудовище. Изпращат теб.

Скълдъгъри сви рамене.

— Как я караш, бароне?

— Опетняваш ме — отвърна Венгос с отвращение в гласа. — Дори само присъствието ти ме опетнява. Усещам го във въздуха. Дори тези Заразени, полунемъртви, са по-достойни за времето ми, отколкото ти някога би бил.

Скълдъгъри кимна и продължи:

— Та, как я караш, ожени ли се вече? Малки зли крачета щъпуркат ли насам-натам?

— Ще те унищожа.

— Още ли се сърдиш за онзи път, когато те взривих? Сърдиш се, личи ти.

— Не млъкваш, нали?

— А, мога и да млъкна. Ето, млъквам. — Скълдъгъри потрая няколко секунди. — Кой е този в сандъка? Спаруженият, безжизнен, скърпен труп на Гротескния? Прав ли съм? Ако е той, не мога да те пусна да си тръгнеш с него. Може, ако искаш, да ти оставя някой палец, за сувенир, но дотам.

— Думите ти, скелетен човече, са богохулни.

— Ти си този, който изкопа собствения си бог.

Венгос извади сабята си.

— Ще ми се да не трябваше да те убивам сега. Ще ми се да можеше да видиш яростта на моя бог пред твоите хули.

— Нали осъзнаваш, че нямам кожа, която да порежеш?

— Този меч е изкован по същия начин като косите на Секачите. Ще разсече костите ти.

— А. — Скълдъгъри направи крачка назад. Венгос настъпваше с усмивка.

— Какво има? Свършиха ли шегите и подигравките? Да видим къде е увереността ти сега, мерзко създание.

Скълдъгъри извади револвера си и го насочи право в лицето на Венгос.

— Както се оказва, увереността ми си е съвсем на място.

— Какво, ще ме застреляш ли? — презрително попита Венгос. — Не бих се изненадал. Какво може да знаеш ти за честта? Само един неверник би взел пистолет в схватка с мечове.

— Само един кретен би си взел меча в престрелка.

Венгос се намръщи.

— Както виждаш, превъзхождаме те многократно.

— Обикновено така става.

— Не можеш да спечелиш.

— Обикновено така изглежда.

— Само след мигове ще бъдеш нападнат от тези мръсни Немъртви и разкъсан в ураган от болка и ярост.

— Хм, това е нещо ново.

— Убийте го! — излая Венгос.

Заразените тръгнаха напред, а Скълдъгъри вдигна ръка и около него се завихри облак от прах. Венгос отстъпи, заслонявайки очи. Чуха се изстрели, проблясъци на огън и гърлени ревове. Заразените излетяха от облака един по един. Когато прахът улегна, само Венгос и Скълдъгъри стояха прави.

— Шест изстрела — каза Венгос. — Преброих ги. Пистолетът ти е празен.

— Предполагаш, че не съм успял да презаредя в суматохата.

— Успя ли?

— Не — призна детективът след кратко колебание.

Венгос се огледа.

— Момичето. Каин. Къде е?

— За нещастие трябваше да си остане у дома, учебен ден е все пак.

— Жалко. Щеше да ми хареса, ако можеше да види как те убивам.

Той остави сабята си на земята и се отправи към Скълдъгъри, който вдигна ръка.

— Чакай. След като няма да я ползваш, може ли аз?

Врагът му почти се засмя. Замахна, а Скълдъгъри се премести ниско вляво, за да избегне удара. Венгос очакваше тази маневра и засили юмрук прано и една от лопатките на Скълдъгъри. Детективът опита да се приближи, за да опита хвърляне, но Венгос леко смени центъра на тежестта си, подложи крак и Скълдъгъри се запрепъва и падна в сандъка с Гротескния.

Венгос изрева и го изхвърли оттам. Заби дясно кроше в челюстта на Скълдъгъри. Последва още едно, ляво, но детективът успя да се защити, блокът се превърна в удар в гърлото, бърз и свиреп като атакуваща змия. Венгос се закашля и отстъпи. Скълдъгъри го изрита във вътрешната част на крака.

Венгос държеше гарда си високо, за да пази главата си, но го свали, когато Скълдъгъри насочи ритник в ребрата му. Ритникът се оказа финт, превърна се в стъпка, а вместо това Скълдъгъри замахна с юмрук. Венгос обаче го пресече и лявата му ръка се сключи около дясната китка на скелета, баронът изригна, удари отдолу нагоре с лакът дясното рамо на Скълдъгъри, след това се възползва от инерцията си и хвърли Скълдъгъри на земята, като се приземи тежко върху него.

Лявата ръка на детектива се спусна към лицето на Венгос е разтворени пръсти, но той я отби преди Скълдъгъри да може да раздвижи въздуха, баронът нанасяше удар след удар със зловеща усмивка на устните си.

— Ужасно е да си какъвто си, нали? — попита го той. — Скелет, който чувства болка. Нито едно от предимствата на тяло от плът и кръв, всичките му недостатъци. Който те е върнал от мъртвите е трябвало да те остави да гниеш.

Скълдъгъри изстена. Някои от Заразените вече бяха станали и гледаха безучастно към схватката. Венгос стана и се отупа. Вдигна сабята си.

— Ще те насека на малки парченца. Ще превърна част от черепа ти в зар. Ще направя клавиши на пиано от костите ти. Дали още ще си жив тогава? Когато си зар и клавиши за пиано?

— Винаги съм искал да пробия в музиката — измърмори Скълдъгъри.

Валкирия не можеше да гледа повече.

— Хей! — Венгос обърна глава нагоре и я видя да стои на здравата част от покрива.

— Чух, че ме търсиш.

— Г-це Каин — усмихна се той. — Значи сте тук.

— Това хлапе — отрони детективът, — никога не прави каквото й се каже.

— Искаш ли ме, бароне? — извика Валкирия. — Ела да ме хванеш!

Венгос се спусна към нея, а тя се прехвърли през бойницата.