Да играеш с огъня

35. Вампирите атакуват

Валкирия излезе от залата на празненството и слезе по стълбите, подмина остъкления шкаф с трофеите по голф и Залата на славата. Преди да стигне до изхода видя, че някой стои отвън. Вратите също бяха остъклени, с дръжки от неръждаема стомана. Паркингът отвън трябваше да свети, но тънеше в мрак. Някой сигурно бе прекъснал тока.

Мъжът не се движеше. Виждаше очертанията, но не и чертите му.

Валкирия забави ход. Усещаше погледа му върху себе си. Колкото повече се приближаваше, толкова по-добре го виждаше. Зад него в нощта стояха други.

Мъжът посегна към дръжката и раздруса вратата, но тя не се отваряше. По това време на денонощието тя се отваряше само отвътре, с бутон. Ако някой искаше да влезе, трябваше да се свърже по интеркома с член на персонала, който да му отвори. Дъск притисна лице в стъклото и се взря в момичето. Белегът му лъсна.

Някъде другаде някой счупи прозорец и Валкирия се втурна обратно по стълбите, прескачайки по три наведнъж. Нахлу в залата, обградена от музика и шум. Огледа се за начин да обезопаси входа, но нямаше как. Нямаше ключалка. Можеше да я барикадира, но колко дълго би издържала така? И какво би казала на всички? На родителите си? И къде беше Скълдъгъри?

Трябваше да има начин. Валкирия трябваше да спаси всички тук без те да разберат, че са били в опасност. Открехна вратата.

Светлините в коридора не работеха, а Заразените катереха стълбите. Искаха нея. Щяха да игнорират всички останали, ако видеха, че могат да се докопат първо до нея.

Валкирия се измъкна и затвори вратата след себе си. Когато бе сигурна, че тези на стълбите я виждат, тя се спусна нагоре към най-горния етаж. Там тя се завъртя, за да се ориентира. Зад нея звукът от тичащи крака се усилваше.

Адреналинът блъскаше в сърцето й. Въздушните течения се измениха — някой я връхлиташе изотзад. Тя се наведе и се обърна назад, описвайки широка дъга с дясната си ръка. Тя удари тичащия Заразен в гърба, той се спъна в изпънатия й крак и падна. Друг посегна да я сграбчи, но тя отблъсна ръцете му и заби лакът в гърдите му и го запрати в прииждащите зад него. Те изръмжаха.

Тя изтърча по коридора и се вмъкна в една празна стая, като почти се спъна в някакъв стол. През прозореца се виждаше вътрешния двор. Валкирия се затича към него през балкона. Прехвърли се през перилата.

Вятърът засвистя в ушите й.

Точно под нея я чакаха останалите Заразени. Не очакваха обаче тя да прелети над тях.

Асфалтът се приближаваше застрашително бързо и тя изпъна ръце, опитвайки се да контролира въздуха. Постара се колкото й бе възможно да омекоти падането си, но това не бе лесното спускане от прозореца на спалнята й. Сега падаше много по-отвисоко, под ъгъл, а и не бе помислила колко бързо ще…

Приземи се тежко, извика от болка и се претърколи. Ожули колене и лакти върху алеята и окървави роклята си. Знаеше си, че трябва да носи панталони.

Светът спря да се върти и тя отвори очи. Заразените я гледаха неподвижни, а Дъск премина между тях с присвити очи и извити от омраза устни. Валкирия пак се затича.

Усещаше кръвта по краката и ръцете си, а ожулванията й горяха, но не им обръщаше внимание. Зад нея стълпотворението Заразени се раздвижи.

Валкирия мина през портала и пое по първата пътека вляво, загуби едната си обувка и изруга, задето не си е взела ботушите. От едната страна на тясната пътека се ширеха ниви, от другата бяха наредени задните дворове на къщите от квартала й. Стигна до разклонение. В едната посока се виждаха фарове, затова тя тръгна по другата, за да отклони Заразените от невинни хора. Тя се шмугна между една видеотека и една пицария и осъзна грешката си, когато чу гласове иззад ъгъла. Пицарията имаше заден вход, който пушачите използваха. Момичето сви вдясно към стената, ограждаща градината на заведението, и я прескочи. Приведе се и се зачуди дали наистина е успяла толкова лесно да се измъкне. Дъск се спусна върху нея отгоре и тя изкрещя.

— Вече няма да спазвам правилата — каза той. Вампирът трепереше. Той взе спринцовката от палтото си и я пусна. — Без правила. Без серум. Този път нищо няма да ме спре да те разкъсам.

Той изпъшка от болка.

— Съжалявам, че те порязах — опита да се помири с него Валкирия, докато вървеше назад.

— Твърде късно. Бягай, ако искаш. Адреналинът прави кръвта по-сладка.

Зад усмивката му кучешките зъби пробиха венците му.

Хвана ризата си в шепи и я разкъса като Супермен. За разлика от Супермен, разкъса и кожата си и под нея лъсна тебеширената белота на създанието, скрито зад човешкия облик на Дъск.

Валкирия се спусна към него и очите му се разшириха от изненада. Момичето се хвърли на земята, грабна спринцовката и я заби в крака му.

Дъск изрева, изрита я по гръб, а трансформацията му спря. Опита се да разкъса останалата част от човешкия си облик. Кожата му се разцепи по врата, но свличането не бе плавно като миналата нощ. Имаше много кръв.

Валкирия излази далеч от него, изправи се. Заразените бяха чули раздраните от агония крясъци на Дъск и идваха насам.