Да играеш с огъня

39. Лице в лице с Венгос

Гротескния удряше напосоки, но всеки път, когато някой Секач бе хвърлян назад във въздуха, негов другар заемаше мястото му.

Скълдъгъри и Валкирия стояха рамо до рамо. Танит стискаше счупената си ръка. Блис си поемаше дъх зад тях. Наблюдаваха атаките на Секачите, които бяха гледка, достойна за възхищение. Движеха се в перфектен синхрон, без нуждата да говорят или да получават заповеди. Знаеха всяко необходимо действие във всеки един момент, подкрепяха се и се прикриваха един друг, подсилваха се, където имаше нужда, финтираха и нанасяха безпогрешни удари. Гротескния нямаше нито секунда за възстановяване.

Израстъкът на лявата му китка се сви и изплю киселина, която уцели един от Секачите от упор в гърдите. Той падна и се опита да разкъса палтото си, но не успя и загина. Дясната ръка на чудовището се разплете отново и петте нокътя уцелиха друг от сивите воини, който полетя във въздуха подобно на парцалена кукла.

Удар с коса през едно от сухожилията на Гротескния го препъна. Още един, през гърба, обагри земята в черна кръв. Той замахна на сляпо, не уцели никого и падна на едно коляно. Секачите го връхлетяха като един, когато той се опита да се изправи.

И точно когато всичко предсказваше победа, всичко се обърка. Иззад тях долетя глас:

— Неверници! — и те се огледаха.

Барон Венгос стоеше на същия покрив, от който бяха започнали нападението си и сенките се вихреха гневно около него. Бронята му се разтече, пораснаха й множество остри ъгли и когато пристъпи през ръба на покрива, сенките прехождаха стъпките му, така че той слезе по тях в двора.

Секачите прекъснаха нападението си. Гротескния остана на колене и не направи опит да стане. Тялото му се опитваше да компенсира нанесените му рани.

— Как смеете! — изрева Венгос. — Как смеете да атакувате жив бог!

— Не е бог — Скълдъгъри каза. — И няма да е жив още дълго.

Сенките, следващи Венгос, приличаха на буца. Внезапно тази буца се разпадна и от нея се изтърколи Чайна Сороуз. Венгос я остави да лежи.

Блис го посрещна.

— Няма да стъпиш по-напред — каза той.

— Спри ме тогава — изръмжа Венгос.

— Това възнамерявам. — Блис го удари.

Венгос вдигна ръка и събра сенките, които образуваха бариера. Блис удари нея.

Бронята промени формата си, облече в мрак юмрука на Венгос и той се ухили и сам нанесе удар. Ударът подхвана Блис под брадичката, вдигна го във въздуха и го понесе назад.

Скълдъгъри стреля към лицето на барона. Сенките обаче образуваха воал пред него и поеха куршумите. Когато куршумите свършиха, сенките се разсеяха.

— Е, това не сработи — промърмори Скълдъгъри.

— Секачи — каза Танин и стисна меча си, — имаме нова цел.

Тя се затича напред и Секачите я последваха. Венгос протегна ръка към тях.

— О, мамка му — имаше време да каже Скълдъгъри преди вълна от мрак да изригне от ръката на Венгос и да се забие в Танит и Секачите. Скълдъгъри грабна Валкирия и я свали на земята, а тъмнината премина над тях. Всички пред тях се свлякоха в безсъзнание.

Настъпи кратък миг тишина, след което едно от пипалата от сянка се уви около Скълдъгъри и го придърпа. Валкирия усети как нещо се пристяга около глезена й и в следващия момент вече се влачеше по двора. Сянката я пусна и тя спря до Скълдъгъри. Венгос ги изгледа отгоре.

— Почти съм впечатлен. Успяхте да нараните Гротескния. Не смятах, че сте способни на такъв подвиг.

— Пълни сме с изненади. — И Скълдъгъри връхлетя върху него. Отрязък от сенки рязко го върна на земята. Той изпъшка и се завъртя по гръб. — Това очевидно не беше една от тях.

— Никой от вас не разбира все още. Вече не сте заплаха. Аз съм най-могъщият магьосник на този свят. Когато Безликите се завърнат, ще управлявам редом с тях. Каква надежда имате срещу мен?

Скълдъгъри и Валкирия се изправиха.

— Барон Венгос — каза детективът, — арестуван сте.

