Да играеш с огъня

28. Добрите заседават

Блис, обграден от Секачи, чакаше около задния вход на Убежището. Бентлито спря рязко и Блис отвори вратата и извади Танит. Вените й представляваха жълтеникави плетеници под восъчнобледата й кожа. Почти не дишаше.

— Направете място, направете място — мърмореше Кенспекъл и разбутваше хората. Блис остави Танит на земята и подаде на Кенспекъл три листа, всяко с различен цвят. Той ги уви здраво едно около друго, стисна ги между дланите си и затвори очи. Листата грейнаха, толкова ярки, че направиха ръцете му почти прозрачни.

Светлината отслабна. Кенспекъл изсипа праха, който бе останал от листата в една тубичка. Блис добави няколко капки тъмночервена течност, чиято миризма напомняше на сяра, а Кенспекъл раздруса тубичката, размесвайки съставките, и я намести в голяма спринцовка.

— Дръжте я — нареди професорът.

Блис хвана Танит за раменете, а Скълдъгъри и Валкирия притиснаха по една ръка към земята. Секачите държаха краката й. Кенспекъл изпразни съдържанието на тубичката във врата на Танит и тя се сгърчи, след което започна да конвулсира яростно. Валкирия изпусна ръката й, сграбчи я пак и се отпусна с цялата си тежест върху нея. Антидотът работеше бързо и болезнено. Жълтеникавите вени се издуха и почервеняха, мускулите й се вързаха на възли.

— Пазете я да не си глътне езика — рече Кенспекъл.

Изведнъж Танит спря да се движи, вените й вече не се виждаха през кожата. Лицето й възвърна цвета си.

— Ще се оправи ли? — попита Валкирия.

— Аз гений на магическите науки ли съм, или не съм?

— Си.

— Тогава ще се оправи, разбира се. Не мога да кажа същото за асистентите си. Знаеш ли колко трудно се намират добри асистенти в наши дни? Е, нито един от двамата не беше добър, но… — Той изтупа длани и тръсна глава. — Добри момчета бяха. Не заслужаваха такава смърт.

Кенспекъл се обърна към Скълдъгъри.

— Ще го спрете ли?

— Ще го спрем.

— Добре тогава. Хайде да влизаме.

Валкирия бе изпонажулена цялата. Ръката й пак губеше подвижност и цялото й тяло бе в синини, включително и една около лявото око, която по всяка вероятно бе резултат от катастрофата с микробуса. Устната й също кървеше.

Танит седеше нацупена до нея. Танит винаги се цупеше след загубена битка. След схватката с Белия секач миналата година прекара повечето от времето за възстановяване мръщейки се през прозореца.

Антидотът се бе справил с отровата от Хелакин, а раната от жилото вече бе почистена и зашита. В първия възможен момент Танит бе започнала да остри меча си. Той стоеше на масата пред тях в черната си ножница.

Намираха се в заседателната зала на Убежището. Г-н Блис седеше в далечния край на масата, а Скълдъгъри се подпираше на стената със скръстени ръце, неподвижен. Вратите се отвориха и се появи Гилд.

— Кого да обвиня? — избумтя гласът му. — Кажете ми кого? Държали сме Гротескния под арест?! Бил е у нас и никой нищо не ми е казал?

— Поемам пълната отговорност — каза Скълдъгъри.

— Така ли правиш, м? Би било много благородно, ако така и така не обвинявах именно теб! Действал си зад гърба ми, детективе. Поискал си услугите на трима Секачи, без да следваш процедурата. Къде са сега тези Секачи?

— Бяха убити — след кратко колебание отвърна Скълдъгъри.

— Направо страхотно, нали? — сопна се Гилд. — Кажи ми, успя ли нещо да не объркаш в тази операция?

— Още не е приключила.

Върховният маг му хвърли изпепеляващ поглед.

— Късметлия си, че си още тук, детективе. Не знам как е действал Еакан Мериторий, но новият Съвет няма да търпи безразсъдството ти!

— Едноличен Съвет… — промърмори Танит.

Гилд се завъртя към нея.

— Моля? Не чух. Я повтори, за да те чуем всички!

Танит впери леден поглед в него.

— Разбира се. Казах „едноличен Съвет“, изтъквайки факта, че докато Съвета не е в пълен състав, той не е никакъв Съвет.

— Мнението ти, г-це Лоу, не е от значение в тази страна. Работиш за Убежището в Лондон, дори не би трябвало да си тук.

— Всъщност съм свободен агент.

