Да играеш с огъня

30. Схватка

Спрингхийлд Джак стоеше на покрива на болницата Клиъруотър и гледаше надолу към създанието, възхищавайки се на красотата и чудовищната грация, могъществото, което усещаше дори откъдето стоеше.

— Страшна работа, а?

Джак изтри всяка следа от възхищение от лицето си и се обърна. Сангуайн крачеше към него.

— Излъга ме — каза Джак.

— Така направих — кимна Сангуайн. — Как ни откри.

— Каза ми къде сте, не помниш ли?

— Тъй ли? Тая моя уста, заклевам се… Значи видя гадинката. Какво мислиш?

— Всичко това е свързано с Безликите. — Още преди да довърши, Джак удари Сангуайн. Тексасецът залитна назад и тъкмо възстановяваше баланса си, когато Джак го изрита от покрива. Джак скочи, превъртя се няколко пъти и се приземи до Сангуайн, който се бе проснал по гръб.

— Ох. — Слънчевите очила лежаха на няколко метра от него и Джак гледаше право в дупките, които американецът имаше вместо очи.

— Не обичам да ме използват — каза Джак.

— Ако се бях извинил, щеше ли да ме изриташ от покрива?

— Вероятно.

— И аз така си помислих.

Сангуайн замахна с крак и нацели Джак право в коляното, след което се изправи и се хвърли в атака. Притисна Джак срещу стената и събори шапката му.

Джак се наведе под поредния юмручен удар и кокалчетата на Сангуайн срещнаха тухлите. Той изви от болка. Джак го избута и си спечели достатъчно място за акробатичните си номера. След броени секунди Сангуайн пак се въргаляше на земята.

— Не можеш ме би, янки — изръмжа Джак.

— Янките са от Севера — недоволно промърмори Сангуайн, докато се изправяше. — Аз съм южняче.

И отново налетя напред. Джак започна да подскача и да се превърта около ударите. Сангуайн засумтя от недоволство. Джак го шамароса и пак го изрита в главата. Сангуайн пак си даде среща с асфалта.

Джак се надвеси над него.

— И тъй, къде е той? Къде е Венгос?

— Няма го тука сега. — Този път Сангуайн не се опита да се изправи.

— Само двамата сте, нали? Двамата и онова нещо?

— И вампири си имаме. Познаваш ли Дъск?

— Срещнах го в Лондон веднъж. Не му беше ясно, че покривите са моя територия. Поспречкахме се, може да се каже.

Сангуайн седна и изстена.

— Е, с удоволствие бих ви погледал как се избивате, но и него го няма. Някъде из Хагард, ще отмъщава на едно момиче.

— Използвахте ме, Сангуайн.

Бавно и предпазливо Сангуайн взе очилата си и се изправи на крака.

— Дойде чак до Ирландия, за да ми се караш, тъй ли?

— Дойдох, за да разбера какви сте ги намислили.

— И после?

— Ако не ми харесва, да го спра.

Скрит зад слънчевите си очила, Сангуайн се изсмя.

— Ей оная гадина там. Това сме намислили. И искаш да го спреш? Давай смело, грозни ми друже. — Земята в краката на американеца започна да се разпада. — Върни се в Лондон, Джак. С нищо не можеш да ни навредиш тук. Твърде сме силни, мой човек. Какво въобще би могъл да сториш, за да ни развалиш плановете?

С последно ухилване Сангуайн потъна в земята.