Венгос прихна. Валкирия погледна зад него, където Чайна се поразмърдваше. Белите й панталони бяха нарязани и изпокъсани, жилетката й — мръсна и окървавена.

— Ето ви, на ръба на пропастта — продължи Венгос, — и се чудя, научили ли сте си урока, за разлика от Чайна? Готови ли сте да прегърнете света, какъвто ще го направят Безликите? Готови ли сте да ги възхвалите?

— Още не са тук, бароне — напомни му Скълдъгъри.

— Но идват. Трябва да го осъзнаете. Гротескния ще ги извика и те ще научат обратния път до тук. И, поправете ме, ако греша, но май ви свършиха подкрепленията.

— Кой е казал, че ни трябват? — Едновременно с думите си Скълдъгъри изстреля ръка напред. Въздухът се раздвижи, но Венгос реагира бързо и още една вълна мрак събори Скълдъгъри.

Валкирия се наведе под удара, който иначе би помел и нея, и загреба една шепа малки камъчета. Събра ръце и действайки по инстинкт, опипа въздуха около тях и ги избута. Те се устремиха към Венгос като куршуми. Той пресече траекторията им с още сенки и камъчетата избухнаха в облак от прах. След това Венгос насочи още една ударна вълна към нея и я обезвреди.

— Толкова, толкова лесно…

Сенките пак я връхлетяха, обгърнаха я, блъснаха я в една от стените. Мракът се заизлива през дрехите й и се опита да помръдне, но не успя.

Скълдъгъри също се озова прикован на стената, до нея.

— Нищо не струваш без тази броня — каза той.

— И тук е моментът, когато започваш да ме предизвикваш? Да обиждаш честта ми? Тази броня е оръжие, изчадие. Едва ли бих оставил оръжието си точно преди смъртоносния удар, само за да дам равен шанс на противника си. Ако врагът ми е слаб, врагът ми ще бъде унищожен. Такъв е начинът на мрачните богове.

— Моля те, не ме убивай! — изтърси Валкирия.

— Валкирия — опита се да я успокои Скълдъгъри, — не се тревожи, ще ни измъкна от това.

— От нищо няма да ви измъкне — каза Венгос. — Изглежда си избрала грешната страна, скъпа.

— Тогава ще я сменя!

— Чу ли това, изчадие? — изсмя се Венгос. — Изправена срещу истинските измерения на ситуацията, твоето протеже те изоставя.

Скълдъгъри тръсна глава.

— Валкирия, слушай ме…

— Какво? — тросна му се тя. — Ще ми кажеш, че всичко ще е наред? Ще ми кажеш да съм смела? Ще ни убие! Бароне, моля ви, не искам да умра! Нека ви се докажа! Нека го убия!

— Би го направила? — попита Венгос. — Да убиеш учителя си? Хладнокръвно?

— Не е убийство, ако вече е мъртъв.

Венгос обмисли предложението.

— Има някаква поезия в това, предполагам. Добре, г-це Каин. Ти ще го убиеш.

Сенките се отдръпнаха и Валкирия падна на земята. Избърса очи с ръкава си и погледна към Скълдъгъри, който висеше като торба стари кости.

— Как възнамеряваш да го убиеш? — поинтересува се Венгос.

— Мисля, че знам как — отвърна тя. — Нещо, което ми каза преди известно време. За една негова слабост.

Венгос й направи знак да се доближи и тя застана несигурно до него. Обърна се с лице към Скълдъгъри и каза:

— Съжалявам.

Валкирия затвори очи, стисна въздуха в дланите си и ги прибра плътно към тялото си. Въздухът около нея затрептя и внезапно се обърна към Венгос. Той обаче я удари през ръцете, сграбчи я за гърлото и я вдигна.

— Наистина ли мислеше, че съм толкова наивен? — смееше се той, докато тя риташе по бронята му. — Толкова нескопосан опит. На това ли те е научило това изчадие? Трябвало е да си намериш по-добър учител.

Тя обхвана китката му и се набра, за да освободи малко напрежението от хвата му.

— Ти си военен — успя да пророни. — Трябва да можеш да разпознаеш отклоняваща вниманието маневра.

— Аа, това ли било? Разсейваш ме, за да си спечелиш перфектната позиция?

— Именно. И сега идва момента, когато те нападам и побеждавам.

— Е, извинете израза ми, г-це Каин, но — вие и коя армия?

Валкирия свали една ръка от китката му и посочи зад рамото му.

— Тази.

Чайна Сороуз пристъпи зад него.