— И аз поисках помощта й — намеси се Скълдъгъри. — Стори ми се, че ще ни дойде от полза. Не бяхте ли казал, че скоро ще пристигнат подкрепления?

Лицето на Гилд придоби вид на домат, но Блис продума преди Върховния маг да се развика отново.

— Всички предложения за международна помощ бяха оттеглени. През последните няколко часа са се случили нападения върху хора, свързани с практически всяко Убежище по света.

— Маневри за отклоняване на вниманието — каза Скълдъгъри. — Създават работа на останалите, за да ни изолират.

— Именно.

— Но кой е толкова влиятелен? — попита Валкирия. — Венгос?

— Било е много старателно планирано — отвърна Скълдъгъри. — Венгос не би имал времето за целта.

— Не върху това трябва да мислим сега — с рязък тон отново се намеси Гилд. — Трябва да намерим Гротескния и да го спрем! Това е единствената ни грижа в момента.

— Лунното затъмнение ще настъпи довечера в десет минути след полунощ — рече Блис. — Значи имаме девет часа преди Гротескния да добие силата, с която ще отвори портала.

Гилд постави длани на масата.

— И какво ще правим по въпроса? Само не ми казвайте, че ще седим и ще чакаме нещо да се случи!

— Всички Чувствителни са под тревога. Всеки телепат и провидеец, когото познаваме, работи без почивка.

— И ако не открият нищо, скелете?

Скълдъгъри, който все още се подпираше на стената, наклони глава.

— Тогава препоръчвам да работим по случая, вместо да говорим.

— Какво по дяволите значи това?! — беснееше Гилд. — Изправени сме пред глобална катастрофа, която може да донесе края на всичко, а ти ми говориш за „работа по случая“.

— Аз съм детектив. Това правя.

— Е, не се справяш особено добре, нали?

Скълдъгъри се поизправи, свали ръце и започна спокойно:

— Да започнем отзад напред. Непознат или непознати са направили така, че да сме изолирани, точно когато са ни нужни подкрепления срещу Гротескния. Той пък кръстосва наляво-надясно, защото Венгос най-сетне се сдоби с тъй нужната му последна съставка. Венгос кръстосва наляво-надясно, защото Били Рей Сангуайн го освободи. Били Рей Сангуайн е разбрал къде се намира тайният затвор, където е бил Венгос, защото някой в позиция на власт му е разкрил информацията.

— Пак се отклоняваш от темата — намръщи се Гилд.

— Някой в позиция на власт е разкрил тази информация — продължи невъзмутимо Скълдъгъри, — вероятно заради голяма награда. И тук започват спекулациите ми. Възможно е този някой да се е сдобил с тази позиция на власт, само защото е обещал да разкрие информацията, когато застане начело. Може би е сключил сделка с непознатия или непознатите, навярно същите, които са отговорни за изолацията ни, но сигурно не е знаел кого или защо са искали да освободят тези мистериозни личности.

Гилд присви очи.

— По-добре да не намекваш това, което си мисля, че намекваш.

Скълдъгъри кимна към една тънка папка на масата.

— Това там съдържа данни за срещите ти с други съвети по света, откакто бе избран за Върховен маг. Срещал си се с руските ни колеги приблизително два пъти по-често, отколкото с всички останали.

— Това са официални дела на Убежището и не са твоя работа — процеди Гилд, а вените на врата му изпъкнаха.

— Три от тези срещи са били по въпроси на сигурността след проблемите със Серпин. Там вероятно си научил немалко засекретена информация, включително, но не и само, местоположението на тайни затвори в Русия.

Гилд доближи с тежки стъпки Скълдъгъри и за миг Валкирия си помисли, че ще го удари. Скълдъгъри не помръдни и на сантиметър.

— Обвиняваш ме в подпомагането на бягство от затвора?

— Както казах, спекулирам. Но ако те обвинявах, бих те обвинил по-скоро в измяна.

— Уволнен си — каза Гилд.

— Не можеш да си позволиш да ме загубиш — наклони глава Скълдъгъри.

— О, можем — изръмжа Гилд и се отправи към вратата.

— Имам работа за вършене и възнамерявам да я свърша. Може да си предател, Гилд, но не искаш Безликите да се завърнат не повече от мен.

Върховният маг се обърна с гримаса, която разкриваше зъбите му.

— Тогава го стори, скелете. Спри Гротескния. Свърши си работата. И тогава никога не се връщай обратно тук.

След това никой не продума известно време. Накрая Скълдъгъри кимна почти доволно.

— Май започва да ме харесва.