Да играеш с огъня

34. Недовършена работа

Танит седеше в Бентлито и се опитваше да не шава. Тялото й не бе свикнало да стои така, да не прави нищо. До нея Скълдъгъри приличаше на статуя на вечното търпение. Опита се да се успокои, но току през тялото й пробягваше адреналинов импулс и кракът й неволно приритваше. Бе много неловко.

Бяха паркирали на върха на една плоска скала, от която се виждаше игрището за голф, както и клубът. Намираха се обаче достатъчно далеч, за да не може Дъск да разпознае колата им. Видеха ли нещо подозрително, Бентлито щеше да се спусне по тесния път и да пресече пътя на вампира още преди да доближи сградата. Планът бе добър.

Луната светеше пълна и ярка. Танит провери часа. Лунно затъмнение след три часа. Достатъчно време да вземат, каквото им бе необходимо и да направят, каквото трябва. Ако имат късмет.

Нещо удари Бентлито и колата се разтресе. Танит стисна меча си и изскочи навън. Скълдъгъри стоеше от другата страна с пистолет в ръка. Един старец ги чакаше под сребристата лунна светлина. Танит никога не бе го виждала. Не приличаше на Заразен. Тя се поуспокои.

— Излъгахте ме — рече старецът.

— Искаше да я видиш как умира — каза Скълдъгъри. — Получи каквото искаше.

Детективът прибра оръжието си. Танит се досети кой е срещу тях и стисна меча си още по-силно.

От очите на Изтезанието струеше гняв.

— Измама. Усетих, че нещо не е наред, но толкова дълго бях прекарал в онова мазе, че не го видях. Отражение, нали? Направили сте му нещо, подобрили сте го, за да ме заблуди. Измамихте ме.

— Нямаме време за това. Чака ни заета нощ.

— О, да — ухили се неприятно старецът. — Така е.

Той зина и черна струя блъсна Скълдъгъри назад, събори го. Танит опита да се отдръпне, но не можа да реагира достатъчно бързо. Потокът мрак я удари с такава сила, че тя не успя да остане на крака. Претърколи се със стиснати устни и очи. Чу как черната мъзга, каквото и да представляваше, плисва на земята до нея. Смърдеше, но бе плътна и когато я отлепи от себе си, тя увисна на черни ивици.

Изтезанието обърса уста и се ухили отново. Танит отлепи още една черна ивица от себе си, метна я на земята върху локвичката мрак, която не я бе уцелила. Локвичката се раздвижи. Сви се, изду се и й пораснаха крака. Много крака.

— О, мамка му — промърмори Танит, докато черното нещо се превръщаше в паяци, които затракаха с крака.

Скълдъгъри щракна с пръсти и запокити две огнени кълба в езерцето щъкаща чернота, което покриваше земята в краката им.

Острието на Танит посичаше паяк след паяк, втурнали се към нея. Тъмнозелена кръв зацапваше туниката й. Усети нещо по крака си и го изрита, друго от насекомите пък се покатери на рамото й. Халоса го с дръжката на меча си и мръдна крачка назад. Настъпи една от гадините, смачка я и се подхлъзна. Удари се в нещо твърдо, преметна се и се затъркаля надолу по скалата.

Дълги стръкове трева я зашибаха през лицето. Накрая тя спря на равен терен. Бе се свлякла на игрището за голф. Няколко от паяците се бяха присъединили към каскадата й и сега атакуваха отново. Тя ги избягна и с едно движение на китката постави острието право на пътя на един от тях. Той изписка и Танит изсумтя доволно.

От върха на скалата към нея се спусна вълна мрак. И звукът на стотици крачета, тракащи по камъни и пръст.

— Ще се оправя — каза неусетно появилият се до нея Скълдъгъри.

Той застана пред Танит и вдигна ръце, като че приканваше осмокраките убийци да дойдат. Сви пръсти, сякаш хващаше нещо невидимо и след това, много бавно, завъртя ръце по-надясно. Дългата трева се разклати от полъх на вятъра.

Движенията на Скълдъгъри станаха все по-бързи и тесни, а вятърът, който ги следваше, се изви във вихрушка. Тя подхвана вълната от паяци.

Мечът на Танит се справи с малкото, които вихърът не бе впримчил, след което тя отстъпи, удивена от контрола на Скълдъгъри. Все по-бързо и по-бързо се движеха ръцете му, все по-отривисто, а вихрушката се стесни, докато не заприлича на торнадо от черни тела. Тогава детективът стисна юмруци и торнадото се прибра в себе си. В нощта проехтяха ужасно пропукване. Мазна, гъста кръв изшуртя във въздуха.

Скълдъгъри отпусна ръце и обезобразените тела на паяците се стовариха като едно върху зеленината на игрището.

— Трябва да стигнем до Валкирия — каза той и се упъти към клуба. Танит понечи да го последва, но се спря заедно с него.

Изтезанието стоеше на пътя им, а мастилената субстанция пълнеше очите му и течеше по бузите му като сълзи. Течеше и от ноздрите, ушите и устата му, покриваше кожата му, попиваше в косата, брадата и дрехите му. Ръцете му конвулсираха и се превърнаха всяка в един-единствен нокът. Краката му пораснаха, пробиха обувките му и чернотата го покри напълно. Той изви гръб рязко, вдигна трансформираните си ръце и два чифта огромни крака на паяк избухнаха от тялото му, прегънаха се и докоснаха земята. Крайниците му продължиха да растат и повдигнаха тялото, а на челото му се отвори трето око.

Той спря да расте. Осемте ми крака потракнаха, а от зиналата му уста се подаваха зъби. Паякът-Изтезание ги погледна изотгоре и избъбри нещо неразбираемо.